5 – Простота

И Исус й отговори и й каза: Марто,  Марто,  ти се притесняваш и тревожиш за много неща. „Но едно нещо е нужно…“

Лука 10:41-42 (KJV)

Както казах в предната глава,  аз стигнах до момент в живота си,  когато разбрах,  че Бог ме учи на простота. По онова време всичко,  което правех,  го правех твърде сложно. Дори да се забавлявам с приятелите си не можех,  ако не го направех твърде объркано и сложно.

Не само действията ми обаче бяха усложнени; мисловният ми процес също беше твърде сложен. Усложнявах и взаимоотношенията си с Господа, защото имах много легалистичен,  законнически подход към праведността. За мен дори самият живот беше сложен.

Когато сме объркани и усложняваме всичко вътре в себе си,  тогава и всичко в живота ни се струва такова.

Животът сложен ли е или простичък?

Речникът на Уебстър определя думата да усложня като „да направя или да стана сложен,  да заплета или да объркам“ или „да засуча или да усуча нещо заедно с друго“.[1] Според тази дефиниция ако нещо е сложно,  то е „трудно за разбиране“.[2]

От друга страна,  Уебстър определя думата прост като „да има или да се състои само от едно нещо или една част“,  „не сложен: ЛЕСЕН“,  „без допълнения или варианти“,  „невисокомерен или непретенциозен“,  „не усукан: ПРЯМ“,  „без подразделения“,  „без допълнителни окраски“.[3]

Много можем да научим, дори само ако се размислим върху тези определения. Например, да усложня е “да усуче нещо заедно с друго”. От това определение можем да разберем, че ако вярата ни е усукана, примесена с нещо друго, например неверие и съмнение резултатът ще е усложнение.

Друг синоним на усложня е “обърквам”. Когато смеся вярата с неверие и съмнение, се чувствам объркана, не знам какво да правя, но бързам да измисля начин как да се справя. Чувам същото от толкова много хора в тялото Христово, които искат от мен да се моля за тях. Те са объркани. Проблемите им се струват твърде много. Чудят се и защо нямат отговор на молитвите си.

В Яков 1:6-8 четем, че двоеумният (усложненият, обърканият) човек е нестабилен във всичките си пътища и че не бива да мисли, че ще получи нещо, което иска от Господа, включително мъдрост и водителство.

Докато нещо усложнено е “сложно, заплетено или объркано”, както и “трудно за разбиране”, то простото е лесно за разбиране, защото “се състои само от едно нещо”.

В продължение на години аз търсех много неща – отговори за ситуациите в живота ми, преуспяване, изцеление, успех в служението, промяна в семейството и какво ли още не. Най-накрая обаче научих “нещото”, единственото нещо.

Преди векове още псалмистът е написал: “Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся — да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да Го диря в храма Му” (Псалм 27:4).

Осъзнах, че е трябвало да търся само “едно нещо” вместо много неща.

Когато търсим Господа, Той се грижи за всички други неща, както е обещал Исус в Матей 6:33: “Но първо търсете (стремете се и се борете) Неговото [Божието] царство и Неговата праведност (Неговия начин на вършене на нещата и Неговия начин да бъдеш праведен) и тогава всички тези неща [за които копнеете и които търсите], взети заедно, ще ви бъдат дадени”.

Разказът за Мария и Марта обрисува същата истина. 

Много неща или едно нещо?

“И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра а на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.”

Лука 10:38-42

Марта се тревожела и притеснявала за много неща, а Мария Мислела само за едно.

Марта била такава, каквато бях аз преди време — суетяла се в стремежа си да направи всичко съвършено, за да впечатли Господа или някой друг. В ония ми дни аз се притеснявах за репутацията си, за това какво ще си помислят хората. Чувствах се добре, когато работех. Имах усещането, че съм ценна само докато постигам нещо. Като Марта и аз негодувах срещу хората като Мария, които умееха да се наслаждават; аз смятах, че и те като мен трябва да работят.

Разбира се, че има време и за работа (Йоан 5:17) и че постиженията не са нещо лошо. Библията ни учи, че трябва да даваме добър, изобилен плод и когато имаме такъв плод, това прославя Небесния ни Отец (Йоан 15:8). Въпросът е че при мен липсваше баланс.

Със сигурност има място и за Марта, и за Мария. Проблемът ми беше, че аз бях изцяло само като Марта и никак като Мария. Обичах Исус, но все още не бях научила, че Той копнее животът ми да е простичък.

Труден или лесен?

Едно от определенията за прост е “лесен”.

Моят живот със сигурност не беше лесен. Нищо в мен не беше лесно.

