Глава трета – РАЗВИВАНЕ НА ВРЕДНИ ДУШЕВНИ ВРЪЗКИ ЧРЕЗ РЕШЕНИЯТА, КОИТО ВЗЕМАМЕ

Обвързани (вързани) служители

Колко на брой робства такива като душевните връзки могат да бъдат формирани? Помислете за това как хората от ранната история на нашата страна (Америка – бел. прев.) са ставали крепостни роби. Те са можели да избират дали да дойдат тук като крепостни роби, за да изплатят своите дългове. Така те са били продавани в робство като роби или просто са били бедни хора, които са продавали себе си в робство за да заплатят цената за преминаването към новия свят. [1]

Някои всъщност са били престъпници, които са били хвърляни в затвора заради дела извършени срещу обществото и са приели възможността за идване в Америка като крепостни роби и да отработят присъдата.

Някои са били мъже твърде бедни или в големи дългове, много често са били от затвори за длъжници, които продават себе си или семействата си в доброволно робство, за да избягат от Англия и дълговете, които не могат да платят. Спомнете си думите на песента: „Имахме дълг, който не можехме да платим: Но Той дойде и плати дълг, който не дължеше!”

Разбира се, когато се споменават думите робство или робия, ние обикновено веднага се сещаме за роби доведени от Африка, които да работят в Южните Щати. Но тези хора са били първоначално заловени и продадени в робство от вражески племена. Така че те буквално са били военопленици, докато при крепостните роби обикновено са били дадени (да чиракуват с договор) при техните господари в резултат на техните собствени решения.

Исус дойде да освободи пленниците. Кои бяха пленниците? Почти всички в тази страна (Америка) обикновено ще си помислят за черните роби работещи на памучните полета … ние сме (тези, които са пленниците), робите които са се съгласили да продадат себе си в робство поради невежество.

Как се оформят негативните душевни робства?

Робството се оформя в ситуации, които не са открити и явни както вземането в робство и договореното робство, чрез споразумяване между две страни или дори със самия себе си. Невежеството позволява да се формират много нездравословни душевни връзки.

Затова Моят народ е откаран в плен — от липса на знание. И почитаните им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда. (Исая 5:13)

Народът Ми загива от липса на знание… (Осия 4:6а)

Исус снабди Своите последователи със екзосия (легална власт) и дунамис (позволяваща, упълномощаваща сила) за да изпълнят Неговата воля. Властта и силата обаче трябва да бъдат взети и двете, и да бъдат употребени или няма да имат ефект, точно както кръвта на пасхалното агне трябваше да се постави на стълбовете на вратата или то нямаше да представлява защита срещу Ангела на Смъртта.

Исус илюстрира Своята воля в Словото относно душите на Неговите хора, че трябва да бъдат свободни: като Самият Той освобождаваше души, и възстановяваше и ума, и душата чрез освобождение:

Тогава Исус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа. И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици и парализирани; и ги изцели. (Матей 4:23-24)

Споразумение между две страни

Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?(Амос 3:3)

Съгласието е в сърцевината на всяко едно взаимоотношение създадено между човешките същества; силата на съгласието лежи в човешкия избор. Най-старата и най-силна връзка възможна между две страни е тази на кръвния завет, неразделна част, от който е основното споразумение между страните относно условията на тяхното споразумение. Заветите са основата на взаимоотношенията вътре в свръхестествените царства също. Сатана се опитва да копира Божиите методи винаги, когато е възможно, и неговите последователи, такива като магьосниците, са в завет с него. От тук произлиза термина в магьосничеството „сборище на вещици” (на английски език „завет” е „covenant”, и от там „coven” – „сборище на вещици” – бел. прев.)

Новият Завет ни учи да отбягваме злото и да страним от тези, които го носят.

Не се впрягайтес невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? (2 Коринтяни 6:14)

Ако си позволим да се обвържем с този, за когото знаем, че е въвлечен в грях, ние ставаме съучастници на техния грях, и злите духове вътре в тях лесно могат да преминат в нас. Това е така независимо дали това е гняв, непокаян човек или някой предал се на поквара като по-горе споменатите. Въпреки че може да влезем в такива взаимоотношения надявайки се да помогнем на този човек, да ги привдигнем чрез нашето свидетелстване, обикновено се получава точно обратното. Теглителната сила на техния грях ни сломява и ние отслабваме, откривайки, че нашите собствени стандарти са се снишили. В Писанието ни е заповядано да избягваме свързване със зли другари или тези, от които можем да се научим на грях или лоши навици. В Стария Завет, Бог често премахваше цели общества от хора, които бяха покварени или осквернени от грях, за да не би техните души да станат примка.

Не се сприятелявай с гневлив човек и не ходи с избухлив човек, за да не научиш пътеките му и да поставиш примка за душата си. (Притчи 22:24-25)

Бъдете трезви, бъдете бдителни, защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне. (1 Петрово 5:8)

Пазенето на тайна изгражда душевни връзки

Дяволът, както паякът, търси да впримчи жертвите си в капана на греха така че да може лесно да ги погълне. Един от най-коварните начини за създаване на робство е чрез установяване на задължение за пазене на тайна. „Не казвай на никого това, което ще ти кажа.” По този начин ти и този човек сте свързани в несвята връзка на клюка и тъмнина, и вие споделяте неговата вина, което е причината Исус да ни предупреждава в Писанията:

Но говорът ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия. (Матей 5:37)

Затова, каквото сте говорили в тъмно, ще се чуе на светло; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива. (Лука 12:3)

Предписанието в петата глава на Яков изисква открита изповед пред  доверени стареи. Ако вие ме помолите да не разкривам, че сте убили някого и аз продължа да пазя вашата тайна, аз се съюзявам с вас, не само юридически като съучастник, но аз също така духовно споделям твоята вина.

И нямайте нищо общо с безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте, защото е срамно дори да се говори за това, което те скришно вършат. (Ефесяни 5:11-12)

Други извършват грях, които изисква партньор или сътрудник, и това включва поддържане на тайна. Това създава допълнителен страх от разобличаване. В тази категория влизат членовете на банда, обрала банка или извършила друг вид престъпление.

Безбожният ще бъде уловен от своите си беззакония и ще бъде държан с въжетата на своя грях. (Притчи 5:22)

Душевни връзки създадени в затворени или тайни организации

Всяко нещо, което е тайно е дело на потайност или тъмнина и трябва да бъде отречено, например членуването в какъвто и да било вид тайна общност, бе значение колко безвредно или невинно подобно участие може да изглежда. Човек трябва да разчупи връзките с подобни организации като Момчетата Скаути, които имат тайни клетви, и форми на индианско магьосничество в по-горните нива. Подобни организации са Индиански Водачи, всички колежански сдружения или женски колежански клубове с тайни ритуали при приемането, и всички подобни организации въпреки уважението е възможно да са част от специфична общност като Масонство, Демолай, ПЕО, Източна Звезда, Розенкройцерство, Рицарите на Колумб или всякакви други братски или тайни общества.

