ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – ПОЛАГАНЕ НА РЪЦЕ

Посланически хора

Как, тогава, могат да призоват този, в когото не са повярвали? А как могат да повярват в този, за когото не са чули? А как могат да чуят без някой да им проповядва? А как могат да проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: „Колко красиви са краката на онези, които носят добри новини!“ … Вярата идва от слушане на посланието, а посланието е чуване чрез словото на Христос (Римляни 10:14-15, 17 NIV).

Може да изглежда странно, че полагането на ръце е Първоначално учение. За повечето, полагането на ръце е станало един старомоден жест, една архаична традиция, или чисто церемониална практика без очевидно ясна цел. Това е една изгубена доктрина; и затова, мнозинството вярващи днес не са били поучавани на нея, и не я практикуват, един от основните принципи за „отиване в зрялост“.[1]

Природата на религиозния структурен ред е отговорна за настоящото пренебрегване на доктрината. Полагането на ръце е заплетено свързано с властта и силата на Божието Царство. В институции, където властта и силата се извличат от хората, полагането на ръце е станало неуместно или ненужно.

Традиционния религиозен ред поставя лидерите като представители на хората, принасящи жертви на Бог заради хората. Това е класическия ред на свещениците.[2] С времето религиозните групи са структурирали свое собствено управление около характеристиките на светския ред на управление. Съгласието на членовете е основата за съвременния църковен ред.

Римския император Константин въвел тази форма на църковен ред, когато направил християнството официалната религия на римската империя. В империята, властта на църквата се променила тържествено от упълномощаването на Святия Дух до упълномощаване чрез римската република. Като държавен служител, църквата приема благоволението на държавата докато произвежда гражданство лоялно на управлението. Да бъдеш църковен член било част от пакет от граждански права, който бил даван на гражданите на държавата.

Съвременните църкви са склонни да въплъщават един демократичен ред, където членовете притежават едно подразбиращо се приемане, че е тяхно право да определят управленческата структура на църквата. Правейки църквата представител на държавата, Константин издигнал властта на държавата над този на църквата, а правата на гражданите определяли участието и в държавата и в църквата.

В страни, където има официална държавна църква, всички граждански права преминават изцяло в гражданско членство на църквата, и държавната църква не може да отрича правата на гражданите, които са също и църковни членове.  Тази структура на църковното управление е проникнала в църкви, които са независими от държавата, понеже основата на власт се извлича от съгласието на гражданите, които също така са и църковни членове.

Дали са издигнати от държавата или от хората, ролята на лидерите като представители на хората по-нататък изисква те да бъдат упълномощавани от хората. Пасторите и свещениците функционират като представители на хората пред Бог, а не като Божии представители на хората, тъй като властта им не идва от Бог, а от хората.[3]

Съвременните институции по много начини, произлизат от левитския ред за свещеници. Правейки това, те са пренебрегнали реда и властта на Новозаветната Църква, която не произлиза от левитското свещенство, а от чина на Мелхиседек.[4]

И първосвещеника и целият чин на Мелхиседек са установени по Божия наредба, а не чрез съгласието на хората. В Новозаветната Църква, Христос е Първосвещеника, завинаги, според чина на Мелхиседек.[5] Това свещенство измества предишния левитски ред и е станало причина то да остарее:

Ако съвършенството можеше да бъде постигнато чрез левитското свещенство (защото въз основа на него закона беше даден на хората), защо да има нужда да дойде друго свещенство – което е според реда на Мелхиседек, а не според реда на Аарон? Защото когато има промяна на свещенството, също така трябва да има и промяна на закона (Евреи 7:11-12 NIV; вижте също Евреи 8:13 NIV).

Христос е единствения представител на човечеството пред Бог, защото Той е всичко, което е необходимо:

Понеже Исус живее вечно, Той има постоянно свещенство. Затова Той може да спасява съвършено онези, които идват при Бог чрез Него, защото Той винаги живее, за да ходатайства за тях. Такъв първосвещеник посреща нашите нужди – един, който е свят, невинен, чист, отделен от грешниците, издигнат над небесата. За разлика от другите първосвещеници, той няма нужда да принася жертви ден след ден, първо за собствените си грехове, и след това за греховете на хората. Той се пожертва за техните грехове веднъж завинаги, когато принесе себе си (Евреи 7:24-27 NIV).

С промяната на свещенството, Христос също така дава едно връщане към Божието първоначално намерение за Неговото взаимоотношение с човечеството.

Когато Бог създаде човека, Той упълномощи човечеството да действа като Негов представител. На Адам му беше дадена власт от Бог да управлява творението, и Бог се явяваше чрез него. Адам беше първосвещеника на завета, чрез който Бог управляваше творението. Като Божий наместник, той беше управника над цялото творение. Адам беше царя на земята, царски свещеник.

Първоначалния завет беше този, който създаде реда на царските свещеници; царе на правда и князе на мир. Мелхи (цар) седек (правда) е свещенството, което управляваше първоначалния завет. Въпреки че Адам стана непокорен, този ред продължи докато не беше променен на планината Синай, когато Бог влезе в завет с Израел.[6]

На кръста, обаче, реда на Леви свърши, и реда на Мелхиседек беше въведен наново. В Христос, всички свещеници от този ред ще представляват Бог на хората:

Служението, което Исус прие е толкова по-превъзходно от тяхното колкото завета, на който Той е посредник е по-превъзходен от стария, и е основан на по-добри обещания. … Това е завета, който ще направя с израилевия дом след това време, заявява Господ. Ще поставя законите Си в умовете им и ще ги напиша в сърцата им. Ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мой народ. … Наричайки този завет „нов“, Той прави първия остарял; а това, което е остаряло и овехтяло скоро ще изчезне (Евреи 8:6, 10, 13 NIV).

