ГЛАВА ПЕТА – ВЪЗКРЕСЕНИЕ ОТ МЪРТВИТЕ

Смъртта и възкресението са необходими за живот в Христос. Следващото Първоначално учение, Възкресението на мъртвите, установява човека като ново създание.

Предишния живот на Божия син не го определят подходящо, когато човека е новороден от Духа. Новото създание измества старото, и Божия син съществува там, където някога Адам е живял.

Бог е наредил възкресението на Христос като основа за събирането на всички, които Той приема за синове в една завършена духовна реалност. Тази реалност е наречена Тялото на Христос, и това е мястото, което съдържа синовството на човека, заедно със съответните дарби и призвание, икономиката за поддържане на живота в Христос, позицията и културата в Божието семейство, и в крайна сметка пълното завръщане на първоначалното Божие намерение за създаването на човечеството, всичко, от което съществува и е възможно заради принципа на възкресението от мъртвите.

Принципа на възкресението е една от основите на творението. То е съществено за продължителността на живота на земята. Бог изговори този принцип в творението, казвайки: „Нека земята да ражда трева, тревата да дава семе, а плодоносното дърво да ражда плод според вида си, чието семе да е в него, на земята: и стана така“.[1]

Създавайки растения и дървета, чието семе е в тях, Бог започва един постоянен цикъл на смърт, възкресение и живот. Божия Дух толкова преплита този принцип в творението, че човечеството не го забелязва, и до голяма степен взема за даденост, неговите последици. Исус обобщава естественото явление на възкресението, казвайки: „Ако житното зрънце не падне на земята и не умре, то си остава само едно семенце. Но ако умре, произвежда много семена“.[2] Обаче, този пасаж също така предвещава смъртта на Исус и последиците от собственото Му възкресение, определяйки естественото явление на възкресението, което покрива духовната реалност: че Исус Христос е възкресението и живота.[3]

Бог създаде земята, за да подслони физически алегории на превъзходни небесни качества. „Защото от създаването на света Божиите невидими качества – Неговата вечна сила и божествена природа – се виждат ясно, като се разбират от това, което е направено, така че хората са без извинение“. [Римляни 1:20.] Бог често избира да обяснява велики небесни истини чрез отнасяния към растителното и животинското царство. Така че, сина изглежда като баща си, а растенията и животните се възпроизвеждат според вида си. Тези физически изобразявания действат като скрити образи и сенки, които отразяват естествения ред на небето.[4]

Разкритата духовна реалност на възкресението от мъртвите е точно толкова важна за живота в Духа колкото семената падащи на земята, умиращи и възкръсващи като нови растения е нужно за продължителността на живота на земята.

Първоначалното учение, възкресението от мъртвите има два важни принципа за живота и зрялостта като вярващ: Единия е, че възкресението на мъртвите свързва хората с Бог като техния източник на произход и цел; другият е, че разбирането на духовния принцип на възкресението помага на човек да се свърже наново с Божия Дух чрез процеса на новорождението като Божий син.[5]

 Принципа на възкресението

Във всяко семе се съдържа способността да удвои точното семе на своя произход. Обикновено, семето съдържа външна защитна обвивка и вътрешна сърцевина, която съдържа живота, който трябва да се освободи. Когато семето е погребано в земята, условията на неговата околна среда, като влага и топлина, причиняват разчупване във външната обвивка и активират живота в него. Това е възкресение: Това е процеса, в който живота излиза през процепа във външната обвивка и се издига към повърхността, за да започне своя цикъл на растеж над мястото, където е било погребано. Когато напълно порасне и даде плод, растението става точно копие на това, което е произвело семето.

Невъзможно е да се пренебрегне преобладаването на този принцип в естествения свят. Всяко човешко същество преживява този процес ежедневно. Той е бил източника на храна за хора и животни всеки ден още от сътворението. Все пак, мнозина постоянно отричат възможността живота да идва от смъртта.

Бог е използвал произвеждането на храна, която е основна за оцеляването на човешките видове, за да покаже вечния принцип на възкресението, който е централен за Неговите цели за поставяне на човечеството на земята.

Бог е създал едно постоянно снабдяване от храна докато е планирал, че това ще изпълнява тези цели. От този замисъл, човек може да заключи, че Бог е планирал, че много поколения ще дойдат от Адам. По този начин, тяхното съществуване на земята не е просто с цел да се запълни пространство или да се бележи време до края на века, а заради изпълнението на вечни цели от едно поколение на друго. Така че, Бог каза: „Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и жега, лято и зима, ден и нощ никога няма да престанат“ (курсивът е добавен).[6]

Съответно, естественото явление на възкресението е свързано с божествената цел на Исус да бъде на земята и със съдбата на човечеството като Божии синове. „Аз съм възкресението и живота. Който вярва в мене ще живее, дори и да умре; и който е жив и вярва в Мене никога няма да умре“.[7] Бог винаги е възнамерявал в Христос възкресението и живота да бъдат неделими компоненти за живота на вярващия.

 Семето на Духа

„Личността“ на всички човешки същества е техният дух, съдържащ се във външно покривало от пръст, а всеки дух е като семе произлизащ от личността на Бог.

Бог оформи тялото на Адам от пръст и постави дух, който произлизаше от самата личност на Бог в него. Ума на човешкия дух възприема всичко от небесна гледна точка. Бог също така даде на Адам и душа, така че човечеството да може да пресъздава небесните реалности във времето и пространството. Хората, следователно, имат капацитета да представят невидимия Бог във видимата област по начина, по който семето повтаря източника на своя произход.