Един тест за неподходяща душевна връзка с организация или с нейните членове е дали от вас се изисква да пазите тайна клетва, и на вас не ви се ще, или не можете да разкриете условията на клетвата на брат или сестра в Христа, или дори на служител.

Отказът да разкриете тайната и да я изложите на светлината на деня, и да скъсате с нея, е мълчаливо решение да останете в робство на организацията или личността, чиято тайна е се поддържа.

Душевни връзки могат да бъдат формирани и с отворени организации

Човек също така трябва да разчупи душевните връзки с църкви, компании (фирми) или която и да било организация, която е пречела на човека да върви с Бога. Човек често е насърчаван да „вложи сърцето и душата си” в дадена дейност. Пазете се от сантиментални връзки с каквото и да било. В действителност, душевните връзки формирани между хората в тези организации и техните изисквания върху вашето време често засягат посвещението ви към Бога.

Легализмът и традициите могат бързо да угасят Духа. Въпреки че може би чувстваме, че нашето присъствие в дадена организация ще има положителен ефект за Исус, ние трябва да бъдем свободни да се оттеглим, ако почувстваме духовна сухота или тежест да се настанява върху сърцето ни. Точно както Скинията в пустинята беше преносима и беше премествана, когато и където отиваше Божието присъствие, така трябва вярващия да остане достатъчно необвързан с другите в църквата, така че да може да се присъедини към други общности, ако Бог го води така.

Съгласие чрез сексуални робства

„Изгубих сърцето си по нея!” „Дадох й сърцето си!” „Живота ми се крепи на нея!” „Тя открадна сърцето ми!” „Тя е моят живот!” Тези жалки изповеди изграждат нездравословни душевни връзки с бившата съпруга, съпруг, годеник (-ца) или сексуален партньор – любовник, особено когато завършва със прелюбодейство, сексуални взаимоотношения без брак или хомосексуални дейности.

Вероятно най-трудните връзки за разбиране от страна на жертвата и за този откриване от страна на този, който служи са тези, които изглеждат невинни, където „нищо не се е случило”, където всъщност не е имало физически контакт, нито пък сексуален контакт. Но въпреки това са се формирали душевни връзки и робствата очевидно съществуват, базирайки се на свидетелствата на хора, въвлечени в това. Симптомите могат да бъдат идентични с тези, където е имало сексуален контакт, което може да се обясни със изявлението на Исус,

Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си. (Матей 5:28)

Само едно поглеждане с грешна мотивация може да бъде много опасно, както Давид откри за своя сметка.

Порнографски душевни връзки

Порнографията може да създаде душевна връзка с обекта на похот. Например, мъж който никога не е срещал холивудска звезда като Фара Фаусет или Бо Дерек, може да има душевна връзка с образа на едната или другата. Чрез самозадоволяване, той я издига в култ (боготвори, обожава) или тя е била неговия сексуален партньор във фантазиите му. Има едно посвещаване на част от себе си на обекта на похот.

Бог гледа много сурово на сексуалните грехове:

А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блудниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт. (Откровение 21:8)

Сексуалните душевни връзки често се изграждат, когато един мъж гледа гърдите на жена или на интимните й части, гледайки голотата й. Грехът влиза чрез портата на очите, гледайки я … и завършва с похот! Същото нещо може да се случи на жена, която гледа голотата на мъж или позволи на мислите й да се въртят необуздано около него. Потвърждение на концепцията, че гледането с похот води до душевна връзка се намира в Писанието.

И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му. (Битие 34:2-3)

Същото се случва когато изберем взаимоотношения на прелюбодейство, тъй като в брака двамата стават едно.

Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тяло с нея? Защото Той казва: „двамата ще бъдат една плът.“ (1 Коринтяни 6:15-16) 

Разврат и прелюбодейство

Често срещан проблем е този, на зли душевни връзки, които съществуват между бивши любовници, които не са се оженили един за друг. По определение тези личности са влезли в сексуален съюз, чрез който те са станали една плът, извън завета на Бога. Те са влезли в небогоугоден съюз и завършили този зъл съюз сексуално, ставайки по този начин една плът, създавайки една зла душевна връзка. Проблемът на това да бъдеш „болен от любов” или „с разбито сърце” е реалност. Дори Шекспир е писал за такива случаи.

Някои изпитват натрапчива идея (мания), връзки страст-похот-любов с обекта на тяхната обич, което може да стане изключително изтормозващо. Не е необикновено да срещнете хора, които свидетелстват, че умовете им са измъчвани, и че те са неспособни да отмахнат думите или образите на техните партньори от мислите си. Психологията говори за това състояние като умствена връзка; ние гледаме на това като душевна връзка.

Този феномен обикновено се изявява когато взаимоотношението е застрашено, когато единният от любовниците се опитва да скъса контакта с другия. Това не е непреодолимия импулс просто да се виждат един друг, често изпитван от влюбения когато взаимоотношенията се разпадат или вървят на зле, но по-скоро принуждението граничещо с манията да бъдеш с този човек, въпреки че в ума си човекът иска да бъде свободен от другата личност.

Има съюз, който се настъпва, когато две личности са сексуално съединени, както техните тела се съединяват, очевидно по същия начин и техните души се съединяват. Резултатът е един съюз, макар и временен. Обаче плодът от този съюз може да бъде относително постоянен. Например ако се появи зачеване на човек, детето ще бъде резултата; един видим, реален, за цял живот, паметен израз на съюза, който се е появил. Има също така и невидим спомен, един израз на този съюз под формата на сексуална душевна връзка, която по същия начин ще трае за цял живот или докато не бъде разпозната, нейната схватка не бъде разчупена и остатъкът й изгонен.

Детето е един спомен на връзка (любов), която съществува (е съществувала) между родителите, (съпругът и съпругата). Душевната връзка е спомен за греха (похотта) която съществува между съгрешилата двойка. Всеки (и детето, и душевната връзка) служат като напомнители на двойките за тяхното взаимоотношение.

Богоугодните душевни връзки, които Бог е предназначил и е предвидил за брака могат да бъдат опорочени в зли душевни връзки както често се случва, когато бракът се разпада и завършва с развод. Както при повечето душевни връзки формирани поради незаконен сексуален съюз, изразяваната любов обикновено се превръща в крайна и опасна омраза, когато връзката е разбита. Това можем да го видим в историята на Тамар, която е друг пример от Писанията за душевна връзка формирана при разврат и неморалност.

