Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ НИ УКРЕПЯВА ЧРЕЗ ПРЕЖИВЯВАНЕ НА НЕГОВИТЕ ЧУДЕСА

35. Той дава храна на врабчетата

Нашата „ханаанска крава” се чувстваше отлично и имаше страхотен апетит! Нашата морава много скоро беше опасена. И тогава внезапно изпаднахме в голямо затруднение, поради настъпилата горещина. Всичко изсъхна и дори последната трева, която беше останала, покафеня. Нямахме пари, за да купим храна за кравата. Сестрите, които работеха в градината, обикаляха около горите и пътищата, за да намерят поне малко трева, годна за храна на животното. Техните сърца плачеха пред Бога: „Отче, Ти ни даде тази крава! Със сигурност Ти няма да допуснеш тя да умре от глад!” Всички се молехме на Небесния Баща – Той, Който чува вика на врабчетата за храна, да се погрижи така също и за нашата крава. Но Той ни накара да чакаме. И продължавахме да Му благодарим за всеки ден, в който можехме да съберем достатъчно храна така, че кравата да оцелее.

Един ден нашата сестра Агате излезе да окоси малко суха трева от поляните около нашия Ханаан. Тя се чудила дали кравата ще може да я яде. Един фермер минал от там с фургона си и също се зачудил дали тази трева става за храна. След като продължил по пътя си, малко по-нататък – той ни разказа това по-късно – една жена го спряла и го попитала дали случайно не познава някого, който може да окоси тревата в нейната голяма овощна градина. Може би някой, който ще може да ползва тази трева за храна на своите животни. Фермерът й разказал това, което току що беше видял и на следващия ден дойде при нас, за да ни каже за нейното предложение. Сестра Агате не можеше да сдържи радостта си. От всички нас изригна фонтан от благодарност към нашия Баща, Който се грижи за децата Си. Ние осигурихме не само настоящата храна за кравата, но така също и за цялата зима. И всичко това напълно безплатно. Тази опитност много насърчи вярата ни по отношение на всички нужди на нашата градина и животните, които отглеждахме.

Все пак обаче, имахме нужда от още нещо за зимата: фуражно цвекло. Кравата не можеше да се храни само със сено. Бяха ни казали, че ще ни трябват около 5 тона цвекло за зимата. Сестрите, работещи в градината, представяха тази нужда на Небесния Баща всяка сутрин. Нуждата стана още по-належаща и спешна, след като откриха, че малкото количество цвекло, което бяха засели след пристигането на кравата, беше изядено от зайци. Тогава получихме писмо от родителите на една от нашите сестри. В него те ни предлагаха да отидем и да вземем 1 тон фуражно цвекло от тяхната ферма. Една седмица по-късно двама фермери от съседно село ни изпратиха 2 фургона пълни с цвекло – около 3 тона. Бяха разбрали, че си имаме крава и си казали: „Ние също искаме да си дадем десятъка!” Във вестниците и медиите в наши дни четем за бедствия и опасност от използване на атомни оръжия на различни места по света. Това може да предизвика страх в сърцата ни. Но изправени пред този страх, нашите опитности с Живия Бог и Неговите чудеса, ден след ден, се превръщат в истинска утеха. Времената на бедствия могат да настъпят, знаем това. Но знаем и още нещо: Божията природа е да върши чудеса. По Негова заповед извор може да избликне в пустинята. Той може да ни храни с манна, ако вярваме в Него и искаме от Него.

Там, където се изчерпват всички човешки възможности, Божиите деца могат да отидат при своя Небесен Баща и да получат всичко, от което се нуждаят. И така, ние сме благодарни, че Той ни е водил по този път на вяра и молитва, позволявайки ни да преживяваме Неговите чудеса. Това е подготовка за трудните времена, които ще настъпят. Защото само, когато станем напълно зависими чрез молитва и вяра, и когато свършат всички човешки възможности, тогава можем да започнем да разчитаме напълно, че Бог ще се намеси и ще върши чудесата Си.