Глава втора – ДУШЕВНИ ВРЪЗКИ, БОГОУГОДНИ И НЕБОГОУГОДНИ

Може би ще бъде от полза от самото начало да разграничим богоугодните и небогоугодни душевни връзки. Запомнете, душевната връзка е връзване, оковаване, спънка в душевния свят; спойка между душите на двама или повече човека. Въпреки че в съвременното мислене всяка връзка с друг човек общо взето се счита за нездравословно, има здравословни и богоугодните душевни връзки. Първата душевна връзка беше проектирана от Бога и е замислена за доброто на първата двойка.

Всички душевни връзки съчетават влияние, компромис и покорство в името на мирното съвместно съществуване. Богоугодните душевни връзки имат успокояващо влияние и не само спомагат за стабилизирането на взаимоотношението с другия, но също така с небесния Отец. Вярвам, че съществуват много повече богоугодни душевни връзки, отколкото небогоугодни.

В една небогоугодна душевна връзка една личност отделя друга от нейното посвещение на Божия закон на морал и покорство. Ние разглеждаме подобно отделяне като вредна душевна връзка, където този, който бива свързан с другата личност открива себе си зле опорочен от свързването. Павел ни предупреждава относно тези видове взаимоотношения в 1 Коринтяни:

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие. (1 Коринтяни 15:33)

Буквалното значение на този пасаж може да бъде интерпретирано не позволявайте на развалени, покварени обвързвания (общуване, компания, дружба или отношения) да повредят, развалят (или опетнят) вашите морални навици (или маниери или държане.)

Имайки предвид богоугодните душевни връзки описани в Писанието Бог видя, че човекът беше незавършен когато беше сам. Той беше създаден за съюз; и предвиден за съюз с Христа, (без Бога съществува една празнота); съюз с неговата съпруга – неговия другар и съюз с неговия ближен – Обичай ближния си като себе си (Левит 19:18).

За това нашата първа и основна душевна връзка е съюз с Христос. Бъдете впрегнати с Бога.

Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си. (Матей 11:29)

В този пасаж думата за иго е гръцката дума дзугос, Стронг #2218; идва от корена зойгнуми ( да се съединиш особено чрез „ярем”); свързвам/съединявам в брак, т.е.. (фигуративно) робство на закон или задължение); също (литературно.) рамото на везната (което свързва двете везни): – двойка везни, впрягам.

Христос призовава своите люде във жив съюз с Него. В допълнение на картината за ярема, Той образно използва също така връзката на пръчките с лозата, за да посочи както средството за вярващия да черпи поддръжка, прехрана така и да произвежда плод.

Ние сме призвани да бъдем в жива връзка с Христос в различни метафори и сравнения, като това да бъдем свързани с Него, хляба от небето, чрез който ние подкрепяме себе си; като лозата, към която ние сме прикачени като клони; като Главата, към която ние сме прикачени като членове на Неговото тяло; като овчарят чийто стадо сме ние; Цар и Господ, чийто поданици сме ние; и като Младоженец когото ние като Невяста очакваме. Ние, като Негово тяло сме призвани да бъдем едно; да съществуваме в съюз с Него и в единство един с друг.

Има потвърждение в Писанието за пъпната концепция в неговото поучение относно лозата.

Аналогията с лозата е концепцията за пъпната връв

Примерът на Исус за лозата обяснява как тялото трябва да функционира и да бъде свързано с Него. Той пояснява, че ние живо трябва да зависим от Него за всяко нещо.

Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят… Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо. (Йоан 15:1, 4-5)

Ние можем да принасяме плод единствено ако уповаваме на Него, черпейки сила и истинския живот от Него. Нашата собствена сила и усилие в плътта няма да има живото-променящото влияние върху живота на другите; това става само когато позволим на Неговия живот да бъде изявен чрез нас, когато позволим ние да бъдем Негови представители, или пръчки, позволяващи на Неговата любов да потече навън така че да има плод в живота на другите.

Пръчките получават от лозата:

Храна – Ние се храним духовно когато стоим в съюз с него; и ние като едни птички в гнездото, които просто си отварят устата с вяра очаквайки Той да снабди храната, даваща ни живот. По този начин ние можем да се храним от Словото на Бога, точно както Исус учи.

Бог иска да бъде нашият Източник! Той ни храни с истинска жива храна – всяка дума, която излиза от устата на Бога.

Растеж – Ние израстваме духовно когато избираме да черпим от Него като наш източник живот и прехрана, и да се храним с Неговото Слово.

…пожелавайте като новородени деца чистото мляко на словото, за да пораснете чрез него към спасение… (1 Петрово 2:2)

…а като сме истинни в любов, да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос… (Ефесяни 4:15)

Но растете в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Иисус Христос… (2 Петрово 3:18а)

И потенциала за растеж и самото ДНК на лозата преминава в пръчките когато се поддържа жив контакт, така че всяка от тях да притежава същите качества и функции както лозата, от която израстват.

Подкрепа и сила – Лозата снабдява подкрепата, която не позволява на клоните да провиснат в пръстта и да започнат да гният поради продължителното стоене. Привдигащата сила на лозата помага на клоните, държи ги над земята и примера за нейната сила ни насърчава да …

Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще… (Евреи 12:1)

Насока – Точно както лозата „планира” и насочва растежа на пръчките да бъде точно там където те могат да извлекат най-голяма ползва за растението, така е и с Царството. Исус разпраща Своите работници където Той иска те да бъдат за доброто на тялото и за изпълнението на неговите цели. Той има един чудесен план за цялото тяло.

След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където Сам Той щеше да отиде. (Лука 10:1)

…от когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта. (Ефесяни 4:16)

Лозата причинява издигането. Лозата проявява „горното призвание”, подтиквайки растението да израства по-високо и по-нагоре.

…и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела… (Евреи 10:24)

Принасяне на плод – Причината за съществуването на лозата е тя да може да ражда добър плод за Божието царство и да принася слава на Бога.

Защото сме Негово творение, създадено в Христос Иисус за добри дела, които Бог отнапред е наредил, за да ходим в тях. (Ефесяни 2:10)

Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата. (Матей 5:16)

А посятото на добра земя са тези, които, като чуят словото, го пазят в искрено и добро сърце и дават плод с търпение. (Лука 8:15)

В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици. (Йоан 15:8)

Защита – Силата и подкрепата на лозата подхранва пръчките и момента на взаимозависимост между тях позволява взаимна защита от силните ветрове и бури, което пък увеличава здравината на цялото растение или лоза.

Събуди се и укрепи останалото, което е близо до умиране… (Откровение 3:2а)

…но Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. (Лука 22:32)

Живота на лозата е подарък

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас – това е дар от Бога… (Ефесяни 2:8)

„А Моят праведник ще живее чрез вяра“… (Евреи 10:38а)

…като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение. (Яков 1:3)

Служение Тяло до тяло

…но имаме надежда, че с растежа на вашата вяра ние, според областта си за работа, ще се възвеличим още повече между вас… (2 Коринтяни 10:15б)

 

Човекът и сътворението

Бог иска този свят да бъде видимо представяне на Неговите невидими качества, вечна сила и Божествена природа.

Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение. (Римляни 1:20)

Цялото Божие творение е „много добро” и беше предназначено да снабдява човека с храна и освежаване. Човекът, когато напълно осъзнае красотата и мъдростта на всички създадени неща като образ на красотата и мъдростта на Създателя, тогава ще бъде в състояние да изгради здравословно отношение с заобикалящия го свят.