В Новия завет, хората идват при Бог чрез Христос. Той е техния Първосвещеник, а теса Божия народ. А, Божиите хора са посланиците.

Властта на Христос в Новозаветната Църква е, която е издигнала апостолос, посланиците на Бога. Термина апостол означава „изпратени“ или „посланици“.[7] Първите апостоли разбираха, че са посланици на Христос, изпратени с властта да Го представят.

Термина апостолос е синонимен на термина ангелос.[8] От тези посланици, ангелос или апостолос, има такива, които се изкачват и които слизат, което означава, че някои произлизат от Небето, а някои произлизат от земята. Исус говори на Натанаил за ангелите „изкачващи се и слизащи“.[9] Посланиците, които произлизат от небето са различни от посланиците, които произлизат от земята.

Посланиците, които произлизат от небето са ангели вижте.[10] Тези посланици идват от небето, за да донесат слово от Бог на земята, и след това се връщат при Бог. Това са духовни същества, които обикновено живеят на Небето, откъдето са изпращани. Тези ангели никога не са въвлечени в управлението на посланието, и затова никога не полагат ръце върху човешки същества за предаването на управление на посланието, въпреки че претърпяват съпротива от врага поради посланията, които носят.[11]

Посланиците, които произлизат от земята са хора. Тези ангелос също могат да се изкачват и да слизат като бъдат канени в Небето, за да бъдат свидетели на големи събития и да носят обратно послание.[12]

Йоан беше посланика повикан на Небето, за да види какво разкриваше Бог. Подобно, Павел говори за себе си, че е бил „занесен до третото небе“.[13] Посланието, което тези ангелос или апостолос носят не произлиза от тях. На обикновения гръцки термина апостолос означава „пощальон“. Но, тези посланици също са Божии хора, представящи Го на земята. Христос ги подготвя внимателно, за да могат да са способни да освобождават посланието и да участват в неговото управление.

Със сигурност сте чули за нареденото от Божията благодат, която ми е дадена заради вас, която е тайната, която ми беше известена по откровение, както вече накратко ви писах. Четейки това, тогава, ще можете да разберете моето прозрение в тайната на Христос, която не е била позната на хората в други поколения както беше разкрита сега чрез Духа на Божиите святи апостоли и пророци. … Въпреки че съм най-малкия от най-малките от Божиите хора, тази благодат беше дадена на мен: за да проповядвам на езичниците неизследимите богатства на Христос, и да направя ясно на всеки управлението на тази тайна, която през миналите векове е държана скрита в Бог, който е създал всичко (Ефесяни 3:2-5, 8-9 NIV).

Апостола и посланието са предназначени да бъдат двата компонента на един и същ дар. На тях, следователно, им е дадено и посланието и управлението.

Полагането на ръце е съществена част от управлението, което прави посланието от Небето да бъде предавано от онези, на които е дадено на онези, за които е предназначено, който да се възползват от него. Когато Бог освобождава послание от Небето, самото послание е, което променя земята. Управлението чрез полагането на ръце изгражда Тялото на Христос заедно чрез посланието от небето.

Затова, вие не сте вече странници и чужденци, а сте съграждани с Божиите хора и членове на Божия дом, съградени върху основата на апостолите и пророците, като Самия Христос Исус е краеъгълния камък. В Него цялото здание се сглобява и се издига, за да стане свят храм в Господа. И в Него вие също сте съграждате заедно, за да станете обиталище, в което Бог да живее чрез Духа Си (Ефесяни 2:19-22 NIV).

Това предаване е предназначено да пренася реалността на посланието с благодатта, за да се установи това слово чрез онези, които са били упълномощени и изпратени чрез този процес. Реалността на Божието Царство е предназначена да се предава от един човек на друг с показателно умножаване на въздействието на посланието.

Причината, поради която посланиците, човешки или ангелски, редовно претърпяват съпротива от демоните е понеже демоните разбират, че самото послание променя неща на земята. Когато посланието идва, заедно с посланиците, то има ефекта на осветяване на тъмнината на грешка и заблуда. Скрити неща изведнъж са разкрити; дълго крита истина се появява и може да бъде видяна от всеки, който желае истината.

В светлината на  това откровение, лукавството на измамника се вижда ясно и основите на неговия дом на лъжи са трайно увредени. Хората са освободени да преследват пътя на истината, и само онези, които виреят в среда на измама копнеят и остават в тъмнината. Самото послание носи сила и власт и трябва да бъде управлявано от посланик, подготвен и установен чрез властта на Христос, Главата и Първосвещеника.

Свещениците от този ред са Божиите хора, Неговите посланици. Христос подготвя посланиците преди да ги изпрати. Той ги установява със Своята власт сред тези, до които ги изпраща. А, посланието, което носят е на силата и властта на Царството, които сглобяват Божия дом. Полагането на ръце е необходимо за реда, понеже то представя посланието във формата на Неговата благодат и доброта чрез Божиите хора, както е било първоначалното Му намерение в сътворяването на човечеството.

