Въведение

Вярвам,  че животът трябва да бъде едно тържество. Твърде много хора не само че не празнуват живота си,  но дори не му се радват. Често казвам,  че много хора пътуват към небето,  но единици се наслаждават на пътешествието. В продължение на години аз бях от последните.

Бог ме научи как да се наслаждавам на живота. Той ми показа,  че даденият ни живот ни е даден,  за да му се наслаждаваме. В Йоан 10:10 се казва,  че „Исус е дошъл,  за да имаме живот и да му се наслаждаваме,  и той да бъде изобилен (твърде много,  преливащ)“ според Разширения превод на Библията. Има много други подобни стихове в Словото,  които ще обясня в тази книга.

Вярвам,  че дори само четенето на тази книга ще промени живота ви. Може би сте в положението,  в което преди бях и аз. Ако обичате Господа с цялото си сърце и старателно се опитвате да Му угодите,  не забравяйте да живеете пълноценно изобилния живот,  който Той ви е дал.

Насладата от живота не зависи от обстоятелствата. Това е отношение на сърцето,  решение да се насладите на живота,  защото всички неща,  дори малките,  видимо незначителните,  са част от „голямата картина“ на живота.

Когато най-сетне осъзнах,  че не се наслаждавам на живота си,  трябваше да взема качествено решение да открия какво не беше на ред и да го поправя. Това изискваше да науча нови начини,  по които да се справям със ситуациите.

След като установих,  че светът няма да се промени,  реших,  че това,  което трябва да се промени,  трябва да е начинът,  по който аз гледам на „лимоните“ в живота. Бях чувала,  че или лимоните могат да ни вкиснат,  или можем да си направим лимонада от тях. Моето решение да ги използвам за лимонада,  вместо да им позволя да ме вкиснат,  изискваше да открия баланса в работните ми навици.

Бях работохолик,  който се наслаждаваше изключително много на постиженията. Разбира се,  че Бог желае,  дори ни заповядва да принасяме плод. Не бива да хабим време и да сме безделници,  но небалансираното отношение в тази област кара много хора буквално да „прегарят“ от начина си на живот,  състоящ се само от работа и никакво удоволствие. Аз бях такъв човек. Всъщност не знаех как да се наслаждавам. Винаги имах усещането,  че трябва да работя. Чувствах се сигурна единствено и само когато вършех нещо „конструктивно“.

Трябваше да променя и отношението си спрямо хората. Открих,  че една от причините да не се радвам на живота,  беше,  че не се радвах на повечето хора в живота си. Бях се опитвала да ги променя,  за да ми се струват приятни,  вместо да ги приема такива,  каквито са,  и да им се наслаждавам,  докато Бог ги променя.

Вярвам,  че всички ние имаме нужда от поучение върху темата как да се насладим на пътешествието от сегашното ни място към мястото,  където се стремим да достигнем. Моля се тази книга да е наистина благословение в живота ви,  както и за това Бог да ви доведе до кръстопът,  до място на решение,  да изберете да се наслаждавате на живота.