А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха и му разказаха всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил, и думите, които беше говорил на царя, и тях разказаха на баща си. И баща им им каза: По кой път отиде? А синовете му бяха видели по кой път отиде Божият човек, който дойде от Юда. Тогава той каза на синовете си: Оседлайте ми магарето. И те му оседлаха магарето и той се качи на него. И отиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб, и му каза: Ти ли си Божият човек, който е дошъл от Юда? И той каза: Аз съм. Тогава той му каза: Ела с мен у дома и яж хляб. А той каза: Не мога да се върна с теб и да вляза с теб и няма да ям хляб и няма да пия вода с теб на това място… (3 Царе 13:11-16)

Тамар му изтъква, че злината от изпъждането й, отхвърлянето й, е по-голяма от първоначалния му грях насилвайки я в сексуален съюз. Коментарът на самото Божие Слово е показателен в този случай. Той посочва, че произлязлата омраза на Амнон беше по-голяма от първоначалната любов, която го накара да съгреши на първо място, един ясен пример за любов превърнала се в омраза. Това състояние не рядкост в наши дни и често се наблюдава и при разводи, и при скъсване на не-съпружески взаимоотношения. Фактът, че омразата съществува е показателно, че душевната връзка не е била разчупена, дори и ако взаимоотношенията са. Омразата формира свои собствени вериги, свързващи двама души.

Магьосничеството винаги използва секса за да атакува и да събаря Божии мъже (и жени). Много бих искал това да не беше истина, но ние всички можем да се сетим за случаи за известни в цялата страна служители, които са били хванати в сексуални примки и скандали, които хвърлят позор върху тялото Христово. В моята стая за молитва по време на освобождение, съм имал магьосници, които са признавали използването на секс и наркотици за да примамят мъже под своя контрол. Моля се следното осъждение никога да не ни бъде казано.

Защото „заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано. (Римляни 2:24)

Ясно е, че злите духове търсят възможност да впримчат уязвими души, които могат да бъдат вкарани в клопка в ситуации подобни на тези описващи забъркване с паднали жени, за което сме предупредени в Притчи.

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце… С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече. Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание, докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота. (Притчи 7:10, 21-23)

Този пасаж може да бъде разискване на първата опитност на Адам с греха или тази на мъж от нашето съвремие. Преди много години, една жена от нашата собствена молитвена група, изповяда на съпругата ми след събирането за сутрешна молитва, че е искала да ме прелъсти.

„Но не беше всъщност Били този, кого исках да прелъстя; това е християнската книжарница, издателската компания и цялото свръхестествено служение на изцеление и освобождение.” Нейната цел беше контрол чрез прелъстяване на един лидер. Но поради нейната откровеност, тя беше освободена и продължава да ходи с Господа и днес, повече от двадесет години по-късно.

А Господният слуга не бива да се кара, а трябва да бъде кротък към всички, способен да поучава, търпелив, с кротост да увещава онези, които се противопоставят, та дано Бог да им даде покаяние, за познаване на истината и да изтрезнеят, и се освободят от примката на дявола, от когото са били уловени, за да вършат неговата воля. (2 Тимотей 2:24-26)

Сексуални перверзии

Хомосексуалността, лесбийството и другите форми на перверзия пораждат небогоугодни връзки на вина, срам и грях. Необикновени силно душевни връзки често са формирани между подобни „любовници”.

С мъжки пол да не легнеш като с жена — това е гнусота. (Левит 18:22)

Грехът и вината сплотяват Божиите врагове. 

Споразумение между две страни за извършване на зъл заговор

Ирод и Пилат станаха съюзници срещу Исус:

В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг. (Лука 23:12)

Те се бяха обединили чрез съгласие в бунт срещу Бога. Те станаха свързани заедно в някакво си приятелство. Ние имаме един изрази, който описва този вид дейност: „Краставите магарета се надушват.”.

Писанието има много примери описващи Божиите врагове обединяващи се заедно срещу Неговите помазани. Помислете за враговете на Йосиф, за враговете на Давид и за враговете на Исус Христос всички, от които обединени, за да въстанат в съгласие против волята и делото на Бога. Тази обединена опозиция може да се види в няколко пасажа.

Това казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха споразумели вече помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос. (Йоан 9:22)

А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? (Деяния 5:9а)

А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исус, за да Го убият… (Матей 26:59)

Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни. А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият. (Йоан 11:47-53)

Когато човек търси, поради каквато и да била причина, да навреди на друг човек, той често се нуждае от съучастник. Клюката обединява или свързва хора заедно в общо нахвърляне срещу някой друг. Бъдете внимателни да не влизате в пакостно клюкарстване; може да се окажете вързани с душата на човек, който несправедливо търси да нарани другиго.

Споразумение чрез задължение

Човек често влиза в душевни връзки на съгласяване поради заробване със задължаване, понякога представено чрез чувство на фалшива отговорност, друг път чрез подаръци или подпомагане. Внимавайте за „конците”, когато чуете изявления като:

Ти по-добре го направи за мен сега, помни че няма още дълго да съм жив.”

Знаеш, че брат ти (или сестра ти) би направил това за мен.”

Ако не направиш това за мен, не знам дали сърцето ми ще издържи.”

Душевните връзки на фалшива отговорност са форма на робство на зависимост, и са основани на лъжа: „Само ти можеш да ме спасиш.” „Ти си единственият човек, който може да ми помогне с моя проблем … моето връзване, и др.” „Никой друг не може да ми свидетелства така както ти.” Тези думи може да хранят егото ни, но те просто не са истина.

Задължението може да бъде създадено от някакъв вид преференциално отношение. Например, първородния внук или внучка е избран/а като любимка и отношението към него/нея е различно в сравнение с другите внуци. Това не рядко предизвиква ревност и отхвърляне от братята и сестрите. Спомнете си Йосиф и специално подарената му дреха. Резултатът от такова отхвърляне води до дори още по-голяма зависимост от този, който показва пристрастие към детето.

Възрастните установяват своите куки, вериги или връзки на робство в тази личност като даряват един статус на привилигированост и „обичайки ги повече”, но това е условна любов и за това опасността от загубването на този статус си стои постоянно на заден фон. Детето е в едно нестабилно взаимоотношение и страхът е налице, защото статусът на привилигированост е някак си съмнителен, зле определен, зависещ непрекъснато от това дали дарителя е доволен или пък изисква непрекъснато да доказваш себе си, за да посрещнеш неопределения стандарт.

