12 – Свобода във взаимоотношенията

„Защото братя сте били (наистина) призовани към свобода…“

Галатяни 5:13

По отношение на наслаждаването на живота всички ние сме на различен етап от пътя. Някои напълно се наслаждават на живота,  други никак не се наслаждават. Някои успяват поне малко да се насладят,  а има и такива,  които дори не осъзнават,  че трябва да се наслаждават на живота.

Тук искам да напомня това,  което споделих по-рано. Исус е казал,  че е дошъл,  за да имаме живот и да му се наслаждаваме и да можем да живеем изобилно – толкова изобилно,  че да прелива (Йоан 10:10). На нас ни е заповядано да се наслаждаваме на живота си; или поне аз така съм решила да гледам на този стих.

За да се насладиш на живота,  трябва да имаш свобода и да позволиш на другите да имат свобода.

Едно от най-трудните неща,  които човек може да се нагърби да прави,  е да се опитва да контролира другите около него.

Много години прекарах в опити да контролирам съпруга си,  децата си,  приятелите си. Не го правех от злоба. Но като дете аз самата бях контролирана и малтретирана и някъде там в ранните си години бях установила,  че или контролираш,  или си контролиран. Страхувах се да оставя някой друг да води,  защото имах усещането,  че в такъв случай не бих получила това,  което искам.

Това,  което бях преживяла,  беше,  че всеки с авторитет в живота ми ме беше наранявал,  а аз нямах намерение да позволя това да се случи отново. Дори не разбирах,  че контролирам и че се бях превърнала в това,  което мразех най-много.

Разбрах,  че не съм щастлива. Нямах мир и радост и със сигурност не се наслаждавах на живота си. Знаех,  че имам проблем,  но не знаех какъв е,  нито как да го реша.

До сега във всички глави на книгата споделях неща,  които Бог лично ми е показал в процеса на възстановяването ми; тази глава няма да е изключение. Това е нещо,  което научих и което ми помогна много да се насладя на живота си и на хората в живота ми.

Не само че имах проблем с опитването да контролирам другите,  но и в някаква степен бях позволила на хората да ме контролират. Прекалено много се притеснявах какво ще си помислят те. Опитвах се да достигна техните очаквания и неизречени изисквания към мен.

Това беше случаят с хората,  с които исках да бъда във взаимоотношения. Исках да бъда част от цялото,  но все още бях отвън и гледах. Струва ми се,  че като погледна назад,  откривам,  че опитвах да контролирам тези,  които ме обичат,  а живеех в страх да не бъда отхвърлена от тези,  чиято любов отчаяно исках. В резултат на това им позволявах да ми ограбват радостта.

Изминала съм дълъг път оттогава и вярвам,  че по пътя съм успяла да помогна на много хора. Свободна съм да бъда себе си и съм свободна от нуждата да контролирам другите. 

Променете се,  не се съобразявайте

„И недейте се съобразява с тоя век (свят),  [изграден според и нагоден по външните,  повърхностни обичаи],  но се преобразявайте (променяйте) чрез [цялостно] обновяване на ума си [чрез новите му идеали и новото му отношение],  за да познаете [сами вие] от опит що е Божията воля,  – това,  което е добро,  благоугодно Нему и съвършено [за вас]„.

Римляни 12:2

Божията воля за нас е да сме трансформирани,  което се случва от вътре навън,  а не е да сме съобразени,  което пък е нечия външна,  повърхностна идея за това какви трябва да сме; нито е с наши собствени усилия да се променим според идеите,  очакванията или изискванията на другите.

Често светът иска да направи кутия като калъп и да ни сложи в нея. Проблемът е,  че другите измислят калъпа,  а не Бог.

Никога няма да съм щастлива или пълноценна,  ако живея в нечия „кутия“,  нито пък вие ще сте щастливи.

Повечето хора смятат,  че трябва да правим това,  което правят те и да бъдем част от техния план. Това е прекрасно,  ако Бог се съгласи,  но когато Бог каже не,  трябва и ние да се научим да казваме не. Трябва да можем да казваме и да,  когато Бог каже да.

Хората имат експертно разработени методи как индиректно да заявят: „Ако не искаш да правиш това,  което ние искаме да правиш,  тогава ще те отхвърлим“. Родителите го казват на децата си,  съпругите го казват на съпрузите си и съпрузите на съпругите си. Църквите го казват на пастирите си. Приятелите го казват на приятелите си. Това е широко разпространено във всеки тип взаимоотношения.

Болката от отхвърлянето е много тежка; затова сме изкушени просто да се подчиним,  отколкото да защитим свободата си. Можем бързо да станем човеко-угодници,  вместо угаждащи на Бога (Ефесяни 6:6). Тогава не сме щастливи. Няма мир и радост. Не се наслаждаваме на нищо и често не разбираме защо е така.

