Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОБИЧА СМЕЛАТА МОЛИТВА

37. Неприкосновената банкова сметка

„Как са финансите?” Това е първият въпрос, който всяка сестра задава, ако не е била тук няколко дни или се е върнала късно вечер, след като сме обявили получените през деня дарения. Защото разбира се, от финансите зависеше продължаването на нашата работа във всички насоки.

Всеки ден, след като обядваме, всички ние обикаляме вътрешния двор на дома ни. Една от сестрите носи знаме, върху което е записано едно от Божиите обещания. След това поднасяме пред Небесния Баща нашите най-належащи нужди, пеейки следната песен: „Всичките ни средства от Него идват, Твореца на небето и земята. И макар и да сме грешни, няма да остане наш дълг неплатен!” Ние пеехме тази песен и след като построихме дома „Исусова радост”.

Нашите ежемесечни плащания бяха големи и сякаш това щеше да продължи безкрай. Дълго време ги държах окачени в стаята ми, за да ги гледам постоянно. Защото трябваше непрестанно да бъдат представяни с вяра пред Небесния Баща. Вечер след вечер, до края на месеца, аз ги отмятах и пишех срещу всяка платена сума едно „благодаря” на Бога. Но едва беше изминал месецът, и сметките за следващия скоро се натрупваха безмилостно.

От тази гледна точка някой би могъл да си помисли, че в нашето Сестринско общество не се радваме на нищо друго така, както на паричните дарения. По това време, когато средствата ни бяха толкова оскъдни, Бог изненадващо вложи в сърцето ми да построим църква, която щяхме да наречем „Призивът на Исуса”. Това също беше спешна задача. Бог очакваше от нас да бъдем вестители за Него и да разнасяме Неговата блага вест. Тази църква, със своите 1200 места, щеше да бъде посветена на тази цел. Аз се почувствах почти като цар Давид, който се молеше: „Няма да вляза под покрива на къщата си, нито ще дам сън на очите си, или дрямка на клепачите си, докато не намеря място за Господа, обиталище за мощния Бог на Яков” (Псалм 132:3-5). Но докато имахме дължими плащания във връзка с дома „Исусова радост”, беше невъзможно да започнем голям проект като този. Щеше да струва около четвърт милион долара.

Заповедта от Бога обаче, беше като огън, който не може да бъде угасен с причини или трезви изчисления. Той ме нудеше да направя следващата стъпка на вяра. Една вечер аз казах: „Ще открием нова спестовна сметка – за църквата „Призивът на Исуса”. Всичко, което постъпи по нея, няма да се пипа. Това ще бъде първоначалното плащане за църквата, която много скоро ще започнем да строим.” Сестрите повдигнаха някои въпроси. Сигурно много щяха да дарят за тази църква, но какво щеше да се отделя от средствата, които иначе отиваха за общи нужди или за дома за гости. Аз бях уверена, че Сам Бог беше двигателната сила за тази църква. Ако Той искаше тя да бъде построена бързо, тогава щеше да се погрижи нашите други плащания да могат да се извършат навреме, независимо от тази нова сметка. Това докосна сърцата на всички сестри и за моя рожден ден те ми подариха новата спестовна книжка.

Няколко дни преди това, през време на общата молитва, аз бях представила този въпрос пред нашия Небесен Баща чрез „стихове на вярата”. Щом като това е подарък за рожден ден, тогава спестовната книжка не трябваше да бъде празна или наполовина празна – тя трябваше да бъде пълна! Аз не знаех, че в книжката имаше място за 78 записа. Така че, ако Бог искаше да отговори на това пожелание, 78 дарения трябваше да дойдат за един ден! Когато тържеството за рождения ми ден приключи, и всички дарения бяха вписани, и последният ред беше запълнен. Повече от 1300 долара бяха постъпили, без никой от нашите приятели да знае за нашето молитвено споразумение с Небето. Крайъгълният камък за Господния Дом беше тук! Бог беше заложил Самия Себе Си за него. През следващите месеци тази сметка продължи да расте, а междувременно ние бяхме в състояние да посрещаме всичките си регулярни задължения.

Разбира се, имаше някои трудни моменти. И за сестрата, която отговаряше за финансите, това беше специален изпит. За първи път тя беше изправена пред изкушението да „вземе назаем” от друга сметка. При други обстоятелства това често е възможно, но сега това не беше позволено, тъй като тази сметка беше посветена на Бога по специален начин и не можеше да се докосва. Настъпи моментът да подготвим плановете за строежа на новата църква. Получихме разрешение за строеж и обсъдихме финансовия план с предприемача. Дължимото първоначално плащане беше точно колкото сумата, която се бе натрупала в нашата „неприкосновена спестовна сметка”.

От този момент пеехме с още по-голямо убеждение песента: „Той ни прави дръзновени във вярата” – дръзновени да вярваме в това, което е за Неговото Царство.

Видяхме, че Бог чака за такава вяра и такава молитва. Той отговори на нашата молитва за спестовната книжка и я напълни за един ден до 78-я запис. Той ни даде възможност да поддържаме тази сметка, без да се налага да теглим от нея за други нужди и разходи. Той осигури основното плащане, когато настъпи времето да започнем строителните работи. Наистина имаме един велик Бог. Той обича да дава големи дарове. И се радва, когато можем да усетим точно къде и кога Той желае да ни даде нещо. Ако след това Го почетем с нашата вяра и молитва, като пребъдваме в Неговата сила и Неговата любов, тогава Той ще изявява Своето величие.