На мен ми се струваше, че всичко е лесно за съпруга ми и че нищо не е лесно за мен самата. Той се наслаждаваше на живота, а аз не. Той успяваше да “прехвърли грижите си на Господа” (I Петрово 5:7), а аз се “притеснявах и тревожех за много неща” (Лука 10:41). Той беше спокоен, уравновесен и прибран, а аз постоянно кипях и шумях, живеех в непрестанно състояние на безпокойство и притеснение.

Имаше случаи,  в които негодувах срещу Дейв защото нещата изглеждаха лесни за него и толкова трудни за мен. Той беше свободен,  а аз бях хваната в капан. Не знаех как съм се озовала там,  нито как да се измъкна от него.

Когато Бог започна да ме учи на простота,  разбрах че не съм и осъзнавала колко съм усложнявала нещата,  нито съм била способна просто да смъмря „демона на усложняването“ и да се освободя. Трябваше да науча толкова много,  да пречупя толкова лоши навици,  а тепърва трябваше и да изграждам нови в себе си. Повечето от тях се отнасяха до начина,  по който гледах на ситуациите в живота ми.

Всъщност не че животът ми беше толкова сложен; просто моят подход към него беше твърде сложен.

Когато започнах да търся стихове по темата за простотата на нещата,  открих само няколко; ще споделя с вас един от тях. Той беше част от писмото,  писано от ап. Павел към вярващите в Коринт: „Но опасявам се,  да не би както змията подмами Ева с хитростта си,  умовете ви да бъдат покварени (развратени) и да отпаднете от простотата,  която е в Христос“ (II Коринтяни 11:3 NKJV).

Старият завет е бил сложен. Бил е пълен с правила – ясни и косвени. Законът сам по себе си е бил сложен,  но сложността му е идвала от това,  че човекът е трябвало да го спазва съвършено,  а не е имал такава способност. Без да знае,  че не може да постигне съвършенство,  той е продължавал да върши нещо,  което без Спасител не е можел да направи.

Ако искате да имате усложнен,  сложен,  безрадостен живот,  прекарвайте времето си в опити да вършите нещо,  което не може да бъде свършено!

Опростете живота си!

На апостол Павел му е дадена невероятна благодат от Исус и му е поръчано да поучава евреите на тази благодат. Във II Коринтяни 11:3 Павел явно е притеснен,  че въпреки че някои вярващи в Коринт са научили за простия живот и били наясно с прекрасната простота,  дадена им в Исус Христос,  те били в опасност да бъдат излъгани и да загубят тази простота.

Бих ви казала,  че докато растете в това да опростявате живота си,  винаги помнете как Павел е наставлявал църквата в Галатия: „В тази свобода Христос ни направи свободни и напълно ни освободи; затова стойте твърди и не се спъвайте,  впримчвайте или покорявайте отново на робското иго,  което веднъж отхвърлихте“ (Галатяни 5:1).

Ако искате да живеете простичко,  трябва да сте решени да спечелите свободата си и още по-решени да я запазите.

Вторият стих на тема простота,  който открих,  е във II Коринтяни 1:12 (KJV) и той свързва простотата с радостта: „За нас радостта е в това – свидетелството на нашата съвест,  че в простота и богоугодна откровеност,  не с плътска мъдрост,  но чрез Божията благодат,  сме имали нашия разговор със света,  а още повече с вас.“ В този контекст разговор означава „поведение“ или „държание“.[4]

Тук ап. Павел казва: „Имаме радост,  защото сме се държали в простота и богоугодна откровеност,  не с плътска мъдрост,  в която винаги има много мъдруване,  а сме живели чрез Божията благодат.“

Нищо не е по-просто от благодатта.

Простота или сложност?

Преди се чудех защо няма повече стихове за простотата или защо Библията не говори за нея повече,  особено щом има явна нужда от нея и е твърде злоупотребявано с тази тема.

Светият Дух ми показа,  че целият Нов завет е прост. Може и да не се използва често думата „прост“,  но същността му е в простотата,  каквато виждаме в Божия план за спасението на човечеството.

Исус е дошъл и е платил за греховете ни,  като е поел наказанието ни върху Себе Си. Той е станал наш заместник,  платил е дълга ни и то без на нас да ни струва нещо. Той е направил всичко това за нас безплатно поради голямата Му любов,  благодат и милост.

Той е наследил всичко,  което Отец има,  а на нас казва,  че сме сънаследници с Него по силата на нашата вяра. Той е дал пътя за нашата пълна победа тук и в отвъдния свят. Ние сме повече от победители. Той е победил,  а ние получаваме наградата без да участваме дори в битката.

