3 – Съжаление и страх

„Братя,  аз не считам,  че съм уловил,  но едно правя,  – като забравям задното и се простирам към предното,  пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.“

Филипяни 3:13-14

Съжаление

Много хора остават дълго време в капана на миналото. Само едно можем да направим по отношение на миналото и това е да го забравим.

Когато допускаме грешки,  което е неизбежно за всички нас,  единственото нещо,  което можем да направим след това,  е да помолим Бог за прошка и да продължим. Както и Павел,  ние се стремим към съвършенството,  но никой от нас не го е постигнал още.

Вярвам,  че апостол Павел се е наслаждавал и на живота,  и на служението си,  и неговият „стремеж“ е бил причината за това. Както е и с нас,  той се е стремял към съвършенството,  като си признава,  че все пак не е стигнал до там,  но е имал дълбоко разбиране за това как да се наслаждава на живота,  докато преминава през него.

Това е поука,  която всички трябва да си вземем,  както мога да свидетелствам от личен опит. Нека да ви дам пример.

Съпругът ми винаги е обичал спорта,  но не и аз. Той се наслаждава да гледа мачове по телевизията,  когато си е вкъщи,  което на мен не ми харесва,  защото оставах сама и нямаше какво да правя. Затова избирах да „работя“. Все пак,  ако някой се наслаждава на живота,  а вие не,  плътската реакция е: „Аз работя пред този човек,  докато той (или тя) се забавлява. Може пък и да се почувства виновен!“.

Поне така би постъпило плътското ни естество.

Една неделя сутрин цялото семейство беше на църква и се чудех какво ли е планирал Дейв за следобеда. Още преди да го попитам,  вътре в себе си имах лошо отношение,  защото знаех,  че от две седмици по телевизията дават мачовете на НБА и Дейв не ги пропускаше.

Лошото отношение обикновено се изразява в тона на гласа и в езика на тялото. Когато попитах,  бях вече гневна,  защото знаех какъв отговор ще получа. Въобще не дадох шанс на Бог да се намеси,  защото в ума си бях предначертала ден – бедствие.

Представях си как се прибираме вкъщи,  как приготвям обяд,  после измивам съдовете,  докато децата играят,  а Дейв гледа поредния баскетболен мач. След това ще започна да чистя къщата (защото всичко,  което правя,  е да работя!).

Докато мислех за всичко това в колата към дома ни,  дъщеря ми попита: „Татко,  ще се абонираме ли за този нов баскетболен канал по кабелната телевизия,  за да можем да гледаме мачове по цял ден?“.

„Не знам“,  каза Дейв. „Не съм решил още. Трябва да видим и колко ще ни струва.“ И после добави: „Може пък и да се откажем от абонамента за детския канал и вместо него да включим спортния. Май вече никой от вас,  децата,  не гледа детския канал.“

Веднага се намесих: „Дани гледа детския канал постоянно й вие няма да го махнете,  за да сложите на негово място спортен канал!“

Дейв каза нещо,  на което аз веднага отговорих,  после той каза още нещо,  аз също не замълчах. Гласовете ни ставаха все по-силни и по-силни,  докато накрая си крещяхме един на друг. Докато се приберем вкъщи,  и двамата бяхме ядосани,  а децата бяха разстроени,  защото ние бяхме много разсърдени.

Чаках два часа Дейв да ми се извини,  но той не показваше никакви признаци на покаяние. Приготвих обяд,  но през цялото време траках силно с чиниите по масата,  вдигах възможно най-много шум,  като се опитвах чрез поведението си да покажа колко съм ядосана. Когато семейството се събра на масата за обяд,  аз казах,  че не съм гладна и отидох в друга стая. След като те приключиха,  изчистих кухнята и после продължих да чистя цялата къща по възможно най-шумния начин.

По това време вече бях включена в служение и на следващия ден трябваше да преподавам в библейското училище към църквата.

Знаех,  че трябва да си подготвя лекцията,  но за мен е невъзможно да изучавам Словото,  ако нямам съвършен мир в сърцето си. Не мога да имам пълноценна връзка с Бога,  ако съм гневна на някого. Знаех,  че трябва да превъзмогна емоциите си,  но беше явно,  че Дейв нямаше никакво намерение да направи първата крачка.

