Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ОБИЧА ДОВЕРЧИВАТА МОЛИТВА НА ВЯРА

33. Ваканционна наденица… и тържествен обяд

Един път в годината имаме ваканция. Това е преди всичко време за вътрешно духовно укрепване, но също така и за физическа почивка и възстановяване. Естествено, добрите дарове от Бога са част и от всяка истинска почивка. Никой в страната не знае кога се провежда нашата ваканция. Но аз се моля Бог да направи така, че и през това време нашата трапеза да бъде добре приготвена. Имаше един благочестив човек със собствена месарница, който живееше в квартал „Оден Форест” на града. Разбира се, той нищо не знаеше за нашата ваканция. Беше започнал да произвежда нов вид наденица и я беше изложил на витрината. Но никой не купуваше. Изглежда Господ му беше напомнил кака народът на Израел принасяше „първите плодове” в жертва на Бога. Така че, той взел шест големи парчета от наниза, качил се на колата си и ги оставил пред нашата врата. От този момент нататък този вид наденица стана най-търсената стока в месарницата му и се продаваше много добре. Този месар научи нещо за благословението, което идва от даването.  И тези шест парчета наденица не бяха последните „първи плодове”, оставени пред нашата врата! Това, че този подарък дойде на първия ден от нашата ваканция, не е ли прекрасно доказателство за нежната Бащина грижа на Бога към нас? Когато има специални празнични дни, един истински баща би се погрижил също за нещо специално за храна. След като Бог ни бе дал възможност да Го прославим като Създател и Баща, имах твърдото убеждение, че Той желае да изяви Своята Бащина същност и по отношение на „ежедневния хляб”, защото Той се удоволства да дава добри неща на децата Си, специални благословения и насърчения по пътя на Кръста, по който вървим.

И така, вечерта преди моя рожден ден, аз обявих: „Утре ще имаме празнична закуска и специален официален обяд. Помолих нашия Небесен Баща за това. И още нещо, поисках на обяд всяка от нас да получи плодова салата за десерт.” Същата вечер всичко необходимо за тържествения обяд пристигна, включително и шунка. Никой не разбра от къде дойдоха всички тези продукти. Но какво стана с плодовата салата? До обяд на празника нищо не беше пристигнало. И когато вече седнахме на масата, се позвъни на вратата. Беше голяма доставка на плодова салата от местния супермаркет. Бяха получили поръчката от клиент няколко седмици по-рано и се извиняваха, че не са могли да подготвят доставката по-рано. Дарителят желаел да остане анонимен.

По време на вечерите аз често свирех на един малък орган и пеех една от любимите си песни по текста от книгата на пророк Еремия 32:41 „дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа”. За мен – всъщност за всички нас – тези думи разкриваха живо и образно бащиното сърце на Бога. Но когато ние буквално го опитаме и в телата си, едва го побираме – такава пълнота и необхватност на любов! Бог наистина се радва да ни дава добри дарове и да ни прави щастливи. И така, ние издигаме сърцата и гласовете си в благодарствен химн: „Отче наш, колко си Добър!

В нашата мисия сме посветили себе си да ходим по пътя на Кръста. Приели сме Исусовите думи за нас самите: „да се откажем от всичко – да изгубим живота си”. И като Баща, Бог се грижи за тези, които са оставили „дом, братя, сестри, деца, земя и са Го последвали” (Марко 10:29-30). Като любящ Баща, Той ни дава да вкусим от небесните благословения още докато сме на тази земя, макар че това идва заедно с „гоненията” по пътя на Кръста.

И така, още веднъж Небесният Баща ни показа Своята доброта, благослови ни и ни направи щастливи. Всичко това ни изпълни не само с голяма радост, но и с един силен копнеж за Горния Бащин Небесен Дом. И аз започнах да говоря на сестрите за Небесната слава. Само помислете: за нашите малки празници тук на земята Бог показва такава любов и грижа. Колко повече ще преживеем на небесното тържество и празник! О, какви небесни благословения, какви доказателства за Бащината любов ни чакат там! Тогава няма да има спънки пред Неговия копнеж да ни дава добри неща. Греховете, с които Той трябва да се справя тук на земята, няма вече да стоят на пътя на Неговите благословения. Наистина, никога няма да можем да напишем или да произнесем достатъчно в нашите молитви тези думи: „Бог е нашият Баща и Той ни обича!