Мога да продължавам още,  но мисля,  че разбирате идеята.

Колко по-просто би могло да бъде? Въобще не е сложно; ние го правим такова!

Усложнението е работа на Сатана. Когато се върнем към простотата и се държим за нея,  тогава воюваме срещу него. Сатана мрази простотата,  защото знае силата и радостта,  която идват от нея.

Освен да търся стихове на тема простота,  проверих и за книги на тази тема,  но отново не открих много. Трябваше да бъда много отворена към Светия Дух,  за да ме учи в движение. Обикновено личният опит е най-добрият учител. Започнах систематично да следя случаите,  когато нямах никаква радост и после се питах защо. Открих,  че често причината е била,  че съм усложнявала нещата. Ето и един пример.

Една вечер преди лягане с Дейв имахме спор. Той е широко скроен човек и за него не е проблем просто да забрави и да продължи напред. И двамата казахме това,  което искахме да кажем,  и явно според Дейв всичко беше приключило и беше време за лягане. Така и стана – легна и заспа. Аз от своя страна отидох в кабинета си да се опитам да открия какво се беше случило.

Как успяхме да стигнем до тоя спор? Какво трябваше да направя,  за да избегна повторение?

Трябва да бъдем реалисти,  а не идеалисти. Реализмът казва,  че двама души няма да прекарат остатъка от живота си в пълно и абсолютно съгласие.

Идеализмът казва: „Ще се опитам да го направя съвършено.“

Идеалистите обикновено не се наслаждават на живота. Те имат перфектни идеи за това как трябва да бъдат нещата и когато не стане точно така,  те са разочаровани.

Аз бях решена да намеря някакъв отговор за себе си и колкото по-дълго седях будна (предполагаше се,  че търся Бог и се моля),  толкова повече се ядосвах. Най-накрая,  около един през нощта,  казах: „Господи,  какво да правя?“

Той ми отговори: „Защо просто не си легнеш?“.

Ето и друг пример.

Когато имахме гости,  винаги държах аз да ги забавлявам,  но никога в крайна сметка не се наслаждавах на това. Когато си отворих сърцето пред Бог,  Той започна да ми показва,  че дори от това правех цял проект. Можех да планирам обикновена вечеря с три семейства гости,  но тя се превръщаше в кошмар.

Голяма част от усложнението идва от нечестивото желание да впечатлим хора.

Като дете съм преживяла много насилие и в резултат на това никога не бях сигурна коя съм аз и каква съм. Несигурните хора обикновено се стремят да впечатлят другите,  защото смятат,  че ако са себе си,  никога не биха впечатлили някого.

Когато правех планове за развлеченията,  всичко трябваше да е перфектно – точната храна и напитки,  безупречен дом,  изрядна градина,  перфектно чисти мебели. Децата трябваше да изглеждат като току-що излезли от модно списание,  естествено и аз трябваше да съм облечена перфектно,  да не говорим,  че всеки косъм на главата ми трябваше да е на точно определено място.

Преди да започне „събитието“ толкова много се стараех вътрешно и физически,  че когато гостите трябваше да дойдат,  аз вече бях изтощена. Дори идването им не слагаше край на работата ми. Продължавах да работя дори и пред тях – сервирах храната,  отсервирах празните съдове,  миех чинии и чаши,  чистех пода в кухнята да не би да остане някоя троха,  която да се разтроши върху килимите ми.

След това сърцето ми,  а често и устата ми беше пълна с негодувание и възмущение,  защото изглеждаше,  че всички други са се забавлявали,  а аз само съм работила.

Най-накрая трябваше да си отворя очите за истината,  че сама си създавах проблем. Можело е да подходя към нещата по-простичко. Можело е просто да изпека на скарата малко кренвирши или кюфтета,  да затопля консервиран зелен боб и да сложа само картофен чипс.

Не е било нужно да купувам пържоли,  които всъщност не можехме да си позволим,  да правя картофена салата,  която ми отнемаше около два часа и половина,  както и да правя още какво ли не,  като че ще храня цял взвод. (Винаги исках да съм сигурна,  че храната ще е достатъчно,  затова правех твърде много от всичко.) Би могло да направя само студен чай,  кафе или обикновен сок,  но за мен те никога не бяха достатъчни,  та трябваше да има поне четири вида газирано безалкохолно.

Мисля,  че схванахте идеята ми; за да бъде животът ми по-прост и да мога да му се наслаждавам,  трябваше да се променя. Животът нямаше да се промени; аз трябваше да се променя.

