13 – Не тровете радостта си

„Защото,  който желае да обича (да се наслаждава на) живота и да види добри дни (независимо дали са явно добри или не),  нека пази езика си от зло и устните си от лъжливо говорене (от измама,  от лъжа).“

I Петрово 3:10

Новороденото дете на Бога има радост в духа си. Но е възможно радостта да бъде отровена.

Стихът,  с който започнах тази глава,  казва,  че ако искаме да се насладим на живота си,  което е възможно,  дори и да няма видима причина за радост,  трябва да пазим езика си от зло.

Вярвам,  че това наставление е насочено лично към мен и към теб – ти да пазиш твоя език от зло.

Когато Разширеният превод на Библията казва,  че можем да се наслаждаваме на живота,  независимо дали е видимо или не,  мисля,  че означава устата ни да има положителна изповед по време на трудности,  макар и да изглежда на останалите,  че обстоятелствата около нас трябва да ни карат да сме нещастни,  можем да пием радост от извора на собствените си устни. 

Изворът на благословението и на проклятието

„Но езика никой човек не може да укроти; буйно (неукротимо,  недисциплинирано,  непримиримо) зло е,  пълен е със смъртоносна отрова.

С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците,  създадени по Божие подобие!

От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои,  не трябва това така да бъде.

Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?“

Яков 3:8-11

Ние можем да благославяме или да кълнем себе си чрез начина,  по който говорим. Когато благославяме,  говорим добри неща; когато кълнем,  говорим зли неща. Вие и аз можем да благославяме живота си и да внесем радост в него,  а можем и да го прокълнем и да го направим нещастен и то само чрез думите на устата си.

Трябва да сме много по-загрижени за това какво излиза от устата ни относно нас самите,  отколкото да ни е грижа какво говорят другите за нас. Има извор на добри неща в нас – едно от тях е радостта. Можем да черпим от нея и да я разпръскваме навсякъде около и върху себе си чрез правилно говорене.

Библията казва,  че човешкият език не може да бъде укротен от никой човек,  затова имаме нужда от Божията помощ и то много помощ от Бог,  за да задържим езика си под контрол.

В Яков 3:6 четем,  че „езикът е огън,  той е свят от нечестив между нашите телесни части,  заразяващ и запалващ цялото тяло“.

Удивително е да спрем,  за да осъзнаем всички проблеми,  които тази една малка част от тялото създава в живота ни. Езикът може да разруши взаимоотношения. Той може да доведе и до депресия. Той може да нарани приятел или чрез грубост да обиди някой съвсем непознат за нас.

Стих 8 в Яков глава 3 продължава и казва,  че „езикът е буйно (неукротимо,  недисциплинирано,  непримиримо) зло,  пълен е със смъртоносна отрова.“ Дали радостта ви е била отравяна?

Ако да,  помислете върху тези стихове:

„Думите на шепотника са като сладки залъци (за някои,  а за други са като смъртоносни рани); те слизат вътре в корема (или в естеството на жертвата)“.

Притчи 26:22 

„Смърт и живот има в силата на езика и ония,  които го обичат,  ще ядат плодовете му (на смърт или на живот)“.

Притчи 18:21

Тези стихове казват точно посланието,  което аз се опитвам да ви предам: Думите могат да ни помогнат или да ни наранят,  както и да наранят другите хора,  които са до нас. 

Езикът по време на изпитни

„Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие,  лош път и опаки уста“.

Притчи 8:13

Когато ни е трудно и сме в изпитания,  какво обича да прави езикът? Да говори за това! Да прехвърля вината на някой друг. Обича да се оплаква. Но повече от това обича да говори за проблема (което обикновено не върши нищо добро,  нито допринася по някакъв начин).

Изкушенията,  които идват по време на изпитания и скърби,  са предназначени да ви отдалечат от Бога. Говорете за Бога,  не за проблема,  и тогава ще бъдете укрепени,  а не отслабнали.

Скърбите са част от живота. Ако имате кола,  един ден ще ви се наложи да смените някоя от частите й. Ако имате дом,  ще трябва да пребоядисвате стените и да поправяте някои неща. Това е част от живота.

Ние живеем в света. Дяволът също е в света. Част от това,  което той прави,  води до скърби. Неговата надежда е,  че скърбите от него ще ни раздразнят и ще ограбят мира и радостта ни.

Сатана не иска да се наслаждаваме на Бога или на живота,  който Той е приготвил за нас!

Ние понякога вдигаме твърде голям шум заради скърбите си и често сами правим от мухата слон. Бог е по-голям от проблемите ни.

По-рано винаги вдигах голям шум около проблемите си и ги правех да изглеждат по-големи,  отколкото са. Дейв пък почти не им обръщаше внимание. За него те изглеждаха толкова по-малки,  отколкото за мен. Всеки,  който има слабост в тази област,  трябва да порасне,  иначе никога няма да успее да се наслади на живота си.