Отидох в стаята,  където Дейв гледаше поредния баскетболен мач. Първият път,  когато минах край него,  не можах да кажа: „Съжалявам“,  затова отидох в кухнята и отново се опитах да мина покрай него. Надявах се този път да си отворя устата,  но пак не успях.

Бях толкова ядосана и толкова пълна с инат,  че имах чувството,  че ще се пръсна. Но Бог работеше върху помирението със съпруга ми. Помислих си,  че може да се поупражнявам малко. Извадих уреда (който беше нещо като мини трамплин) и започнах да скачам върху него в кухнята. През това време си мислех: „Може би Дейв ще ме чуе и ще дойде да се извини.“

Бях обърнала трамплина към ъгъла и скачах с лице към стената,  защото не исках да гледам никой,  който би минал през кухнята. Тогава Даниел,  четиригодишният ми син,  влезе и каза: „Мамо,  защо се криеш от нас?“

Аз отговорих: „Не се крия“.

„О,  криеш се – каза той. – Правиш си гимнастиката с лице към стената“.

Тази забележка ме накара да се осъзная – трябваше да порасна и да спра да се държа като бебе. Трябваше да изляза от ъгъла и да спра да се цупя. Отидох при Дейв и макар че си мислех,  че все още не мога да кажа и дума,  се наведох над него и го целунах.

Той ми каза: „Обичам те“.

„И аз те обичам – отвърнах. – Но ми се ще да ти счупя главата.“ Той отговори: „Знам,  обаче трябва да го преодолееш“.

Започнахме да се смеем,  после аз отидох в кухнята,  изядох си обяда и тогава започнах да си подготвям лекцията за следващия ден.

Какво може да се направи,  когато една такава ситуация е вече факт? Нищо! Единственото нещо е да забравиш и да продължиш. Разбира се,  помолих Бог да ми прости,  но дори и след това трябва да изберем да приемем Неговата прошка и да простим на себе си,  да забравим какво се е случило и да продължим с живота си.

Аз вече бях пропиляла половин ден,  защото бях избрала да реагирам плътски на това семейно недоразумение. Въпросът сега беше – какво щях да правя с остатъка от деня?

Докато не се научим да забравяме грешките си и докато не откажем да живеем в жалене по миналото,  никога няма да се наслаждаваме на живота истински.

Грешките са нормална част от живота,  а аз в продължение на много години бях мразила себе си заради всяка от грешките си. Отчаяно много исках да бъда добра християнка. Исках да съм угодна на Бога. Но все още си мислех,  че перфектното ми поведение може да Му угоди. Тогава още не бях научила,  че вярата ми е тази,  която Му угажда.

В Евреи 11:6 четем: „А без вяра не е възможно да угодим на Бога…“

Дори и когато правим грешки и похабяваме ценното си време да се ядосваме за тези грешки вместо да се наслаждаваме на живота,  е безполезно да продължаваме дълго време да сме нещастни заради първата грешка. Две грешки никога не могат да обърнат едно нещо в добро.

Вече бях пропиляла част от деня си,  бях се извинила и всичко си беше дошло на мястото,  но аз все още трябваше да устоя на изкушението да прекарам втората половина от деня в съжаление за първата половина.

Ако сте направили грешка преди двадесет години или преди двадесет минути,  не можете да направите друго,  освен да помолите за прошка,  да я приемете,  да забравите миналото и да продължите напред. Може би има как да обезщетите наранения от вас и ако има как,  направете го. Но в крайна сметка „поуката“ е тази –  все пак трябва да се освободите от миналото,  за да можете да сграбчите бъдещето. Докато не го направите,  няма да се насладите на живота по начина,  по който Бог е искал,  когато е изпратил Своя Син Исус.

Винаги помнете,  че съжалението ограбва настоящето!

Бог ни е призовал да ходим с вяра. Вярата действа в настоящето– в днешния ден.

Аз вярвам,  че Бог вече се е погрижил за моето минало и ще се погрижи за бъдещето ми; следователно не бива да живея нито в съжаление,  нито в страх.