Силно се надявам да стане така и с вас. Предлагам ви да започнете да наблюдавате как и кои неща усложнявате самите вие,  както и да помолите Светия Дух да ви научи на принципа на простите неща. 

Простичка молитва

Усещах,  че ми липсва истинска радост в молитвата и открих,  че до голяма степен това се дължеше на факта,  че и нея усложнявах твърде много.

На първо място,  бях слушала твърде много какво казват другите относно начина,  по който да се моля. Повечето хора са толкова изпълнени с това,  което Бог ги е призовал да вършат и за което ги е помазал,  че неволно се опитват,  грубо казано,  да напъхат всички в техния свят и в тяхното виждане.

Аз самата бях виновна за това,  колкото и всички останали,  докато Бог не ме накара да осъзная,  че трябва да правя това,  за което съм призована,  и да оставя другите да вършат това,  което Бог ги е помазал да правят.

Хората ми казваха,  че трябва да се моля за правителството,  защото било в голям проблем и наистина имало нужда от много молитва. Други казваха,  че трябва да се моля против абортите,  за болните от спин,  за бездомните. Мисионерите казваха,  че трябва да се моля за мисиите. Други казваха,  че трябва да участвам в „духовно воюване“,  някои пък настояваха да „изповядвам Словото“.

Чувала съм различни поучения за молитвата и след всяко подобно събрание си тръгвах с още едно нещо,  за което да се моля. Имаше хора,  които ми казваха колко дълго да се моля – поне час. Ранобудниците казваха,  че по-добре било да стана рано и да се моля сутрин.

Ще ви кажа следното – ще започнем да се молим за всички тези неща и ще се молим достатъчно дълго и в правилното време на денонощието,  ако следваме ръководството на Светия Дух в молитвата си.

Бях превърнала „указанията на другите по отношение на молитвата в закони – трябваше да се моля за тези неща по този начин. (Ако имате такъв сложен подход и към Божието Слово,  То ще се превърне за вас в закон вместо в обещания.) Най-накрая извиках към Бога и Го помолих да ме научи да се моля и Той наистина ме научи на някои невероятни неща,  които донесоха радост в молитвата,  както би трябвало да бъде.

На първо място Бог ме научи,  че трябва да се моля за това,  което Той поставя в сърцето ми,  не за това,  което някой друг се опитваше да ми наложи. Показа ми също,  че трябва да се моля,  когато Той ме нуди и води,  за толкова време,  за колкото Неговото помазание е върху мен. Той ми даде да осъзная че никога не бих се наслаждавала на молитвата,  ако аз ръководя; затова трябваше да Му позволя Той да ме води.

Господ също ме научи,  че трябва да подхождам към Него простичко. Това е нещо особено важно. Като всеки добър баща Бог иска Неговите възлюбени деца да отиват при Него простичко и с нежност. Някак си бях се научила да викам много,  докато се моля,  и макар да има време за по-агресивен тон на гласа,  аз бях отишла до крайност.

Научих също,  че не бива да се моля твърде многословно и да повтарям едно и също,  което сме склонни да правим,  за да направим молитвите си да звучат впечатляващо. Защо да не можем да се научим простичко да изказваме нуждата си,  да помолим Бог за помощ и да преминем към следващото?

Господ ми показа,  че вместо да се моля високо и дълго,  трябва да изкажа това,  което ми е на сърцето,  и да вярвам,  че Той ме е чул,  както и че Той ще се погрижи по Неговия начин на Неговото време.

В резултат на това,  което научих от Господа за молитвата,  развих вярата си в това,  което аз наричам „простичка молитва на вяра“,  както е описана в Яков 5:13-15:

„Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? Нека пее хваления. Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата,  която е с вяра,  ще избави страдалеца,  Господ ще го привдигне,  и,  ако е извършил грехове,  ще му се простят.“

Понякога,  когато просто представям пред Бога нуждата си или нуждата на някой друг,  изглежда моят „естествен човек“ иска да направи повече или да каже повече. Открила съм,  че когато се моля според това,  което Светият Дух ми дава,  без да добавям нищо от плътта си,  молитвата е много простичка и не твърде дълга.

Умът ми иска да каже: „Ама това не беше достатъчно.“ Нашата плът в общи линии иска да отиде отвъд това,  което Духът ни дава,  и точно тогава ни е ограбена радостта,  която би трябвало да имаме от всяко нещо.