Подаръци

Подаръците често създават нездравословно задължение. Често такива подаръци са бижутата. Пръстените обикновено са използвани да свържат някого и често биват наречени, биват претекст или маскирани като пръстени на „приятелство”. Те обикновено са неуместни. Повечето от нас не са гледали на нещата в тази светлина, нито пък имаме навика да гледаме зъбите на харизания кон, но е нужно да бъдем бдителни относно всеки подарък, който по някакъв начин считаме за неуместен. Например, ако една омъжен жена получи като подарък дамско бельо от мъж, който не е съпругът й, това определено би било неуместен подарък. Всеки получен подарък, когото получателят не би искал да бъде публично достояние, е вероятно неуместен подарък.

Обадиха ни се за помощ в един случай, който включваше лидерката на една женска молитвена група, оплакваща се от объркване и блокиране на ума. Тя също така спомена, че неведнъж е получавала скъпи подаръци от жена от нейната молитвена група. Тя и ние, най-накрая установихме, че подаръците имаха лесбийски оттенъци. Когато те всички били върната или унищожени, властта на жената над лидерката на молитвената група била разчупена.

Подаряване на големи суми пари, давани от един член на семейството на друг могат да създадат огромно робство на задължение и душевен контрол.

Подпомагане

Дори подпомагането може да създаде робство ако са прибавени връзки. Връзването може да не дойде директно като резултат от подаръка, но по-скоро като резултат от „протегната ръка” често във време на нужда. Например, когато някой плати глобата ти или гаранцията ти за да излезеш от затвора, и по този начин те задължава.

Как бихме могли тогава да разпознаем дали дадения подарък или действие е предназначено да ни създаде проблем. Има ли критерий? Разликата между постъпката от сърце и манипулиращата постъпка може да се определи чрез установяване на това дали има „задни мисли” прикрепени към постъпката или ти се чувстваш свободен след това да „си тръгнеш”.

Родител или приятел може да представи солидни постъпки на щедрост или отново може да има прикрепени връзки. Ако има прикрепени манипулиращи изрази като тези, бъдете на щрек:

„Ще ти купя това, ако …”

„Баща ти и аз ще ти купим къща, ако живееш до нас.”

Ако ти наистина ме обичаш, ти ще …”

Не казвай на баща ти,  и аз ще ти го купя.”

„Това е семейна реликва, и аз винаги съм искала ти да я имаш. Ако обаче няма да я използваш (да я изложиш на показ) искам си я обратно.”

„Ние ще платим за ремонтирането на дома ти, но нека съпругът ти не приема тази работа извън града.”

Забележете, че всички изявления по-горе са условни и въздействат като оказване на контрол, манипулация или доминиране върху този, който е получателят. Това в действителност е магьосничество, и поставя човека в робство на волята, желанията, изискванията или контрола на другия.

Чрез отстъпване пред такъв натиск и провал да устоиш на такъв тип контрол, човек може да стане уязвим на душевна връзка. Всъщност, всеки път когато не бъде устояно на такъв контрол, душевната връзка нараства и става толкова силна, че става все по-трудно да бъде разчупена.

Мойсей ни дава един чудесен пример за начините на освобождаване от връзването с този тип душевна връзка, която често се развива в семейните взаимоотношения. Той разчупи една силна душевна връзка чрез отхвърлянето и противопоставянето й, и след това вземайки смело и рисковано становище срещу й:

С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона. (Евреи 11:24)

Това трябва да е било трудно решение за него, тъй като несъмнено той е обичал и уважавал „майка” си и не е искал да й причини болка. Но това беше необходимо за неговото собствено израстване и свобода в Бога.

Подлагане на ESP, хипноза или гадаене

Душевни връзки могат да бъдат създадени чрез позволяване човек да бъде хипнотизиран или разрешаване на някой да „практикува” ESP или да ни предсказват. Ние сме се сблъсквали с огромен брой жестоко измъчвани личности, които са били жертви на хипноза и още по често на ESP. Обикновено така наречената ESP всъщност е друга форма на магьосничество свързано с наркотици или просто прикритие за явно магьосничество.

Бог конструира Адам (и цялото последващо човечество) с един вграден защитен механизъм срещу демонизиране, което е силата на волята. Човек може да избере доброволно да снижи подвижния мост на своя ум, разрешавайки на някой да го хипнотизира или да практикува върху него ESP вземайки незаконни наркотици, чрез страх или просто чрез доброволно подчинение на някоя по-силна личност; въпреки това, човек има силата да откаже да позволи умът му (душата му) да бъдат смущавани. Дори и ако в миналото умът му е бил смущаван от демонично натрапване или чрез наличието на душевни връзки, Исус продължава да желае такива пленници да бъдат свободни!

 

Души свързани (-вързани) чрез клетва или обет

… и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила. (Числа 30:7б)

Писанието използва тук еврейската дума „acar, aw-sar’r’ ”; остарялото значение на корена „впрягам, свързвам се или събирам се, оженвам се”; с редуващи се осветяващи версии, „да завържа във всеки един смисъл – връзвам, здраво, държа, задържам, затвор (-ник), поставям в окови, свързвам.”

Ние трябва да разчупим нашите собствени душевни връзки създадени в клетви или обещания, ако осъзнаваме, че сме направили клетви или обещания, които не можем да спазим. Въпросът за клетвите е малко разбиран, но е изключително важен, особено за християните.

По-добре да не обещаваш, отколкото да обещаеш и да не изпълниш. Не позволявай на устата си да вкара плътта ти в грях и не казвай пред Божия Ангел, че е било по погрешка. (Еклисиаст 5:5-6а)

Клетвите са изключително сериозно нещо, и се вземат далеч по на сериозно в небето, отколкото от съвременния човек. Следващите доста дълги пасажи от Числа 30 са включени в тяхната цялост тъй като не са добре познати, а са изключително важни за духовното воюване и особено значими за разчупването на духовните заробвания на душата.

И Мойсей говори на началниците на племената на израилевите синове и каза: Това заповяда ГОСПОД: Когато някой мъж направи обрек на ГОСПОДА или се закълне с клетва и обвърже душата си със задължение, да не нарушава думата си, а да извърши всичко, което е излязло от устата му. (Числа 30:1-2)

Значимостта на този пасаж не може да бъде игнорирана: ако човек се закълне с клетва или направи обет, неговата душа е вързана към завършването или изпълнението на това, за което се е заклел или обрекъл, и няма споменати изключения.

Основният принцип, който вярващите трябва да помнят също е, че Бог обвързва Себе Си с думите си:

Няма да оскверня завета Си и няма да променя това, което е излязло от устните Ми. (Псалм 89:34)

По същия начин, човек обвързва себе си с думите си.

Посвещаването на Бога или друг човек се създава чрез клетва или обещание. Това вероятно е една от причините за Господното предупреждение или съвет.

Но говорът ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия. (Матей 5:37)

Устата на безумния е гибел за него и устните му са примка на душата му. (Притчи 18:7)

На човек просто му е заповядано да казва „Да”, за да и „Не” за не.