Нашият ръководител на хваление,  Крие,  ми каза веднъж как чул едни хора да говорят за изпитанията си. Той се зачудил (и същевременно отправил този въпрос и към Бог): „Защо аз нямам повече проблеми?“. Всичко в живота му в онзи момент изглеждало относително спокойно.

Докато мислил за това,  той осъзнал,  че едно от децата му е болно,  един от кухненските уреди е счупен и нещо не било наред с колата му. Разликата била там,  че устата и мислите му не били върху проблемите. Той бил зает със служение,  пътуваше с нас,  водеше хваление,  работеше в офиса,  пишеше нови песни,  беше и добър баща и съпруг. Беше зает да върши това,  което Бог го беше призовал да върши,  което пък е давало карт бланш на Бог да върши това,  което е трябвало да върши.

Бог иска да ни даде мир насред бурите,  докато Той разчиства облаците,  за да изгрее слънцето.

Библията ни насърчава да правим добър отчет (Филипяни 4:8). В Числа 13 четем класическия пример за дванадесетте съгледвача,  които били изпратени в Обещаната земя да я разгледат. Десет се върнали със „зъл отчет“ (според стих 32 в King James версия на Библията). Те разказали за гигантите в онази земя! Имало какво хубаво да се каже,  но в отчета си те се фокусирали върху гигантите.

Вие и аз трябва да даваме добър отчет и да говорим за положителните неща в живота си. Колкото повече говорим за добрите неща,  толкова повече ще сме ободрени. Ако изберем да говорим за негативните неща,  ще се чувстваме обременени и изсмукани. Думите,  които излизат от устата ни,  обтичат главите ни и падат обратно в ушите ни,  както и в ушите на другите хора.

Да дадеш „зъл отчет“,  тоест да клюкарстваш,  да наклеветиш,  да се оплачеш,  да отвърнеш,  ще ни направи нещастни. Много хора не осъзнават този факт,  а други пък не искат да го повярват,  но е вярно. Понякога хората буквално се „пристрастяват“ към злото говорене. Зло говорене означава всички отрицателни неща,  които са споменати в тази глава.

По едно време в живота си бях толкова негативна,  че ако кажех нещо позитивно,  всички се изненадваха. Сега съм точна противоположност. Предполагам,  че съм била като човек,  пристрастен към лекарства. Веднъж като се освободи от тях,  вече не може да ги търпи и ги мрази със същата страст,  с която ги е обичал,  преди да бъде освободен.

Веднъж видяла разрушението,  докарано от негативизма и другите форми на зло говорене,  ги намразих. Според Притчи 8:13 Бог мрази изопачено и извратено говорене. И ние трябва да го мразим. Ако сме покорни на Светия Дух,  Той ще ни изобличава,  когато говорим погрешно. Но наш е изборът дали ще Му сътрудничим. Той е изпратен да ни държи на тясната пътека,  която води към пътища на живот. 

Съгласете се с Бога,  а не с изпитанията

„Ще ходят ли двама заедно,  ако не са се уговорили и ако не се съгласят?“

Амос 3:3

Бог има добър план за живота ни и нашата уста трябва да се съгласи с това. Ако постоянно повтаряме,  че не ни се случва нищо добро и всичко в живота ни е проблем,  можем да очакваме умножаване на проблемите ни.

Думите са семена. Каквото говорим,  сеем го,  а това,  което сеем,  после го жънем!

Започнете да казвате: „Аз имам бъдеще и има надежда за мен. Бог е на моя страна. Без значение колко разочарования съм имал в миналото,  това е нов ден. Добротата и милостта ме следват днес“.

Ако говорите така,  това ще ви помогне да се насладите на пътуването. Без значение колко дълго трябва да чакате прелома,  може да направите чакането максимално приятно.

Понякога ние чакаме Бог или другите да направят нещо,  за което Бог ни е дал способност и отговорност да извършим сами. Можем да увеличим радостта си чрез простичкия принцип на правилното говорене.

Понякога това,  което говорим за проблема,  е по-големият проблем от самия проблем. Когато непрестанно мислим и говорим за проблемите си,  правим в ума и устата си списъци,  от които не можем да избягаме. Те започват да надделяват в душата ни. Душата ни се препълва с проблема. Бог никога не е възнамерявал проблемите ни да влизат в нас. Те може да са около нас,  но не и да бъдат вътре в нас. Ако пазим душите си пълни с Него и със Словото Му,  радостта остава. Но можем и да отровим радостта си бързо и лесно,  като не се придържаме към Божиите принципи.