Да кажем например,  че един родител идва при мен и ме моли да се помоля за проблемно дете. Аз казвам: „Татко,  идваме при Теб в името на Исус. Слагам молитвено покривало върху това семейство. Моля те да ги върнеш един към друг отново. Дай единство между родителите и детето. Какъвто и да е проблемът,  Татко,  моля те Ти да премахнеш това,  което трябва да бъде премахнато,  и да създадеш и оживиш това,  което трябва да съществува. Амин!“.

Тази молитва е кратка и простичка,  и наистина казва всичко,  което трябва да бъде казано,  но плътта иска да добави още. Плътският ум казва: „Не е достатъчно дълга,  нито достатъчно красноречива.“ Аз трябва да съм добре дисциплинирана,  за да отида само до там,  до където Светият Дух ме води,  и нито на косъм по-далече.

Ако молитвите ви бъдат кратки,  тогава ще им се наслаждавате повече.

Децата винаги са добър пример,  когато търсим и говорим за простотата. Слушайте как се молят децата и това радикално ще промени молитвения ви живот. 

Простички желания

Понякога нашите желания ни измъчват и ни пречат да се наслаждаваме на живота. Има хиляди неща,  които искаме,  и ако не сме внимателни,  ще се стремим към тях по плът и така ще загубим мира и радостта си. Когато не получим желаното,  се ядосваме и разстройваме. Със сигурност би било много по-добре да опростим желанията си,  отколкото постоянно да се мъчим да получим тези неща.

Яков 4:2 казва: „… а нямате,  защото не искате.“ Помолете Бог за това,  което искате,  и Му се доверете,  че ще ви го даде по свой начин на правилното време. Междувременно бъдете доволни от това,  което имате (Евреи 13:5 KJV).

Има два начина,  по които можем да бъдем удовлетворени: като работим,  за да придобием повече,  или като се научим да искаме по-малко. Установила съм,  че колкото повече неща придобием,  толкова повече време после ще ни отнеме да се грижим за тях. Много от радостта си хората губят,  защото имат твърде много неща и тези неща контролират хората.

От време на време „подреждам“ нещата вкъщи. Някак на мен самата не ми харесва домът ми,  когато е препълнен с ненужни вещи. Винаги има някой,  на когото биха му влезли в употреба неща,  които за мен вече не са благословение.

Колкото по-претрупан е домът ви,  толкова по-трудно ще го поддържате чист. Понякога го „прочиствайте“ и това ще ви улесни при редовното дневно почистване.

Псалмистът Давид пише: „Наслаждавай се тъй също в Господа и Той ще ти даде желанията и тайните прошения на сърцето ти .“ (Псалм 37:4). Първо търсете Господа,  копнейте за Него повече,  отколкото за всичко друго,  и ще видите,  че Той ще ви благослови с това,  което е подходящо за вас.

Ако сте нещастни и сте изгубили радостта си заради нещо желано,  но неполучено,  насърчавам ви да не позволявате на желанието да доминира над вас. Каквото и да имате,  вие трябва да го контролирате,  а не то вас.

Да предположим,  че някой има хубава работа,  от която изкарва доста пари,  за да може да си купи много неща – къща,  две коли,  вила,  яхта. Но после нещо се случва с фирмата му и той загубва добре платената си работа.

Да предположим сега,  че този човек си намира друга много добра работа – с по-малко стрес и по-удовлетворяваща го от предната,  но с по-малка заплата. Със заплатата от новата работа той може да живее прилично,  но няма да може да поддържа начина на живот,  на какъвто се е наслаждавал при предишната си работа и заплата.

Тази ситуация символизира кръстопът,  място на решение за този човек. Той може да си намери допълнителна работа,  за да повиши дохода си,  но може и да намали разходите си в някои области.

Например,  може да реши да не извежда жена си два пъти месечно на вечеря ,  както е правил преди. Макар че това е било много полезно за брака му,  той може да реши,  че точно този разход е неоправдан,  затова го отрязва от бюджета си.

В тази ситуация (поне за мен) е по-добре,  ако беше продал яхтата и вилата. Или пък ако яхтата беше твърде скъпа,  можеше да я замени с по-малка и по-евтина.

Искам да кажа,  че хората са по-ценни от вещите. Мирът и радостта са по-ценни от предметите. Ако този мъж беше избрал да започне допълнителна работа,  за да запази вещите,  които има,  може би нямаше да може повече да ходи с децата си на мачове или да е в помощ на съпругата си,  когато тя и семейството имат нужда от него.

Разбира се,  че ще има и моменти,  в които намирането на втора работа ще е необходимост. Не осъждам никого,  който работи на две места; но важното е да преценим какви са ни мотивите. Ако нещо се върши от необходимост,  няма проблем,  но не и ако е поради алчност.

