Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОБИЧА МОЛИТВА, ОТПРАВЕНА ПО ДЕТСКИ

13. Дневният прочит на 20-ти юни

Нашите финансови проблеми нарастваха – сметките за нашето строителство се трупаха, а Бог сякаш мълчеше – помощ не идваше! Нашата най-млада сестра Анджелика трябваше да почива дълго време поради болестта си. През това трудно за нея време, тя препрочиташе една книга с текстове от Библията за всеки ден. Текстът за 20.06.1951 год. гласял: „И така, кой ще направи днес доброволен принос на Господа?” (І Лет. 29:5). „Тя от немотията си пусна всичко, което имаше, целия си имот” (Марко 12:44). Изведнъж в сърцето й се породила мисълта: „Ще се помоля някой, който прочете стиховете за този ден, да направи голямо дарение за строежа на църквата.” Тя взела решение да се моли за това ежедневно.

Много сестри се присъединиха към молитвата й. Други обаче, се съмняваха, дали тези избрани стихове за определена дата могат да бъдат приети като обещание за нашата църква.

Сестра Стефана, която тогава беше нашият касиер, разказва следното: „20 юни настъпи. Разбира се, нищо не се случи. Аз се постарах да обясня на самата себе си – трябва време, за да пристигнат парите. Чаках с нетърпение пощата на следващия ден, 21 юни, с надежда да видя чек или запис. Нищо не дойде. И тогава, няколко дни по-късно, пристигна дългоочакваното и аз не можех да повярвам на очите си – чек за 125 щ. долара, необичайно голямо дарение за онова време, със следната забележка: „Погледнете стиховете за 20 юни. Сърдечни поздрави!

Каква радост бликна! Ударихме камбаната и събрахме всички сестри, които работеха в дома. Добротата на нашия Небесен Баща за пореден път ни беше изумила. Ние запяхме радостни песни на хваление и благодарност. Защото този дар дойде в едно мрачно време, изпълнено с изкушения и страхове. Обстоятелствата и условията около нас показваха, че сякаш Бог по-скоро е против нас, а не откъм нас. И това дарение, свързано с прочита от Словото за определен ден, бе като поздрав от Небето, адресиран лично до нас. Сестра Анджелика бе особено възрадвана, че Бог бе приклонил ухото Си към нейната молитва. Всъщност, оказа се, че молитвата й Му беше угодна – това, че тя не просто поиска средства, но като едно малко дете помоли Небесния Баща за нещо специално. Нима земните бащи не обичат децата им постоянно да идват при тях с едни или други специални нужди? Колко по-голяма е радостта на Небесния Баща, от Когото се именува и води началото си всяко бащинство! Когато станете като децата във вашите молитви, тогава Небесното Царство е ваше – с всичките си дарове и богатства.

По-късно получихме писмо от учителката, която ни беше направила това дарение. Когато прочитала стиховете за 20 юни, тя почувствала подбуда да действа съгласно Божието Слово и да дари всичките си спестявания за строежа на църквата. Първоначално се поколебала и се опитала да се залиса с работата си, но нищо не вървяло, както трябва, докато не седнала на бюрото си и не попълнила чека за 125 щ. долара. След това тя отново била щастлива.