Учението за полагане на ръце има четири главни приложение: (1) изцеление, обикновено за физически болести и умствени смущения; (2) предаване; (3) потвърждаване на дарби и призвания; и (4) упълномощаване и изпращане. Полагането на ръце представя главния начин, по който помазанието, властта и реда на Божието Царство се разпростират от човек на човек. Всяко едно от тези приложения представлява различен аспект от този ред – въпреки че те са напълно интегрирани: полагането на ръце разкрива помазанието на някого и разпространява това помазание към другите; то потвърждава дарбите на човека; и то е процеса на упълномощаване на човек според неговото или нейното призвание в Христос. 

Изцеление

Изцелението чрез полагането на ръце е демонстрация на сила с две цели: (1) Демонстрацията определя полагащия ръце върху някого като посланик изпратен от Бог, и (2) то установява властта на Царството, което посланика представя в обстоятелствата, в които той или тя са изпратени. Тези двойни цели установяват помазанието на посланика директно за хората и разширяват властта на Божието царство, чрез Неговия посланик, за тяхна полза.

Бог винаги е разпространявал Царството Си чрез посланици. Той създаде Адам, за да разшири Небесното Царство на земята.[14] Той изпрати Исус Христос да примири човечеството към първоначалната цел.[15] И, когато Христос се върна в небето, Неговото Тяло, съставено от Неговите хора, продължи работата на Христос на земята.[16]

Ранната църква продължаваше тази практика, в която помазани посланици бяха обучавани, упълномощавани и изпращани да разпространяват Евангелието на Царството. Всеки един от тези примери показва Божието посвещение да разпространява Своето царство на земята чрез посланиците Си.

Първата цел за изцеление чрез полагането на ръце е, за да се демонстрира помазанието на посланика, така че онези, които са свидетели на демонстрацията да могат да приемат посланието. Поради тази причина най-общата практика в Писанието за изцеление на физически или душевни болести е чрез полагането на ръце – въпреки че Господ може да извършва изцеление и без физически контакт.[17] 

По време на служението Си, Исус обикновено демонстрираше Своя божествен мандат чрез полагането на ръце с цел изцеление.[18] Подобно посланието на първите апостоли беше редовно съпровождано от полагане на ръце за изцеление.[19] Посланика простира Божията доброта и милост към този, който се изцелява, докато силата на Духа установява правдоподобността на посланика.[20]

Втората цел за изцелението чрез полагането на ръце е да се установи превъзходството на Божието Царство над неговата опозиция. Всеки път когато някой посланик е изпращан в името на Господа, за да установи властта на Царството, посланика е изпращан с пълното очакване за опозиция. Господ екипира и подготвя посланика съответно. Посланието не е просто думи, но демонстрацията на сила и властта на Царството, за да извърши промяна.[21] Изяснявайки помазанието на посланика, действието на изцеление, като чудотворно знамение извършено сред хората, установява властта на посланика да се занимае с врага сред хората.

Божиите посланици се правят правдоподобни сред хората и се установяват като фигури с власт и сила, за да се противопоставят на крепостите на царството на тъмнината, които се съпротивяват на разпространението на Божието Царство. Без да се ограничаваме до практиката на полагане на ръце на другите, има много примери из целия Нов завет за делата на посланиците, които са установявани допълнително чрез чудотворни знамения. Във великото поръчение към Своите ученици, Исус Христос ги увери за знаменията и чудесата, които щяха да свидетелстват за тяхното послание:

И тези знамения ще придружават онези, които вярват: В Мое име ще изгонват демони; ще говорят нови езици; ще хващат змии с ръцете си; и когато изпият смъртоносна отрова, тя въобще няма да им навреди; ще поставят ръцете си на болни хора, и те ще оздравяват (Марк 16:17-18 NIV).

Павел написа: „Защото ние знаем, братя възлюбени от Бог, че Той ви е избрал, защото нашето евангелие не дойде до вас просто с думи, но също и със сила, със Святия Дух и с дълбоко убеждаване. Вие знаете как живяхме сред вас заради вас“.[22] Чудотворното съпровождаше онези, които бяха изпратени, заради тях и заради онези, на които проповядваха Евангелието. По този начин, посланието се разпространяваше от човек на човек, придружавано от полагането на ръце, което установяваше посланието и посланика със сила и власт.  

Царство на сила

Клеветниците на Исус спореха че Неговото показване на сила трябва да е упълномощено от Сатана, особено относно заповядването Му на демоните. Отговаряйки, Исус разкри една от най-великите истини на Божието Царство, казвайки: „Ако Аз изгонвам демони чрез Божия Дух, тогава Небесното Царство е дошло до вас“.[23]

Небесните и земните области оперират според подредбите на сила и власт, в които Небесното Царство е най-висшия ред. Царството са разпростира до земята чрез Христос и Неговите пратеници и такива демонстрации на сила.

Божието царство е царство на сила. Когато Христос изпраща някой от неговите представители до определена област или народ, целта е да се установи властта на Царството. Установяването на властта на царството позволява на посланика да действа в сила и предизвиквана промяна, побеждавайки опозицията на Царството, като светлината изгрява в тъмно място.

Полагането на ръце е най-основната практика за потвърждаване на Божиите посланици, давайки им правилната тежест на власт чрез знамения и чудеса. Следователно, полагането на ръце е също основно за справянето с врага със сила и власт.

Загубата на това учение е допринесла директно за настоящото безсилие на Църквата. От лидерите не се изисква да демонстрират, че действат от Божието помазание, и тяхното послание е преминало от послание на Царството, което триумфира над враговете си в едно социално и историческо послание, предназначено за лесна консумация. Вярващите в настоящата църковна система са насърчавани да виждат Бог през своите исторически и национални култури, или са излагани редовно на послание предназначено да ги подбужда към по-големи нива на активност, мотивирани от техните души. 