В личността и по предназначение, „Адам [беше] Божия син“.[8] Предназначението на Адам като семето на Божия Дух беше да показва Божията природа. Начина на това показване беше неговото представяне като Божия син. Той можеше да показва както природата така и характера на Бог, неговия Баща, във владението на земята, върху която Бог постави Адам за управител. Като същество произлязло от личността на Бог, Адам трябваше да направи невидимия Бог видим, чрез представяне.

Включвайки тяло, душа и дух, естествения ред на природата на Адам беше такава, че неговия дух превъзхождаше душата му, вързан за творението чрез тялото си. Непокорството му и отделянето му от Бог промени този ред, когато душата му се изтъкна като доминиращата част на неговото същество, контролирайки мислите му и действията му:

Когато очите на душата се отвориха, виждането на човека за него и за целта му в творението претърпя пълна промяна. Той премина от това да бъде син в това да стане без баща; и в този преход загуби виждането за себе си като дух, както Баща му, и се видя като плът.[9] 

Когато „очите“ на душите на хората се отвориха, земната „мъдрост“ измести небесната гледна точка на ума на човешки дух. Веднага, Адам започна да се вижда само като плът, вместо като дух просто облечен в плът, вярвайки, че външната обвивка е истинската му същност.

Тази променена гледна точка събуди както виждането му за реалността така и неговата цел, за която беше в света. Преди, целта на Адам се определяше от истината, че той беше дух предназначен да имитира Божията природа и характер, правейки Бог видим във владението на земята. Вярата, че е просто плът промени неотложните му приоритети за съществуване, и оцеляването стана главната мотивация за неговото съществуване.

Адам живя близо 1,000 години след падението, и неговите виждания станаха основата за човешката култура. Тази култура продължи без промяна до идването на Христос. Христос дойде, за да възстанови първоначалния ред на Божиите приоритети.

Исус възстанови знанието, че Бог е поставил Сина Си на земята за полза на цялото човечество. Това знание беше загубено в хилядолетията последвали падението на Адам. То беше заменено от образи и сенки на истината, докато Исус Христос не беше разкрит като Божия Син.

Бог влезе в завет със Себе Си, с Бащата и Сина като страните на завета – „тъй като нямаше никой по-велик от Него, в когото да се закълне, Той се закле в Себе Си“. Ролята на Сина беше да вземе човешка форма и да дойде на земята, за да бъде жертвеното Агне.[10]

Неговата смърт и възкресение направиха възможно за всичките хора да станат Божиите синове.

Ролята на Бащата в завета беше да приеме жертвата на Сина като достатъчна за изкуплението на всичките грехове на цялото човечество.[11]

Неговото представяне на Бог на земята снабди алтернатива на отклоняването на Адам от първоначалната му цел.  

Бог щеше да назначи Сина за посредника на този завет, следователно щеше да Му даде властта да реши кой ще се възползва от него. Бащата и Сиан, работейки в съвършената хармония определена от това заветно съгласие, щяха да неутрализират последиците от действията на Адам, и да анулират всички действия на Сатана, които са предназначени да държат хората настрана от своята съдба като синове и наследници на Бог. Завета преди сътворението щеше да отвори наново пътя към Бог за човека, и човека щеше още веднъж да види Бог като свой Баща, а себе си като наместник на Небесното Царство.[12]

В Христос Исус, човечеството може да бъде възстановено до първоначалното намерение на Бог за създаването на човека.

Телесното възкресение на Христос е краеъгълния камък за вярата на онези, които уповават на Бог.  

Но, ако се проповядва, че Христос е бил възкресен от мъртвите, как може някои от вас да казват, че няма възкресение на мъртвите? Ако няма възкресение на мъртвите, тогава дори нито Христос е бил възкресен. А ако Христос не е бил възкресен, нашето проповядване е напразно и празна е и вярата ви. Освен това, ние се оказваме фалшиви свидетели относно Бог, защото свидетелствахме за Бога, че Той възкреси Христос от мъртвите. Но Той не Го е възкресил, ако в същност мъртвите не възкръсват. Защото, ако мъртвите не възкръсват, тогава нито Христос е бил възкресен. И ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е празна; вие сте още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос са загубени (1 Коринтяни 15:12-18 NIV).

Духовния принцип на приложимия обхват на възкресението е много по-голям от естествения принцип, който е снабдяване на ежедневната храна, която поддържа живота на земята. Възкресението на мъртвите е точния начин, по който човечеството е примирено с Бог.

Всеки човешки дух произлиза от Бог и е бил предаден като дар от Бог в това, което Джон Милтън описва като „мрачният Дом на смъртната Глина“.[13] Всеки дух е предназначен да показва някой аспект от Божията природа на земята. Това е предопределената цел в основата на създаването на всяка личност.

Обаче, пълното показване на Божията природа не е възможно в една отделна личност. Бог е възнамерил цялостното показване на Неговата природа и характер да бъде подслонено в една корпоративна единица състояща се от много отделни части: „Всички тези са работата на един и същ Дух, и Той ги разпределя на всеки, както решава Той. Точно както едно тяло, въпреки че е едно, има много части, но всичките му много части оформят едно тяло, така е и с Христос“.[14] Въпреки че аналогията е с човешкото тяло, корпоративната единица, за която се говори  е едно духовно тяло, наречено Тялото на Христос.