Ние обаче не трябва да обичаме света, нито да се привързваме прекалено към него; нито към нещата, дори към неодушевените предмети, така че да не се покланяме на творението вместо на Твореца. Към някои предмети има прикачени проклятия. Могат да бъдат формирани душевни връзки с предмети поради сантиментална привързаност; „Не мога да се разделя с него”, „Не мога да живея без това”. Човек може да стане толкова душевно привързан към животно, че да има предимство пред човешките взаимоотношения. Придавайки твърде голямо значение на неща или места позволява подобни неща да станат идоли за нас.

Не любете света, нито каквото е в света. Ако някой люби света, любовта на Отца не е в него. (1 Йоан 2:15)

Гръцката дума за любов използвана в 1 Йоан е агапао (agapao), да обичаш с Божия вид любов, в социален или морален смисъл.

Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо? Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните… (1 Коринтяни 10:19-20а)

Защото, ако някога се върнете назад и се привържете към остатъка на тези народи, тези, които останаха между вас, и се сродите, и се смесите с тях и те с вас, знайте със сигурност, че ГОСПОД, вашият Бог, няма да продължи да изгонва тези народи отпред вас; и те ще ви бъдат клопка и примка, и бич в ребрата ви, и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която ГОСПОД, вашият Бог, ви е дал. (Исус Навин 23:12-13)

Думата „прилепвам”, която е използвана тук е дабаг (dabaq), Стронг #1692, означаваща: „да прилепя или слепя; да стоя, неподвижен, прилепям (здраво залепен), присъединени (заедно), (държа) прикрепен.”

Като се представяха за мъдри, те глупееха, и размениха славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на пълзящи гадини. Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях – те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин. (Римляни 1:22-25)

Това привързване отваря пътя за демонично нахлуване в живота на човека. Матей заявява, че никой не може да служи на двама на Господа и на мамона. (Матей 6:24) Да бъдеш свързан с Христос означава да гледаш на неговото творение като на откровение от Създателя.

Възможно е човек да върже себе си за демони превръщайки създадените неща в обекти на поклонение или търсейки тяхната защита, както при чародейството. Но за целта на тази книга ние ще се ограничим основно с тези душевни връзки, които се появяват между две или повече човешки същества и възможността да тези взаимоотношения да прераснат в робство.

Съюз с брачен партньор и семейство

В брачния съюз съпругът и съпругата стават една плът както се вижда в Божията заповед към Адам и Ева.

Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът. (Битие 2:24)

Първата душевна връзка беше предназначена и се отнасяше за първата двойка. Ако първата заповед или принцип даден на човека относно брака, Бог изисква мъжът влизайки в брака да „напусне” и „да се прилепи”. Това е така, защото той трябва да разчупи емоционалните душевни връзки и контрола на своите родители, заменяйки ги с богоугодна душевна връзка прилепяйки се към своята съпруга. Бог говори за два индивида, от който прави една нова плът или индивид. Видимият мемориал на този съюз е детето, с което е благословен този съюз.

Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва. (Матей 19:6)

Тъй като най-дълбоките емоции на човека включват неговите чувства спрямо неговия партньор или потенциален партньор, това е основната област за опасност от душевна връзка. Човек погрешно е свел брака до едно споразумение между двама души, вместо една доживотна, Бого-ориентирана заветна връзка. По този начин както много други уговорки в най-малко 50 % от случаите той е обречен на провал.

Човекът е незавършен умишлено

Човекът беше проектиран с нужда от помощник. Бог знаеше още от момента на планирането, че човека е незавършен и каза: „…Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие (Битие 2:18). В човека съществува нужда за взаимоотношение и липсата на това взаимоотношение остава празно докато не бъде запълнено с Бога.

От самото начало бракът беше планиран, както се вижда в случая с Адам и Ева, да бъде заветно споразумение между двама души от противоположния пол, които Бог е направил един за друг. Заветът беше произнесен от Адам с думите: Това е вече кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа беше взета. За това ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си: и те ще станат една плът (Битие 2:23-24).

По този начин, според своето естество, бракът съществува в две измерения: хоризонтално измерение – между двете страни и вертикално измерение, в което те приемат да бъдат под и задължени на Бог един за друг.

Божият съюз е атакуван

Интересно и просветляващо е да проследим, че от както има брак, сатана не си прави труда директно да атакува Адам. От както има брак, сатана се опитва да разруши първата двойка!

Между другото, сатана не се опита да разруши обединените участници докато първата богоугодна душевна връзка не беше установена. Той явно мрази огромния потенциал за добро живеене в една богоугодна душевна връзка.

За нещастие сатана успя и Адам се поддаде на предложението (натиска) на непокорство от страна на жена му, вместо да обърне внимание на изреченото Божие Слово. Сатана накара Адам да се попадне под душевното влияние на Ева поставяйки нейните желания над изричната Божия заповед. Това стана причина не само да загубят жителството си в Едем, но и получиха проклятия върху двата техни по-нататъшни живота и пълна поквара на цялото творение заради това, че навлезе смъртта.

Душевните връзки, които започват като богоугодно формирани в брака, могат да станат изопачени, извратени, изкривени и дори разбити. Богоугодните душевни връзки дори в християнския брак могат са бъдат повредени или разбити като резултат от изневяра, което води до вина, негодувание, обида, непростителност, огорчение и най-накрая много често превръща и последната капчица любов в омраза.

Здравословните брачни душевни връзки могат запостоянно да бъдат повредени в резултат на нарушени обети или обещания, такива като спиране с алкохола или наркотиците. Такива провали често пъти предизвикват разочарование, обида, огорчение, непростителност и най-накрая развод. Обикновено жената напуска тъй като съпругът й се е провалил в отказването от пиенето или наркотиците, но може и да е обратно. Съпругът е по-склонен да обвинява себе си за неуспеха да оправдае очакванията за стандарт, който той сам си е поставил и нарушаването на направените обещания, като тези да имат собствена къща за две години. Това води до вина, често обвинението бива прехвърлено върху жената (за това, че не съдейства, че харчи твърде много, и т.н.) и така той отива да търси утешение в бутилката или при друга жена.

От времето на Адам, дори в богопредупределените  бракове може да има несправедливи душевни връзки или злоупотребяващ контрол на единия партньор върху другия. Има типичния захлупен мъж, който е под властта чрез жената и живее под чехъл, забягващ в света на фантазиите, неспособен да отстоява своята истинска индивидуалност. Има и тези случаи на типа Езавел, където контрола се упражнява от жената със силна воля, която се опитва да контролира живота на съпруга си. Най-накрая има и тези противоположните на „истинския мъж” типове, които изискват пълно подчинение и робуване за да могат да се чувстват наистина мъжествени.    

Дори наредените от Бог заветни връзки могат да бъдат разрушени чрез прелюбодейство

Небогоугодните душевни връзки водят до унищожаване на брака. Много често срещания тип душевна връзка, участваща в разбиването на браковете е тази създадена с друга жена извън брака. Такива душевни връзки могат да се създадат в резултат на физически, сексуален съюз (както в 1 Коринтяни 6:16) или поради емоционална душевна връзка, която може да е, но може и да не е започнала преднамерено с какъвто ида било вид срещи или сексуални оттенъци. Това обикновено са просто приятелства, които прерастват в нещо повече.

Другата жена отначало чувства някакъв вид празнота, тази на фигурата на майка, приятел, съпруг или партньор от работата или предлага едно лесно бягство от необходимите отговорности и старанието необходимо, за да се поддържа здрав брак. През последните десетилетия тези проблеми нараснаха астрономически, това се дължи на епидемията от разводи и поставя толкова много разведени хора (особено жени) на работното място. Самотните хора търсят някой, който да облекчи тяхната самота и работейки заедно това създава предпоставки да бъдат поставяни много капани. Днес има много жени, които искат да намерят на всяка цена мъж, а много мъже са лишени от морални стандарти.