Бог винаги е възнамерявал да представя посланието на Своето царство чрез посланици. Посланиците са упълномощавани чрез помазанието от Святия Дух. Това помазание е проявявано очевидно чрез начина на живот на човек – показвайки Божията доброта – и чрез демонстрацията на власт над царството на тъмнината. 

Освобождаването на посланието по този начин носи драматично различни резултати.

Скоро след деня на Петдесятница, Петър и Йоан изцелиха един куц човек пред портите на храма, и техните действия станаха директно предизвикателство за религиозните власти, понеже Петър и Йоан твърдяха, че са изцерили човека като посланици изпратени от Христос.[24]

Те бързо бяха арестувани и строго бяха предупредени да спрат да извършват чудотворни знамения и да призовават властта на Христос.

Понеже те и другите многократно упорстваха, бездната между двете страни се разширяваше и накрая доведе до голямо преследване на първите вярващи. Вярващите оцеляха и преуспяха през това преследване, понеже приеха посланието със силата и властта на Божието Царство, демонстрирайки ефекта от побеждаването на опозицията на Царството чрез сила.[25]

Посланието е надеждно предавано, когато е подкрепено от демонстрация на сила. Един пример за този принцип е когато Исус изцели един сляп човек в книгата на Йоан, глава 9-та.

След чудотворното му изцеление чрез полагането на ръцете на Исус, религиозните власти строго задаваха въпроси на човека, който беше сляп по рождение. Те се опитваха да дискредитират Исус теологически, понеже Той изцели човека в съботата.

Човека не беше обучен да спори с тях успешно, но разбираше, че Исус представяше божествена власт, давайки неопровержимо доказателство за собственото си изцеление. Човека не беше разубеден от въпросите на религиозните власти, въпреки че не можеше да им предложи теологичен отговор. Неговата вяра в Исус беше закотвена в преживяването му. Отговорите му, следователно, бяха сбити и мъчителни. Той просто заяви: „Едно нещо знам. Бях сляп, а сега виждам!“ Неговото преживяване по подобен начин демонстрира как изцелението чрез полагане на ръце установява посланието и властта на Царството в областите на опозиция.

Онези, които се облягат на посланието на царството трябва да бъдат въведени в царството чрез безупречна демонстрация на власт и сила. Павел написа: „Посланието ми и проповядването ми не бяха с мъдри и убедителни думи, а с демонстрация на силата на Духа, така че вярата ви да не почива на човешка мъдрост, а на Божията сила“.[26] Посланието на царството е такова, което потвърждава Исус като Сина модел, дава власт над началствата и властите:

Той Го възкреси от мъртвите и Го постави от дясната Си страна в небесните области, далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, което може да бъде дадено, не само в настоящия век, но също и в идния. И Бог постави всичко под краката Му и Го назначи за глава над всичко за църквата (Ефесяни 1:20б-22 NIV).

Бог установи Исус като избрания Син чрез знаменията и чудесата, които Той демонстрира сред хората.[27] Бог също Го възкреси от мъртвите, като не остави никакво съмнение, че Исус беше помазан от Бог и Му беше дадена цялата власт на небето и на земята като основата за Царството Му.

Самото послание изискваше установяването на сила и власт.

Защото това, което приех аз ви го предадох като най-важното: че Христос умря за греховете ни според Писанията, че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията, и че се яви на Петър, и след това на дванадесетте. … Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен. И ако Христос не е бил възкресен, вярата ви е празна; вие сте още в греховете си (1 Коринтяни 15:3-5, 16-17 NIV).

Бог възнамерява, за тези, които ще поставят живота си под Неговата власт и ще повярват, да бъдат закрепени във вярването си или чрез преживяване или чрез свидетелство на силата на Царството, от началото. При отсъствието на тази котва, съвременните вярващи често са лесно повлиявани от интелектуални аргументи срещу основите на вярата и надеждата, тъй като те нито са виждали нито са преживявали властта и силата на Христос.[28] 

Липсата на преживяване и демонстрация на божествена сила от страна на църковните лидери е допринесло директно за слабостта на вярващите в днешните църкви. Евангелието, с което типичния църковен посетител е запознат е изключително интелектуално евангелие – разискваща беседа, често превръщана в аутористични изявления – лишени от демонстрации на сила.

Една от причините хората да гледат на съвременното евангелие със скептицизъм е понеже то обикновено се предава лишено от демонстрации на чудотворна сила. Божието божествено присъствие се предполага да съпровожда посланието за Неговата доброта. Преживяването става отправната точка, която държи вярата на място докато Божия Дух може да предаде тайните на Небето на някой, който е узрял. Отделянето на евангелието от неговото освобождаване чрез сила и Святия Дух променя посланието. 

Много лидерите не са научени на Първоначалното учение за полагане на ръце, за да се демонстрира чудотворната сила на Бог, като начин да се покаже Неговата доброта на нуждаещите се хора. В резултат, нищо не удостоверява легитимността на тези, които твърдят, че проповядват Добрите новини на Царството и които претендират за сила и власт от Божия трон. Учението за полагане на ръце върху другите се е загубило до голяма степен понеже то признава, че това Царство е царство, в което чудотворните демонстрации на сила са стандарта. 

Все пак Исус и първите апостоли положиха основата на целта за полагането на ръце за изцеление, и това стана важна част от ежедневния живот в ранната Църква.[29]

Полагането на ръце за изцеление е изразяване на сила водено от добротата на Бог и е предназначено да упълномощи този, чрез когото Духа извършва изцелението.  