Духа поместен в тялото на човека Исус е духа познат като Христос. Неговата уникална разлика от всички други духове е неговата способност да приема и да събира всички отделни човешки духове, които са примирени с Бог в едно корпоративно тяло. Всеки дух примирен с Бог по този начин се зачита съответно като Божий син, и като събрана корпоративна единица, те заедно са Божия Син, или казано по друг начин, Тялото на Христос. Господ Исус Христос е главата на тялото.[15]

По време на краткия Му живот, човека Исус остана свързан с Бог като покорния Син. Духа в Него напълно се покоряваше на всяка инструкция от Бог, дори на инструкцията, която доведе до смъртта Му на кръста. Неговия съвършено покорен живот беше модела, с който всички, които щяха да бъдат включени в това корпоративно тяло щяха да се съобразят.

Неговия живот на земята е доказателство, че Той беше носителя на корпоративния дух: „Братя израилтяни, чуйте това: Исус от Назарет беше човек доказан пред вас от Бог чрез чудеса и знамения, които Бог извърши сред вас чрез Него, както сами вие знаете“.[16] Обаче, докато беше жив в плътта, Духа в Него остана прикрит. Неговата смърт беше необходима до известна степен, за да освободи Духа на Христос съдържащ се в Неговото човешко тяло: „Бог Го възкреси от мъртвите, освобождавайки Го от агонията на смъртта, понеже не беше възможно тя да Го държи. … Бог възкреси този Исус за живот, и ние всички сме свидетели на факта. … Бог направи този Исус, когото вие разпънахте, и Господ и Христос“.[17]

Никой не можеше да бъде свързан с Него в Неговото земно тяло; Неговото възкресение премахна ограниченията на човешката плът върху съществуването на Духа Му. Той живя и умря като естествен човек, но беше възкресен като духовен човек.[18] Понеже по-малкия ред беше включен в по-големия, когато Той беше възкресен като духовен човек, никаква част от Него не остана в гроба.

Възкресението на Христос е централно за живота в Духа както храната произвеждана чрез естественото възкресение е необходима за естествения живот на земята. „Ако Христос не е бил възкресен, вярата ви е празна; вие сте още в греховете си. Тогава и онези, които са починали в Христос са загубени. Ако само в този живот се надяваме на Христос, от всички хора ние сме най-много за съжаление“.[19] Обаче, Павел смело провъзгласява възкресението и живота, който е в Христос:

Но Христос наистина е бил възкресен от мъртвите, първия плод на починалите. Защото както смъртта дойде чрез човек, възкресението на мъртвите също дойде чрез човек. Защото както в Адам всички умират, така в Христос всички ще оживеят. Но всеки на своя ред: Христос, първия плод; после когато дойде, онези, които принадлежат на Него (1 Коринтяни 15:20-23 NIV).

Възкресението на Господа Исус Христос освободи живота в Него, Духа познат като Христос, с цел да бъдат примирени човешките духове с Бог като синове събрани в едно корпоративно цяло.

В корпоративния Син е, където идентичността на хората като Божии синове е възстановена. Исус каза: „Аз съм възкресението и живота. Който вярва в Мене ще живее, дори и да умре; и който живее вярвайки в Мен никога няма да умре…“.[20] Само чрез Христос човечеството е примирено с Бог, като Негови синове.

Защото чрез Него ние всички имаме достъп до Татко чрез един Дух. Следователно, вие не сте вече чужденци и странници, а съграждани с Божиите хора и членове на Неговия дом, съградени върху основата на апостолите и пророците, като Самия Исус Христос е главния краеъгълен камък. В Него, цялото здание се сглобява и се издига, за да стане свят храм в Господа. И в Него вие също се изграждате заедно, за да станете обиталище, в което Бог живее чрез Духа Си (Ефесяни 2:18-22 NIV).

Без включване в Тялото Христос няма достъп до Бог и няма основа, върху която човек може да се отнесе към Бог като Баща.[21]

В корпоративния Христос, човека, който е новороден от Духа е свързан като част от тялото на Христос. Той наследява славата, която Бог даде на Исус. Това е славата да наречем Бог „Баща“, правейки този, който наследява тази слава Божий син.

Чрез тази слава беше, че Исус беше допуснат да влезе във взаимоотношение с Бог като Божия Син. Той създаде покорство към Татко и показа първоначалното намерение на Бог за това да има Син. Бог като Баща показа пълния обхват на Своята любов към човечеството чрез делата и действията, които предприе и чрез личността на Своя покорен Син. Сина избра да не прави нищо от Себе Си и ограничи всичко, което правеше до това, което Татко правеше.

Покорството на Исус беше в това да отстъпи цялата Си личност напълно на заповедите на Баща Си, което Го направи уязвим до крайност. Неговото снабдяване и защита трябваше да бъдат уредени от Баща Му и освобождавани малко по-малко, гарантирани чрез любовта на Баща Му.

Подобно, всяка дума или мисъл, които Той изразяваше идваха от Баща Му, а всяко действие, което предприемаше беше начина, по който Баща Му избираше да изразява Своята природа в този момент. Тези действия разкриваха природата на Татко, а също така разкриваха Исус като Сина на Татко.