Евреи 11:1: „Вярата е даване на същественост (потвърждение крепостен акт) за нещата,  за които се надяваме, тя е доказателство за нещата,  които не виждаме,  и потвърждение за тяхната реалност (вярата,  възприета като истински факт който не се открива на сетивата).“

Без вяра не мога да се наслаждавам на живота си. Всеки път когато пренебрегна вярата и спра да вярвам,  губя мира си,  а щом изгубя мира си,  радостта ми си тръгва с него.

Има много неща,  за които да съжаляваме.

Една сутрин Дейв ме събуди в обичайното време,  а аз не бях спала добре през нощта и бях решила да поспя до по-късничко. По принцип ставам в шест сутринта,  но точно тази сутрин бях решила да поспя още около четиридесет и пет минути.

Вижте,  това е начинът,  по който работи дяволът. Бог ще ви каже какво бихте направили погрешно,  за да промените поведението си и да не извършите грешката. Сатана обаче чака нещата да приключат,  когато е твърде късно,  за да направите каквото и да е,  а после се опитва да ви всее съжаление и в крайна сметка да ви доведе до осъждане.

Ако беше погрешно да спя допълнително четиридесет и пет минути,  Бог щеше да ме предупреди чрез Духа Си преди да заспя отново . Едва ли Бог щеше да чака да стане твърде късно,  за да ме изпълни със съжаление,  за да не мога да се насладя на остатъка от деня.

Дори ако се успите или се върнете в леглото,  когато би трябвало да сте станали по-рано,  няма да промените ситуацията,  ако съжалите. Покайте се,  помолете Бог да ви помогне да сте повече дисциплинирани и да имате себеконтрол следващия път,  а после продължете деня. Ако вече сте пропилели част от деня,  като сте спали без наистина да имате нужда от този сън,  няма смисъл да пилеете повече от този ден,  за да съжалявате за изгубеното по-рано време.

Случвало ли ви се е да идете в ресторант и да си поръчате нещо,  а после с часове да съжалявате,  че въобще сте влезли там? Може би храната да не е била по ваш вкус или пък обслужването да е било лошо. Може да сте изгубили много време или пък обстановката да не е била добра. Какъвто и да е случаят,  след като храната е вече в стомаха ви,  няма смисъл да съжалявате,  че сте похарчили пари за нея.

Това е урок,  който аз самата трябваше да науча,  защото съм много придирчива към това,  което ям. Когато се храня,  обичам нещата да са приготвени по определен начин. Обичам кафето ми да е току-що сварено,  храната да е гореща,  салатите пресни и т.н. Дейв и аз пътуваме много и това ни поставя в ситуации много често да отиваме на места,  където се надяваме и се молим всичко да е добре,  но никога не можем да сме сигурни дали да не сменим ресторанта,  докато вече не е станало твърде късно.

Научих се да казвам: „Все пак това е само един от многото случаи,  в които ще се храня през живота си. Ще ми се да беше по-добре но пък няма да си губя времето да съжалявам,  че съм отишла точно на това място“.

Ще има много области в живота ни,  в които Сатана ще се опита да ни накара да съжаляваме,  а съжалението е един от многото крадци на радост. Не му позволявайте повече да използва съжалението,  за да ограбва насладата от живота ви. 

Страх

Страхът има същия ефект върху нас,  както и съжалението,  с тази разлика,  че страхът се отнася до бъдещето,  а съжалението -за миналото.

Много години бях дърпана от една страна от страха,  от другата от съжалението. В резултат на това се чувствах буквално разкъсана,  а въобще не осъзнавах какъв е проблемът.

Това е една от причините да се радвам толкова много,  че мога да споделя с вас тези истини,  защото вярвам,  че можете да се поучите от грешките ми и да не преживеете много от нещастието,  което аз изтърпях. Съжалението и страхът унищожават хиляди животи,  като ограбват радостта и насладата на хората.

Може би когато сте започнали да четете тази книга,  сте били нещастни,  неудовлетворени и без радост,  а не сте разбирали защо е така. Моля се очите ви да се отворят. Вярвам,  че споделянето на тези истини е един от начините,  по които Исус отваря слепи очи. Понякога очите не са физически слепи,  а духовно.