Неспособността да скъсате с предишни небогоугодни душевни връзки също може да съдейства за разбиването на браковете. Младият мъж, който не може да се отдели от „престилката на майка си”, както обикновено се казва, е жалък кандидат за силен или успешен брак. Някои преодоляват този тип натиск като се преместват далеч и това обикновено много помага. Съветвал съм няколко жени, чийто мъже явно са били неспособни да вземат каквото и да било решение без първо да се съветват с майка си. Всяка от тях се оплакваше, че майка му изисква или очаква той да бъде в къщата й за да се погрижи за нуждите й и за дома й, докато съпругата и децата биват пренебрегвани и собствената им къща е в занемарен вид.

Младият съпруг, който като че ли не е способен да порасне и да посрещне своите отговорности, който не може да разчупи душевните връзки със своите предишни лоши или незрели приятели, също е жалък кандидат за брак. Тези мъже изпитват нужда да излизат навън всяка вечер със своите приятели на бар, стриптийз заведения или други забавления, и след това не могат да разберат защо не могат да се разделят с пиенето, пушенето или наркотиците, след като са обещали и на себе си, и на съпругите си.

Един успешен бизнесмен на около двадесет и осем години дойде и получи спасение и кръщение в Святия Дух в нашата молитвена стая; по-късно той се върна за освобождение. Той изповяда, че имал проблем с това да се освободи от марихуаната. Като професионален атлет той е вземал дълго време наркотици, но той искаше да бъде напълно чист за своя брак и да може почтено да следва Господа. Той призна, че част от неговия проблем да бъде свободен е неговият най-добър приятел, друг много успешен бизнесмен, който активно продължавал да пуши марихуана и той му предлагал всеки път когато били заедно. Той се срещал с приятеля си най-малко веднъж седмично. Той и неговата съпруга се молели за победата му, но той продължавал да пада поради натиска от страна на приятеля му. Това илюстрира истината, която се казва в стиха, споменат по-рано:

Лошите приятели покваряват добрите нрави. (1 Коринтяни 15:33б)

Простителността и любезността подсилват здравословните брачни връзки между двамата. Освен това, както посочва Еклисиаст, тройното въже не се къса бързо (4:12). Общата вяра в Христос ще сплоти здраво двамата партньори заедно и поради това тяхната къща ще остане да стои дори след като са дошли бурите.

Семейни връзки, като тези между баща и син

Юда ни дава един пример за душевната връзка между Яков и Вениамин, говорейки на Йосиф преди да се открие на братята си:

И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа. (Битие 44:30)

Юда заяви, че живота на Яков е „свързан” с този на сина му. Значението на тази фраза е много сходна с това на прилепям в оригиналния гръцки. Конкордансът на Стронг посочва, че „свързан” е kaw-shar’; #7194,. Основен корен; “свързвам (в любов, съюз): – привързвам, (съединявам заедно, слепвам силно).”

Това са семейните връзки, които съществуват между родител и дете, брат и брат, брат и сестра, където „кръвта вода не става”, което светския коментар за тези предопределени от Бога връзки или „естественото” свързване. Явно е, че Бог възнамерява отношенията родител-дете да бъдат земното представяне на Неговите семейни връзки с нас. Казано ни е, че ние сме Негови деца, Негови осиновени синове.

А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца… (Йоан 1:12а)

Същите характеристики на покорство и любов трябва да се намират в децата, а в родителите – мъдро възпитание с пожертвователната любов.

Симптомите на небогоугогните връзки са тези на син, който мрази баща си или дъщеря, която мрази майка си или заради свръх контрол и доминиране, или поради липса на каквато и да било разумна дисциплина. Явно е, че това са изопачени и неестествени чувства. Родител, който не може или не иска да отстоява своя авторитет чрез правилна дисциплина бива неминуемо обречен на властта и контрола на упоритото и изискващото дете.

По същия начин може да има идолопоклоннически душевни връзки родител -дете. Бог помогна на Авраам да се справи с Исаак и с този проблем на олтара. По същия начин, понякога има идолопоклоннически душевни връзки дете-родител. Бог е предвидил ние да обичаме децата си, но Той не желае ние да си правим идоли от тях. Това е въпрос на степенуване на нещата и приоритети. Исус иска да бъде на първо място в сърцата ни и в живота ни, както Той казва:

Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен… (Матей 10:37)

Пренатална уязвимост

Ако в детето преминат родителските демони на страх, пристрастяване или проклятия, тогава то става далеч по-податливо на нездравословни душевни връзки след раждането. Писанието ясно казва, че злите сили могат да се намесят в живота докато детето все още е в утробата.

Безбожните са отстъпили още от майчината утроба; още щом се родят, се отклоняват тези, които говорят лъжи. (Псалм 58:3)

Децата със физически проблеми могат лесно да бъдат доминирани от авторитети, освен ако родителят мъдро не насърчи тяхната независимост.

Постнатална уязвимост

(Провали в дисциплинирането)

Божието осъждение дойде върху свещеника Илий и неговото семейство, защото той не е успя да упражни своята власт в дисциплинирането на неговите синове.

Защото му казах, че ще съдя дома му до века за беззаконието, което той знаеше — защото синовете му си навлякоха проклятие, а той не ги възпря. (1 Царе 3:13)

Много родители днес, също както Илий са твърде снизходителни към своите деца и отказват да ги наказват тъй като се страхуват, че ще загубят тяхната любов (особено след развод), страхуват се от техния гняв или буйство, или правят компромис със света (всеки го прави). Крайният резултат е събран в Писанието като осъждението на Бога върху провала на дисциплиниране.

И ще им дам момчета за князе и деца ще владеят над тях… Народът Ми — деца го угнетяват и жени над него властват. (Исая 3:4, 12а)

Родителите, които отстъпват пред детската манипулация скоро влизат във форма на робство към детето. Ние се сблъскахме със случай, където детето избухваше внезапно и буквално „повръщаше“ когато родителите се опитваха да излязат вечер навън. Когато най-накрая въпреки всичко успели да превърнат това в практика, то схванало намека.

Много често една лоша душевна връзка между майка и дете става причина човек да се откаже от даденото му от Бога водачество във взаимоотношенията му като възрастен. Там където пъпната душевна връзка с майката никога не е била напълно разкъсана, синът остава в детско подчинение спрямо нея дори след като е станал възрастен.

Спомням си за един съученик в колежа, чиято майка се обаждаше в колежа всяка сутрин ако беше облачно, за да остави съобщение за сина си да не забрави да си вземе дъждобрана и гумените ботуши. Това беше неестествен контрол, който тя се опитваше да продължи да поддържа над живота му. Неговата реакция най-накрая беше, че се премести на срещуположния край на страната отхвърляйки нейния контрол. И обратно, ако дете, особено дъщеря не е могла да се свърже (да формира правилна душевна връзка) със своя баща, това може да има доживотен ефект върху младото момиче. Тя може да прекара останалата част от живота си опитвайки се да намери дълбокото свързване и любов, които са й липсвали. Тази празнота може да бъде причината да търси съвсем същият тип мъж такъв какъвто е бил баща й (алкохолик, пристрастен към дрогата, човек, който не може да изразява емоциите си, женкар, работохолик) опитвайки се да запълни тази празнота вътре в нея осъществявайки връзката с човек, като баща й. За беда тя продължава да търси отговора на неправилното място. Въпреки че е пораснала, тя продължава да търси или осъществява душевната връзка, която никога не е била напълно формирана в годините на нейното детство.