Преди да бъде познат като Божия Син, Христос беше познат тържествено като Божието Слово:

В началото беше Словото, и Словото беше с Бог, и Словото беше Бог. Той в началото беше с Бога. Чрез Него беше направено всичко; без Него не беше направено нищо от  това, което е било направено. В Него беше живота, и този живот беше светлината на цялото човечество. Светлината свети в тъмнината, но тъмнината не я разбра (Йоан 1:1-5 NIV).

При Своето идване на земята, Сина остави настрана силата и властта свързани с Неговата слава като Божието Слово и се научи на покорството на син. В края на Своята земна задача, той взе, отново, славата на Словото.[22]

Славата на Словото е различна от славата, която Той имаше на земята, която беше славата да нарече Бог „Татко“. При завършването на Своята съдба, Исус се върна при Татко, за да Си вземе обратно славата, която имаше като Словото.

Обаче, Той остави славата, която Му беше дадена докато беше на земята, като изпрати Духа на Осиновение обратно на земята при Своето връщане при Татко. Това е явно от начина, по който Той описа проявлението на Бог, което щеше да Го замени на земята. Относно идването на Святия Дух Христос Исус каза:

Той няма да говори от Себе Си; ще говори само това, което чува, и ще ви каже какво ще дойде. Той ще до0несе слава за Мен, като взема това, което е Мое и ви го известява. Всичко, което принадлежи на Татко е Мое. Затова казах, че Духа ще взема от това, което е Мое и ще ви го известява (Йоан 16:13-15NIV).

Аспекта на Божия Син, който упълномощава корпоративния Христос продължава работата, която беше започната в индивидуалния Син чрез корпоративния Син. Божията работа, която беше изявена в човека Исус може да достигне пълното си изразяване в корпоративния Син, понеже на Тялото на Христос му е дадена същата слава, която Бог даде на Исус. Това е основата на наследството на всички онези събрани в Тялото на Христос, понеже който е свързан с Христос е наследил правото да нарече Бог „Татко“. Затова никой не може да дойде при Татко без да бъде свързан в корпоративния духовен човек.[23] Това не е резултат от някакъв начин на работа. Вместо това, това е основата на „наследството на светиите в царството на светлината“.[24]

За да достигне до тази слава човек трябва да бъде новороден. Първото раждане е това на духа съдържащ се в плътта. Следващото раждане е този дух, започващ процеса, чрез който духа става по-превъзходен от плътта.

Относно тези две раждания Исус каза: „Плътта ражда плът, а Духа ражда дух. Не трябва да се изненадваш от това, което казах: Трябва да се родиш отново“.[25] Процеса на това ново раждане е този духа да бъде освободен от своя контрол от плътта, чрез процеса на смърт и възкресение.[26]

Първоначалното учение за възкресението на мъртвите до известна степен е предназначено да запознае вярващия със сигурността на промяната. След първото духовно раждане, човек започва етапа на растеж в зрял син на Бог, което накрая води до зряло или точно представяне на Христос.

Павел говори за собствения си растеж във връзка с това като пише: „Когато бях дете, аз говорех като дете, мислех като дете, разсъждавах като дете. Когато станах мъж, оставих зад мен детските неща“.[27]

Всеки един от тези етапи на зрялост включва процеса на умиране за старото и да бъдеш възкресен за новото. Човек се изкачва от слава към слава, последното съществуване е мястото на точното представяне на Татко.

Процеса на възкресение започва първоначално когато човек е новороден и след това минава през всички етапи на растеж и зрялост. Така че, може да се каже, че човек „умира ежедневно“ и е възкресяван ежедневно. Човек, следователно не трябва да се обърква от това, че Бог изисква промяна като постоянна част от процеса на съзряване. Тази промяна е толкова пълна, че може да бъде сравнена единствено с метаморфозата присъща в процеса на смърт и възкресение.

 Аз съм възкресението и живота

 „Господи“, каза Марта на Исус, „ако Ти беше тука, брат ми нямаше да умре. Но аз знам, че дори сега Бог ще Ти даде каквото поискаш“. Исус й каза: „Брат ти ще възкръсне“. Марта отговори: „Зная, че ще възкръсне във възкресението в последния ден“. Исус й каза: „Аз съм възкресението и живота. Който вярва в мене ще живее, дори и да умре; и който живее вярвайки в Мен никога няма да умре. Вярваш ли в това?“ (Йоан 11:21-26 NIV).

В този разговор с Марта, Исус разкри една от най-удивителните тайни за това Кой беше Той на земята.

Дискутирайки възможността за възкресение, отговора на Марта – заявявайки, че има ден на възкресение, в което време мъртвите ще възкръснат физически – представяше обичайното разбиране за възкресението. Но, Исус говореше за Себе Си; а смъртта на Лазар и възкресението бяха предназначение да разкрият великата истина за Христос: че Той е „възкресението и живота“.

Всяка сфера на възкресение, което се случва в природата е предназначено да се разбира като сянка на тази превъзходна реалност. Като Духа на Христос, Той живееше в тялото на Исус, чакайки за определеното време, в което, чрез Собствената Му смърт и възкресение, Бог щеше да установи Своето физическо присъствие на земята със способността и намерението да събере всички онези, които желаеха да бъдат примирени с Него в Тялото на Христос.

Живота се съдържаше във външната обвивка на смъртната глина на Исус. Това е живот, който е неразрушим, понеже той е вложен в духовно същество. Източника на този живот не се извлича от света около него. Вместо това, неговата продължителност е резултат от това, че първоначално е произлязъл от личността на Самия Бог. Това е описано като живот на земята поддържан от областта на вечното. Това, следователно, е вечен живот.

