8 – Легализъм в практичните неща

Свидетелствам (заявявам) за тях,  че те имат [определена] ревност и ентусиазъм за Бога,  но не са просветлени и не живеят според [правилното и жизненоважно] знанието.

Римляни 10:2

Легалистичното отношение се проявява във всяка област.

Аз имах такова легалистично,  законническо отношение към домашните си задължения. Чистех дома ни всеки божи ден. Минавах с прахосмукачката,  бършех праха,  полирах мебелите,  лъсках огледалата,  перях,  сушах и сгъвах всички дрехи,  събрани от предния ден. Нямах време за нищо друго освен за работа и дори негодувах от факта,  че никога не се забавлявам. Без да осъзнавам дори,  аз сама ограбвах от себе си насладата,  от която отчаяно се нуждаех,  но сякаш не можех да открия в живота си.

Един ден приятели ме поканиха да ида с тях по магазините. Искаше ми се да ида. Сърцето ми казваше: „Да,  отиди и се поразвлечи!“ Плътта ми казваше: „Не,  работата преди забавлението.“

И докато чистех хола,  Светият Дух ми каза: „Джойс,  прахът и боклуците на пода ще ги има и утре. Работата ще те чака и утре. Понякога просто трябва да се отдръпнеш от нея и малко да се поразнообразиш. На това аз казвам да усетиш вкуса на живота. Ако ядеш блудкава храна,  няма да умреш от глад,  но няма ли да е много по-добре,  ако тя е с подправки и е вкусна?“ 

Работници и обичащи

Работохолиците – каквато бях аз – гледат да свършат работата. Работохолиците могат дори да спечелят възхищението на тези около тях,  но всъщност не се радват много на живота си. Освен това те често имат симптомите на стреса,  в който живеят. Той проличава на лицата им,  видим е в телата им,  в емоциите и дори в умовете им.

„Работохолизъм“ е нещото,  което слага бреме върху цялото семейство и понякога стресът върху брака е толкова голям,  че води до развод.

Понякога виждаме как един „работник“ е женен за „обичащ забавлението“ човек. Бог събира такива противоположни брачни партньори,  за да им помогне да намерят равновесието в живота си. Обичащият забавлението може да има нужда да се понаучи да работи повече,  а работещият може би трябва да се научи да се забавлява.

Божият план е да се учим един от друг и да си помагаме като допълваме слабостите си. Трябва да си помагаме да живеем уравновесено. Като наблюдаваме другите,  можем да осъзнаем,  че в дадена област сме извън равновесие.

Когато работохоликът се жени,  той може да осъзнае,  че не всеки обича да работи толкова,  колкото той самият. В моя случай аз постоянно се мъчех да накарам Дейв да се раздвижи и да прави нещо. Професията му беше инженер и затова през почивните дни обичаше да гледа мачове,  да ходи да играе голф или пък да се забавлява с децата. Аз постоянно му натяквах,  че трябва да върши нещо „смислено“. Всъщност не виждах какво му е толкова ценното на забавлението. Исках го,  но се страхувах.

Трябва да бъда откровена с вас и да ви кажа,  че аз обичам да работя и не се срамувам да го призная. Аз съм от работещите; Бог ме е създал такава. Ако Той не ме беше направил такава,  тази книга нямаше да съществува. Наистина се изисква много работа,  за да се направи нещо смислено,  но добрата новина е,  че сега обичам и да се забавлявам. Научих се да оставям работата си,  за да се насладя на „вкуса“ на живота,  когато започвах да усещам „блудкавостта“ на нещата.

Дейв също обича да работи,  но той успява да се наслади на всичко,  което прави. Мога да кажа,  че съпругът ми винаги е успявал да „празнува“ живота. Никога не е имал нищо против да ходи с мен и децата в супермаркета. Но като отиде,  той се забавлява. Гони децата с количката,  те пищят,  смеят се и викат от насладата.

Разбира се,  аз посинявах от гняв. Постоянно им подвиквах: „Спри! Спри веднага! Хората ни гледат. Не прави цирк!“ Но сякаш нищо не му казвах. Това май даже го караше да щурее още повече – понякога и мен погваше с количката между рафтовете,  което истински ме изнервяше!