И ако някоя жена направи обрек на ГОСПОДА или се обвърже със задължение в бащиния си дом, в младостта си, и баща й чуе нейния обрек или задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци да останат в сила и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, да остане в сила. Но ако й забрани баща й в деня когато чуе, никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и ГОСПОД ще й прости, понеже й е забранил баща й. И ако се омъжи, докато обреците й са върху нея или нещо необмислено, изговорено с устните й, с което е обвързала душата си, и мъжът й чуе и не й каже нищо в деня, когато чуе, тогава обреците й да останат в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, да останат в сила. Но ако й забрани мъжът й в деня когато чуе, тогава той ще отмени нейния обрек, който е върху нея, и онова, което е изговорила необмислено с устните си, с което е обвързала душата си; и ГОСПОД ще й прости. (Числа 30:3-8)

От този пасаж ние ясно можем да видим, че жената, която не е на себе си или която не разсъждава ясно, нейните безотговорни действия могат да бъдат отменени от този, който има власт над нея. Например, ако тя каже: „Ще ми се да съм мъртва” или се моли „Господи, моля те убий ме сега”, съпругът може да се отрече и анулира нейното искане или обет.

Забележете безмълвното наблягане в пасажа. Ако жената е все още под авторитета на своя баща, тогава баща й има властта да отмени нейната клетва, за да я предпази от влизане под робство и да предизвика Божията прошка да потече към нея. Ако тя е омъжена, тогава нейният съпруг по същия начин има власт над нея да разчупи клетвата или влиянието от заричането, и да загуби законната си сила.

Но обрекът на вдовица или разведена жена, всичко, с което е обвързала душата си, да остава в сила върху нея. (Числа 30:9)

За нещастие според този Старозаветен закон, вдовиците и разведените жени няма никой, който да може да отдели на страна техните клетви. Клетвите, които те правят ще останат докато или освен, ако не дойде някой със сила да ги разчупи.

Не си затваряйте очите е ясното изявление в стих осем на тази глава, че докато бащата или съпругът не се намеси в нейна полза, душата на жената остава вързана! Нейната душа ще остане в това робство докато някой не дойде на сцената с авторитет и сили и любяща загриженост, за да разчупи нейното робство. Слава да бъде на Бога, по-великият дойде в личността на Исус Христос, който притежава такъв авторитет, сила и любов.

Но ако една жена е направила обрек в дома на мъжа си или с клетва е обвързала душата си със задължение и мъжът й е чул и не й е казал нищо, и не й е забранил, тогава всичките й обреци да останат в сила и всичките задължения, с които е обвързала душата си, да останат в сила. Но ако мъжът й ги е отменил напълно в деня, когато е чул, тогава всичко, което е излязло от устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й, няма да остане в сила; мъжът й ги е отменил и ГОСПОД ще й прости. Мъжът й може да утвърди и мъжът й може да отмени всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й. (Числа 30:10-13)

Още веднъж забележете двете ясни изявления и отговорността поставена върху съпругът, или да чуе и да анулира клетвата, или да позволи той да бъде затвърден. Тези двете загатват за огромната власт дадена по-късно от Исус на вярващите в Матей 18:

В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство?… Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата. (Матей 18:1, 18)

Буквалното значение на този пасаж в Матей 18, поради глаголното време трябва да се чете така, каквото вържете на земята е вече вързано на небето, и каквото развържете на земята вече е било развързано на небесата. Как е възможно да бъде това? Това е вярно и възможно единствено, защото Святият Дух е този, който ни води дали да вържем или да развържем, в съответствие с волята на Бога, и по този начин нашите действия съответстват на това, което вече е направено в небесни места.

Исус даде на своите ученици властта да връзват и да освобождават от робства, по почти същия начин, по който бащата или съпругът на жената могат да отстранят или разчупят нейните робства. По този начин, учениците бяха упълномощени да разчупват или отстраняват робствата, които потенциалната Невяста Христова би могла да преживява.

Младоженецът, Исус, ни е поставил в ролята на съпрузи и бащи, които да анулират разрушаващите желания, намерения и заблуди, които могат да измъчват Христовата Невяста. Всъщност Исус беше Този, който дойде с едно по-велико помазание от това на бащата или съпругът, за да освободи тези, които бяха в робство без роднина-освободител, който да действа в тяхна ползва или да ги освободи. Той обяви в началото на Своето служение.

„Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на бедните; изпратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените… (Лука 4:18)

Тези пленници, за които всъщност Той говори са, както буквалния гръцки казва, пленници от война! Колко подходяща фразеология. От гледна точка на духовното воюване и освобождението, тези пленници са точно такива – пленници на сатана държани във веригите на робството!

…с кротост да увещава онези, които се противопоставят, та дано Бог да им даде покаяние, за познаване на истината и да изтрезнеят, и се освободят от примката на дявола, от когото са били уловени, за да вършат неговата воля. (2 Тимотей 2:25-26)

Новата версия на Кинг Джеймс интерпретира последното просто изречение на този пасаж като пленници взети за да извършат неговата воля. Този последен стих е необикновено разкриване относно оперирането на духовния свят; той показва, че сатана има капани за Божиите люде; че той желае (това е неговата воля) да взема пленници. Слугите на Господа са нежно поучавани (т.е. без осъждение) инструктирани с кротост, тези които „се противят на себе си”, които работят срещу собствените си интереси.

Има два аспекта или две възможни интерпретации на този стих. Първият, с който сме най-запознати, обикновено го интерпретира в смисъл, че ние „сме държани пленници от сатана, за да ни попречи да служим в армията на Бога или да ни попречи да бъдем способни да изпълним Божията воля.”

Втората интерпретация е предложена от новата версия на Кинг Джеймс, която посочва другата противоположност, и най-великата цел на сатана, да „държи пленниците буквално да му служат, всъщност да изпълняват неговите заповеди.” Има разбира се някои, които са толкова заблудени от различните хитрости на сатана, че те са стигнали до там, че му служат; някои от тях съзнателно предизвикват или търсят неговата сила, докато други не осъзнават на кого служат, но въпреки това участват в неговото дело.

Пристрастяванията са други капани, създаващи душевни връзки.

Душевни връзки на пристрастяване

Човекът, който е пристрастен към хероин или други наркотици е една интересна карикатура на някой, който е в робство на душевна връзка. Този човек е в зависимост от „приятеля”, който може да снабди неговата или нейната „нужда”. Личността, която се е хванала на куката е по-загрижена нуждата й да бъде посрещаната отколкото по въпроса за моралността или който и да било друг морален дълг, който той може да има спрямо човек или Бога. Тези, които са в необикновени робства на душевни връзки са също така неспособни да се освободят от „доставчика” на техните видими нужди. Въпреки че използваме наркотиците с цел да илюстрираме, има много други източници на непреодолима нужда, зависимост и пристрастяване, също като предписани лекарства, цигари, алкохол, секс, сладко.