Духа на Христос беше семе съдържащо се в тяло. Семето трябваше да мине през процеса на смърт и възкресение, за да покаже напълно Божията слава, която Сина дойде да разкрие на земята. Той беше възкресението и живота, понеже Бог дойде в смирението на човешката плът, за да бъде убит, погребан и на третия ден да бъде отново възкресен за живот, и в този процес беше спасението на цялото човечество. За да наблегне на тази декларация, Исус възкреси Лазар от мъртвите, в демонстрация на Божията сила.

Сега, който е бил свързан с Христос става участник на живота, който е в личността на Христос.

Когато Исус беше възкресен от мъртвите, формата на Неговото възкресение беше нова и уникална. Той беше поставен в гроба като естествен човек, но тялото, което излезе беше духовно тяло. Естественото тяло не остана в земята, но възкръсна като духовното същество, което винаги е живяло в естественото.

Няма смърт в Духа:

Защото знаем, че понеже Христос е възкресен от мъртвите, Той вече не може да умре; смъртта повече няма власт над Него. Смъртта, с която умря, Той умря веднъж завинаги за греха; но живота, който живее, Той го живее за Бог. По същия начин, считайте се за мъртви за греха, но живи за Бог в Христос Исус (Римляни 6:9-11 NIV).

Естествените тела ще бъдат подчинени на смърт; това трябва да се разбира, че всички естествени аспекти на човешкото същество накрая ще се върнат в пръстта. Смъртта, обаче, трябва да се разбира като постоянно отделяне на човешкия дух от източника на неговия произход, и докато човек не е примирен с Бог, той живее в състояние на смърт въпреки че има дух, понеже е бил отделен от източника, който поддържа живота на духа му.

Исус беше поставен на земята като точката на контакт между духовете на човечеството и Божия Дух. Духа на Христос, съдържащ се в човека Исус, носеше живота на Бог. От този източник беше, че живота на Бог можеше да бъде предаден на човека. Следователно, когото Бог приема за син, Той го свързва в Тялото на Христос. По този начин, човек, който преди е бил отделен от Бог е свързан наново с източника на своя живот. Той, следователно, никога не може да умре и преминава от смърт в живот.[28]

В случая с възкресението на Лазар от мъртвите, Исус първо декларира, че Той е възкресението и живота. Той установи тази декларация чрез действието на извикване на Лазар от мъртвите. В отговор, вече разлагащия се труп, който беше поставен в гроба преди четири дни се раздвижи за живот и излезе. Лазар беше възкресен от мъртвите. Чрез Своята декларация и Своето действие, Исус демонстрира истината на възкресението и разкри, че Той е източника на възкресението и на живота.

Въпроси свързани с възкресението на мъртвите

Има много теории и много объркване обграждащо въпроса за възкресението в Писанията. Повечето от тези въпроси са резултат от всеобщо прекалено наблягане за отиване в небето сред религиозните групи. Различни теории са пуснали корени, които обграждат възкресението на мъртвите, но разцепвайки се на теология базирана на отиване в небето, те пренебрегват някои ключови понятия. Фокуса клони да се обръща към теориите за есхатологията, или „последните времена“. Въпреки че тези неща не са централни за елементарния принцип на Възкресението на мъртвите, те са важни въпроси за изследване, за да се получи по-пълно разбиране за възкресението в Писанието.

Но някой ще попита: „Как се възкресяват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“ Колко глупаво! Това, което сеете не оживява, ако не умре. Когато го сеете, вие не посяваш тялото, което ще бъде, а само семе, може би на жито или на нещо друго. Но Бог му дава тяло както Той е решил, и на всяко семе Той дава негово собствено тяло. Не всяка плът е еднаква: Хората имат една плът, животните имат друга, птиците друга и рибите друга. Има също и небесни тела и има и земни тела; но блясъка на небесните тела е един, а блясъка на земните тела е друг. Слънцето има един блясък, луната друг, а звездите друг; и звезда от звезда се различава по блясък. Така ще бъде с възкресението на мъртвите. Тялото, което се сее е тленно, възкръсва нетленно; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в слабост; възкръсва в сила; сее се естествено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има естествено тяло, има и духовно тяло. Така е писано: „Първият Адам стана жива душа“; последният Адам, животворящ дух. Духовното не дойде първо, а естественото, и след това духовното. Първият човек беше от земната пръст; вторият човек е от небето. Какъвто беше земния човек, такива са и тези, които са от земята; и какъвто е небесния човек, такива и са тези, които са от небето. И точно както сме носили образа на земния човек, по същия начин ще носим и образа на небесния човек. Заявявам ви, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Чуйте, казвам ви една тайна: Ние няма всички да починем, но всички ще се променим – в един миг, в миг на око, при последната тръба. Защото тръбата ще прозвучи, мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, а ние ще бъдем променени. Защото тленното трябва да се облече с нетленното, и смъртното с безсмъртното. … „Къде, о смърт, ти е победата? Къде, о смърт ти е жилото?“ (1 Коринтяни 15:35-53, 55 NIV).

Първото възкресение и грабването  

Вероятно най-известната теория за последните времена, която обгражда определени елементи на възкресението е „грабването“.

Това понятие взема много форми. Най-известната форма е вярването, че всички вярващи в Христос присъстващи на земята изведнъж ще бъдат преместени от земята на небето в началото на голямата скръб, където те ще изчакат по време на този седем годишен период.

