Глава първа – ДУШАТА И НЕЙНОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ

Човекът като троица

Човекът беше създаден по образ и подобие на Бога, неговия създател. Бог е Троица: три личности в едно.

Започвайки съвсем от начало, човек е направен като своя Бог и също е триединен. Той е дух, той има душа, и тези двете са облечени (или живеят) в тяло от плът. Духът и душата на възстановеният (новороденият) човек един ден ще се отдели от неговата земна къща, наречена в Писанията хижа или скиния, както казва апостол Петър говорейки за себе си: (1 Петрово 1:4; 2 Петрово 1:13,14).

Понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както и ми извести нашият Господ Исус Христос. (2 Петрово 1:14)

Денис Бенет, който според мен излъчва любов повече от който и да било човек, който някога съм срещал, и който е завършил теология, ми обясни концепцията за триединството на човека под формата на диаграмата „Н”.

Твоята душа е твоето истинско аз. Например, ако не можеш повече да ходиш или да използваш ръцете си, това ти пречи да ходиш и да вършиш неща; ако също така загубиш зрението си, слуха си и не можеш повече да използваш езика си, ти ще бъдеш неспособен да изразяваш себе си, но ти ще продължиш да съществуваш. Ти ще продължиш да бъдеш същата личност, но няма да бъдеш в състояние да я изявяваш.

Обикновено твоята личност изразява себе си чрез твоето тяло. В идеалната ситуация, както е представено в диаграмата на Бенет, твоят дух е напълно синхронизиран с Бога и направлява душата ти, което пък от своя страна управлява тялото ти.

Дух                 Духът е божественото естество на човека предназначен да бъде в постоянна връзка с Бога.

Душа              Душата представлява ума, интелекта, волята, емоциите, изборът или тази част от човека, която взема решенията – или с други думи неговата личност. Тази част от човека, която практически му позволява да живее в този свят (говорене, смятане, социални умения и т.н.)

Тяло                Тялото е домът, в който другите две живеят и снабдява средствата, чрез които те изразяват себе си.

Можем да видим илюстрация на това правилно функциониране на дух-душа-тяло в прекрасния пасаж на Псалм 103. В него откриваме духът на Давид да се обръща и да заповядва на душата на Давид да откликне правилно на Господа посредством физическото тяло (в случая това е неговия език).

Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и всичко в мен да благославя святото Му Име. Благославяй ГОСПОДА, душо моя, и не забравяй всичките Му благодеяния. Той е, който прощава всичките ти беззакония, който изцелява всичките ти болести. (Псалм 103:1-3)

Душата на човека, както посочихме, е тази част от него, която го прави уникален. Това е нещото, което считаме за личността на самия човек. Ние научаваме за нрава и характера на човека като наблюдаваме проявите на неговата душа чрез думите и действията му. Те произлизат от неговата душа. Писанието ни открива, че душата на човека е съставена от ума (интелекта), волята и емоциите (и желанията).

Ум (интелект, способността да знаем)

Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това. (Псалм 139:14)

Не е добре за душата да бъде без знание… (Притчи 19:2а)

Воля (способността да упражняваме избор, вземаме решения и да се стремим към самосъхранение, самоконтрол)

…и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена от народа. (Деяния 3:23)

Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. (Лука 22:42)

Емоции: (способността да чувстваме, да преживяваме)

Боже мой, душата ми е отпаднала в мен… (Псалм 42:6а)

Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? (Песен на песните 1:7а)

Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт… (Матей 26:38а)

А моята душа ще ликува в ГОСПОДА, ще се радва в спасението Му. (Псалм 35:9)

Желания: (Учудващо е, но душите също могат и да пожелават.)

…Ще ям месо! — понеже душата ти желае да яде месо; можеш да ядеш месо, според всяко желание на душата си. (Второзаконие 12:20б)

Затова ги предадох на упорството на сърцето им, ходиха по своите си намерения. (Псалм 81:12)

Плодовете, за които душата ти копнееше… (Откровение 18:14а)

Наслаждавай се в ГОСПОДА и Той ще ти даде желанията на сърцето ти. (Псалм 37:4)

Духовният човек е предназначен да доминира, да ръководи естествения или плътския човек. Душата, чиято функция е нарушена, е плътска. В Писанията плътското (плътските желания) се отнасят за всичко в човека, което не е под контрола или ръководството на Святия Дух, чрез твоя предаден дух. Благоприличната душа е човек с подчинени воля, интелект и емоции. В Римляни, в седма и осма глава Павел илюстрира проблема на плътския човек, и славното победително ходене, очакващо този, чийто дух ръководен от Святия Дух управлява неговите душа и тяло.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша. (Римляни 7:19)

Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир. (Римляни 8:6)

В широк смисъл, богоугодните душевни връзки са тези формирани в или около божествен контекст (или чийто център е Бог); небогоугодните, са тези формирани извън божествения контекст или дори срещу Божиите предупреждения (като например тези с блудницата). Душевните връзки са твърде трудни за дефиниране, тъй като може да има толкова различни варианти колкото хора има, и всеки отделен човек може да бъде под тежестта на няколко различни степени по едно и също време. Така че най-доброто, което можем да направим е да дадем широко обширна дефиниция и след това да се опитаме да увеличим нашето разбиране и да разширим нашата дефиниция вземайки под внимание поясненията за специфичните видове душевни връзки.

Какво е душевна връзка?

Душевната връзка е прилепване заедно, взаимоотношения чрез който две души биват свързани или съединени заедно и в известен смисъл стават едно.

В Писанието, думата „прилепен”означава „да свържа, да сплета заедно”, „свързан” или „прилепвам заедно”. Конкордансът на Стронг определя думата „прилепен” като #1692: dabaq, дабак; като „основен корен: подпора ‘да въздействам’, т.е. ‘прилепям’ или ‘слепвам’; фигуративно ‘да хвана чрез преследване’: – ‘стоя, здраво, залепвам (стоя заедно), следвам близо (усилено, след), да бъда свързан (заедно), стоя (здраво), връхлитам, преследвам усилено, лепя се, вземам.’”

Следователно, да бъдеш свързан с друг човек чрез душевна връзка означава да бъдеш прилепен или да бъдеш плътно прикрепен към този човек, също като да си залепен или слепен за него, или може би да си вярно отдаден.

Душевната връзка е средство, чрез което човек бива въвлечен във взаимоотношение и става едно (едно тяло, един ум и/или една душа) със друго човешко същество. Някои се отнасят към този феномен така като се прави в областта на психологията като „умствен контрол”, „умствени връзки” или „душевни връзки”, но ние ще продължим да използваме термините „богоугодни” и „небогоугодни” душевни връзки, за да представим и разграничим тези, които са богоугодни и полезни и тези, които са пагубни за благополучието на тези, които са свързани по този начин.

Думата „връзка” се определя от Уебстър като „да прикрепя, обвържа, закрепя; кръвна връзка или привързаност, като свързване в брак”, но думата има и друго значение: „удържам, попречвам от независимост или свобода на действията или избора: принуден, насилен чрез или като че ли от авторитет, влияние, споразумение или ангажимент”. Личността, която е контролирана по този начин се чувства задължен и като че ли неговата независимост трябва да бъде пожертвана поради влиянието или властта на друго лице, което контролира. Най-крайният пример на този негативен вид душевна връзка може да бъде видян в много от хората в Германия по времето на Втората Световна война, които са били насилвани да правят неща срещу тяхното естество, дължащ се на влиянието на Хитлер и Нази равни по натиск.

Как така съществуват душевните връзки?

Те съществуват, защото Бог е искал да има близко богоугодно свързване или душевни връзки сред Неговите народ. Душевните връзки са планирани от Бога и са проектирани в полза на човека. Можем да видим, че душевните връзки бяха в Божия план още от самото начало. Бог избра да започне своята работа на земята с едно изключително, взаимоотношение на ходене и говорене с Неговия син, Адам.

Трябва потока на любов да бъде двупосочен между страните, които са свързани; любовта трябва да тече и в двете посоки чрез една здравословна, богоугодна душевна връзка. Тази идея е заимствана от пъпната концепция, която следва и се отнася както за богоугодните душевни връзки и свързвания, така и по-късно за не богоугодните.

Привързване от неволно към волно

Пъпната концепция

В човешката репродукция бъдещата майка е живо свързана със своето неродено дете чрез връзка, която съществува посредством пъпната връв. Детето черпи прехрана, препитание и живот посредством този жив съюз със земния му източник на естествен живот. Това е отвесното пъпно взаимоотношение, което ни снабдява с живот … и от страна на детето то е несъзнателно.

Първоначално, детето е напълно зависимо от майката за живот, кръв, въздух, прехрана. По един невидим начин тя предава на детето ДНК, която ще направлява неговия растеж, ще определи цвета на косата му, очите му, ръста, типа тяло, плюс много други фактори, които ще повлияят на неговата личност. Често пъти майката предава също така проклятия или духове, такива като алкохолизъм, пристрастяване към наркотици или страхове. Цялата информация се предава на развиващото се детето чрез пъпната връв и се пренася чрез кръвта.