Много хора днес са прекалено стресирани – далеч отвъд естествената им способност да понасят стрес. Голямата част от този стрес се дължи на факта,  че живеем в охолно общество,  което постоянно „крещи“ за още!

Понякога аз му отвръщам: „Спри и ме пусни да сляза!“ Но това се случва само когато позволя на неща или хора да ме контролират,  вместо да позволя на Светия Дух да има ръководната роля в живота ми.

Ако Светият Дух каже,  че нещо е добро,  тогава го правете; ако Той каже не,  тогава пуснете това нещо да си отиде.

Винаги помнете,  че всичките ви притежания увеличават отговорността ви. Ако имате по-голяма къща,  ще имате много повече за чистене. По-голямата кола гори повече бензин. А две коли означават два данъка и две застраховки.

Наскоро чух един мъж да казва,  че като по-млад имал само два костюма,  но за сметка на това никога не му било трудно да реши как да се облече,  нито му отнемало много време да си приготви багажа за командировка. Колкото повече обаче се увеличавал гардеробът му,  толкова по-сложно ставало да избере какво да облече. Сега той има толкова много дрехи,  че даже не знае какво иска да облече сутрин.

Бог иска да сме благословени. Неговата воля за всеки от нас е просперитет и изобилие. Но да гледаме само на забавната страна на притежанията ни без да погледнем на отговорността,  води до заблуда. Да,  забавно е да имаш повече нови неща,  но когато свърши забавната част,  същите тези неща се превръщат в перфектния крадец на радост.

Забавлението се основава на това,  което правим и което получаваме. Радостта идва от духа и често няма нищо общо с обстоятелствата около нас. Ще ви дам личен пример.

Наскоро една водопроводна тръба,  която минаваше над тавана на една от спалните ни,  започна да капе. Наложи се да отворят тавана на две места,  което естествено беше причина за голяма бъркотия. Хич не ни беше приятно. Това се случи точно преди празниците,  а ние си бяхме направили планове да отидем на десетдневна почивка преди Рождество.

В същия този ден открих,  че е допусната грешка при попълването на данъчната ни декларация за предходната година и се оказваше,  че дължим пари,  а освен това трябва да платим лихвата и глоба за допусната не от нас грешка.

Не мислих твърде много и върху двете ситуации. Обадихме се на майстор за тръбата и се доверихме,  че когато дойде времето да се плащат данъците и глобите,  ще имаме парите. Дори си казахме: „Никога не се знае какво ще направи Бог. Той е невероятен и прави невъзможното възможно. Може пък тази година да получим повече,  за да компенсираме дълга си за миналата година.“

Спомням си,  че се заслушах в себе си. През целия ден си свируках,  тананиках си,  пеех в сърцето си,  макар че в този момент имах два не малки проблема.

Радостта е в сърцата ни; ако не запълним главата си с проблемите,  радостта ще извира и ще блика от нас. И когато това стане,  тя ще ни послужи.

В нашия случай оправиха тръбата и поправиха тавана,  бъркотията и мръсотията бяха изчистени. Човек,  който идея нямаше в какви финансови проблеми сме,  ни благослови с чек,  който покри не само дълга ни към данъчните,  но и останаха пари,  за да си покрием разходите по предварително планираната десетдневна ваканция.

Не позволявайте на дявола да ви открадне радостта,  като ви кара да се притеснявате за разни неща. Вещите могат да се подменят; можем и без тях дори; но да сме живи и да не се наслаждаваме на живота е истинската трагедия. 

Простичък подход

Като имаме пред вид определението за прост в смисъл „лесен“,  нека да погледнем отново на Исусовите думи,  записани в Матей 11:28-30. Моля ви да обърнете внимание колко често се среща думата „лесен“ и всичките й варианти и производни в този пасаж:

„Елате  при  Мен  всички,   които  се трудите  и  сте обременени (претоварени) и Аз ще ви дам почивка. (Ще ви облекча и освободя и ще освежа душите ви.)

Вземете Моето иго върху вас и се научете от Мен,  защото съм благ (кротък) и смирен (скромен) по сърце и ще намерите почивка (освобождение и спокойствие и освежаване и възстановяване и блажено спокойствие) за вашите души.

Защото Моето иго е благотворно (полезно,  добро,  а не грубо,  жестоко,  остро или притискащо,  но удобно,  благодатно и приятно) и Моето бреме е леко и лесно за носене“.

Първо Исус казва: „Научете се от мен.“ Вярвам,  че Той всъщност казва: „Научете се как Аз се справям със ситуациите и хората. Научете се каква би била моята реакция при дадените обстоятелства и следвайте Моя начин“.