За щастие има Един, който предлага трикратно решение на тези, които са били изоставени или не са били обичани от родителите. Той обещава, че Той ще запълни празнотата защото Той …

…но има приятел, по-близък и от брат. (Притчи 18:24б)

… защото Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те напусна.“ (Евреи 13:5б)

и

И ако баща ми и майка ми ме оставят, ГОСПОД ще ме приеме. (Псалм 27:10)

Първата вечер, в която поучавах по този въпрос се случи така, че една жена присъстваше, която сподели с нас по-късно по време на молитвата, че „чувствала, че събранието е точно за нея”. Тя беше под такава физическа атака, че прекара по-голямата част от службата в тоалетната. „Но”, каза тя, „чух достатъчно от поучението за да знам, че беше предназначено точно за мен.”

Тя ни каза, че майка й имала достатъчно пари за да може да отиде в хубав старчески дом, но вместо това, майката неотдавна принудила дъщерята, против волята и желанието й, да я вземе в къщата си. Стресът от тази случка станал причина дъщерята да се поболее (физически). Майката прилагала няколко често срещани манипулативни аргументи като:

„Ти си единственото ми дете”. (задължение, принуда, морален дълг)

„Твоя е отговорността да се погрижиш за мен” (задължение, задължителна отговорност)

„Спомни си всичко, което съм направила за теб” (още задължение, принуда)

„Ако ме обичаш, ще го направиш” (използва любовта като средство за принуда)

„Какво ще си помислят хората” (натиска от общественото мнение)

„Аз може и да не съм още много дълго време жива.” „Не ми остава още много да живея” (често използвана манипулативна тактика)

„Може би трябва да те изключа от завещанието”. (Тя заплашва използвайки финансовите юзди; контрол чрез средствата на връзките на кесията.)

Бедната дъщеря беше също така под стандартното обвинение на врага, че „не почита майка си”. Родителите често се провалят и нараняват децата си, може би са груби, алкохолици, жестоки, избухливи и се държат коравосърдечно спрямо децата си, въпреки това детето продължава да се чувства измъчвани и виновни за това, че не обичат родителите си така както Писанието учи. Забележете, такава вина и осъждение подсилват нездравословните душевни връзки.

Съюз със ближния и брата

Писанието не предлага най-популярният пример за добри душевни връзки между вярващите описвайки взаимоотношенията между Йонатан и Давид:

А когато той свърши да говори със Саул, душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна като собствената си душа. (1 Царе 18:1)

Конкордансът на Стронг ни открива, че думата преведена като „свързвам” в този пасаж е същата # 7194, kaw-shar’; която споменахме по-рано във връзка със семейните връзки. Йонатан и Давид всъщност влязоха във заветни взаимоотношения. В резултат на техния завет Йонатан се опита да предпази Давид от гнева на Саул, а по-късно Давид се погрижи за Мемфивостей, последният оцелял син на Йонатан.

…за да се утешат сърцата им, като се свържат заедно в любов, за всички богатства на пълното проумяване, за познаването на тайната на Бога – Христос, в когото са скрити всичките съкровища на мъдростта и на познанието… а не държи Главата, Христос, от която цялото тяло, подкрепяно и сглобявано чрез своите стави и връзки, расте с растежа на Бога. (Колосяни 2:2-3, 19)

И в двата пасажа гръцката дума преведена като „свързани заедно” е думата sumbibazo, #822 от конкорданса на Стронг, означаваща „да принудя, да управлявам заедно, т.е. обединявам (в свързване или привързаност), (умствено) да заключа, покажа, поуча: – притискам, положително, събирам, обучавам, събирам заедно, доказвам.” И така идеята за тялото Христово е да бъде свързано по между си живо посредством Божествени връзки или богоугодни душевни връзки. Бог уподоби тялото от вярващи на човешко тяло, чийто членове трябва да са напълно свързани и взаимозависими. Старозаветният вариант на тази истина се вижда в Съдии след поругаването и убийството на наложницата.

И всичките израилеви мъже се събраха срещу града, обединени като един човек. (Съдии 20:11)

В този пасаж думата, която е преведена като „обединени” е еврейската дума khaw-bare’; „сдружаване; компания, дружество, свързване заедно”. Мъжете се бяха обединили с цел (в Новия Завет се казва „в съгласие”) и станаха като един човек. Точно както има велика сила за добро в здравословната брачна душевна връзка, по същия начин има сила в здравословното зряло приятелство. Двама в съгласие могат да образуват църква!

Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях. (Матей 18:20)

Сатанински основаните имитации намиращи се на противоположната страна на богоугодните душевни връзки на приятелство са така наречените любовници или приятели, които постоянно се използват един друг за да посрещнат своите нужди, да изграждат себе си за сметка на своите приятели или неведнъж са злоупотребявали със своите приятелства чрез предателства. Приятелската душевна връзка, която преживява предателства и злоупотреба „ограбва” душата и определено разрушава богоугодните привилегии на приятелството. Давид имаше такова преживяване.

Неправедни свидетели се надигат, питат ме за неща, които не зная. Отплащат ми зло за добро, за да осиротее душата ми. А когато те боледуваха, аз се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и се молех с наведена глава. Отнасях се като с приятел и брат… (Псалм 35:11-14а)

По този начин се появява една стена, преграда, разделяне или пречка във взаимоотношенията. Душата на Давид беше „ограбена ”, увредена от жестоките и груби действия на другите.

Давид със сигурност не беше виновен, но неговата невинност не го предпази да претърпи ощетяване на душата му. Ние забелязваме същата истина в случаите на хората, които са жертви на изнасилване или детска злоупотреба от тези, които те са считали за хора, на които може да се разчита. Те също са били невинни, но въпреки това техните души са увредени и много често те носят върху себе си огромна вина. Те се нуждаят от служение на любов, което да премахне горещите/огнените стрели и да помогне раните да бъдат изцелени. Вредата е много по-лоша когато предателството идва от „дома на приятел”.

Дори и близкият ми приятел, на когото имах доверие, който ядеше хляба ми, вдигна пета срещу мен. (Псалм 41:9)

Бог ни предупреждава да не се обвързваме с невярващи или с каквато и да било сатанинска сила.

Не се впрягайтес невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината? (2 Коринтяни 6:14)

Думата праведност в този пасаж е het-er-od-zoog-eh’-o #2086 в Конкорданса на Стронг; да бъдеш впрегнат другояче, т.е. (фиг.) да си свързан противоречиво, несъгласувано: – неподходящо впрегнат заедно с.

…понеже отдавна съм строшил ярема ти и съм разкъсал връзките ти, а ти каза: Няма вече да служа! — и на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница. (Еремия 2:20)

Много хора обещават да бъдат верни на Бога, но се оказват неверни. В Писанието виждаме, че човек бива въвлечен в робство от обикновени хора, които действат като агенти на сатана.

…и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят, на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието. (Галатяни 2:4-5)

Тези хора просто се бяха предрешили като християнски братя и лидери. Тяхната цел не беше свобода, но робство за божиите люде. Те са се опитали да наложат своята воля върху групата за да подчинят групата на своите фалшиви доктрини. Лекарството и отговорът на Писанието е – устоявайте чрез Истината!

Всички душевни връзки и всички демонични проблеми се коренят в неистините или лъжите размножавани чрез бащата на лъжите или чрез неговите агенти, така както се вижда от горния пасаж чрез фалшиви или лъжещи братя. Ние особено трябва да отбягваме демоничните крепости да „вярваме лъжа относно Бога”.