Предаване

Предаването на дарбите на Духа от един човек на друг става чрез полагането на ръце. Този процес се нарича предаване.

Обхвата и целта на предаването отличава този аспект на полагането на ръце от действието на изцеление. Със сигурност, един аспект на това какво може да бъде предадено на друг чрез полагането на ръце е изцеление.[30] Обаче, предаването чрез полагането на ръце е по-широко очертано като средствата за прехвърляне на делегираната сила и власт на Христос за специфични цели. Тези цели вземат разнообразни форми, но общо взето, могат да бъдат описани като установяване на ред и упълномощаване на Тялото на Христос.

Например, обикновеното управление свързвано с кръщението на Духа е полагането на ръце.[31] Обаче, няма специфична методология изисквана за кръщението на Духа, понеже Самия Исус кръщава със Святия Дух.[32]

Сред различните начини, по които човек може да бъде кръстен в Духа, полагането на ръце управлява кръщението от човек на човек, придвижвайки Божието Царство чрез неговите посланици.

Предаването е едно от управленията позволени от Святия Дух за удостоверяването на дарбите на управление (дома) и за разпределянето на способностите (пнеуматик каризмата).[33]

Човека полагащ ръце на другите претендира да представя Господа. Неговата правдоподобност да функционира в този капацитет трябва вече да е установена, но когато човека е изпратен до различна област или хора, трябва да бъде удостоверен за тези хора и да бъде установен във властта, която представлява човека.

Както говорихме за специфичните случаи на изцеление, полагането на ръце потвърждава посланика пред хората и установява властта на този човек да действа в капацитета, в който той или тя са изпратени.

Когато някой е изпратен да предаде аспекти от Святия Дух, този върху когото се полагат ръцете може да разчита на правдоподобността на посланика. Човек удостоверен чрез полагане на ръце и предаване на някой аспект на Святия Дух на други хора, означава, че Духа е упълномощил човека да функционира в самото нещо, което предава. Изискването за упълномощаване също означава, че полагането на ръце трябва да бъде по взаимно съгласие между служителя на благодатта и получателя.

Същността на  това, което се предава – например, дарбите на Духа – е различна от процеса на управление, чрез който се предава. Дарбите, които се предават могат да се състоят от онези неща, които Духа е установил в човека след кръщението на Святия Дух. Предаванията могат да включват дарби на помагания и, в зависимост от призванието на човека, и дарби на управления. Свръхестествените дарби са необходими, за да функционира Тялото на Христос правилно и ефективно.

Всеки е надарен по рождение с определени духовни дарби, които се активират когато човека е кръстен с Духа. Павел претендира за дар, който му е даден по рождение, и този дар е бил потвърден след срещата му с Исус по пътя за Дамаск, от Самия Исус.[34] Други дарби се дават когато са нужни:  

На един е дадено чрез Духа посланието на мъдрост, на друг посланието на знание посредством същия Дух, на друг вяра чрез същия Дух, на друг дарби на изцеление чрез същия този Дух, на друг чудотворни сили, на друг пророчество, на друг разпознаване между духовете, на друг говорене на различни езици, а на друг тълкуването на езици. … Всички апостоли ли са? Всички учители ли са? Всички ли вършат чудеса? Всички ли имат изцелителни дарби? Всички ли говорят езици? Всички ли тълкуват? Но ревностно копнейте за по-големите дарби. Но сега ще ви покажа най-превъзходния път (1 Коринтяни 12:8-10, 29-31 NIV).

Дарбите, които са необходими за някого, но не са вродени могат да бъдат дадени чрез управлението и предаването.[35]

Същността на предаването чрез полагането на ръце е подпомагано и е улеснявано чрез реда в Божия дом. Писмата на Павел до римляните и до коринтяните, като духовен баща на тези вярващи, показват как предаването е част от този ред.

В Коринт, е имало и други, като Аполос и Петър, които са служили на тялото на Христос, но Павел е имал бащинска отговорност към тях. Част от неговата отговорност е била да се увери, че те са правилно екипирани да функционират индивидуално и корпоративно. Имайки предвид тяхното състояние, той силно съзнавал тяхната нужда от по-голяма мъдрост и по-голяма чувствителност към духа на пророчество.[36]

Подобно, Павел напълно е усещал трудността на вярващите в Рим, и е копнеел да ги посети отчасти, за да им предаде духовни дарби: „Копнея да ви видя, за да мога да ви предам някои духовни дарби, които да ви направят по-силни – за да можем и вие и аз да бъдем взаимно насърчени в нашата обща вяра“.[37] Като духовен баща наблюдаващ част от своето семейство, Павел знаел какви дарби са необходими за ефективното функциониране на тази част от семейството му.

Една от активните отговорности на духовния баща е да наблюдава отблизо духовното състояние на тези, които са под неговата грижа. Където има дефицити, това може да бъде поправено чрез предаването чрез полагането на ръце, това е част от управлението предприемано за тяхната грижа и снабдяване. Установена като основна за този ред, практиката на предаване на дарби чрез полагането на ръце трябва да бъде широко практикувана в Тялото на Христос; подчинена на ограниченията свързани с правдоподобността на  този, който предава и със съгласието на този, който приема.[38]  

Потвърждение

Потвърждаването на дарбите и призванието на човека традиционно се прави чрез полагането на ръце.[39]

Определени дарби на Духа живеят в човека „от утробата на майка му“, а призванието на човека безвъзвратно се определя от Бог.[40] Потвърждаването на дарбите на човека, обаче,  идва след време, когато той е функционирал в своите дарби до такава степен, че другите могат да засвидетелстват за готовността на човека да функционира в по-широка сфера в тези дарби.