Дейв е много висок (почти два метра) и много лесно вижда от другата страна на рафтовете. Понякога отиваше от другата страна на рафта,  където бях аз,  и понеже той ме вижда,  а аз него не,  хвърляше през рафта разни неща към мен и ме оставяше да се чудя откъде падат.

Аз бях много напрегнат човек. Вършех всичко изключително съсредоточена. Да се пазарува от супермаркета беше много важен проект за мен. По онова време имахме малко пари за купуване на хранителни продукти за семейство от вече пет члена. Аз обичах да се възползвам от разни промоции и намаления,  и винаги носех калкулатор със себе си.

Освен това бях и много загрижена за здравето,  затова прекарвах много време в магазина да чета етикетите на стоките,  за да съм сигурна,  че няма да дам на семейството си храна с твърде много захар или вредни вещества.

Един ден бях много ядосана на Дейв. Развиках му се и той накрая каза: „Спри да викаш,  Джойс,  само се опитвам да се забавлявам!“ Аз му отвърнах: „Аз пък не съм дошла да се забавлявам!“. Тъжното е,  че така и не направих нищо,  за да се забавлявам. Не бях щастлив човек.

Сега,  като гледам назад,  ми е ясно защо не съм била щастлива,  но тогава бях заблудена и дори не го осъзнавах. Тогава си мислех,  че всеки,  който не се държи според моите стандарти,  е мързелив или нехаен.

Понякога като семейство се забавлявахме заедно. Дори понякога се смеех,  но никога не съм се чувствала комфортно да го правя. Както споменах,  ако се забавлявах,  се чувствах малко виновна,  сякаш върша нещо нередно. 

Свръх жената

В нашето общество всеки вид слабост е абсолютно неприемлива. Аз бях привърженик на това становище. Не знам защо,  но смятах,  че ако покажех някаква проява на слабост,  не „заслужавах“ да се наслаждавам,  защото например не съм се молила достатъчно или не бях прочела определения брой глави от Библията за деня.

Имах „правила“ за всичко. Нещата,  които другите хора правеха,  за мен ставаха правила. Това,  което научавах от проповедите или четях в книгите,  се превръщаше в правило за мен. Аз самата дори си създавах правила.

Веднъж чух,  че Бог дал на Мойсей само десет заповеди,  но до времето на Исус хората (особено тези с религиозен дух) са превърнали десетте в най-малко две хиляди особено детайлни правила и наредби. Не знам откъде ги изнамервах тези правила,  но знам със сигурност,  че живеех под много закони,  правила и наредби.

Къщата трябва да е чиста преди да мога да си почина и да се отпусна малко. Поведението ми трябваше да е добро и аз трябваше да проявявам всички плодове на Духа. Трябваше да съм добра съпруга,  в която няма и следа от инат или непокорство. Трябваше да се моля определено време и да прочета даден брой глави от Библията. Ако се случеше да преям или да ям неправилната храна (вредна и нездравословна) или не правех достатъчно упражнения,  не заслужавах да се отпусна… да не продължавам със списъка.

Една вечер синът ми ме помоли да гледам с него един филм по телевизията. В общи линии той каза: „Мамо,  ще спреш ли да бъдеш „духовна“ поне една вечер и ще дойдеш ли да се позабавляваме малко?“ В сърцето си знаех,  че това е добро и реших да го направя. Но всъщност не се забавлявах истински,  защото в себе си усещах сянката на чувството на вина.

Вече съм достатъчно напреднала във взаимоотношенията си с Господа,  за да знам,  че онова,  което тогава съм чувствала,  е грешно. Знам,  че няма нищо греховно в това да гледам добър чист семеен филм с детето си. Накрая аз извиках към Бога: „Боже,  какво не ми е наред? Защо се чувствам така?“.

През следващото денонощие Бог започна да ми открива някои неща,  които щяха да преобърнат живота ми. Той ми показа,  че слабостите,  които са имали други хора около мен,  са били отворена врата,  през която са влезли много болка и злоупотреби. Слабости в характера бяха спрели тези,  които всъщност е трябвало да ми помагат. Струваше ми се,  че от слабите хора или се бяха възползвали,  или техните слабости причиняваха болка на останалите.

Бях взела решение да не съм слаба! Мразех слабостта!

