Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОБИЧА ДОВЕРЧИВАТА МОЛИТВА С ВЯРА

34. Ханаанската крава

М. Мартириа и аз винаги сме били дълбоко загрижени за здравето и доброто хранене на нашите сестри. По тази причина, в продължение на години сърдечното ми желание и молитва бяха, да имаме крава. През февруари 1960 г. най-после успяхме да построим обор. Бяхме го планирали от дълго време и направихме всичко сами. Това беше един просторен и гостоприемен дом за нашата „ханаанска крава”. Чрез вяра аз вече виждах как кравата се движи из обора, който скоро щеше да бъде завършен.

Вярвам, че това е основен духовен принцип. Когато Бог дава обещание и вие го „видите” чрез вяра, тогава Той го довежда в реално съществуване на Своето време. Обаче, независимо че оборът беше пред завършване, не се очертаваше никаква възможност да получим крава. Само козите ни изглежда се радваха, че ще се преместят от тяхната временна некомфортна квартира.

По това време сестра Дивина имаше уговорка с една църква в провинцията, където трябваше да участва в едноседмично библейско училище. През тези дни тя споделила също и за работата на нашето Сестринско общество. Показала им диапозитиви и разказала за чудните пътища, по които Бог ни води. На края на програмата, след като всички напуснали залата, един човек се приближил до пастира и го попитал: „Пастирю, кажете ми, вярно ли е, че сестрите имат нужда от крава?” „Да, наистина е така”, отвърнал пастирът. „Ами, тогава могат да вземат нашата!” Колкото и невероятно да звучи, така беше. Той искаше да ни даде своята единствена крава, която щеше да се отели. Цялото му семейство бе обмисляло това решение през седмицата. Дори и бабата, която много обичала красивата чернобяла крава, била готова да се раздели с нея.

Сестра Дивина, а по-късно и всички ние, не можехме да повярваме. Наистина не искахме да я приемем, защото това беше единствената, съответно скъпоценна крава на този човек, но той настояваше, че „Бог го иска”. И така, нашата „ханаанска крава” се премести в своя прекрасен новопостроен обор. Всички сестри я посрещнаха с песни на радост и благодарност. Скоро след това цяла група вярващи от тази църква наобиколиха обора. Те пристигнаха с автобус за един от нашите празници и желаеха да споделят нашата радост и благодарност. Наистина не можем да опишем с думи благоговението, с което стояхме пред Бога, за това как Той отговори на тази наша молитва и ни дари с крава. Можем само да свидетелстваме, че ни е много трудно да си припомним молба, на която Той да не е отговорил. Неизброимите ни прошения за ежедневния хляб, които изпращахме към Небето – да, включително и за крава – всички те получиха отговор от Небесния ни Баща. Колко сме блажени, че имаме привилегията да можем да се молим!