Когато вярващите достигнат мястото на зрялост, потвърждаването на тази зрялост и на дарбите, които подкрепят тяхната работа се извършва чрез полагането на ръце. Тимотей дава пример за този процес в Новозаветната Църква.

Тимотей беше призован, заедно с Павел, да носи словото на Господа сред езичниците. Специалният му дар беше този на апостол.[41] Когато дойде времето неговите дарби да бъдат потвърдени, лидерите в два града (Листра и Икония) свидетелстваха за верността на Тимотей, понеже той се беше обучил и беше станал опитен в своите дарби и беше придобил една прекрасна репутация сред тамошните вярващи.[42] Той беше достигнал такова ниво на компетентност в своето функциониране, че му беше препоръчано да се присъедини към групата на Павел. И понеже Павел и стареите от тези градове познаваха Тимотей, те потвърдиха дарбата в него чрез полагането на ръце.[43]

Когато Тимотей беше изпитан, неговото удостоверяване да функционира беше предварително установено, и Павел можеше да го насърчи като напомни на Тимотей за неговото потвърждаване.[44]

Друг аспект на тази практика на потвърждаване беше да се установят вярващите, които бяха дошли от езическия свят в Божието Царство чрез полагането на ръце.[45] Това също е друг пример за потвърждаване на дарбите на някого, понеже всеки призив на човека, и следователно, вродените дарби, идват от идентичността на човека в Божието Царство. Това потвърждаване дава възможност на човека да функционира в духовните дарби, понеже потвърждаването е установяване на правдоподобността на друг.

В Царството, никой не може да действа по своя си начин или да доказва правото си да функционира. Тези, които са на власт правят място за други да влязат в своите функции, и когато покажат ниво на зрялост съответстващо на тяхното призвание, те се потвърждават на тези места от онези, които имат властта да правят това. Потвърждаването предполага, че човека действа в сила и власт. Това премахва нуждата от самоудостоверяване и дава приемственост и разширяване на служението на Тялото на Христос.

Днес, потвърждаването е понижено до една церемония за встъпването на човек в членство на религиозни групи. Библейското потвърждаване, обаче, е действие, което разпознава промяната на някого от езическата култура в Божий син. То също установява онези, които са функционирали в своите дарби и призвания    на ниво на зрялост, достатъчно, за да им се има доверие и да могат да функционират в по-широка сфера отколкото преди да бъдат потвърдени.  

Упълномощаване и изпращане

В Новия завет, модела чрез който човек беше изпращан в служение започва с това човека да е утвърден в специфичен дар и призвание и е последван от период на работа на определено място. След това, Святия Дух, чрез пророческо изговаряне, установява готовността на човека, упълномощавайки го да бъде изпратен в по-широка сфера на влияние на своето призвание. Изпращането се предприема от онези, които са на власт, където човека е работил и става разпознат във вярност. Лидерите декларират своето наблюдение за растежа и зрялостта на човека, както и потвърждават дарбите и призванието му и след това полагат ръце върху него и го изпращат от това място в по-широко достигане на своята съдба.

Пътуванията на Павел и Тимотей демонстрират този специфичен модел.[46]

Павел вече притежаваше дара на апостолството и функционираше в него в продължение на една цяла година в град Антиохия.[47] Неговото функциониране не оставяше никакво съмнение за неговата готовност и надеждност. Святия Дух подреди момента за изпращането чрез пророческо изговаряне:

Докато се покланяха на Господа и постеха, Святия Дух каза: „Отделете ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал“. Така че след като постиха и се молиха, те положиха ръцете си на тях и ги изпратиха. Двамата, изпратени по пътя си от Святия Дух, слязоха в Селевкия и отплуваха от там за Кипър (Деяния 13:2-4 NIV).

Групата стареи, в съгласие със Святия Дух  и един с друг, публично положиха ръцете си на Павел и Варнава и ги изпратиха на работата, за която Святия Дух ги беше призовал. В това изпращане, те бяха придружени от Святия Дух, тъй като това беше Неговото подредено управление.

Тимотей повтори същия модел. Деяния 16:1-2 казва на читателя, че Тимотей вече функционираше в своята дарба и призвание в градовете Листра и Икония, преди да бъде готов да придружи Павел, Сила, Лука и другите. Святия Дух говори за неговата готовност чрез пророческо изразяване.[48] Тогава стареите и Павел положиха ръце на него и го упълномощиха в неговата работа и призвание. Нито Павел нито Тимотей изпратиха сами себе си в своето призвание и служения. 

Този систематичен процес ярко контрастира на начина, по който хората днес встъпват в служение. В Новозаветната Църква, тези, които бяха на власт свидетелстваха за истинността на пророческото слово и се присъединяваха към процеса на упълномощаване за освобождаването на изпратените. Изпращаните бяха упълномощавани да функционират или в нови места или им беше давано по-широко увеличаване на власт и сфера на функциониране в съответствие с тяхното призвание. В повечето от историческите църкви, обаче, почти всеки, който е кръстен член и посреща другите изисквания, относно брачното положение и други изпити от финансова гледна точка и произход, може да се запише в училища за формално обучение в доктрините уникални за тази деноминация. 