Понякога си мислим,  че се нуждаем от чудо в нашата ситуация,  но всъщност се нуждаем от чудо на откровение,  което да промени отношението ни и да измени начина,  по който живеем живота.

Да се страхувате от неща може да е навик,  отношение,  изградено поради летаргия или мързел. Отлагането и страхът често вървят ръка за ръка. Една предстояща работа ни плаши,  затова отлагането казва: „Остави я за по-късно.“ Това не е проблем за няколко минути,  но нещото,  от което се плашите,  все още е несвършено Далеч по-добре е да го направите и да бъдете свободни да продължите с други неща.

Нашият най-малък син,  Даниел,  имаше навика да отлага всичко,  особено когато ставаше въпрос за работа. Никога не отлагаше забавленията – само задълженията. Бог буквално проговори на сърцето му и това беше откровение за живота му. Светият Дух му каза: „Много повече усилия и енергия се изискват да се опиташ да се измъкнеш от работата,  отколкото да я свършиш“.

Може и вече да сте го осъзнали,  но пак ще кажа,  че страхът е близък родственик на уплахата,  на боязънта.

Знаем,  че Бог не ни е дал дух на страх (II Тимотей 1:7) и тъй като не ни е дал дух на страх,  знаем,  че не ни е дал нито уплаха,  нито боязън. Всъщност Библията ни учи на не едно място да не се ужасяваме,  да не се плашим,  да не се боим,  да не се страхуваме

Във Второзаконие 1:29-30 четем думите на Мойсей към израилтяните относно техните врагове,  които са завладели Обещаната земя: „Затова ви казвам,  не се ужасявайте от тях,  нито се плашете! Господ,  вашият Бог,  Който върви пред вас,  ще се бие за вас както направи в Египет пред очите ви.“

Обърнете внимание на думите „Господ,  Който върви пред вас“ (ст. 30). Исус е този,  Който започва нещата и пръв ги върши. С други думи,  Той върви напред и проправя път за нас. Когато нещо изглежда невъзможно или неприятно,  доверете се на Исус – Той да върви напред и да проправя пътя.

Може би ще се наложи да бъдете с хора,  които усещате,  че не ви приемат. На вас самите не ви е приятно около тях,  защото усещате отхвърлянето от тяхна страна. Но вместо да се боите от събитието с тези хора,  каквато е обичайната ви практика,  прекарайте същото време в канализиране на същата енергия в доверяване на Исус Който да върви пред вас и да прави нещата лесни.

Ужасът и страхът привличат бедствието. Те са отворена врата за Сатана    да вкара в живота ви точно това,  от което се боите дори ужасявате.

Установявала съм доста пъти,  че да се страхувате да започнете нещо е много по-болезнено от това да го извършите. Само щом го направя,  то е приключило; но ако го отлагам,  страхът и ужасът продължават с несвършената задача.

I Летописи 22:13 също ни предупреждава за страха. В този стих цар Давид е говорил на израилтяните: „Ще преуспеете,  ако внимавате да пазите и изпълнявате заповедите и наредбите,  които Бог е дал на Мойсей за израилтяните. Бъдете силни и смели. Не се плашете и не се страхувайте; не се ужасявайте“.

Изглежда според този пасаж страхът и ужасяването не просто ще ни спрат да изпълним Божието Слово,  ами дори ще попречат да сме преуспяващи.

Според Евреи 11:6 награди има за тези,  които вярват,  че Бог съществува и които ревностно Го търсят – тоест тези,  които действат чрез вяра. В Римляни 14:23 Павел казва,  че това,  което не е от убеждение,  е грях. Вярвам,  че можем със сигурност да кажем,  че ужасът и страхът не са вяра.

Това,  от което се страхуваме,  може да е нещо голямо или пък съвсем малко. Някои се страхуват да стават сутрин рано,  други се страхуват да карат до работата си заради натовареното движение,  трети се страхуват от конфронтацията и конфликтите,  има такива,  които се страхуват от взаимоотношенията си с шефа или с подчинените си. Има такива,  които се ужасяват от миенето на чиниите,  от ходенето до магазина,  от прането,  от пазаруването,  от чистенето,  от гладенето,  от взаимоотношенията с останалите в семейството,  дори от това да легнат вечер в тъмното.