Тогава трябваше да приема истината,  че всички имаме определени слабости. Ние сме хора. Живеем в плътски тела,  които се изморяват. Плътта воюва срещу духа; понякога обаче ние избираме да се бием на страната на врага (плътта). Понякога се поддаваме на изкушенията преди дори да осъзнаем,  че сме го направили. Трябва да пораснем! Но това отнема време! Бог разбира това и е готов да потърпи,  да изчака,  да не бърза да се гневи,  да е благ и милостив. Но ние от своя страна трябва да сме готови да приемем Неговата щедрост.

Нашият небесен Баща се наслаждава да ни благославя,  дори когато не го „заслужаваме“. Аз исках да си спечеля всичко – тоест да заслужа всичко. И когато не смятах,  че съм изпълнила своята част или не бях направила най-доброто,  на което бях способна,  не си позволявах да се наслаждавам на нищо.

Никой друг не ми го причиняваше!

Аз самата бях най-големият враг на себе си. Не си позволявах да се насладя на нищо,  докато не бях съвсем сигурна,  че съм го заслужила!

Това откровение от Светия Дух направи огромен пробив в мен,  но аз все още трябваше да го приложа. (Като видим истината,  тя ще ни освободи,  но само ако я приложим.) Започнах да прилагам своята новооткрита свобода всеки ден. Всеки ден давах най-доброто от себе си,  защото обичах Исус,  но и всеки ден не успявах да стигна до „съвършенството“.

Започнах обаче да постигам равновесие в живота си. Работа… почивка… наслаждение… смях… време с Господа… време с Дейв… време с децата… време за мен самата. Учех това: „За всяко нещо има сезон и време за всяка работа под небето“ (Еклесиаст 3:1). „Под небето“ означава на земята.

„Духовни“ християни,  които не са добри за земята

Затова,  ядете ли,  пиете ли или правите нещо друго,  вършете го за слава и почит на Бога.

I Коринтяни 10:31

Ние сме на земята и има земни неща,  за които трябва да се погрижим. Не можем да бъдем „духовни“ през цялото време. Но ако някой човек има „религиозен дух“,  както аз го наричам,  или ще пренебрегва естествените неща,  за които би трябвало да се грижи,  и ще създаде огромен проблем в семейството си,  или ако все пак полага грижи за земните неща,  няма да го прави с удоволствие. Винаги ще бърза да претупа „светските неща“,  като се стреми бързо да се захване с нещо духовно,  защото само тогава се чувства добре вътре в себе си. Такъв човек се чувства одобрен от Бога,  когато прави това,  което смята,  че е нещо „духовно“.

Трябва да се научим,  че с Бог можем да общуваме,  когато слагаме прането в пералнята,  както и когато сме на колене. Аз лично смятам,  че Бог предпочита да общува с хората,  които през целия ден Му говорят,  отколкото с тези,  които имат определено време за молитва. Тези последните прекратяват молитвата в момента,  когато времето изтече. И после чак на следващия ден.

Господ присъства навсякъде и е на разположение за общение с нас или да ни помогне в нужда.

Аз съм голям привърженик на това,  че трябва да имаме определено време за общение с Бога,  за молитва и за изучаване. Но за да се насладя на целия си живот,  трябваше да се науча,  че Той иска да е включен във всяко нещо,  което правя.

Според I Коринтяни 10:31 каквото и да правим,  трябва да прославяме Бога,  което не изключва нито светската сфера,  нито духовната сфера. В Лука 19:13 Исус ни поучава да сме „заети“ (български превод – да търгуваме,  бел. прев.),  докато Той се върне. Коренът на думата „да се заема“ означава „да работя нещо,  да се захвана с нещо“[1]. Вярвам,  че това,  което Исус иска да каже,  е да очакваме Неговото завръщане с нетърпение,  а докато Той дойде,  да живеем живота си пълноценно. 

Божието присъствие прави мястото свято

„И Мойсей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление,  защо къпината не изгаря. А като видя Господ,  че свърна да прегледа,  Бог го извика изсред къпината и рече: Мойсее,  Мойсее! И той каза: Ето ме. И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си,  защото мястото,  на което стоиш,  е свята земя.“

Изход 3:3-5

Божият призив към мен за служение дойде,  когато бях в спалнята,  оправях леглото си и едновременно с това говорех с Него. Оправянето на леглото си е чиста проба земна работа. Няма нищо особено духовно или пък вълнуващо в това,  но въпреки всичко Бог избра да ми говори за тръгване в посока,  която щеше много да промени моя живот и живота на семейството ми,  когато бях вкъщи,  заета с нещо обичайно и ежедневно.