Трябва да бъдем водени от Духа,  за да се насладим на пътешествието. Не можем да бъдем ръководени от приятелите или роднините си.

Понякога,  когато най-сетне усетим,  че някой ни контролира,  се ядосваме много на този човек и за всички тези години,  които тя или той ни е откраднал. Бог ми показа,  че когато съм в това състояние на гняв,  вината за това е точно толкова моя,  колкото и на другия човек.

Никой не може да ни контролира,  ако не му позволим. Понякога сме толкова напрегнати и уплашени около другите,  толкова притеснени дали ще ги впечатлим,  че това ни прави напълно нещастни. Това също ограбва увереността ни и спира изявлението на Божиите дарове,  които са в нас.

Една вечер преди една от конференциите ни отидох в молитвената стая и заварих ръководителя на хвалението да прави упражнения. Помислих си: „Какво прави тоя човек? Трябва вече да се подготвя да води хвалението“.

Той ме видя,  че го гледам,  и ми каза: „Днес,  докато се подготвях за вечерта,  Бог ми каза да се отпусна.“ Думите му ме жегнаха силно,  защото темата ми за вечерта беше за свободата,  а последното определение за свобода,  което използвах докато се подготвях,  беше точно това – да се отпуснеш!

Когато сте покрай други хора,  независимо дали ги познавате или не,  противопоставете се на изкушението да сте напрегнати. Отпуснете се! Бъдете свободни да сте себе си. Ако вашите приятели не ви позволяват да сте себе си,  дали наистина са ви приятели?

Бог беше казал на Крие,  нашия ръководител хваление: „Не се чувствай длъжен да се представиш добре“.

Крадецът идва да открадне и да убие (Йоан 10:10). Какво иска да убие той? Животворната сила в нас. Той иска да я притисне и да я задуши със страх и несигурност.

По-напред в книгата говорихме обширно върху легализма и как живот под закона ограбва радостта ни. Буквата убива,  а Духът дава живот (I Коринтяни 3:6). Ако не сме внимателни,  можем да позволим на други хора да станат като закон за нас. 

Свободни от сравнение

„Затова да не съдим един другиго,  но по-добре да го разрешим,  за да не поставяме спънка или причина за падане на някой брат“.

Римляни 14:13,  KJV

Има много неща,  които ние не можем да правим,  но пък има и безброй неща,  които можем да правим и то добре. Няма нужда да сравняваме себе си или способностите си,  или постиженията си с другите хора,  с талантите или успехите им. Свободни сме да сме уникални. Бог има индивидуален план за живота на всеки един от нас.

Животът ни може да бъде преплетен с живота на други,  но всеки от нас трябва да запази свободата си да бъде ръководен от Бога. Дори имаме право да правим грешки и да се учим от тях.

Бог веднъж ми каза: „Джойс,  само защото си права,  не ти дава право да натякваш постоянно на другите“.

Дори Бог позволява на хората да имат право на избор и ние трябва да опазим правата си в тази сфера,  като сме внимателни самите ние да не ограбваме правото на свободен избор на някой Друг.

Аз най-сетне установих,  че не трябва да бъда като съпруга си,  който има много положителни качества. Не бива да бъда и като съпругата на пастира или като съседката,  или като онази жена в църквата,  на която всичко изглежда й е наред.

Ние позволяваме на хората да станат като закон за нас,  като си мислим,  че трябва да сме това,  което те искат. Това ограбва свободата ни и вината за това си е само наша.

Няма нужда да сравнявате молитвения си живот с молитвения живот на някой друг,  нито пък начина си на изучаване на Словото с навиците на някой друг. Ако в сърцето си сте сигурни,  че вършите това,  което Бог ви води да вършите,  точно това си е вашата отговорност.

Когато си мисля за думата свобода,  усещам живот. Когато някой проповядва за свобода,  усещам живот. Но когато се проповядва легализъм,  усещам смърт.

Искаме да угодим на хората и да ги направим щастливи. Не че това е погрешно; но то води към грешки.

Библейско е да опитваме да живеем в хармония с другите и в мир с тях (Римляни 12:16,  18). Но внимавайте дали желанието ви да угодите не преминава границата и не води до контролиращи взаимоотношения.

Запомнете,  че когато се откажете от свободата си,  се отказвате и от радостта си. 

Живейте и позволете на другите да живеят

„Живейте и позволете на другите да живеят“ е израз,  който означава: „Нека всички да бъдем свободни“. Означава също: „Ти се грижиш за твоите неща,  аз за моите“.

Знаехте ли,  че дори Библията казва,  че трябва да гледаме своите си неща?