Вярващите трябва да упражняват огромна предпазливост преди да отворят своите доверчиви сърца към друг вярващ, който енергично се опитва да наложи своите виждания или човешки традиции, включително суеверия и обществен натиск, мнението на хората.

…а сега, като познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново назад към слабите и безпомощни първоначални неща, на които отново желаете да робувате? Вие наблюдавате дните, месеците, времената и годините. (Галатяни 4:9-10)

А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия. (Ефесяни 6:16)

Човек и фигурите на власт (лидер, пастор)

…а юдовите мъже се привързаха към царя си, от Йордан до Ерусалим. (2 Царе 20:2б)

Писанието установява богоугодно взаимоотношение на почит и подчинение на богоустановената власт.

Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт – било на царя, като на върховна власт, било на управниците, като на такива, които са пратени от него за наказание на злосторниците и за похвала на тези, които вършат добро. Защото това е Божията воля – като правите добро, да накарате да замълчи невежеството на безумните хора… (1 Петрово 2:13-15)

Църквата беше надарена от Исус със служения за изграждане на вярата и зрялост на Неговите вярващи.

Затова казва: „Като се изкачи на високо, плени плен и даде дарове на хората.“… И Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – благовестители, а други – пастири и учители с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло,докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота… (Ефесяни 4:8, 11-13)

Една от причините много хора да са загубили доверие в техните църкви и правителства днес е поради строшени душевни връзки с техните лидери. Хората в църквите и правителството на които сме се доверили и на които им е било гласувано най-малко умствено доверие са предали това доверие и хората са били наранени.

По същия начин един пастор може да функционира ефективно само ако връзките на любов и доверие бъдат изградени. Доверието трябва да създадено като това пациент – доктор; или клиент – адвокат. Пасторът трябва също така да има същия дух на любов и загриженост за правата и добруването на вярващите, които са му поверени, която има Христос за своите овце. Любовта е двупосочна улица. Същото е вярно за душевните връзки: всяка душевна връзка е канал!

В Стария Завет има няколко примера на душевни връзки между божии мъже и техните лидери или управляващи фигури: Исус Навин и Мойсей, Илия и Елисей, и очевидно в Новия Завет между учениците и Исус, Тимотей и Павел.

Ако човек отхвърли установената богоугодна власт, тогава резултата е бунт и анархия. И обратно, ако властта не е богоугодна, резултатите са небогоугодни: ако главата е болна и тялото е болно!

Примери за небалансирани душевни връзки на вярност, които дори довеждат до самоунищожение се срещат по време на Втората Световна война, когато някои от посветените последователи на Хитлер и Tojo са ставали воини-самоубийци, като японските пилоти камикадзе. Техните душевни връзки и посвещение довежда ди унищожаване на самия им собствен живот и душа.

И всичките израилеви мъже се оттеглиха от Давид и последваха Савей, сина на Вихрий; а юдовите мъже се привързаха към царя си, от Йордан до Ерусалим. (2 Царе 20:2)

Тук има пример за небогоугодно заробване (прилепям=dabaq # 1692, ibid) на лидер, противно на Божията воля; израилтяните отхвърлиха помазания от Бога цар. Плодът от това беше не само пропускане на Божието най-добро, но също така те се намериха противни на Бога.

Действията на човека във власт, засягат тези под тази власт

Когато цар Асуир дойде под влиянието на Аман, имаше духовно въздействие върху хората от неговото царство. Когато главата бъде въвлечена в зло, има пуснат дух на объркване, който засягат тези, който са под това водачество и те не са сигурни какво да правят или какво да мислят. Те може би изобщо не забелязват съзнателно какво става в ума на техния лидер, но въпреки това те са повлияни.

Разпоредбата се издаде в крепостта Суса. И царят и Аман седнаха да пируват, а градът Суса се смути. (Естир 3:15б)

Съответно, когато царят се покая или който и да било лидер си възвърне здравият разум или богоугодното поведение, хората ще се чувстват привдигнати и ще се радват.

А Мардохей излезе от присъствието на царя в царско облекло от син и бял памук и с голяма златна корона, и с наметало от висон и пурпур. А градът Суса ликуваше и се веселеше. И юдеите имаха светлина и веселие, и радост, и почест. (Естир 8:15-16)

Когато личност, която е богоугодна бъде издигната и царя се върне към святостта, градът се радва и е щастлив, няма повече смущение или объркване. Забележете, че целият град беше благословен и се зарадва двойно, с радост и веселие. В същото време Божиите люде в същия град вероятно бяха много по-благословени, четверократно получавайки светлина, веселие, радост и почит.

Какво предизвика промяната? В предишният пример човекът, с духовната власт беше под влиянието и съдействаше на злото. Докато в последния случай царят беше възвърнат под богоугодното влияние и доведе обратно народа си под Божиите благословения.

Подчинявайте се на онези, които ви ръководят, и се покорявайте, защото те бдят за вашите души като такива, които ще отговарят; за да правят това с радост, а не с въздишане, защото да го правят с въздишане не е полезно за вас. (Евреи 13:17)

Морала на пастора засяга събранието

Неотдавна говорих с човек, който спомена за близка, която той описа като „най-страхотният човек на света, но откакто се развела спяла със всички мъже, с които се срещала. И най-лошото е че нейните дъщери са изложени на този пример.”

Аз коментирах, „Да, и малко вероятно е децата й да са способни да проявят по-висок морален стандарт, от този който е установен от майка им.”

Бях поразен от мисълта във връзка с настоящия разглеждан въпрос, че духовните деца на пастора, т.е. неговото събрание, обикновено не надминават неговите морални стандарти.

Също така, когато човек в позицията на духовна власт се отклони от истината на Писанието, той отваря вратата за неговото стадо да бъде изложено на същия тип грешки, който той допуска. Ако той се проваля в една определена област на грях, тези които го следват също са уязвими в тази същата слабост или грях. Това може да се дължи на душевната връзка, която може да бъде формирана между енориаш и пастор или на форма на идолопоклонство.

Действията говорят по-силно от думите; особено в случаите когато си пастор. Света не се интересува да чуе нашата теология; те искат да видят нашия плод!

Когато един пастор наруши брачните си обети и се разведе със съпругата си, очаквайте да видите вихрушка от разводи в това събрание. Недостиг на вяра за браковете се разпростира сред събранието; след това дух на развод се разнася. Пасторът най-малко учи чрез действията си, че тази заповед на Господа е излязла от употреба, че не е толкова важна колкото се е смятала в миналото. По този начин врата е отворена за овцете да следват своя овчар в същата форма на грях. Аз разпознах, че греха не е непростимия грях, но много по-често е неизповядания грях. Вероятно това е причината поради която повечето жени не искат да приемат, че изборът им на съпруг е било грешка за да не би това да по някакъв начин да изисква от тях да се върнат при предишния си съпруг от когото те може да продължават да се страхуват или мразят или който може би ги осъжда. Разводът, когото Бог мрази, е необходимо да бъде изповядан също както всеки друг грях.

Ако един пастор таи неправилни отношения, погрешни вярвания, покварени схващания или изопачени доктрини, заблудите на тези духове могат да се прехвърлят върху цялото събрание. Напомня ни се за предупреждението на Езекиил относно опасностите от обвързването с фалшиви пастири:

Сине човешки, пророкувай против израилевите пастири, пророкувай и им кажи: Така казва Господ БОГ на пастирите: Горко на израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадото? Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не подкрепихте немощната и не изцелихте болната, и не превързахте ранената, и не върнахте заблудената, и не потърсихте изгубената; а със сила властвахте над тях и с жестокост. (Езекиил 34:2-4)

Днес в много църкви има липса на това да се проповядва словото на Бога. Това обикновено е в  резултат на малодушие от страна на пасторите и поради страх от отхвърляне, страх от неуспех, страх да загубят престижа си, страх да не загубят членовете си.