Веднъж нарочно започнах да правя списък на скърбите,  които дойдоха върху мен,  защото щях да поучавам по тази тема. Бяхме решили да комбинираме почивка в Маями със семинар там. Нямаше ни вкъщи седем дни и за това време ни се случиха девет неща,  които бих определила общо като скърби.

Ако не ги бях записвала,  едва ли щях да съм запомнила и половината от тях,  докато се върнем вкъщи,  защото аз вече не съм пристрастена към говорене за скърбите и проблемите ми. Като факт знам,  че говоренето за тях ги увеличава.

Дейв игра голф тогава и още в началото на играта започна проливен дъжд и се наложи да спре. Той си беше опаковал стиковете,  беше пътувал до Флорида с тях,  беше платил специална такса за тях,  беше направил всичко необходимо,  за да се подготви за игра на голф,  а то взе че заваля. Това за вас и за мен може да не звучи като нещо кой знае какво,  но за запален голф играч това си е проблем.

Скърбите са всички „неща“,  които се случват в живота на човека и го разочароват или дразнят.

Когато отидохме в Маями,  църквата там беше уредила да се настаним в хубав хотел точно до плажа,  но в хотела ни бяха определили да стоим в една стая два от дните,  а за останалите трябваше да се преместим в друга стая на противоположния край на хотела.

Това означаваше да си стегнем багажа и после да го разопаковаме отново,  което беше излишно. Втората стая,  която ни дадоха,  беше точно до помещението с боклука и явно имаше нещо ужасно миризливо там,  което проникваше чак през стените и беше толкова ужасна миризмата,  че в един часа през нощта се наложи да се обадим на служителите да го отстранят. Тогава разбрахме също,  че нощем в хотелите не работят чак толкова много хора.

На първото ни събиране местната електрическа компания беше блокирала паркинга пред църквата,  защото копаеха точно на улицата пред църквата и хората трябваше да си търсят къде да паркират. Темата на семинара беше „Брак и семейство“. По време на семинара някакъв човек беше наслагал по всички коли листовки,  в които рекламираше телефони на леки жени.

Дейв отиде в църквата да продава касети,  но не могъл да връща ресто на хората,  защото се оказа,  че портфейлът му е в моята чанта. Два пъти хората,  които трябваше да ни вземат и да ни закарат в църквата,  закъсняваха. А на всичкото отгоре някой беше ударил колата,  която бяхме взели под наем,  докато беше на паркинга.

Имаше период в живота ми,  когато щях да си помисля,  че това пътуване е било пълен провал! И то щеше да е провал,  защото аз щях да преувелича проблемите,  като говоря твърде много за тях. Но както се случи,  нещата,  които се провалиха,  наистина не ме притесниха чак толкова много.

Останете щастливи,  като внимавате върху думите,  които излизат от устата ви.

Днес оплаквахте ли се? Това определено е намалило радостта ви.

Някои хора са „хронично критични“.

Казахте ли негативни или осъдителни неща за някого днес? Това със сигурност е отровило радостта ви.

Неучтивите коментари за други хора ни причиняват далеч повече проблеми,  отколкото знаем.

По едно време имах проблеми с помазанието върху живота ми. Усещах,  че нещо ме спира или блокира. Беше ми трудно да обясня,  но нещо не беше наред. Това чувство ме преследваше около три седмици,  докато накрая не разбрах,  че имам нужда да споделя с Бога.

Той ми показа,  че бях направила коментар относно проповядването на друг служител. Бях казала,  че изложението му беше много накъсано – скачаше от една идея на друга. Всъщност бях обидила Светия Дух. Този брат беше слуга на Господа,  проповядваше чрез водителството на Светия Дух,  а аз бях осъдила стила му.

Ние съдим това,  което е различно и то обикновено защото ни предизвиква. Ако стилът на този човек беше правилен,  може би моят трябваше да се подобри. Не бях мислила съзнателно за това,  но вярвам,  че страховете в нас са корените на осъждението спрямо другите.

Научих важен урок от този случай. Бог много сериозно работи в мен по отношение на тази случка и знам,  че една от причините за това е понеже аз поучавам върху Неговото Слово. Той не иска горчива вода да излиза от същия извор,  от който на следващия път ще излезе сладка вода. Той не иска да хваля Него,  а да кълна онези,  които са направени по Негов образ.

Да си замълчим,  когато видим грешките в другите хора,  показва смирение. Библията казва в Римляни 12:3,  че ние не бива да мислим себе си за повече,  но трябва да осъзнаем,  че това,  което можем да правим добре,  го правим заради Божията благодат.

Вероятно друг човек няма същата благодат и дарби като вас или като мен. Не можем да критикуваме другите,  че нямат нещо,  което Бог не е избрал да им дари.

Понякога съдим хората,  че са по-бавни от нас,  но Бог е този,  който ни дава определената скорост.