Ако вие и аз допуснем Бог до всяка част от живота ни,  ще бъдем изненадани на какви места и в какво време Бог ще ни говори.

Когато Бог се е явил на Мойсей в горящата къпина,  Той му казал да си събуе сандалите и да остане бос,  защото това място било свято. Само секунди преди Бог да се появи там,  това била най-обикновена земя – а след това станала свята. Господното присъствие я направило свята! Неговото присъствие е във вярващия,  който е приел Исус Христос за спасител.

Ние сме Божията скиния. Нашите тела са храм на Светия Дух (I Коринтяни 6:19). Той живее в нас! Където отидем ние,  Той е с нас. Ако сме в супермаркета,  и Той е там. Ако отидем да играем голф,  Той също идва с нас. Ако сме в парка с децата,  Той също е там.

Всички тези обикновени неща са нещата,  които или доброволно,  или насила трябва да правим,  за да поддържаме равновесието в живота си. Нещата,  които правим,  или местата,  на които ходим през деня,  не са святи сами по себе си,  но когато отидем там или ги извършим,  Бог е обещал да бъде с нас. А всяко място,  на което е Бог,  става свято!

Дори земните неща стават свещени,  когато Господ присъства там. Ако вие и аз правим всичко,  което трябва да направим,  с цел да прославим и почетем Бога,  тогава то може да бъде извършено с разбиране за Неговото присъствие.

Не всички неща в сравнение с други имат еднаква стойност. Молитвата и четенето на Словото имат по-голяма вечна тежест,  но това не означава,  че Бог не одобрява останалите неща,  нито че не можем да се забавляваме,  докато ги вършим.

Аз вярвам,  че трябва буквално да празнуваме живота,  а за да стане това,  трябва да „честваме“ всеки отделен аспект от него. Всички части заедно правят цялото. Уебстър определя думата празнувам като „да гледам на даденото събитие… с отношение на тържество“[2]. Животът със сигурност е специално събитие и трябва да бъде празнуван с тържество,  но най-вече да се отнасяме към него с радост. Ежедневната ни изповед трябва да е според Псалм 118.24: „Това е денят,  който Бог сътвори; нека се радваме и да се веселим в него.“

Наслади се на живота!

Твърде често ние се опитваме да бъдем „супер християни“,  но ако не сме внимателни,  ще започнем да мислим толкова духовно,  че направо няма да ставаме за земята. Четем в Библията и в църковната история за велики мъже и жени на Бога,  които са вършили велики подвизи. Трябва да сме внимателни да не започнем да мислим,  че ако не вършим подвизи,  нищо от свършеното от нас не струва.

В същото време трябва да помним,  че тези хора не са вършили подвизи денонощно. Чували сме за великите неща,  които са постигнали в духовната сфера,  но в живота им е имало и земна страна. Те също са ставали сутрин с лош дъх в устата,  както и останалите хора. Те също е трябвало да изкарват прехраната си и да се сблъскват с неприятни хора. И те е трябвало да си чистят къщите,  да се справят с брачните си партньори и да се грижат за децата си. Те самите е трябвало да се научат как да поддържат баланса; иначе едва ли щеше да има книги за тях – те просто щяха да бъдат поредните погълнати от врага.

Когато казвам,  че трябва и да се забавляваме,  не насърчавам плътщината. Имам пред вид да се наслаждаваме на целия живот.

Колко хора отглеждат децата си,  но не отделят време да играят с тях? Колко милиони са семейни,  а всъщност не се радват на половинката си?

В някои от преводите на Библията в I Петрово 3:1,  2 на жените се казва да се наслаждават на съпрузите си,  а Притчи 5:18 съветва мъжете да се радват на жената на младостта си. Би имало много по-малко разводи и повече истински щастливи бракове,  ако семейните двойки решат да се наслаждават един на друг и да се радват един на друг,  вместо постоянно да се опитват да се променят.

Научете се да се радвате на хората. Радвайте се на брачния си партньор,  на семейството си,  на приятелите си. Научете се да се наслаждавате на своята уникална личност и индивидуалност. Не прекарвайте времето си сами,  заети да анализирате себе си парче по парче.