Вярата на пастира ограничава събранието

Открих една друга изненадваща истина: вярата на събранието очевидно не може да надхвърли вярата на този, който е в духовна власт над тях. Ето защо Павел насърчава приятелството между хора с еднакви възгледи. Ако сте в църква, която не вярва в изцелението или освобождението, вие няма да съберете много вяра за тези облаги, въпреки че може интелектуално да вярвате напълно в тях. На пример, преди години в нашата църква имахме трима мъже, които вярваха в Бог за изцелението на техните хернии. Тяхната вяра беше разпалена от части от свидетелството на един скептик, който беше изцелен.

Един мъж, на име Джак на когото аз послужих преди повече от двадесет и пет години беше заплануван за операция от двойна херния. Седмицата преди операцията неговите приятели го принудили да присъства на служба, на която се молех за болните. Той излезе напред за молитва за своята херния, но както по-късно разказа „било е на шега, не е очаквал нещо да се случи”. Той бил много изненадан когато цялата болка изчезнала и на следващият ден отишъл на преглед. Лекарят му казал: „Ти нямаш никакви хернии!”

Той бил такъв скептик, че отишъл при друг лекар и платил още веднъж да му направят пълни изследвания, които също показали че той вече няма нито едната от двете хернии. Той дойде отново на следващата седмица на събранието където проповядвах и свидетелства: „Аз дойдох тук миналата седмица като един скептик и продължавам да съм, но двама различни лекари ми казаха, че двете хернии, за които се молехме миналата седмица вече не съществуват.”

Тримата мъже от нашето сдружение започнаха да посещават една местна харизматична църква в неделите. Пасторът на тази църква развил херния и бил опериран за да бъде направена корекцията. В рамките на шест месеца всеки един тези трима мъже също беше опериран от херния. Тези мъже със сигурност не са съгрешили, но очевидно този, който постави себе си под духовна власт не може да събере повече вяра, от тази която има човекът, на когото ние сме подчинили себе си.

Ние сме виждали много сериозни видове проблеми, които се развиват сред хора които насочихме към една местна църква, която преди беше харизматична в своята ориентация, но откакто започна да сменя пасторите си и стана всъщност антихаризматична в своята теология. Тази църква преживя епидемия от различни видове рак след като загуби пастор поради рак. После след като пастор се самоуби, много църковни членове бяха нападнати от депресия и самоубийствени мисли.

Човек и неговите сънародници

 Позитивни връзки могат да се развият между жителите на един отделен район когато те се обединяват срещу някаква форма на заплаха срещу обществото. Гражданите на Съюзническите държави по времето на Втората Световна война  са направили огромни жертви и се съюзили един с друг за да си помогнат за спечелването на победа над фашизма. Общностните организации обединяват душите за битка срещу редица злини: наркотици, престъпност и други форми на несправедливост. Тези връзки могат да доведат до трайни приятелства формирани на общи определения за обществено добро.

Това понякога обаче придобива много изкривени форми, когато хората се обединяват за да нарушават Божиите закони, като банди, самоволни организации или шайки. Има една невероятна скрита сила в обединените души, независимо дали за да донесе живот или смърт на обществото.

Небогоугодни душевни връзки

Душевните връзки обикновено съществуват сред култовите организации. Свързването на хората обикновено става чрез умствен контрол във взаимна преданост към култовия лидер или на култовите вярвания и доктрини, такива като расистката доктрина за господството на бялата раса или сатанински вярвания.

За нещастие както виждаме противно на богоугодните връзки, някои душевни връзки са небогоугодни, неестествени и зли. Негативната душевна връзка е тънка (едва доловима) и също като рака , се разраства бавно, незабележимо. Ако ти никога не се поглеждаш в огледало, ти няма да откриеш мръсното петно върху лицето ти. Съвършеният закон на свободата е Божието Слово, огледалото чрез което да откриеш петната, нуждаещи се от корекция.

Сатана, чрез дух на антихрист винаги ревностно търси да привлече при себе си човешки души, чрез егоцентрични личности, култове и окултизъм. Човек буквално може да продаде душата си чрез съзнателен обет към сатанинска религия или нейните представители. Факта, че човек може да не вярва напълно в съществуването на Сатана и сила не го предпазва от това да обвърже душата си с дявола, чрез небогоугодни духовни дейности. Няма сиви области на непосвещение. Човекът беше създаден да бъде във взаимоотношение с невидимото, духовното и трябва да вземе съзнателно решение да свърже душата си с Христос. Това е най-основната добра душевна връзка и по всички стандарти най-великата от всички.

Чародейство

Нечестивата душевна връзка всъщност е форма на чародейство. Чародейството е духовно. То може да бъде дефинирано като манипулация, контрол или влияние от страна на друг човек. Например ако аз упражнявам чародейство над вас, аз ще се опитвам да ви накарам да вършите моята воля чрез сила, която не е Святия Дух. Силата, която участва вместо него в най-добрия случай е форма на психическа (медиумна) или душевна сила и в най-лошия случай сатанинска или демонична. Сатана е авторът на робствата и обича да гледа хората утеснени, мъчени, безпомощни или безнадеждни. Това е неуловимата форма на чародейство или контрол упражняван от един човек спрямо друг човек.

Съзнателно чародейство 

Явното чародейство включва съзнателно осъзнаване на това, което се върши и източника на тази сила не е Бог, с други думи, практикуващ окулт. Този, се занимава с това или самият той е магьосник или използва помощта на действащ магьосник да изрече клетвата или проклинането, върху трети човек.

При изричането на такива клетви магьосникът може да използва лични вещи такива като коса или дреха за да направи магията си. Клетвите имат различни последици: личността може да загуби съня си, да се чувства измъчван, неспособен да има финансов успех (пропуска, напуска служби и т.н.), не може да си намери приятели, отчуждава се от старите си приятели, не може да намери мир докато не се върне обратно при хората, които е напуснал. Такива клетви могат да имат следната формулировка: „Върни Джо обратно при мен:не му позволявай да бъде щастлив с никой друг! Не му позволявай да има каквото и да било удовлетворение докато не се върне. Накарай го да се върне! Създавай му неприятности докато не се ожени за мен!”

Една от най-често срещаните характеристики на чародейството е нейното обезсилване на мъжете. Чародейството по традиция е матриархално. Жената носи панталоните; ролята на мъжа е или абдикирана, или узурпирана, в резултат на неговото обезсилване.

Несъзнателно чародейство

Човекът, който просто се моли неправилно навярно казва абсолютно същите неща, но не забелязва, че тя или той практикува несъзнателно чародейство, не осъзнава че бива използвана силата на сатана. Човекът може дори да не вярва нито в сатана, нито в чародейството, силата обаче си остава същата. Няма такова нещо като „бяло магьосничество ”, има само магьосничество. Въпреки това, молитва изречена поради жажда за отмъщение или контрол може да създаде източник на безпокойство спрямо другия човек. Ако съществува душевна връзка между двамата, тази несъзнателна форма на контрол или чародейство упражнявана от единия ще продължи да потиска другия.