По-големият ми син работи по-бързо от всеки друг,  когото познавам,  но той е научил,  че не всеки е така бърз като него. Неговата бързина и акуратност са дар от Бога.

Моята скорост на вършене на неща е може би около средната. Знам за хора,  които са по-бързи от мен,  но познавам и хора,  които са доста по-бавни.

Това,  което искам да кажа,  е че ние не сме отговорни за това,  което Бог не ни е дал. Можем да учим и да растем,  но никога няма да правим нещата по абсолютно същия начин като другите. Осъждането идва от това,  че гледаме на себе си (особено по отношение на дарбите и талантите ни) и решаваме,  че онези,  които не вършат нещата като нас,  ги вършат погрешно.

Ако имаме подобни неща в сърцата си и оттам в устата си,  е отрова за радостта ни. Има толкова много,  което може да се напише за устата и говоренето,  но се надявам да сте разбрали идеята ми.

Помнете,  има „смърт и живот в силата на езика и тези,  които го обичат,  ще ядат плодовете му“ (Притчи 18:21). Следователно пазете думите си сладки,  за да бъде и плодът им сладък!

Заключение: Завършете пътешествието си с радост
„Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам с радост пътя си…“
Деяния 20:24
Библията е пълна със стихове за радостта, радването, задоволството и веселието. Един от любимите ми е в Пс. 100:1, 2:
„Възкликнете на (вдигнете радостен шум пред) Господа, всички земи. Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост“.
Да служим с радост на Господа е добра цел за всички нас. Често си мислим, че трябва да направим нещо велико и забравяме простичките неща, които явно прославят Господа. За Бог означава много, когато Му служим с радост.
Имаше години в живота ми, когато имах служение, но нямах радост. Оттогава съм научила, че Господ би предпочел повече да съм радостна, отколкото да имам успех, освен ако не мога да имам и двете.
От известно време по време на моите срещи каня хора, които са в служение, но не се наслаждават на това, да дойдат отпред за молитва. И съм изумена колко много излизат всеки път, когато ги поканя.
Толкова много хора са се запътили на някъде, но колко от тях се наслаждават на пътя? Би било голяма трагедия да стигнеш целта и да осъзнаеш, че не си се насладил на пътешествието.
Съгласявам се с апостол Павел – и аз искам да завърша пътешествието си с радост. Този стих много силно и дълбоко докосва душата ми. Каква невероятна цел: да служиш на Господа с доволство и да завършиш пътешествието с радост.
Аз съм от решителните хора, затова съм решила, че ще стигна до крайната цел на пътешествието. Но в последните няколко години добавих нещо към целта си. Сега не само че искам да завърша пътешествието, но искам да го завърша с радост.
Моля се и вие да се чувствате така. Без значение къде сте сега в живота си, без значение какво сте призовани да извършите или къде да отидете, насладете се на пътешествието. Не пропилявайте нито ден от безценния живот, който Бог ви е дал.
Радвайте се в Господа и пак ще кажа -радвайте се.

За авторката
Джойс Майер изучава Божието Слово от 1976 и е в служение от 1980. Тя е автор на повече от седемдесет книги, между които и издадените вече на български Бойното поле на ума, Кажи им, че ги обичам, Изграждането на един лидер и Изцеление на сърцесъкрушените. Тя е издала стотици аудио, както и много видео беседи. Радио предаванията на Джойс, наречени „Живот в Словото“, се слушат в цяла Америка, а телевизионната й програма се излъчва по целия свят. Тя пътува много и споделя животопроменящите си послания в църкви и по време на конференции, наречени също „Живот в Словото“.

Джойс и съпругът й, Дейв, са родители на четири вече пораснали деца. Те живеят в Сейнт Луис, Мисури, С А Щ.
Научете се как да живеете радостен, воден от Духа живот!
Наслаждавате ли се на всеки ден от живота си? Дали казвате на себе си и на другите, че ще сте щастливи, само когато достигнете определена цел или положение в живота си?
Исус е дошъл, за да имаме живот и да се наслаждаваме на живота (Йоан 10:10). Радостта е плод на Духа. Ако досега не сте се наслаждавали истински на живота си, сега е време да започнете! В тази книга Джойс Майер показва как е приложила библейските принципи в своя живот. Тя окуражава и нас да се наслаждаваме всеки ден на пътешествието, наречено живот. Като прилагате тези принципи, ще се научите:
• да вземете решение да се насладите на живота,
• да се отърсите от съжалението и страха,
• да се радвате на простичките неща в живота,
• да намерите радост, докато сте в очакване,
• да завършите попрището с радост.
• И още много! Насладата от живота не идва от приятните преживявания. Насладата е отношение на сърцето. Затова, още днес научете как да се радвате по пътя към целта!

9789544072667