Идеята е, че Бог ще ги премести от земята, за да ги предпази от страдание, докато останалата част от човечеството претърпява яростта на звяра и Божието възмездие.

Теорията за грабването се основава на библейското време за възкресението на мъртвите, в края на века, когато Христос се връща на земята.[29] Обаче, това не се разбира ясно като възкресението на мъртвите, просто като трансформацията и спасението на вярващите в Христос; и пренебрегва основното понятие и голяма част от детайлите, обграждащи внезапната трансформация на живите вярващи в Писанието.

Писанието писва възкресението на мъртвите в края на века или „първото възкресение“, като случващо се в деня на Господното завръщане от небето:

Ние вярваме, че Исус умря и възкръсна отново, и така вярваме, че Бог ще доведе с Исус онези, който са починали с Него. Според словото на Господа, ние ви казваме, че ние, които все още сме живи, които сме останали до идването на Господа, със сигурност няма да изпреварим онези, които са починали. Защото Сам Господ ще слезе от небето, със силна заповед, с гласа на архангела и с тръбния звук на Бог, и мъртвите в Христос ще възкръснат първи. След това, ние, които сме живи и сме останали ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците, за да посрещнем Господа във въздуха. И така ще бъдем с Господа завинаги (1 Солунци 4:14-17 NIV).  

Това събитие включва както възкресението на мъртвите в Христос и, впоследствие, внезапната трансформация на онези, които още са живи:

Чуйте, казвам ви една тайна: Няма да починем всички, но всички ще се променим – в миг, в мигване на око, при последната тръба. Защото тръбата ще прозвучи, мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се променим. Защото тленното трябва да се облече с нетленното, и смъртното с безсмъртното (1 Коринтяни 15:51-53 NIV).

Заедно те ще бъдат грабнати в облаците. Забележете, че никой няма да бъде грабнат в небето, само в облаците.

В допълнителен контраст на теорията за грабването, след като бъдат възкресени и/или променени те ще се върнат с Христос на земята.

Те не са се поклонили на звяра нито на образа му и не са приели неговия белег на челата си или на ръцете си. Те оживяха и царуваха с Христос хиляда години. (Останалите мъртви не оживяха докато не свършиха хилядата години.) Това е първото възкресение (Откровение 20:4-5 NIV).

Това първо възкресение води началото на хиляда годишно царуване на земята с Христос:

Блажени и святи са онези, които участват в първото възкресение. Втората смърт няма власт над тях, но те ще бъдат свещеници на Бог и на Христос и ще царуват с него хиляда години (Откровение 20:6 NIV).

Това събитие определено завършва сегашния век.

Исус даде на учениците детайлно описание за „белега на [Неговото] идване и за края на века“, което ще бъде времето, когато онези, които са умрели в Христос ще бъдат възкресени.[30] Исус описва събития и обстоятелства по времето на Неговото действително, физическо завръщане, и по-късно, ангели потвърждават, че Исус ще се върне.[31] Няма да има никаква тайна при завръщането на Господа; то е определено да бъде най-поразителното събитие в цялата човешка история.

Kато противоположност на тесногръдия възглед на грабването като възможност да се избяга на небето, самото възкресение е много по-значително понятие в Писанието. То описва състоянието, което идва, когато някой е станал победител над смъртта.

Когато тленното е облечено с нетленното, и смъртното с безсмъртното, тогава ще се изпълни писаното: „Смъртта беше погълната победоносно“. „Къде, о смърт, ти е победата? Къде, о смърт, ти е жилото?“ Жилото на смъртта е греха, а силата на греха е закона. Но благодаря на Бога! Той ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос (1 Коринтяни 15:54-57 NIV).

Възкресението се прилага само след като някой е умрял, физически или символично. Възкресението дава пълна трансформация в природата на съществото, свободна от последиците на греха и на смъртта. Дори за тези, които са още физически живи, след възкресението съществуването е доста различно от бившия живот на човека, тъй като той е изцяло ново същество:

Единствения път напред е чрез възкресение. Човека минаващ през този процес започва нов живот като възкресено същество и ново създание. Няма истина в някакво осъждане за грях основано на стария живот, и въпреки че продължителния процес на покаяние и на обновяването на ума, човека е освободен от последиците от греха.[32]

Тялото, в което се възкресяват мъртвите

„Но някой може да попита Как се възкресяват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?[33] Павел продължава, за да отговори напълно на  този въпрос:

Когато сееш, ти не посяваш тялото, което ще бъде, а само семе, може би на жито или на нещо друго. Но Бог му дава тяло както Той е решил, и на всяко семе Той дава негово собствено тяло. Не всяка плът е еднаква: Хората имат една плът, животните имат друга, птиците друга и рибите друга. Има също и небесни тела и има и земни тела; но блясъка на небесните тела е един, а блясъка на земните тела е друг. Слънцето има един блясък, луната друг, а звездите друг; и звезда от звезда се различава по блясък. Така ще бъде с възкресението на мъртвите. Тялото, което се сее е тленно, възкръсва нетленно; сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в слабост; възкръсва в сила; сее се естествено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има естествено тяло, има и духовно тяло. Така е писано: „Първият Адам стана жива душа“; последният Адам, животворящ дух. Духовното не дойде първо, а естественото, и след това духовното. Първият човек беше от земната пръст; вторият човек е от небето. Какъвто беше земния човек, такива са и тези, които са от земята; и какъвто е небесния човек, такива и са тези, които са от небето. И точно както сме носили образа на земния човек, по същия начин ще носим и образа на небесния човек. Заявявам ви, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Чуйте, казвам ви една тайна: Ние няма всички да починем, но всички ще се променим – в един миг, в миг на око, при последната тръба. Защото тръбата ще прозвучи, мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, а ние ще бъдем променени. Защото тленното трябва да се облече с нетленното, и смъртното с безсмъртното. Когато тленното се облече в нетление, и смъртното в безсмъртие, тогава ще се изпълни писаното: „Смъртта беше погълната победоносно“. „Къде, о смърт, ти е победата? Къде, о смърт ти е жилото?“ Жилото на смъртта е греха, а силата на греха е закона. Но благодаря на Бога! Той ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос. Затова, скъпи мои братя, стойте здраво. Нека нищо да не ви помръдва. Винаги се предавайте напълно на работата на Господа, защото знаете, че трудът ви в Господа не е напразен (1 Коринтяни 15:37-58 NIV).

Той първо обяснява, че когато сееш, ти не сееш резултатите, които ще дойдат, а семето, от които ще дойдат резултатите. Така че, ако някой посее жълъд, от него пониква дъб, нещо показателно по-голямо от това, което е било посято. Той предлага като обяснение на факта, че този феномен е лесно се наблюдава в природата, отбелязвайки, че има много различни видове тела на земята, като на птиците, рибите и на животните.

Той простира сравнението до небесата и сравнява небесните тела и техния блясък със земните. Земята е различна от слънцето, луната и звездите; и дори звездите са различни една от друга и по обкръжението си и по блясъка си. Той използва тази аналогия, за да сравни естественото тяло с духовното, и в това сравнение, наблюдава, че естественото тяло е тленно, слабо и се изражда с времето.

Докато духовното тяло е нетленно, славно и силно, Павел силно твърди, че, колкото е сигурно, че има естествено тяло, има и духовно тяло, което идва след естественото. Той заключава, че „точно както сме носили образа на земния човек, така ще носим образа и на небесния“, говорейки за Адам и Исус Христос, съответно.

Възкресението ще донесе духовно тяло на мястото на естественото.

Ние всички няма да заспим, но всички ще се променим – в миг, в мигване на око, при последната тръба. Защото тръбата ще прозвучи, мъртвите ще бъдат възкресени нетленни, а ние ще се променим. Защото тленното трябва да се облече с нетленното, и смъртното с безсмъртното. Когато тленното се е облякло с нетленното, и смъртното с безсмъртното, тогава ще се изпълни писаното: „Смъртта беше погълната победоносно“ (1 Коринтяни 15:51-54 NIV).

Исус е „първия плод“ на тези, които са умрели: Той беше разпънат в естественото Си тяло и умря; и беше възкресен в духовното Си тяло като Христос. Той не остави, в гроба, останки от предишното Си, естествено тяло; по-нисшата форма беше включена в по-висшата, духовното тяло.

Тяло, душа и дух

Един от въпросите свързани с възкресението е дали възкресението обслужва някаква цел за тези, които са занасяни на небето когато умрат. За да се разбере нуждата от възкресение след като човек умре, е нужно да имаме по-пълна картина за това, което Бог възнамерява.

Бог даде на човешките същества духове, за да свързват човечеството с Бога. Чрез духа всеки човек има достъп до небесните области и разбиране относно Божието намерение за създаването на света. Бог също даде на хората и душа, така че всеки човек да може да пренася разбирането за небесата и за Бог в  едно практично и функционално управление на земята. Бог обви и духа и душата във физическо тяло, закотвяйки ги в областта на земята. Тези три различни елемента – дух, душа и тяло – всички са обречени на различна дестинация след като тялото умре.

При физическата смърт, тези три компонента се разделят.

Тогава хората отиват във вечния си дом и опечалените вървят по улиците. Спомнете си за Него – преди сребърната връв да се скъса, и златната чаша да се счупи; преди стомната да се строши при извора, и колелото да се счупи при кладенеца, и пръстта да се върне в земята, от която е дошла, а духът да се върне при Бога, който го е дал (Еклесиаст 12:5-7 NIV).

Когато тялото умре, съдът на духа и на душата се изгубва, и човек напуска връзката с естествения свят. Човешкия дух се връща при Бога, произхода, от който идва. И, в зависимост от това дали човека е бил присъединен към тялото на Христос или не, душата отива на небето или в ада.[34]

Тялото е затворено в земната пръст, от която първоначално е направено. Трябва да се отбележи, че то единствения от трите елемента от съществото на човека, който в действителност умира. Следователно, то единствения елемент на човека подложен на възкресение. Духа остава жив и същото е и с душата, но те повече не са свързани с естествения свят.[35]

Второто възкресение и последния съд

Телесното възкресение ще се случи за онези, които са умрели в Христос, по време на първото възкресение и завръщането на Христос. За невярващите, обаче, има второ възкресение. Това възкресение на неправените мъртви ще се случи в края на милениума, който е след връщането на Христос:

(Останалите от мъртвите не оживяха докато не свършиха хилядата години.) … Тогава видях един голям бял престол и Един, който седеше на него. Земята и небесата побягнаха от присъствието Му, и нямаше място за тях. И видях мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола, и се отвориха едни книги. Отвори се и една друга книга, която е книгата на живота. Мъртвите бяха съдени според това, което бяха извършили както е записано в книгите. Морето предаде мъртвите, които бяха в него, и смъртта и Хадес предадоха мъртви, които бяха в тях, и всеки човек беше съден според това, което е правил. След това смъртта и Хадес бяха хвърлени в огненото езеро. Огненото езеро е втората смърт. Ако на някой името не се намери записано в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро (Откровение 20:5, 11-15 NIV).