Възможно ли е душата на човек да бъде вързана за неодушевен предмет или за някой, който не е човек? Определено, чрез привързвания направени спрямо идоли, животни или места. 

Душевни връзки на идолопоклонство

Духовната проституция се отнася тези, които са небогоугодно свързани с идоли и които отиват на места за идолопоклонство. Разбира се, всички негативни душевни връзки са по принцип демонични по природа. Има обаче душевни връзки, които могат директно да се възникнат с демони.

Да нямаш други богове освен Мен! (Изход 20:3)

Човек, който престъпва Божиите заповеди и избира да се покланя на фалшиви богове, предизвиква душевна връзка с този идол или богът (демонът), който той представлява.

Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо? Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните. (1 Коринтяни 10:19-20)

Павел ясно ни предупреждава, че жертването на идол, означава да жертваш на демона, който стои зад идол или който е представен чрез този идол, и да правиш това означава да имаш съдружие с демоните. Това е ясно предупреждение да бъдат избягвани демоничните душевни връзки.

В безсрамните окултни дела на магьосничеството, магьосниците доброволно обвързват себе си с демоните или обвързват демоните със себе си, за да получат по-голяма сила. Ние служихме с освобождение от магьосничество на една жена, която беше обвързала себе си с Пан и подобни демони, чрез огън, пушене или кръв, за да придобият силата и защитата на тези демони от по-силни демони, от които те се страхуват.

Също така сме се натъквали на деца чийто родители са посветили техните души на идоли на богове и богини (демони) чрез жертви на дим (тамян), храна или цветя поставяни върху олтарите или капищата (гробница на светец, олтар, параклис посветен на светец, ковчег за мощи). Бебетата са били поставяни върху олтара и димът е обгръщал детето, посвещавайки го на различни хинду или будиски идоли. Последиците върху детето често са и драматични, и трагични. Дете, което е било посветено по този начин може да бъде деформирано, осакатено, лишено от зрение или неспособно да говори. Ние се радваме да видим деца освободени от подобни робства когато родителите се покаят и потърсят освобождение за детето в името на Исус.

Човек може да стане душевно привързан към неща. Така идолопоклонството се среща в различни форми: към животни, към хора, бебета, прекомерно привързване, всичко може да се превърне в идол. Дори нещо добро и проектирано от Бога, такова като Нехущан (4 Царе 18:4), може да бъде изопачено във възприемането на притежателя и да стане идол. По същия начин нещо може да започне като една добра душевна връзка; брак, връзката родител-дете или приятелство като това на Йонатан и Давид. Всичко може да започне добре, но може да стане изопачено, ограничително и както духът на малкото момиченце, пречи на детето да порасне. Ето някои най-често срещани душевни привързвания към:

Места: „Оставих сърцето си в Сан Франциско, оставих парченце от себе си там …”

Неестествени, сантиментални привързвания към места правят човека депресиран, тъжен или меланхоличен, когато няма възможност да се върне обратно на това място. Това е вярно също за ситуации, такива като неестествено дълги периоди на скръб, държейки се за чувството на тъга, отказвайки да бъде утешен като Яков.

Докога ще имам грижи в душата си, скръб в сърцето си всеки ден?… (Псалм 13:2а)

Неща, неодушевени предмети – „Обичам пушката си, моя Корвет, моя компютър, моята къща, моята тениска на късмета.”

Животни: Всякакви домашни любимци, изцяло отдаване на кучета, котешки фетиши, коне, всякакви емоции, които са извън баланс и са насочени спрямо животните. Всеки може да се сети за някой, който прекомерно се отдава на своя любимец. Всеки, които би похарчил повече от хиляди долари за да спаси бездомно котенце, най-вероятно е извън баланс. Аз самият знам за няколко случая, където това се е случило.

Това, което ние имаме предвид е всъщност прекомерно привързване, което смятам е уникално понятие и мое собствено учение, но открих, че Павел го е споменал пръв.

Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога… Затова умъртвете земното у вас: блудство, нечистота, страст, зли желания и сребролюбие, което е идолопоклонство… (Колосяни 3:2-3, 5)

От какво се страхуваш?

Много вярно е казано, че „нещото, от което се страхуваш, то става твой Бог.” По същия начин всяко нещо, което служи за премахване на нашия страх може също да стане наш Бог. По този начин срещаме хора покланящи се и правещи си идол от парите, които премахват или облекчават страха от беднотия; или покланящи се на докторите, които облекчават техния страх от болест, заболявания или смърт. Исус трябва да бъде нашият Източник и Този, на когото гледаме, а не на човека, когато страхът ни атакува:

Така казва ГОСПОД: Проклет да бъде онзи, който се уповава на човек и прави плът своя сила, а сърцето му се отдалечава от ГОСПОДА! (Еремия 17:5)

Този стих ни дава ясно да се разбере, че гледането към друг източник, който и да било друг източник, особено човек, е отстъпване от Господа, мисъл отекваща в много стихове като:

По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек. По-добре е да се уповаваш на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на князе. (Псалм 118:8-9)

 В сърцевината на много от злите душевни връзки е някакъв вид страх. Писанието посочва страха от смъртта като най-силната контролираща сила в живота на хората. Евреи заявява:

И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола, и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство. (Евреи 2:14-15)

Страхът от смъртта поражда често срещаната болест на несигурност. Малкото дете зависи от възрастния за живота си. Когато на възрастният не може да се разчита или е непостоянен в своето собствено поведение, детето лесно може да започне да се страхува за живота си. Този страх се превръща в несигурност във възрастния и се проявява чрез много видове терзания:

Тревожност във всяка нова ситуация

Смущаване, стеснение, неловко положение, засрамване

Страх от отхвърляне

Страх от бъдещето, болести, бедност, бедствия

Нервност, раздразнителност

Един по възрастен приятел, другар или друга авторитетна фигура може да се появи на сцената и да предложи сигурност чрез приемане, светско знание или духовен съвет. Този личност може да послужи като положителна душевна връзка извеждаща несигурният до истинския приятел, който се „държи по-близко и от брат,” Исус. Ако обаче тази личност търси единствено да контролира другия или не отхвърли неговата или нейна свръх-зависимост, тогава несигурната личност, задвижвана от страх става обвързана за другия по един нездравословен начин.