Наслаждавайте се на дома си. Наслаждавайте се на част от парите си сега. Не правете грешката цял живот да чакате да се пенсионирате и тогава да правите всичко онова,  което сте искали да направите,  но никога не сте имали време за него.

Има и практична страна на живота. Ако имаме легалистично,  непроменимо мислене,  няма да се наслаждаваме на нищо. Исус е дошъл,  за да имаме изобилен,  преливащ живот и да му се наслаждаваме изцяло. Направете своето най-добро,  за да направите така,  че Божията цел да се изпълни.

Винаги много съм харесвала това,  което ап. Павел е написал за съвършенството и за преследване на наградата,  но вярвам,  че това е духовен принцип,  приложим към всички Божии цели за нас.

Аз съм твърдо решена да се насладя на живота си и то на целия!

Също съм решена да живея свят живот,  да развия плода на Духа,  да изпълня Божия призив за живота си,  да изучавам Божието Слово,  да имам невероятен молитвен живот,  както и да направя много други неща. Последно споменатите от мен може би звучат по-духовно от това да кажеш,  че искаш да се насладиш на живота си. Но вярвам,  че в Божиите очи всички те са важни. 

Духовно изтощение

Когато хората нарушават баланса по отношение на духовните дейности,  те обикновено стигат до духовно изтощение или износване.

Не е необходимо да бъдем ангажирани в църква шест или седем пъти в седмицата,  а после да седим вкъщи,  прекарвайки определено време в четене на Библията и в духовно воюване.

Имаме нужда от баланс.

На въпроса „Как си?“ много християни днес отговарят: „Изморен съм.“ Някои казват: „Зает съм.“ Бог не се впечатлява от изтощението ни,  нито от „заетостта“ ни. Въпреки че Бог е заръчал да не стоим бездейни,  докато Той се върне,  никога не е казвал да се „презаемем“ с куп неща,  поради които да стигнем до износване или прегаряне.

В Матей 11:28 Исус казва. „Елате при Мен всички вие,  които се трудите и сте претоварени или много обременени и Аз ще ви дам почивка. [Ще облекча и освободя и освежа душите ви]„. Работата и бремето,  за които Исус говори тук,  са специално работата и бремето,  наложени на хората от фарисеите (религиозния елит) в техните свръх ревностни опити да се спазва законът.

В Матей 23:4,  където говори за книжниците и фарисеите,  Исус казва: „Те приготвят тежки товари,  трудни за носене,  и ги поставят върху раменете на хората,  а те самите и пръста си не повдигат да им помогнат“.

Кога направеното ще бъде достатъчно? Никога,  ако продължавате да имате религиозния дух на фарисеите,  който действа чрез други хора и дори чрез нашите собствени мисли и емоции.

Най-накрая,  в Матей 11:18,  19 Исус казва за тези хора: „Защото Йоан дойде и нито яде,  нито пи [с останалите],  а те казаха,  че е демон! Синът Човешки дойде и яде и пи [с останалите],  а те казаха: Вижте,  чревоугодник и пияница,  приятел на бирници и [на най-нечестивите] грешници!…“

„Свръх религиозните“ не са одобрявали Йоан Кръстител. И въпреки това,  когато Исус е дошъл и е направил това,  което те са искали Йоан да прави,  и Исус не са одобрили. Без значение колко правилно е всичко в нас,  никога няма да е достатъчно правилно,  ако слушаме тези,  които предявяват към нас небалансирани претенции и изисквания.

Исус е казал на хората от Неговото време да дойдат при Него,  защото Той ще облекчи бремето им и ще ги освежи след тежкия труд. В Матей 11:30 Той добавя: „Защото Моето бреме е благотворно (полезно,  добро,  а не жестоко,  грубо,  остро или притискащо,  но удобно,  благодатно,  приятно) и Моето иго е леко и лесно за носене.“ Той явно казва,  че игото,  което законът е поставил върху тях,  е грубо,  тежко,  остро,  притискащо – иго,  което не може да се носи без в крайна сметка да се стигне до изтощение.

Същият принцип се отнася и за нас днес. 

Спрете и помиришете розите

Една приятна християнка наскоро ми каза: „Повече не издържам. Имам нужда от малко време да се погрижа за кучето си и дома си; имам нужда и от време за себе си

И продължи: „Имам чувството,  че само работя и тичам от едно на друго църковно мероприятие. Направо ми е писнало да гледам хората от църквата. Понякога са толкова „супер духовни“,  че чак ми се гади“.