В това време онези, които не са част от първото възкресение ще бъдат възкресени, за да се изправят пред Божия съд като застанат пред големия бял престол в края на милениума.

Всеки, който е новороден от Духа е прибавен към това тяло и има законното право да нарече Бог свой Баща. В същност, първия вик на всеки новороден вярващ е вика за приемане на Бог като негов Баща: „Татко! Татко!“[36]

В личността на Христос, човек е възстановен до първоначалния план на Бог за неговия или нейния живот на земята и упълномощен от икономиката предназначена да поддържа духовния човек. Такъв човек е ново създание, роден от Духа, свързан с Христос, и приет от Бог като син. Това е истина, над която всички измами, на врага не могат да надделеят. Тя установява вярващия като духовно същество, което не може да бъде отделено от Божията любов.


[1]Битие 1:11 KJV.

[2]Йоан 12:24 NIV.

[3]Вижте Йоан 11:25 NIV.

[4]Солейн и Солейн, Татко мой! Татко мой!, стр.42 (2012г.).

[5]Вижте Йоан 3:6-7 NIV.

[6]Битие 8:22 NIV (курсивът в добавен).

[7]Йоан 11:25-26 NIV.

[8]Лука 3:38 NIV.

[9]Солейн и Солейн, Татко мой! Татко мой! стр.53 (2012г.).

[10]Солейн и Солейн, по-горе, стр.75.

[11]Пак там.

[12]Пак там.

[13]„В зората на Рождество Христово“ (1629).

[14]1 Коринтяни 12:11-12 NIV.

[15]Вижте Ефесяни 5:23 NIV: „Защото съпруга е главата на съпругата както Христос е главата на църквата. Неговото тяло, на което Той е Спасителя“.; вижте също Римляни 12:5; 1 Коринтяни 12:12-13, 27 NIV.

[16]Деяния 2:22 NIV.

[17]Деяния 2:24, 32, 36 NIV.

[18]Вижте 1 Коринтяни 15:42-44 NIV.

[19]1 Коринтяни 15:17-19 NIV.

[20]Йоан 11:25-26 NIV.

[21]Вижте Римляни 8:15-17 NIV: „Защото не сте приели дух, който ви прави отново роби на страха, а приехте Духа на осиновлението. И чрез Него викаме: Авва Татко. Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца. А ако сме деца, тогава сме наследници – наследници на Бог и сънаследници с Христос, ако наистина участваме в страданията Му, за да можем да участваме също и в славата Му“.

[22]Вижте Йоан 17:5 NIV: „И сега, Татко, прослави Ме в Твоето присъствие със славата, която имах с Теб преди създаването на света“.

[23]Вижте Йоан 14:6-7 NIV: „Исус отговори: Аз съм пътя, истината и живота. Никой не идва при Татко освен чрез Мен. Ако наистина Ме познавате, ще познавате и Моя Баща. От сега нататък, Го познавате и сте Го видели“.

[24]Колосяни 1:12 NIV.

[25]Йоан 3:6-7 NIV.

[26]Вижте Римляни 8:11 NIV: „И ако Духът на Този, Който възкреси Исус от мъртвите живее във вас, Този, Който възкреси Христос от мъртвите ще даде също живот и на вашите смъртни тела чрез Духът Си, Който живее във вас“.

[27]1 Коринтяни 13:11 NIV‘ вижте също 1 Коринтяни 3:1-3 NIV: „Братя, не мога да ви говоря като на духовни, а като на светски – просто бебета в Христос. Дадох ви мляко, а не твърда храна, защо още не бяхте готови за нея. В същност, все още не сте готови. Все още сте светски. Защото докато има ревност и кавги сред вас, не сте ли светски? Не действате ли като прости хора?“

[28]Вижте 1 Коринтяни 5:11б-12 NIV: „Бог ни е дал вечен живот, и този живот е в Сина Му. Който има Сина има живот; който няма Сина на Бог няма живот“.

[29]Вижте 1 Солунци 4:14-17.

[30]Матей 24:3 NIV; вижте също 1 Солунци 4:14-17 по-горе.

[31]Вижте Деяния 1:10-11 NIV.

[32]Вижте Римляни 6:22-23 NIV: „Но сега, когато сте свободни от грях и сте станали слуги на Бог, ползата, която пожънвате води към святост, а резултата е вечен живот. Защото заплатата на греха е смърт, а Божия дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ“.; Солейн и Солейн, Сериите Изучаване на първоначалните учения, „Кръщения“, стр.9 (2012г.).

[33]1 Коринтяни 15:35 NIV.

[34]Вижте Матей 10:28 NIV: „Не се страхувайте от онези, които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро, страхувайте се от Онзи, Който може да убие и душата и тялото в ада“.

[35]Вижте също Евреи 4:12 NIV: „Защото Божието Слово е живо и действащо. По-остро от всеки двуостър меч, то прониква дори до разделяне на душата и духа, ставите и костния мозък; то отсъжда мислите и отношенията на сърцето“.

[36]Римляни 8:14 NIV.