Страхът от смъртта се превръща в начина, по който се упражнява контрол и се създава неестествена зависимост. Страхът от смъртта отваря човека към източник, който облекчава този надигащ се страх. Някои възможни и доста явни кандидати за тази роля на нездравословна душевна връзка, дори сред в друго отношение прозорливи християни са:

А) доктори и други „здравни експерти”

Б) адвокати

В) пастори

Други възможни кандидати най-вероятно да бъдат използвани от неразумните или нехристияните са:

Г) гуру или лидери на култове

Д) медиуми

Е) практикуващите окултизъм

Бог е Любов. В любовта намираме отговорът за страха, както Исус толкова често казваше: „Не бойте се!” А Писанията ни напомнят: Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? (Римляни 8:31б)

В любовта няма страх, а съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание… (1 Йоан 4:18а)

Човек, който е бил освободен от страха от смърт може да се изправи пред всичко.

А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота си дори до смърт. (Откровение 12:11)

Страхът често е вкоренен, че човекът по някакъв начин не може да живее, финансово или физически, без помощта на контрольор. Друг вариант е страхът породен от смъртта на контрольора. Един родител може да използва страхът от смъртта като оръжие, „Ако не направиш това за мен, това ще ме убие.” „Ще ме убиеш ако се преместиш.” „Това ще ме убие ако ти …”

Това оръжие може да бъде под различни маски. Повече от двадесет и осем години служене, моята съпруга и аз многократно сме се сблъсквали с опити за манипулация и магьосничество от тези, искащи да присвоят контрола над нас, над служението ни, над християнския ни бизнес. Имало е хора, които са се опитвали да ни поставят в робство на тях по различни начини. Един от най-особените беше скандален и безочлив случай на магьосничество насочен срещу нас.

Опит за манипулация чрез заплаха за самоубийство

Мери, наша дългогодишна духовна близка приятелка, която получи спасение и кръщение в Духа в нашата молитвена стая, доведе една друга жена, Елла, да се срещне с мен в нашата християнска книжарница. И двете жени бяха към края на тридесетте години. Когато пристигнаха обаче, Елла се държеше като малко изгубено кученце. Усетих, че тя крои нещо и предложих да се върнем в склада, където ще можем да говорим необезпокоявани. Елла седна на кашон с книги, чакаща като тъжно зомби, когато Мери започна, „Бедната Елла е изключително притеснена, и тя ми каза, че ако не я назначиш да работи за теб като служител, тя ще се самоубие.”

След като успях да си поема въздух и да се съвзема от шока на подобно безочливо магьосничество и манипулация, аз отвърнах: „Хайде Мери … Помисли за минута какво казваш. Явно е, че не мога да я назнача на база на това. Ако аз я помоля да направи нещо, което тя не иска да направи, тя просто ще ме заплаши, че ще се самоубие. Освен това ти много добре знаеш, че това е магьосничество.” Ако се бяхме поддали на това, Елла щеше да установи връзка с нашите души движена от нашия страх на нейната нестабилност.

Мери пребледня, изпъшка и избъбри, „Леле, ти си прав; това е магьосничество. Ти не бива да я наемаш при никакви обстоятелства.”

* * *

Днес, двадесет години по-късно Мари продължава да съветва и да служи с освобождение в нейната църква, въпреки че се беше подхлъзнала по историята на Елла. Магьосничеството може да бъде много недоловимо, завладяващо и дори може да звучи логично в първия момент. Това е друга причина поради, която Господ в Своята мъдрост е осигурил дарбата разпознаване на духове, (1 Коринтяни 12:10) и ни предупреждава да изпитваме духовете (1 Йоан 4:1) за да видим дали те наистина са от Бога.

Но духовният човек преценява всичко…  (1 Коринтяни 2:15а) 

Душевни връзки на скръб

Най-често тези душевни връзки се развиват там където има загуба чрез смърт на любим, близък приятел или роднина, особено ако смъртта е била внезапна и неочаквана, или ако тя или той са били в този момент там (в момента на смъртта).

Неестествената скръб често се корени в чувствата за вина: изразени в мисли като тези „по някакъв начин аз трябваше да направя нещо повече за починали” или „вероятно можех да предотвратя смъртта.” Самоубийството почти винаги влияе на останалия жив по този начин. Нормалният период на скръб или на жалеене в еврейската култура беше или седем, или тридесет дни (Йосиф и неговите братя оплакваха Яков седем дена; Израел оплакваше Мойсей тридесет дни). Всяка неестествена скръб, която трае по-дълго от това, трябва да бъде отблъсната, смъмрена и изгонена, за да не би да бъде развита душевна връзка с починалия. Ако на време не бъде направено необходимото, почти винаги ще има дух на смърт, желание за смърт или самоубийство, който ще дойде върху опечаления жив.

Душевни връзки могат да бъдат създадени с мъртви роднини чрез робства на задължение или робства на страх. Например, виждайки дядо в неговия ковчег или бивайки насилен да го целунеш за довиждане по време на бдението. Симптомите на тези връзки могат да бъдат кошмари или посещения през нощта.

Повечето от нас са чували истории на предци, който са умрели от „силна скръб” поради трагична загуба на дете или на някой друг. Това може да продължи да се случва и днес. Прекомерната или продължителна скръб води до тежест, отчаяние, силна скръб и смърт. Душевните връзки на скръб с любим починал често се проявяват със симптоми на болка в областта на сърцето и могат да бъдат объркани със симптомите на сърдечни атаки.

Много служители са се сблъсквали с този тип душевни връзки при жени, които са имали аборти. Те имат душевна връзка на вина с починалото им дете и често компенсират чрез буйство или ревностно въстават срещу аборта.[2] Неконфронтираните духове на аборт често отварят тези жени за други духове на смърт, като самоубийство например. Понякога тази връзка може да се развие в някакъв вид „комуникация с мъртвата личност,” усещайки присъствието на личността или виждайки често във сънища или видения.

Имахме един случай, в който една млада жена чистокръвна индианка дойде за освобождение. По време на сесията, нейният починал дядо Хопи проговори и пя чрез своята внучка, докато й служехме с освобождение. Тя сподели с нас, че е била учена да почита своя дядо, който е бил племенния знахар, по този начин е била формирана душевна връзка.

Не е рядкост за демоните да се представят за починали роднини. Те често се преструват на някой роднина, за да заблудят, както при сеансите, или насърчават вяра в прераждането, или се проявяват при освобождение когато духът на роднината или предшественика бъде допуснат. Ако проклятието и отговорността за греховете на предшественика могат да бъдат предавани поколения наред, не трябва да ни изненадва да открием, че демоните на тези личности могат да бъдат също така предавани.

В един друг случай един млад колежанин дойде за освобождение. В моята молитвена стая той сподели, че едва беше способен да функционира. Той обясни, че отива на училище сутрин и се крие зад рафтовете с книги в библиотеката докато дойде време да се прибира в къщи. „Не смятам, че това е нормалният начин, по който трябва да се държи един студент от колежа”, заключи той.