„… и усърдно да се стараете да живеете тихо,  да вършите своите работи и да работите с ръцете си,  както ви заръчахме…“

I Солунци 4:11

Това е нещо,  което трябва да се стараем да правим. Амбицията ни трябва да е да си гледаме нашите си неща.

Със сигурност открих приложението на този принцип и това много ми помага да се насладя на живота си.

Много често се забъркваме в неща,  които не са наша работа,  и точно тези неща ни правят нещастни. Няма помазание върху нас, когато се захващаме с работата на някой друг. Затова нещата стават пълна каша,  когато се намесим там,  където не бива. Определено има място и време за „намесване“,  когато искаме да помогнем на някой в нужда,  но винаги трябва да спазваме баланса.

Съпругът ми и аз имаме три женени деца и мога да кажа,  че ако родителите не се научат да стоят настрани от това,  което се случва в семействата на децата им,  това ограбва радостта на всички. Съвет може да се предложи,  но не твърде често,  и ако има и най-малък знак за отхвърляне на този съвет,  мъдрият човек веднага отстъпва.

В „Живот в Словото“ имаме много служители и ние се грижим за хората си. Искаме да им помагаме,  когато можем,  но отдавна съм научила,  че не мога да се намесвам в личния им живот и проблеми. Аз смятам,  че липсата на баланс в тази област разрушава много взаимоотношения,  които имат по принцип голям потенциал.

Съветвам ви да не се намесвате в живота на другите. Бъдете добри приятели,  но внимавайте да не се заплетете в живота им,  защото е възможно да загубите себе си в живота на някой друг.

Аз лично си имам достатъчно мои неща,  за да се намесвам в живота на някой друг.

Изумително е как радостта и насладата се увеличават само със следването на този простичък пример. Аз много одобрявам плодовете на Духа,  а дума,  казана на място,  наистина може да ни насърчи и да ни помогне да продължим напред.

Но трябва да внимавате тази „дума“ за някого да е от Господа,  а не от вас. Дори прекрасните дарове на Светия Дух са били използвани неправилно за манипулиране и контролиране.

Когато някой ви даде слово от Господа,  винаги помнете,  че то трябва да „носи свидетелство“,  тоест вие самите да го потвърдите. То трябва да е потвърждение на това,  което Господ вече ви е показал. Ако то е ново за вас,  оставете го да „отлежи“ и чакайте да видите какво Бог ще ви покаже за него.

Трябва да избягвате да си завирате носа навсякъде. Аз имах този проблем в миналото и той много влияеше на радостта ми. Искам да знаете колко категорична съм по тази тема. Моля ви да внимавате и да пазите сърцето си и то да е отворено само за Бога.

Не се опитвам да ви обвиня или обидя,  но искам да ви наставя: Ако имате трудности да си гледате само своите неща,  започнете да се молите за освобождение. Вземете решение да промените тази област и това много ще повиши личната ви радост.

Бог ми показа,  че да дадеш свобода на другите хора е като да сееш добри семена за твоята собствена свобода във взаимоотношенията. Поради това,  че сме различни личности,  ние вършим нещата различно,  гледаме на нещата различно и те ни влияят по различен начин.

Мога да съм сред група хора,  да разлея чаша вода и да измокря наоколо. Някой ще дойде веднага да ми помогне,  като вземе кърпи да попие разлятата вода. Този човек ще ми съчувства и ще разбере,  че съм засрамена.

Друг пък веднага ще тръгне да ме наставлява как е могло да избегна това да се случи,  като е трябвало да бъда по-внимателна.

Трети пък ще се засмее и ще смята,  че това,  което се е случило,  е много забавно.

Аз от своя страна мога да се ядосам или обидя от двама от тези хора,  но мога и да им дам свободата да бъдат себе си и да знам,  че ако те имат нужда от промяна,  Бог е достатъчно голям да се погрижи за това. Мога да се моля за тях,  но не бива да ги осъждам. 

Възпитание на детето

„Възпитавай детето отрано в подходящия за него път (и в пазене на неговата индивидуална дарба) и не ще се отклони от него,  дори когато остарее“.

Притчи 22:6

Трябва да възпитаваме децата си. Това е нашата отговорност пред Бога. Като знаем за различните типове личности,  ще ни е далеч по-лесно да се справим. Ако сравняваме по-малкото с по-голямото,  когато казваме например: „Защо не изкарваш оценки като кака си?“ и още куп подобни неща,  ние се набъркваме в Божията работа. Той е създал децата ни и ги е направил за Своята Си цел,  а не за нашата.

Много родители искат да изпълнят неосъществените си мечти чрез децата си,  което слага голям товар върху децата. Децата естествено искат да угодят на родителите си,  но контролиращите родители в крайна сметка ще имат разбунтувани деца.