Всяка молитва бива чута, въпросът е от кого? Бог не зачита молитви на отмъщение или манипулация – но ние твърдо вярваме, че сатана ги зачита. Вярващ, който се моли в погрешния дух може да навреди на друг с неуловимо угнетяване. Изключително важно е да внимаваме за нашите молитви като се молим според Божията воля. Бог го е направил пределно ясно, че на нас ни е позволено  да изливаме оплакванията си пред Него, но ние трябва да изчистим себе си от непростителност, негодувание и огорчение. Един добър начин да се молите относно този, който ви е засегнал е:

„Господи Исусе, прощавам техните действия. Моля те приближи ги при себе си. Ако те откажат да откликнат на Твоя Дух, тогава аз позволявам да преживеят последиците от техните собствени заблуди, с надежда че те може отново да се върнат при тебе.”     

Амин.

Учениците не са по-горни от Учителя си, нито слугата е над Господаря си.

(Матей 10:24)

А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, които седят по пазарите и викат на другарите си, като им казват: Свирихме ви, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не жалеехте. Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше, и казват: Има демон. Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си. (Матей 11:16-19)

Това, което трябва да се вземе под внимание е не дали постим или ядем, скърбим или танцуваме, но дали човека следва заповедите на лидерите. Въпросът тук всъщност е контрол.

Ние сме склонни да бъдем най-уязвими от хората, които са най-близо до нас. Ние дори рядко се поддаваме на умелото влияние на един непознат. Ключът за избягване на такива робства е да знаем истината за душевните връзки и по този начин ще бъдем предупредени, и ще вземем мерки предварително, така че да сме в състояние с готовност да устоим.

Чародейството може да действа по един от двата начина: чрез агресия или мощно изискване за подчинение на нечия воля; чрез непрекъснати изявления на слабост и нужда, създават покорност поради вина. Всеки ден, небогоугодни „връзки ” могат да се прикачат към нечия душа.

Контролиращите хора са много егоистични и искат техните нужди да бъдат посрещнати. Това е противоположно на християнина, който служи както Исус, Който дойде не за да Му служат, но да служи.

Но Иисус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за владетели на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях. Но между вас не е така; а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде слуга на всичките. (Марк 10:42-44)

Този, който се опитва да контролира вас или другите около него обикновено самият той е подтикван от някакъв вид страх, често това е страх от отхвърляне. Този страх често се корени в изоставяне на нещо преживяно в детството. Така че целта на този, който ви оскърбява е да упражнява контрол върху неговите обстоятелства, така че никой повече да не може да го нарани или отхвърли отново.

Нуждата от любов и приемане е твърде голяма за да може някой да я запълни. Тъй като това често е празнота или нужда, кореняща се в изоставяне в детството1,  тя може да бъде запълнена само от любовта на земния баща или разтворена чрез свръхестественото служение на Духа чрез любящо поднесено освобождение.

1. Обикновено това е в резултат поради липсващ баща или родител, виж Освобождение на деца и тийнейджъри, от същия автор.

Въпреки че човекът, който контролира може да претендира, че е християнин, тя или той не са се предали напълно на Святия Дух. Святият Дух не принуждава; Той те води нежно и любящо, следвайки модела очертан от добрия Пастир.

Родителите може да се опитват да манипулират семейните си деца да прекарват празниците с тях и например ако дъщерята трябва да каже на майка си, че ще ходят за Рождество при родителите на мъжа й, реакцията може да бъде твърде емоционална със сълзи и възклицания като: „Ти вече не ни обичаш”. Друга реакция може да бъде гняв, който да хване младоженците неподготвени. Това дори може да включва наричане с имена или заплахи, скрити или явно изречени.

Смърт и живот има в силата на езика… (Притчи 18:21а)

Думите могат да наранят, дори когато сме възрастни. Прикритите или неприкритите заплахи нараняват. „Ако не си дойдеш за Рождество, не си прави труда да си идваш по-късно.” „Ако не си дойдеш за Деня на благодарността, ти вече не си мой син или дъщеря”. „ Не очаквай да ти помагам с таксите за колежа”. „ Ако не уважаваш семейството си, никога няма да успееш”.

Устата му са по-гладки от масло, но в сърцето му има война; думите му са по-меки от маслинено масло, но са голи мечове. (Псалм 55:21)

Друга хитра тактика е „мълчалива обработка”; да спреш да говориш с човека, който се е провинил, да скъсаш всякакъв вид комуникации с него. Това е небогоугодно и нараняващо. Предишният пример за пръчките на Яков илюстрира как биват формирани душевните обвързвания. Една единствена нишка от връзката няма да те предпази  от отделяне, но ако ти позволиш на някой да те върже с дванадесет нишки, ти ще бъдеш вързан точно толкова колкото да бъдеш вързан с дванадесеторно въже.

Когато осъзнаете, че има прикачени „връзки ”към нещо, което някой ви предлага да ви подари или да направи за вас, това трябва да предизвика незабавна проверка. Ключът за поддържане на свобода е да се предпазите от първата нишка, колкото по-рано разпознаете, че това е „нишка”, дори ако само съвсем слабо ограничава свободата ти. Има един подходящ принцип в Писанията относно духовното воюване, който обичам да цитирам:

Смирете се пред Господа, и Той ще ви възвиси. (Яков 4:10)

Много от нас ще се чувстват неспособни да се изправим срещу напълно развит лъв в неговата сила, но се чувстваме способни да се справим с едно малко лъвче. Ние можем да малките лъвчета или да им избием зъбите: Днес ние можем да премахнем зъбите, които могат по-късно да ни изядат, като се справим предварително с тях.

Принципът е този: водете битката с вашите врагове докато те все още са малки; не оставяйте враговете ви да пораснат. Не им позволявайте да станат силно укрепени.

Това е особено вярно относно небогоугодните душевни връзки. Ако започнете да чувствате, че има нещо нездравословно в определено взаимоотношение, поразете го още в зародиш! Оттеглете се, изтеглете се на безопасно място и се прегрупирайте. Докато сте въвлечени в контролиращи взаимоотношения, много е трудно дори да имате правилно виждане относно своята ситуация.

Християнско чародейство и християнски душевни връзки

Може би ще трябва да внеса малко пояснения тъй като термините изглеждат противоречат. За нещастие, това е реалността. Има форма на чародейство, което съществува в църквите. Много църкви имат едно семейство или един човек, който води парада, който дърпа конците. Това може да бъде най-богатия човек в църквата или най-големия дарител, който казва: „Ще купя на църквата нов орган, но ние трябва да имаме нов ръководител на хвалението, най-напред!” „Ще купя новия килим, но той трябва да бъде син!”

Тези изисквания може да изглеждат относително маловажни, но тази личност узурпира правото на пастора или на църковния съвет да гласуват под такива разходи. Това са само явни примери за контрол. Много по-често контрола е много неуловим, бивайки изразяван само като мнение: „Аз не мисля, че брат Джон е способен да се справи с отговорностите на един дякон.” Това мнение обаче тежи, тъй като е на един, който е главния финансов спонсор на църквата и носи скритата заплаха „Вземете мнението ми под внимание иначе рискувате да загубите моята подкрепа.”

След като веднъж започне такъв контрол или се позволи да съществува, независимо дали от църквата или пастора, Бог вече не е в контрол на тази църква, но тя се контролира от личността, която упражнява влияние. По този начин, пастора и членовете на църквата влизат под душевното робство на този богат член.

Други душевни връзки могат да се развият в църква или група, когато един от членовете изглежда по-духовен от другите. Ако няма внимателно разпознаване пророческата „дарба” на този човек, може да се превърне в мощен източник на контрол и манипулация.