Аз се съгласих с него. Започнахме да го освобождаваме от демоничните духове. В един момент неговата баба проговори чрез него с нейния глас. Това беше наистина гласа на стара жена, а не на млад мъж. Малко по-късно неговата майка също проговори чрез него с нейния глас, както и няколко лели. Съществуваха душевни връзки, които позволяваха на тези същества да влязат в неговата личност (душа). Когато дойде за първи път за помощ, той изглеждаше някак си женствен, което не е учудващо с всички женски същества вътре в него. Той не е успял да устои на прекомерните женски влияния в живота му, чрез мързел или страх, и в неговия случай, съществуващите от по-рано наследствени духове. Често позволяваме на други хора да движат живота ни, да вземат решения вместо нас, макар че осъзнаваме, че ние сме тези, които да вземат подобни решения за себе си.

За няколко сесии, ние изгонихме около двеста духа от него и по-късно той ми каза, че той е изгонил още шестстотин в къщи самичък. Днес той е женен, баща на няколко деца и е активен в своята църква.

Тези два случая илюстрират няколко ясни отваряния на врати за душевни връзки и демонично натрапване: почит, страх, страхопочитание, поклонение или зависимост отказ за поемане на отговорност за себе си. Младата индианка е била учена да благоговее пред своя дядо, знахаря и по този начин е била отворена врата за духовете; младежът е позволил да остане зависим. Всяка форма на религиозна заблуда или фалшиво поклонение е сериозна отворена врата.

Може да съществува душевна връзка със самия себе си

Когато едно малко дете преживее действителна или забележителна загуба на родител или усеща, че любовта на родителя е изгубена може да бъде развита душевна връзка със себе си. Тези условия могат да възникнат при смърт, развод, заболяване, продължителна раздяла, бивайки игнорирано или отхвърлено, болнични престои.

Резултатът е приемането на духа на малкото момиченце или момченце, което предизвиква едно изкуствено спиране на емоционалния растеж и вътрешна душевна връзка или с част от себе си, която съществува преди момента на загуба, или създаването на въображаемо, идеализирано дете, което е щастливо и обичано, или идеализиран родител, който да запълни липсата в нейния живот.

Реалното дете живее в едно състояние на скръб поради нейното разделяне от това идеално щастливо дете и идеализирания липсващ родител. Функционирането е много подобно на това на душевна връзка с действителен човек.

Участващите малки момиченца, или момченца често не са склонни към порастване и поемане на отговорност. Те явно се чувстват така все едно, ако останат деца или детински, ще бъдат извинени от трудните части на живота и хората няма да очакват твърде много от тях. Те просто остават зависими. Зависимостта обаче е също една от ключовите покани на душевни връзки, така че такива деца са особено уязвими.

В по-лошите случаи детето може да създаде повече от едно „променено его” и дори им дава име, чрез които да ги идентифицира и различава между тях. Тези се отнасят към множествените личности или „изменения”. Ние сме ги виждали да бъдат изгонвани, произлизащи от това драматични промени.[3] Запомнете, демоните се стремят да фрагментират душата на личността от момента на нейното зачатие.

ГОСПОДИ, Боже мой, на Теб се уповавам: спаси ме от всичките ми преследвачи и ме избави, да не би да грабне като лъв душата ми, да я разкъса и да няма избавител! (Псалм 7:1-2)

Този пасаж не само посочва ясната опасност душата да бъде разтрошена на парчета, фрагментирана, но също посочва решението на проблема, освобождение!

Когато сатана премахва или организира премахването на части от душата, той го прави с цел: да замести тази опразнена област с нещо друго, с демон. (Ефесяни 4:27) Това е друга хитрина или метод употребяван от врага при спечелването на „място” вътре в личността. Той би желал така да върже личността с душевни връзки, че той да е неспособен да откликне на Господното призвание, да се чувства негоден или дисквалифициран да откликне.

Сатана извращава богоугодните душевни връзки

За нещастие, ние често чуваме за провала на служители чрез сексуални грехове. Това, което сме открили относно душевните връзки ни помага да разберем и обясним този широко разпространен феномен. Когато някой мъж се опита да помогне на жена или служител съветва млада разведена жена, често се формират душевни връзки. От страна на жената може да бъдат душевни връзки на зависимост и търсене на някой, който да осигури помощ и божия мъдрост като нейната мъжка половинка или глава, изпълнявайки ролята напусната от нейният липсващ съпруг. Има други фактори, но това служи за илюстриране на потенциалната уязвимост.

От страна на мъжа, може да бъде близка душевна връзка като тази на баща и дъщеря, брат и сестра, пастор и член, учител и ученик, или тази на приятел-приятел. Всички тези са богоугодни и безгрешни взаимоотношения. Обаче, ако мъжа и особено пастора не е внимателен (и не е запознат с потенциалната опасност на душевните връзки) той е уязвим на премине границата. Ако го направи, той позволява тези богоугодни взаимоотношения да се превърнат в нещо повече. Опасността е че в основата си любящите духовни връзки, които вече съществуват могат да преминат в плътски. Тогава връзката приятел-приятел се превръща в любовник-любовник. Знанието за душевните връзки ни помага да бъдем нащрек относно прекосяването на границата. Още веднъж, да бъдеш предупреден означава да си по-малко уязвим.

Пастор Уин Уори се е сблъскал и изгонил дух, който е идентифицирал себе си като „разбивач на добри душевни връзки.” Сатана се опълчва и търси начини да разруши всички добри душевни връзки, особено тези в брака или в тялото Христово. Пастор Уорли отбелязва, че има седем духа, които явно са подчинени и работят с „духа разбиващ добрите душевни връзки”. Сред тях са страх от отхвърляне, страх от нараняване, измама, зависимост, подозрение, омраза и ревност.

Както виждаме, от незнание за реалността на негативните душевни връзки и неподходящи избори, които правим във взаимоотношенията и misplace привързаност, ние влизаме в дълбоко вкоренено робство. Вероятно вие не сте сигурни дали сте попаднали в един от капаните, които са споменати. В следващата глава ние ще опишем симптомите най-често преживявани от тези впримчени в нездравословни душевни връзки. Използвайте тази информация като диагностично средство, за да прецените състоянието на вашата собствена душа.



[1] Това със сигурност не са единствените корени на демонична дейност; например, някой може да наследи дух на алкохолизъм.

[2] Бил съм атакуван словесно от такава жена, макар че по това време вече бях написал книга по въпроса, който тя не си направи да прочете. “Служение на последиците от аборт”. Ministering to Abortion’s Aftermath. Impact Christian Books, 1974.

[3] Едно писмо, което е специална илюстрация на елемента на душевната връзка в множествените личности е отпечатано в приложението.