Исус не е бил стресиран,  нито изтощен. Той не е бил контролиран от обстоятелствата или изискванията на другите хора.

В Йоан 14:6 Той казва: „Аз съм пътят.“ Неговият път е правилният път – пътят,  който води към праведността,  мира и радостта. Спомнете си,  че в Йоан 15:11 Той се моли Неговата радост да изпълни душите ни. Това няма да стане,  докато ние не започнем да подхождаме по различен начин към живота и към ситуациите,  които той предлага.

Мога да пиша за различни неща,  които трябва да опростим,  и вероятно списъкът ще е безкраен,  но ако можем да се научим да опростим подхода си към всичко,  това е много по-добро от опростяването на самите неща.

Без значение с какво се сблъсквате,  ако само попитате себе си какъв би бил опростен подход към въпросното нещо,  ще се изненадате какви невероятно творчески идеи биха ви дошли на ум.

Светият Бог,  който живее във вас,  въпреки че е могъщ и силен,  е също невероятно обикновен. Светият Дух ще ви учи на простота,  ако само поискате да се научите.

Чувствам,  че целта ми при писане на тази книга е да помогна на хората да се насладят на живота,  който им е даден поради жертвата на Исус. Знам обаче,  че това е невъзможно,  ако всичко е твърде усложнено. Не смятам,  че е необходимо да ви уча на подробности относно опростяването. Вярвам,  че почти ви убедих,  че то ви е необходимо. Искам да събудя във вас глад за простота,  както и да ви помогна лично да започнете да я търсите в живота си.

Ние всички сме много различни,  уникални и то според Божието намерение. Нещо,  което е сложно за един,  може да се окаже просто за друг. Затова за мен е най-добре да ви науча на принципа,  а вие сами ще откриете пътя към вашата ситуация. Когато се сблъскате с проблем или някакво обстоятелство,  задайте си въпроса: „Какво би направил Исус на мое място? Как Той би се справил?“

Ще откриете,  че често се опитвате да се борите с нещо,  на което Исус не би обърнал дори внимание. Понякога ми се ще да се справя с нещо,  но тогава чувам Бог: „Остави го.“

От друга страна,  ще има случаи,  когато ще ви се иска да оставите въпросния проблем и да не се занимавате с него,  но ако се вслушате в сърцето си,  ще откриете,  че трябва да се заемете с него преди да е станал още по-голям и да причини повече вреда.

Понякога ви се ще да се включите в нещо вълнуващо,  което се случва около вас,  но Бог ще каже не. Друг път пък,  дори и да искате да останете настрана,  пак Господ ще каже: „Искам да станеш част от него.“

Вие и аз не винаги,  дори рядко ще знаем защо Светият Дух ни кара да вършим или да не вършим определено нещо. Но простотата бърза да се покори. Няма правила освен едно – да следваме Божието Словото и Божия Дух. 

Простота и решения 

„Но над всички неща,  братя,  не се кълнете нито в небето,  нито в земята,  нито с някаква друга клетва; но нека вашето да [простичко да] си бъде да а вашето не [простичко не] си бъде не,  за да не съгрешите и да не попаднете под осъждане.“

Яков 5:12

Двоеумието или колебливостта е объркваща,  а вземането на решения може да бъде простичко. След като сте взели решение,  стойте твърди,  нека вашето да бъде да,  а вашето не – не.

Вярвам,  че нерешителността и колебливостта носят не само объркване и усложнение,  но и според думите на Яков,  водят до осъждане.

Ако вярваме в сърцата си,  че трябва да направим нещо,  а след това позволим на умовете ни да ни разубедят,  това си е отворена врата за осъждение. Често превръщаме простият процес на вземане на решения в мъчителна агония.

Когато застанете сутрин пред гардероба и погледнете дрехите си,  просто изберете нещо и го облечете. Недейте да вземате и после да се връщате и да го сменяте няколко пъти,  докато съвсем не се убедите,  че в този гардероб няма нищо свястно за обличане.

Когато дойде време за обяд или вечеря,  просто изберете ресторант и влезте. Не се обърквайте излишно в обмисляне кой точно ресторант ще ви задоволи напълно.

Понякога обаче искаме кафе от ресторант А,  сандвич от ресторант Б,  основно ястие от ресторант В и така нататък. Явно е,  че не можем да имаме всичко на куп,  затова трябва да се избере едно място и да се отиде там. Щом храната е вече в стомаха ми,  какво значение има от кой точно ресторант е била.