В живота на всеки е различно – може да имате нужда от нови дрехи,  а да се ужасявате от ходенето по магазини. Може би искате да посетите приятели или роднини,  които живеят далече,  но да не искате да отидете,  защото се плашите от пътуването. Но пътуването може да се окаже приятно,  само ако малко промените отношението си. Може например да използвате времето за пътуване мъдро -като се молите или слушате касети с проповеди.

Повечето хора се ужасяват от физическите упражнения,  но това е нещо,  от което всички имаме нужда. За мен е много важно да правя някакъв вид упражнения,  затова използвам бягаща пътечка. Като повечето хора и аз желая резултата от упражненията,  но негативните мисли,  които пълнят главата ми,  водят до чувство на страх. Не бива да ги приемам,  само защото дяволът ми ги предлага. Затова се научих да казвам не. В момента,  в който Светият Дух ми покаже,  че върху мен идва ужас или страх,  аз казвам: „Не,  няма да се ужасявам от това,  а просто ще го свърша.“

Ако позволя на страха да ме възпира от физическите упражнения,  след това ще съжалявам,  че не съм ги направила. Обикновено използвам времето на бягащата пътечка,  за да се моля. Понякога дори секретарката ми е до мен и с нея вършим част от задълженията си,  докато се упражнявам.

Докато се упражнявам,  може да слушам музика или проповеди,  дори да гледам телевизия. Промяна в отношението и начина на вършене може да промени всичко.

Нека днешният ден да бъде ден на вземане на решение за вас – ден,  в който решавате,  че няма повече да се поддавате на съжаление и страх. Бъдеше човек на настоящето. Живейте днес,  а не в миналото или в бъдещето. Бог има план за живота ви в настоящето. Доверете Му се днес. Не го отлагайте за друг ден.

Вярата в Бога ви въвежда в Неговата почивка и слага край на мъчението,  причинено от живот в съжаление и в страх; но вие трябва да вземете решение да се доверите на Бога днес. Не чакайте до утре.

Авторът на Евреи казва в 4:7 за Господа: „Той отново поставя определения ден,  едно ново Днес и дава нова възможност за подсигуряване на тази почивка,  като казва чрез Давид,  чиито думи толкова често са цитирани във времето,  че днес,  ако чуете гласа Му и когато Го чуете,  не закоравявайте сърцата си“.

Вярвам,  че тези думи се отнасят за всички. Като чуете Словото на Бога,  когато чуете гласа Му,  не закоравявайте сърцето си. Днес вярвайте и днес започнете да отказвате да живеете в съжаление или страх. Позволете на тази книга да ви принесе вяра и да ви помогне да се хванете за Божието обещание да се погрижи и за миналото,  и за бъдещето ви.

В Евреи 4:2 ни се казва,  че израилтяните са чули същото послание,  но то не е било от полза за тях,  защото не са му прибавили вяра. Научила съм,  че можем да чуваме много пъти за обещанията на Бога,  но в един момент трябва да приложим вяра и да кажем: „Това е мое и аз няма да прекарам нито ден повече без да направя така,  че да се наслаждавам на живота.“ 

Премахнете напрежението

От опит знам,  че да живееш живота ден за ден е възможно.

Бог ми дава благодат за днес,  но не ми дава благодат вчера или за утре Когато се опитвам да изживея вчерашния ден днес,  това води до голямо напрежение. Същият ефект има когато се страхувам от бъдещето или се опитвам да видя какво има в него. Дори съм установила,  че ще мърморя много,  защото ще трябва да го правя под голям натиск и напрежение.

Когато Бог помазва нещо,  Светият Дух му придава леснота. Маслото е един от символите на Светия Дух; маслото прави нещата лесни. Ако го няма маслото или помазанието,  всичко е много трудно.

Без помазанието нещата се правят с напрежение. Да живееш в съжаление или страх също води до напрежение.

Премахнете напрежението; доверете се на Бога и влезте в Неговата почивка.

Бъдете човек на настоящето.