Трябва да научим малките деца какво е правилно,  но като пораснат трябва да им позволим сами да вземат решения. Това ще им помогне да изградят взаимоотношения на уважение. Не само ще уважават родителите си,  но и ценностите ни,  и в крайна сметка ще искат повече и повече да ги следват.

Ние човеците просто не сме създадени да бъдем контролирани и когато това се случи,  се появява проблем.

Докато дъщерите ми растяха,  имах определени идеи и стандарти за това как трябва да изглежда чистата къща. Опитах да науча момичетата си да бъдат чисти и подредени.

Едната имаше такъв тип личност,  че не й пречеше,  ако около нея нещата са разхвърляни,  а другата пък беше много по-подредена от мен. Аз се борех с едната и смятах,  че другата малко прекалява. Но и двете пораснаха и сега имат собствени домове.

Ние трите имаме различна представа за това какво е „чист“ дом. Едната ми дъщеря е малко по-неглиже в отношението си. Тя обича дома си и той е чист,  но на нея не й пречи,  ако има разни неща наслагани тук и там. Тя е тази,  която живее в този дом,  затова има свободата да го държи така,  както на нея й харесва.

Другата ми дъщеря пък е много стриктна по отношение на това как трябва да изглеждат нещата,  но тъй като тя е тази,  която си чисти и подрежда,  това си е нейна работа.

Аз съм някъде по средата. Обичам домът ми да е малко по-подреден от дома на едната ми дъщеря,  но не е и чак така подреден като дома на другата.

Сега осъзнавам,  че съм пропиляла да се насладя на много моменти,  докато момичетата растяха,  защото съм се опитвала да ги направя като мене.

За да дадем на хората свобода,  трябва да осъзнаем,  че те никога няма да бъдат някой друг,  освен себе си.

Много се борих с големия ми син докато растеше,  а едва наскоро научих,  че и той е влагал много усилия,  защото имаме сходни силни характери. Имах усещането,  че той винаги се противопоставяше на всичко,  което кажех или направех. Мислех си,  че това е бунт и наистина отношението му прие някаква форма на бунт.

Но ако знаех как да му дам малко повече свобода (и бих добавила,  че децата със силен характер имат нужда от повече свобода от другите деца),  щяхме да спестим много смутове помежду ни. Моята силна личност и неговата силна личност се бореха,  но сега чрез Христос (и двамата се учим на балансиране) работим заедно през цялото време в служението ни.

Веднъж Бог ми каза: „Джойс,  давай го малко по-леко с децата си“.

Искам да ви насърча да не бъдете твърде строги с децата си. Те не са имали време да научат всичко,  което вие знаете. Дайте им малко време и ще бъдете изненадани,  като видите на какво ще ги научи Бог.

Не можем да накараме децата си да обичат Бога,  нито можем да ги накараме да искат да вършат правилните неща. Естествено е,  че трябва да ги поправяме,  но не бива да ги контролираме. Трябва да ги поправяме,  когато сме водени от Духа,  а не от плътта си.

От взаимоотношенията с децата ми,  със служителите ни и с всички хора,  над които имам някаква власт научих,  че ако ги коригирам когато наистина има нужда,  а не когато на мен ми се иска,  тогава резултатите са много по-добри.

Трябва да сме много чувствителни към Бога в тази област,  както и във всяка друга област,  и да не правим това,  което на нас ни се ще,  а това,  което Той ни води да правим. Когато спрем да се опитваме да ръководим целия свят и спрем да се опитваме да бъдем главни диригенти,  тогава ще имаме време да се насладим на живота.

Концентрирайте се върху своята свобода и останете свободни пред Бога. Дайте и на другите свободата да живеят живота си. Тогава ще откриете колко наслада има за вас.

Моите деца са много свестни,  но аз изгубих години наред в напразни усилия и вместо да им се радвам,  се опитвах да ги променям.

Всички хора са се запътили нанякъде. Нека да им се радваме докато пътуват към целта си. Да им се насладим там,  където са,  докато пътуват.

Ако детето ви е на две,  не пожелавайте да е на три години. Когато е в детската градина,  не пожелавайте да е ученик. Не търсете „перфектното“ време в живота,  когато всички обстоятелства около детето ви ще са перфектни. Радвайте му се сега,  когато е такова,  каквото е. Всяка фаза е част от цялото.

Бог ни е дал взаимоотношения,  за да им се наслаждаваме,  а не да се измъчваме от тях.

Вземете решение днес – да се наслаждавате на себе си и на хората,  които Бог е поставил в живота ви. Не търсете кривици у тях или в себе си. Бъдете позитивни,  търсете добрите неща и се фокусирайте върху тях.