Извън утробата, привързаността става със съзнателно решение и такива връзки продължават преди всичко като въпрос на избор. При възрастните, взаимоотношенията са доброволни, взаимно зависими, основани на доверие, увереност или любов.

Трите главни категории на негативни душевни връзки

Може да има интелектуални или „платонически” душевни връзки на ума, като тези, които се формират между ученик и учител или последовател и наставник. Тези обикновено са неутрални, докато единият, който доброволно е поставил себе си „под настойничеството на другия”, не стане неспособен да отстоява собствената си воля. Платоническите връзки често постепенно изчезват и биват надраснати, когато ролята учител-ученик завърши или може да бъде съвсем лесно разчупена след като веднъж бъдат осъзнати. Тези взаимоотношения обаче могат да се развият от просто учител-ученик до зависимост и робство към учителя и дори да се превърнат в идолопоклонничество. Подобни взаимоотношения обикновено се основават на споделени идеи, убеждения, концепции, разбирания или цели.

Душевните връзки, който съществуват на емоционално ниво се основават на емоционални привързвания, такива като чувства на омраза, страх, любов, душевни връзки като тези между съпруг и съпруга или родител и дете. Когато има дисбаланс те връзки стават изопачени или извратени.

Еротичните или физическите любовни привързвания са формирани от грях. Връзки се формират и в греховните сексуални случайни срещи като изнасилване, задяване, кръвосмешение. Всеки вид незаконен грях, прелюбодеец и прелюбодейка, проститутка, формират връзки между участващите страни.

Душевните връзки обикновено не се формират за една вечер (с изключение на случаите на душевни връзки базиращи се извършен грях, като този на проститутката). Обикновено те се формират за един период от време, като резултат от множество решения да се подчиниш на друг човек. Има една еврейска традиция, с която Яков илюстрира силата на единството на своите синове като взе дванадесет пръчки (по една за всеки от синовете му) и ги върза на сноп. Тогава той накара всеки един от синовете му да се опита да счупи снопа. Никой не можа. После той извади отделните пръчки и даде по една на всеки син и те много лесно ги счупиха.

Исус, нашият модел

Исус беше единственият човек, който някога е живял в безгрешно тяло и който е имал непострадала душа.

Исус имаше един щастлив, духовно успешен живот защото Той знаеше следните истини, които също така и поучаваше:

Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси. (Марк 8:35)

Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят, и той няма нищо в Мен. (Йоан 14:30)

Всички човешки душевни връзки трябва да бъдат уравновесени чрез любовта към Исус.

Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря – от майка й и снаха – от свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен. (Матей 10:34-37)

Явно е, че Исус не говори в този пасаж за човек, който в действително мрази баща си, защото това противоречи на същността на цялото учение на Исус. Това е сравнение, любовта на човека към Исус трябва да бъде толкова по-голяма от тази към собствения му баща, така че да направи естествената любов да изглежда като омраза. Той също така предупреди, че любовта към Исус и търсенето на Неговото царство много често ще бъде причина за разделяне и ще бъде погрешно разбирана от хората.

Начинът, по който можем да избегнем да обичаме хората прекалено много или да бъдем твърде прикрепени (привързани) към който и да било човек, е като обичаме повече Исус. Също така ние видяхме необходимостта от ходене в истината. Да правим каквито и да било компромиси с истината е опасно. Няма такова нещо като „малка” или „бяла” лъжа. То си остава лъжа, голяма или малка  и това е отхвърляне на истината. Всяко отстъпване към нещо по-малко от истината е да идентифицираме себе си с лъжа и е равносилно на идентифициране със сатана и неговото царство, защото Исус идентифицира себе си като Истината:

Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен. (Йоан 14:6)

С истината не трябва да се правят компромиси

И Павел, и Йоан предупреждаваха за компромиси чрез действията и чрез думите:

…и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят, на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието. (Галатяни 2:4-5)

Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не го приемайте в дома и не го поздравявайте, защото, който го поздравява, става участник в неговите зли дела. (2 Йоан 10-11)

Когато Исус говореше за Себе Си като за Истината, думата която Той използва, на гръцки буквално означава реалност. („Аз съм  реалността”, което разбира се е истина.). Алтернативата на проблема с негативните душевни връзки е надеждата за нови взаимоотношения, които Исус представя:

А Той в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка. (Марк 3:33-35)

Исус взе решение да бъде контролиран единствено от Бог и от никой друг, дори и от тези, които Той много обичаше. Ние трябва да направим същото, да решим да не позволяваме дори на любящи взаимоотношения да ни въвличат в състояние на непокорство към Бога. Всичко, което не е цялостно, пълно и непосредствено покорство, е непокорство.