Всеки, който чувства призив за служение може да инициира процеса за влизане в служение. Този процес обикновено включва първо посещение на някаква форма на обучение на библейско училище, последвано от чиракуване под лидерството на пастора на събранието в тази деноминация. След като завършва определения курс на обучение, човека е назначен на работа в организацията, и кариерите са подредени чрез моделите, които са обикновени за тази деноминация.

Алтернативно, човек може да преследва мисионерска работа в някоя чужда дестинация, обикновено определяно от способността на човека да събира собствената си финансова подкрепа и завършването на обучението си за служение. Тези модели не разпознават, подхранват или подкрепят дарбите или призванията на човека. Призванията за „обикновените“ членове на деноминацията обикновено се отнасят за това да бъдеш финансово поддържан от деноминацията и служенията на тези, които водиш.

Полагането на ръце за упълномощаване и изпращане е библейски модел, който изтъква реда на Божия Дом. В този модел, онези, които са известни със своята изпитана работа са упълномощавани и изпращани в своите призвания. Онези, които ги упълномощават и изпращат са духовните бащи, които самите те са известни със своя благочестив характер и изпитана работа на водене на Божия Дом.

Като ангажирани бащи, те могат да разпознават дарбите и призванията на онези, които са под тяхната грижа, и да отглеждат тези дарби до зрялост. Това е един обмислен процес, който е личен по размер и приложение и е добре осведомен за Божиите пътища. Тези, които са под такава грижа последователно ще правят преход към зрялост и компетентна функционалност. Тяхното упълномощаване ще става като нещо естествено. Винаги когато някой е готов да функционира сред вярващите в своето призвание, такъв човек е упълномощаван и изпращан чрез полагането на ръце.

Първоначалното учение за полагане на ръце е било широко пренебрегвано в настоящите църковни управления. В резултат, вярващите са нечувствителни за централната роля на тази доктрина в разпространението на Евангелието на Царството чрез квалифицирани посланици. Те не разбират различните цели за полагането на ръце или как са взаимосвързани тези изразявания на доктрината.

Полагането на ръце е определяща доктрина за разпростиране на Божието Царство на земята чрез Божиите хора, Неговото семейство.



