Съдържание Цялата книга на една страница

БОГ ЖЕЛАЕ ДА СЕ ОБРЪЩАМЕ КЪМ НЕГО В МОЛИТВА ЗА ВСЯКА НУЖДА

5. Молитвена палатка – палатка на чудеса 

Сестрата, отговаряща за нашата строителна дейност, разказва следната история: „През юли 1950 г. М. Мартириа дойде при нас на строителната площадка. Тя ни припомни Библейската история за Неемия, който издигна отново Ерусалимските стени. „Всички събития от Библията трябва да се изразяват в сегашно време”, казва тя, защото Законите на Писанието са валидни и днес.” Тези думи ни наведоха на мисълта, че трябва да издигнем молитвена палатка до строителната площадка и да строим Божия дом, както с мистрия, така и с молитва. От тогава съществува молитвената палатка на нашата земя. Тя стои като символ на реалната сила на молитвата – на реалността на живия Бог, който отговаря на молитви и върши чудеса и днес, когато има хора, които вярват и се молят. Сестрите се сменяха в молитвената палатка през четвърт час, за да представят постоянно пред Бога – също както правеха израилтяните – своите нужди с вяра. Те се молеха за всяко нещо, от което се нуждаеха за строителството, като напомняха на Бога постоянно Кой е Той: Всемогъщият, Който казва и става, Който заповядва и изпълнението бърза да се осъществи. А когато излизаха от палатката, те споделяха с другите сестри Словото на насърчение във вярата, което Бог им даваше. Укрепването на нашата вяра беше много необходимо, тъй като почти всичко ни липсваше. Малко след началото на строежа, Бог допусна да ни свършат всички материали. В национален мащаб всички строителни материали бяха заделени за военни цели поради Корейската криза. Така че, сега ние не само трябваше да се молим Бог да ни снабди с финанси, за да си платим дължимите суми по фактури, но също да искаме от Него цимент, греди, всъщност всички останали необходими материали за строежа на нашата сграда.

Един ден например, циментът окончателно свърши. Това означаваше, че строежът щеше да спре до няколко дни. Никоя фирма не правеше доставки. В нашата молитвена палатка вече няколко дни се бяхме молили Бог да ни изпрати цимент. Всеки ден в 11 ч. ние всички се събирахме за молитва. И в този ден отново се събрахме в уречения час с чувство на притеснение, но изведнъж напълно нов дух на вяра ни обзе всички. Запяхме песен на благодарност с пълната увереност, че Бог няма да допусне този строеж да спре. Защото многократно беше изявил, че този проект е абсолютно неотложен за Него. Той беше вложил изгарящо желание в сърцата ни Името Му да бъде прославено пред хората чрез този строеж – Той да бъде познат като Живия Бог, Който върши чудеса и днес. Какво стана ли? Точно, когато се приготвяхме да си тръгнем и по всичко изглеждаше, че строежът ще замре още на следващия ден – един голям камион спря пред нашата врата, натоварен с 40 торби цимент! И макар, че точно за това току що се бяхме молили, ни беше трудно да повярваме на очите си. Дори си помислихме, че може да е грешка. Но доставката беше точно за нас. Напълно неочаквано компанията за строителни материали открила тези торби цимент в един помощен склад и решила да ги изпрати на нас. „Искайте и ще ви се даде”, казва Исус.

И именно това преживяхме ние в този момент, защото Бог действа според Словото Си; Той се е ангажирал със Словото Си. Със сърца, преливащи от радост и благодарност, ние запяхме: „Молитвата докосва Божието сърце и движи мощна Негова ръка; Небесният Баща помага на децата Си и ги избавя от всякаква беда. Молитва с вяра има сила да обърне мрака на деня във светлина; Тогава нужди и страдания от погледа изчезват в миг”.

„През тези икономически кризи ние преживяхме от опит как Бог ден след ден отговаряше на многото молитви, принесени в молитвената палатка, и изпращаше Своята помощ. Ние получихме всички необходими строителни материали без никакво завишение на цените и в кратки срокове, докато други добри и значими клиенти чакаха с месеци доставките си. Голяма част от тези материали дори ни бяха дарени безплатно. Пазим специални спомени за циментовите блокове, стоманените пръти, гредите, тръбите за водата и газта. Всеки път тези неща пристигаха точно в последния момент, така че нито един ден не беше загубен.” Колко е невероятно, че нашият малък строителен обект, сграда, строена от малка група млади сестри, които не разполагаха с нормалните средства, за да я завършат, не спря, докато много други строителни обекти бяха замразени. Каква беше тайната за това? Молитвената палатка. Тя ни показа, че молитвата постига повече от възползването от всички човешки възможности. Защото, имайки всички човешки възможности на своя страна, много строителни предприемачи не бяха в състояние да работят по онова време. Молитвата сама осъществява всичко. И тя трябва да бъде основната подпорка на всяка работа. Защото всички наши усилия в това строителство не струваха нищо в такава икономическа криза. Физическата работа трябва да върви успоредно с молитвата. всяка от сестрите жертваше за молитва време, равно на цял работен ден. Но без време, отделено за молитва, всяка работа е като загубено действие. На молитвата, свързана с отговарящо на нея посвещение на дело, принадлежат Божиите обещания. Това ни откри Бог през времето на нашето строителство.