Започнете да вземате решения без да се притеснявате за тях. Не живейте в страх,  че ще сбъркате. Ако сърцето ви е право пред Бога,  но вземете решение,  което не е според Божията воля и в крайна сметка се отклоните,  Бог ще ви прости,  ще ви намери и ще ви върне отново в правия път.

Петър е бил единственият ученик на Исус,  който е ходил по водата,  защото е бил единственият,  който е пристъпил извън лодката. Спомняте си,  че ходи по водата съвсем малко,  а после,  когато започва да потъва,  Исус се протяга и го хваща (Матей 14:22-32). Исус не оставя Петър да потъне само защото е направил грешка,  след като се справя добре за определено време.

Веднъж взели решение,  не позволявайте на съмнението вътре във вас да ви разяжда. Да бъдете раздвоени и нерешителни е нещо сложно. Ако подлагате на съмнение вече взето решение,  ще позволите радостта и удоволствието от свършеното да бъдат ограбени.

Съпругът ми никога не е против това да пазаруваме заедно,  което си е благословение,  защото повечето мъже не обичат ходенето по магазини. Той ми отпуска доста време да избирам,  но ако започна да ходя напред назад без да мога да избера,  настоява да си тръгнем.

Той казва: „Направи нещо. Нямам против да съм тук,  ако напредваме,  но да те гледам как ходиш напред назад без да избереш нищо,  си е чиста загуба на време.“

Не искам да кажа,  че не бива да отделяте време да огледате нещата и да изберете нещо добро,  но ако оглеждането и търсенето се проточат до безкрайност,  вземането на решение става твърде сложно. Постарайте се пазаруването ви дори да е простичко. Изберете едно нещо; после минете към друго.

Ако купувам нещо за други хора,  често изпадам в раздвоение и колебание. Струва ми се,  че знам какво на мен би ми харесало; но дали на другите ще се хареса? Често търся „перфектния“ подарък толкова дълго,  че губя ценно време. Случвало ми се е,  когато купувам нещо за децата си. Въпреки че съм положила специални усилия те често връщаха в магазина това,  което съм им купила.

Затова,  отново казвам,  нека да е простичко!

Просто го направете!

Какъвто и да е проблемът или ситуацията,  решението винаги е по-добро от съмнението и нерешителността.

Например,  ако сте имали кавга с някого,  по-лесно е да вземете решение да се извините,  отколкото да останете ядосани и пълни с непростителност,  горчивина и раздразнение,  докато чакате другият да ви се извини. Бъдете миротворец; това носи много радост.

Аз прекарах много години във водене на война и повярвайте ми,  цената,  която платих,  беше висока. Костваше ми мирът и радостта,  а понякога и здравето ми.

Съпругът ми винаги прощава лесно и очаква и аз да съм такава. Спомням си как ми казваше: „Можеш още сега да вземеш решение да ми простиш,  защото така или иначе след седмица нито ще помниш,  нито ще си ми сърдита; защо тогава да губиш толкова време,  вместо да ми простиш сега?“

Нерешителността похабява много време,  а времето е твърде ценно,  за да го пилеем. Станете решителен човек и ще постигнете много повече с по-малко усилия.

Никой не се учи на послушание към Бога без да допуска грешки. Не бъдете прекалено предпазливи от грешки. Не вземайте себе си твърде сериозно. Вие сте нормален човек с паднало естество,  но с непогрешим Бог. Учете се от грешките си,  поправяйте тези,  които можете,  и продължете да бъдете решителни. Не попадайте в клопката на нерешителността и колебливостта само защото сте сгрешили веднъж или дваж.

Ако чувствате,  че Бог ви нуди да се отървете от нещо,  направете го! Не позволявайте умът ви да държи юздите. Предприемете действие и посейте семето. Ако вярвате,  че е правилно,  направете го. Само така ще разберете със сигурност дали сте прави. Не следвайте плътска ревност,  а отделете достатъчно време да чакате на Бога.

Не се страхувайте от себе си! Няма да бъдете първият,  който прави грешка; няма да сте и последният.

Страхът от провал държи хиляди в клопката на нерешителността,  което със сигурност ограбва радостта и усложнява живота.

Не се страхувайте да вземете решение и после да го изпълните до край.

Просто го направете!



[1] Webster s II New Riverside University Dictionary,  s.v. „complicated.“

[2] Webster s II New Riverside University Dictionary,  s.v. „complicated.“

[3] Webster s II New Riverside University Dictionary,  s.v. „simple.“

[4] Webster s Ninth New Collegiate Dictionary,  s.v. „conversation.“

следваща глава 6 - Да бъдем като децата