Тя казваше,  че има нужда от смях и забавление,  но не търсеше плътското. Просто не се наслаждаваше на това,  че е християнка,  защото беше „извънмерно духовна“.

Тя спомена как преди време поканила един свой колега на християнски концерт. Той не бил новороден и тя смятала,  че концертът би бил отворена врата за него да приеме Исус за Спасител. Но била ужасена от начина по който се държали приятелите й християни. Те въобще не били чувствителни да се опитат да разберат неговото духовно състояние.

По пътя към концерта говорели само „духовни“ неща -например за гонене на демони – като използвали една след друга думи от „харизматичния“ речник,  които нейният колега въобще не разбирал. Жената каза: „Бях толкова засрамена,  че направо ми се искаше да се скрия в миша дупка. Нямах търпение да се махнем от тях“.

Не мисля,  че тя се е срамувала да свидетелства за Исус,  но това,  което приятелите й направили,  не е било на място. Просто времето не е било подходящо.

Всички тези неща на куп довели тази жена до „духовно изтощение“. А щом това се случи,  хората лесно се отдръпват от всичко,  и ако не им се помогне,  е възможно да се отделят от обществото.

Имаме нужда от равновесие!

Сатана е цар на крайностите. Крайностите са неговото поле на изява. Ако успее да ни спре да правим нещо,  следващата му стъпка е да ни накара да го правим твърде много.

Бог е отделил време и енергия да създаде такъв красив свят за нас. И каква трагедия е,  че ние никога не отделяме време да му се порадваме.

И както хората обичат да казват,  спрете и помиришете розите. Дори насред купищата работа вземете си пет минутна почивка. Спрете,  огледайте се и се порадвайте на това,  което наблюдавате. Вероятно ще видите смеещо се малко дете,  което ще ви напомни за нещо важно.

Понякога като видя възрастен човек,  си припомням,  че един ден и моят живот ще дойде към края си и времето да му се радвам е сега. Когато гледам полята с пшеница,  си мисля за сеитба и жътва – какъв невероятен принцип,  който нашият Бог е установил на земята.

Преди няколко години бях на служебно пътуване до Коста Рика. Пътувахме цял ден с кола; изведнъж с тъга осъзнах нещо -бяхме пътували с часове между изумително красиви планини,  а аз не ги бях забелязала. Какво съм правила? Мислех! Сигурно съм мислила как да реша някой проблем.

А пред мен имаше уникална възможност. Планините и целият пейзаж бяха невероятно красиви,  а аз даже не ги бях погледнала. Защото имах „вътрешна работа“! Така аз наричам разсъжденията – „вътрешна работа“.

Една реклама казваше,  че само веднъж имаме шанса да сме тук. Библията казва: „… определено е за човеците веднъж да умрат…“ (Евреи 9:27). Но им е определено и да живеят само веднъж.

Наскоро гледах един филм,  в който главният герой беше работохолик. Животът му беше контролиран от това да работи и да печели пари от сделки. Брат му пък беше негова противоположност. Никога нищо не беше довел до край в живота си,  беше мързелив и не правеше нищо друго освен да се забавлява.

И двамата бяха далеч от равновесието. Братът,  който цял живот беше работил,  никога не се беше забавлявал. Не беше развил никакви взаимоотношения,  никога не се беше женил; дори и да е имал малко разтуха,  тя винаги е била свързана с работата му.

Появи се една жена в живота му,  която разпозна проблема -проблем,  който той не подозираше,  че има. Тя го обикна,  но знаеше,  че не може да живее така,  както живее той. Една вечер след вечеря те се разхождаха. Той не спираше да говори за работата си. Заведе я до една сграда и й каза: „Аз работя тук“.

Тогава тя го погледна и каза: „Знам къде работиш,  но къде живееш?”. Не че питаше за адреса му; тя искаше да го накара да се замисли.

Отделете време,  за да живеете!



[1] Strong,  James. The New Strong s Exhaustive Concordance of the Bible (Nashville: Thomas Nelson Publishers,  1990),  „Greek Dictionary of the New Testament“,   4231.

[2] Webster s II New Riverside University Dictionary,  s.v. celebrate.