Напоследък видяхме някои такива в християнския контекст да злоупотребяват и контролират тези, които са под тях, както е при Джим Джоунс от Джоунстаун, Дейвид Кореш извън Вако (Waco), и най-последната трагедия включваща самоубийствата в Небесната Порта. Тези последни примери пасторите, които са участвали очевидно са действали с фалшиво помазание или демонично помазание, с което са държали хората под своето обаяние.

Джим Джоунс започна с едно мощно помазание от Бога върху неговия живот. Един приятел пастор ми каза, че в първите дни на своето служение Джоунс е провеждал изцелителни служби в своята църква. По едно време той отишъл до една жена, която имала огромен лилав раков израстък на своята буза и той поставил носната й кърпичка върху този израстък и израстъкът изчезнал в кърпичката. За нещастие, способността да вършиш чудеса не попречва на личности посредством непревилна употреба на своя дар да контролират живота на другите. Такова подмолно чародейство със сигурност е „беззаконие” в Божиите очи.

Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? — но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие! (Матей 7:21-23)

Опит за контрол чрез пророчество

Друг пример на опит за контрол, който съм срещал лично, е във връзка с пророчество. Към края на едно огромно харизматично събиране в началото на седемдесетте години, един човек, когото не познавам по име, дойде при мен и обяви с огромно вълнение: „Съпругата ми получи пророчество по време на тази вечерното събрание. Годпод й казал, че ако ти и аз работим заедно в бизнеса с книги, Той ще ни благослови с невероятен успех! Какво ще кажеш?”, задъхан от вълнение попита той.

Трябва да отбележа, че по това време аз вече бях в бизнеса с книги, а той не беше.

Аз отговорих без заобикалки: „Братко, в мен това не е засвидетелствано … поради три причини! На първо място: ако това беше действително пророчество, тогава защо съпругата ти не го каже публично и нека тялото да отсъди, както ни учи Писанието, (Нека от пророците двама или трима да говорят, а другите да отсъждат. 1 Коринтяни 14:29). Второ, тъй като аз вече съм в този бизнес, много по-логично щеше да бъде ако Господ беше говорил на мен да те взема като партньор. Трето, аз нямам абсолютно никакво съгласие в духа си с пророчеството. Аз вярвам, че ако наистина Бог е изговорил това послание чрез жена ти, тогава Той ще приготви съгласие или приемственост в моето сърце да приема Неговото послание. Докато не получа такова, аз ще приема, че това не е от Него”.

Няма нужда да казвам, че младият човек не се съгласи с моята преценка и започна да заплашва и да  ругае.

Aз не вярвам, че задължително е било демонично вдъхновено послание. Има три възможни източника на пророчество: Святият Дух, зъл дух или заблуден човешки дух. Предполагам, че това беше просто плод на желанието на жената да бъдат в християнски бизнес и служение. Това дойде по-скоро от умът й, отколкото от Святия Дух, най-малко поради причините, които изброи по-горе.

Пророчеството лесно може да бъде употребено неправилно за да постави някого в робство на „пророка”. Истинският пророк на Бога се стреми да попречи на хората да бъдат зависими от него (Деяния 14:14).

Повечето християни са толкова гладни да чуят истинско слово от Бога, че те ще след пророци желаейки да чуят лично слово. Има някои служения, които са изградени върху практиката на даване лично пророчество.

Въпреки че това безспорно е вярно, че Бог в определени случаи, говори думи на наставление на отделни хора, в повечето случаи такова търсене е неправилно насочено и вероятно в някои случаи, отразява мързел или нежелание да се положат необходимите усилия лично да се потърси Бог. Подобно търсене има егоистична мотивация, което прибавено към очакването за получаване на лична насока, прави чуващия изключително уязвим спрямо злоупотреба с пророчество, контрол и душевна връзка с „пророка”.

Друга форма на самоиздигане, което води до душевни връзки на контрол и зависимост, често се среща сред лидерите на култове, малки църкви ( и за нещастие, дори в някои големи) е да имат най-последното уникално „откровение”. Бог разбира се дава откровения в Своето Слово, на Своите люде, на Своите слуги и на Своите учители. Тези откровения обаче също могат да бъдат потвърдени или проверени от всеки вярващ просто като ги сравни с Писанието.

И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не става от собствено разяснение… (2 Петрово 1:20)

Неспокойните личности, които непрекъснато чувстват нуждата да знаят бъдещето и по този начин много често създават вредни душевни връзки с предсказатели или пророци.

Както видяхме, Бог е планирал човек да преживее единство не само със самия Него, но също така със неговия ближен, така че да можем да се радваме на Неговите благословения и така че света да разпознае Неговото действие.

…да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас (едно), за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. (Йоан 17:21)

Обаче, е случаят с всички Божии планове, сатана внася своите собствени изопачения и имитации, които да разпръсква, опитвайки се не само да увреди душите ни, но също така да навреди другите с леко вълнуващ се ефект.

В следващата глава ще видим как тези имитации могат да навлязат в живота ни.

Следващата таблица нагледно представя произтичащите резултати от здравословните и нездравословни душевни връзки.

БОГОУГОДНО ОБВЪРЗВАНЕ, ДУШЕВНИ ВРЪЗКИ   ВРЕДНИ, РАЗРУШИТЕЛНИ ДУШЕВНИ ВРЪЗКИ
1. Връзките на брака:
са причината мъжът и жената
да станат едно тяло и правилно
да се подчият един на друг
в едно обвързване за цял живот.

БРАК

 

1. Изневяра: причинява съединяване на душата на неверния съпруг или съпруга с друг; упражняване на нездравословен контрол на единия от партньорите върху другия или чрез агресивно доминиране или разграничаваща слабост. Доказва се чрез разделяне и развод.

 

2. Връзките на семейството:
обикновено се характеризират с любящи взаимоотношения, отворено общуване и простителност, с правилно обичани и дисциплинирани деца.

 

СЕМЕЙСТВО

 

2. Отчуждаване от привързаност чрез упражняване на прекалено много контрол от страна на родител или дете; доказано чрез осакатяване на бъдещите взаимоотношения на детето като вързастен.

 

3. Връзките на приятелството:
характеризират се с взаимна любов, уважение и доверие.

ПРИЯТЕЛСТВО

 

3. Оскърбяване от друг дължащо се на ревност или непрекъснати изискващи нужди; неконтролируема нужда да бъдещ в контрол на живота на другия. Може да се види в наранени чувства и наскърбени души.

 

4. Връзки на правилно подчиняване обикновено, към някой които е поставен в богоугоднен авторитет, като лидер, цар, старейшина, пастор, началник.

 

ВЛАСТ

 

4. Пълно подчинение на лидери, които или проявяват небогоугодна мъдрост или изискват небогоугодна преданост, карайки подчинения да прекъсне верността си към Бог. Доказано чрез загуба на духовната свобода и провал в личния живот.

 

5. Връзки на любов към вярващите приятели се характеризират с любов един към друг, сърце на слуга, доброта, толерантност и честност.

ОБЩЕНИЕ В ТЯЛОТО

 

5. Неспособност за сближаване с един личен Бог поради разколи, плътски партизанства, духовни доктрини и толериране на „грях в лагера”. Доказана чрез фарисейска правда.

 

6. Връзки на любов и служене на Бога се характеризират с любов, радост, мир, правда и свободата, която приема зависимост от Бог вместо зависимост от човек, даващо възможност и на плода и на дарбите на Духа да свободно да царуват.

 

ОБЩЕНИЕ С БОГ

 

6. Характеризира се с робство на сатанински практики, култове и окултизъм. Доказва се чрез объркване, неспособност да се концентрира или да запомня Писанието и неспособност да проявява самоконтрол.