Нашият модел отхвърля робството

Исус отхвърли ограничението на тези, които бяха най-близо до Него, а именно – неговата майка. Когато тя се опита да го накара да демонстрира своята чудотворна действаща сила преди Той да е готов, той отвърна:

А Исус й каза: Какво има между Мен и теб, жено? Часът Ми още не е дошъл. (Йоан 2:4)

Исус отказваше да изпреварва Божието разписание и да прави каквото и да било заради някаква егоистична облага. Той чакаше да получи разрешение от своя небесен Отец за да извърши великото пророческо чудо в Кана, което послужи като начало на Неговото свръхестествено чудно служение на покорство. Той не се поддаваше на никой небогоугоден натиск, независимо дали е за да извърши чудо извън Божието време (Матей 4:3) заради погрешни мотиви (Матей 4:6), или да се подчини на някой различен от Отец (Матей 4:9) или да доказва себе си пред другите (Йоан 3:18; 6:30).

Той не се поддаваше също така на натиска упражняван върху Него от неговите собствени братя. Той отхвърли изкушението да угажда на човек; човекоугодния дух беше отхвърлен. Той отказа да бъде под тяхното влияние. Определението за демонизация е да бъдеш под влиянието на небогоугоден дух.

Затова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш; защото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, покажи Себе Си на света. Защото и братята Му не вярваха в Него. А Исус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово. (Йоан 7:3-6)

Исус отказа да бъде възпиран от Божиите планове за Неговия живот когато сатана говореше чрез един от Неговите най-близки и лични приятели, Петър, един от неговия тесен кръг. Исус разясняваше същността на смъртта, която Той скоро щеше да преживее в Ерусалим, когато Петър започна да го мъмри, казвайки:

Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб! (Матей16:22)

Тогава Исус смъмри думите, които сатана изговори чрез устата на неговия скъп приятел.

Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. (Марк 8:33)

Лука прибавя допълнително едно значимо изречение.

Писано е: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш.“ (Лука 4:8)

Сатана се опитваше да отклони Исус от Божията воля, опитвайки се да поблазни неговата собствена плът, която стои в опозиция на волята на Бога. Лука отбелязва в предишния пасаж, че Бог е единственият на когото трябва да служим. С други думи ние отново сме увещани да не бъдем в подчинение на никой човек, но само на Бога. Да служим само и единствено на Бога, вярно и безусловно, без да бъдем обвързани с каквато и да било душевна връзка с който и да било.

Исус отхвърли изкушението да търси одобрението на тълпата. Той не търсеше одобрението на човек, а само одобрението на Своя небесен Отец и да изпълни Неговата воля. Той не се нуждаеше, не търсеше, нито прие светското одобрение, което лесно можеше да бъде негово, просто ако го беше приел. Той знаеше, че човека има склонността да контролира, да използва или неестествено да зависи от Него.

И така, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и на думата, която Иисус беше говорил. И когато беше в Ерусалим на Пасхата, по време на празника мнозина повярваха в Неговото Име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всичките хора и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже Сам знаеше какво има в човека. (Йоан 2:22-25)

Сатана също се опита да установи контрол над Исус, когато на планината искаше Христос да му се покори и поклони. По този начин ние виждаме силата, която Исус демонстрира в своето предано посвещение да поставя Бога, Своя Отец, на първо място.

Исус дори отказа да отстоява нуждата на Своята собствена душа за самосъхранение, като се вижда когато Той се моли три пъти в градината за да доведе Своята плът в покорство на Неговия Дух, който вече беше в покорство на Божията воля. Така Той се молеше:

Отче, ако е волята Ти, отмини Ме с тази чаша, но нека бъде не Моята воля, а Твоята. (Лука 22:42)

Несъмнено волята на Бога беше в конфликт с неговата собствена воля (душа), ето защо Той се молеше толкова ревностно да доведе душата си под властта на Неговия дух.

Бог иска нездравословните душевни връзки да бъдат разчупени

Бог желае да възстанови нашите души, така че да можем да Го търсим с целия си (непокътнат) дух, душа и тяло.

И Сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати вашият дух, душа и тяло без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос. (1 Солунци 5:23)

Ние не можем да бъдем покорни на Божията заповед да Му служим с цялата си душа, ако не сме напълно в позицията на цялостна, непокътна душа!

Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа. (Исус Навин 22:5)

Ето защо явно е, че за е в състояние да обича Бога с цялата си душа, човек трябва по-добре да разбира богоугодните и небогоугодни душевни връзки, които са разгледани в следващата глава.