Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОЧАКВА УСЪРДНА, СЪРДЕЧНА, НЕПРЕСТАННА МОЛИТВА

19. Сливовите дървета

На парцела до нашия дом планирахме да построим „Исусовата работилница”. Част от земята принадлежеше на съседната бензиностанция. Останалата част се състоеше от три малки парцела. Придобиването им бе свързано с много затруднения.

В своето послание апостол Яков ни казва: „Голяма сила има усърдната молитва на праведния” (5:16). Какво включва в себе си понятието „усърдна”? То означава, че постоянстваш в очакване на нещо – поддържаш, наблягаш, инвестираш в него. Например, ако изпращаш важно писмо за чужбина, не икономисваш пощенските разноски. Заминава с въздушна поща, препоръчано и по всяка вероятност ще пъхнеш вътре и марки за отговора. В молитвения живот също има известна поддръжка и подкрепа за нашата молитва – определени изявления, които показват на Бога колко много означава Неговият отговор за нас. И особено, когато това идва от едно смирено сърце и няма нищо общо с насилване на нечия или на собствената ни воля.

По този начин ние просто казваме на Бога, че нашата надежда е единствено и само в Него. В зависимост от обстоятелствата ние подкрепяме нашите молитви с такива неща, като специални дарения, пост, бдения и отказване от нещо в някоя област на ежедневния ни живот.

Единият от трите малки парцели представляваше чудат придатък на собствеността на една възрастна жена. Той образуваше тясна ивица земя през средата на парцела, върху който трябваше да бъде построена нашата Исусова работилница. В продължение на седмици и месеци се бяхме молили Бог да промени волята й тя да се съгласи да замени мястото с друго или да ни го продаде.

Сестра Еулалия написа по този повод: „Посетих тази жена много пъти, така също брат й и снаха й, но без резултат. Тя поддържаше становището си, че при никакви обстоятелства човек не трябва да се отказва от това, което е наследил от родителите си. При едно от моите посещения, жената не си беше у дома. Там беше само малкият внук на брат й, който ме покани вътре и ме заведе в нейната стая. Никога преди това не бях влизала там. С един поглед осъзнах, че докато е жива, тази жена няма да продаде или замени земята си. Стаята беше препълнена с мебели, достатъчни за цяла къща – повечето от тях – разнебитени. В ъгъла стоеше леглото. Момчето ме заведе до там и ми показа как леля му ползва стълба, за да се качи на леглото си, защото беше наредила един върху друг всичките матраци, които беше наследила от предците си и спеше на този най-отгоре. Детето потвърди моите подозрения: възрастната жена нямаше никога да се откаже от нещо, което беше наследила. Когато се върнах, аз споделих със сестрите видяното. М. Базилеа и М. Мартириа казаха, че човек, толкова привързан към нещата от този свят може да бъде освободен само чрез усърдна, сърдечна, непрестанна молитва. Усетихме, че не само земята бе включена в проблема, но също така една човешка душа, вързана за светските неща. Исус казва: „А тоя род не излиза, освен с молитва и пост” (Матей 17:21). Постът означава не само отказ от храна за тялото. Той може да означава също изоставяне на нещо, което има специално значение за душата и духа. В някои случаи това може да се окаже много по-трудно от физическия пост.” През следващите една или две седмици нашите молитви бяха придружени с пост. Това ни даде възможност да осъзнаем към какво бяха привързани и нашите собствени души.

Ние нямахме имоти, които да притежаваме, но при нас често ставаше въпрос само за един малък дървен кръст, красива картичка или картина, някаква лична принадлежност, към която сме прилепили сърцето си, или загрижени по отношение на някакво отказване в духовната област, си мислим: „О, надявам се, че няма да настъпи ден, когато Бог ще изиска това от мен”! Накратко, ние бяхме призовани към „седмица на отказване”, през която всяка една от нас в тайно се отказа от всичко, към което се беше привързала. След тази седмица отново посетих жената, собственичка на земята и не можах да повярвам на ушите си, когато я чух да казва: „О, не ми е толкова мъчно за земята, но за сливовите дървета там; тях не искам да изгубя!” С една дума, тя беше готова да ни предостави парцела, но искаше да си запази дърветата. И така, ние сключихме договор, в който изрично се казваше, че „всичкият плод на сливовите дървета” ще й се дава; всяка година ще й изпращаме всичките сливи, които се раждат на това парче земя. Бог наистина направи чудо! Той подейства според Своето Слово и това стана възможно посредством молитва и пост. Беше ни предоставена възможност да опитаме, че молитвата на праведния, както Той е обещал, извиква в действие мощна сила, когато е усърдна, сърдечна, непрестанна. Той действително развърза душата на тази жена, за да може тя да се откаже от земята. Но освен това Бог имаше за цел да обнови и нашите сърца. Това беше много по-важно за Него, отколкото да ни изпрати бърз отговор на молитвата ни. Ето защо Той първо допусна да срещнем толкова силна опозиция.