[1]Евреи 6:1 NIV.
[2]Вижте Левит; вижте също Евреи 5:1 NIV: „Всеки първосвещеник се избира измежду хората и се поставя да ги представлява по въпроси свързани с Бог, да принася дарове и жертви за грехове“.
[3]Вижте Евреи 5:4 NIV: „Никой не взема тази почит на себе си; трябва да бъде призован от Бог, както беше Аарон. Така и Христос също не взе на Себе Си славата да стане първосвещеник. Но Бог каза за Него: „Ти Си Мой Син; днес Аз станах Твой Баща“.
[4]Вижте Евреи 5:6: „И казва на друго място: Ти Си свещеник до века, според реда на Мелхиседек“.; вижте също Евреи 6:20 NIV: „…Исус, който отиде преди нас, влезе заради нас. Той стана първосвещеник завинаги, според реда на Мелхиседек“.
[5]Вижте Евреи 6:20 NIV.
[6]Вижте Второзаконие 5:2-4 NIV.
[7]Strong’s G652.
[8]Strong’s G32, Angelos, означава „посланик, пратеник, някой, който е изпратен, ангел, посланик от Бог“.
[9]Вижте Йоан 1:51 NIV: „Казвам ви истината, ще видите небето отворено, и ангелите на Бог да се качват и да слизат върху Човешкия Син“.; вижте също Битие 28:12 NIV: „Яков имаше сън, в който видя една стълба подпряна на земята, като върха й достигаше до небето, и ангелите на Бог се качваха и слизаха по нея“.
[10]Вижте Данаил 10:4-10 NIV, явявайки се на Данаил и казвайки, че е изпратен и ще се изисква да се върне на небето.
[11]Вижте Данаил 10:13, 20-21 NIV: „Но княза на Персийското царство ми се противеше двадесет и един дена. Тогава Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне, понеже аз се бавех там с княза на Персия. … Скоро ще се върна да се боря срещу княза на Персия, и когато отида, княза на Гърция ще дойде;но първо ще ти кажа какво е записано в Книгата на Истината. (Никой не ме подкрепи срещу тях освен Михаил, вашия княз.)
[12]Вижте Откровение 4:1 NIV: „Ела тука горе, и ще  ти покажа какво трябва да стане след това“.
[13]2 Коринтяни 12:2 NIV.
[14]Вижте Битие 1:26, 28 NIV:Да направим човека по Нашия образ, по Наше подобие, и да управляват над рибите в морето и над въздушните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всички създания, които се движат по земята’. … Бог ги благослови и им каза: Бъдете плодоносни и се размножавайте; напълнете земята и е подчинете. Управлявайте над рибите в морето и над въздушните птици и над всяко живо създание, което се движи по земята“.
[15]Вижте Ефесяни 1:4-5 NIV: „Защото Той ни избра в Него преди създаването на света, да бъдем святи и безупречни пред Него. В любов Той ни предопредели да бъдем осиновени като Негови синове чрез Исус Христос, според Неговото благоволение и воля“.
[16]Вижте Йоан 16:14-15 NIV: „Той ще Ми носи слава като взема от Моето и ви го прави известно. Всичко, което принадлежи на Татко е Мое. Затова казах, че Духът ще взема от Моето и ще ви го известява“.; вижте също Деяния 1:8 NIV: „Ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели в Ерусалим, и в цяла Юдея и Самария, и до краищата на земята“.; вижте също Римляни 12:4-5 NIV: „…така че, в Христос ние, които сме мнозина съставляваме едно тяло, и всяка част принадлежи на другите“.
[17]Вижте Матей 8:1-13 NIV: Исус изцелява слугата на стотника.
[18]Вижте Лука 4:40 NIV: „Когато залезе слънцето, хората доведоха при Исус всички, които имаха различни болести, и полагайки ръце на всички, Той ги изцели“.; вижте също Марк 8:22-25 NIV.
[19]Вижте Деяния 3:7-8 NIV: „Хващайки го за дясната ръка, той му помогна да стане, и веднага краката на човека и глезените му станаха силни. Той подскочи на краката си и започна да ходи. После влезе с тях в дворовете на храма, ходейки и скачайки, и славейки Бога“.
[20]Вижте Марк 16:17 NIV: „И тези знамения ще придружават онези, които вярват: В Мое име ще изгонват демони; ще говорят на нови езици“.; вижте също Деяния 2:22 NIV: „Исус от Назарет беше човек доказан от Бог  на вас чрез чудеса и знамения, които Бог извърши сред вас чрез него, както сами знаете“.
[21]Вижте 1 Коринтяни 2:4 NIV.
[22]1 Солунци 1:4-5 NIV.
[23]Матей 12:28; вижте също Лука 11:20 NIV; вижте Първоначалните учения, „Вяра в Бог“, разглеждайки подредбата на властите.
[24]Вижте Деяния глава 3 NIV.
[25]Вижте Деяния 8:1, 4, 6 NIV: „В този ден избухна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим, и всички с изключение на апостолите се разпръснаха из Юдея и Самария. … Онези, които се разпръснаха проповядваха словото навсякъде, където ходеха. … Когато тълпите чуха Филип и видяха чудотворните знамения, които вършеше, те всички внимаваха на това, което каза“.
[26]1 Коринтяни 2:4-5 NIV.
[27]Вижте Деяния 2:22 NIV.
[28]Вижте Деяния 14:3 NIV: „И така, Павел и Варнава прекараха доста време там, говорейки смело за Господа, Който потвърждаваше посланието на Своята благодат като им даваше възможност да вършат чудеса и знамения“.
[29]Вижте Яков 5:14-15 NIV: „Болен ли е някой от вас? Да повика презвитерите на църквата да се молят за него и да го помажат с масло в името на Господа. Е молитвата принесена с вяра ще излекува болния човек; Господ ще го привдигне. Ако е съгрешил, ще му бъде простено“.
[30]Вижте Деяния 3:6 NIV: „Сребро или злато нямам, но каквото имам ти давам. В името на Исус Христос от Назарет, стани“.
[31]Вижте Деяния 8:17 NIV: „Тогава Петър и Йоан поставиха ръцете си върху тях, и те приеха Святия Дух“.
[32]Вижте Деяния 2:2-4 NIV, описвайки внезапното кръщение с Духа на деня на Петдесятница; вижте също Деяния 10:44 NIV: „Докато Петър още говореше тези думи, Святия Дух дойде върху всички, които слушаха посланието“.
[33]Вижте Римляни 11:1 NIV: „Копнея да ви видя, за да мога да ви предам някой духовен дар, който да ви направи силни“.; вижте също 1 Коринтяни 12:4-7 NIV: „Има различни дарби, но същия Дух. Има различни служби, но същия Господ. Има различно работене, но същия Бог върши всичко това във всички хора. А на всеки е дадено проявлението на Духа за общото благо“.
[34]Вижте Галатяни 1:15-16 NIV: „А когато Бог, Който ме отдели от раждането и ме призова чрез Своята благодат, благоволи да открие Сина Си в мен, за да мога да Го проповядвам сред езичниците, аз не се консултирах с никой човек“.; вижте също Деяния 9:15 NIV: „Господ каза на Ананий: Върви! Този човек е Ми е избран инструмент, който ще носи името Ми пред езичниците и пред техните царе и пред народа на Израел“.
[35]Вижте Римляни 11:1 NIV.
[36]Вижте 1 Коринтяни 14 NIV.
[37]Римляни 1:11-12 NIV.
[38]Вижте 1 Коринтяни 14:40 NIV: „Всичко трябва да се върши подходящо и по правилния начин“.
[39]Вижте 1 Тимотей 4:14 NIV: „Не пренебрегвай дарбата си, която ти беше дадена чрез пророческо послание, когато презвитерите положиха ръцете си върху теб“.; вижте също 2 Тимотей 1:6 NIV: „Поради тази причина ти напомням да разпалваш дарбата на Бог, която е в теб чрез полагането на моите ръце“.
[40]Вижте Галатяни 1:15-17 NIV; Римляни 11:29 NIV: „Божиите дарове и призванието Му са неотменими“.
[41]Вижте 1 Солунци 1:1; 2:6 NIV.
[42]Вижте Деяния 16:1-2 NIV.
[43]Вижте 1 Тимотей 4:14 NIV.
[44]Вижте 1 Тимотей 2:6 NIV.
[45]Вижте Деяния 14:21-22 KJV: „Те се върнаха отново в Листра, Икония и Антиохия, утвърждавайки душите на учениците, и увещавайки ги да продължават във вярата, и че през много изпитания трябва да влезем в Божието царство“.
[46]Вижте Деяния глава 13 NIV.
[47]Вижте Деяния 11:25-26 NIV.
[48]Вижте 2 Тимотей 2:6 NIV.