ГЛАВА ВТОРА – ВЯРА В БОГ

Каква полза има от това, братя мои, ако човек казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата да го спаси? Ако брат или сестра са голи, и лишени от ежедневна храна, и някой от вас им каже: Идете си с мир, бъдете стоплени и нахранени; въпреки всичко не им даде нещата, които са необходими за тялото; каква полза има от това? Дори вярата, ако няма дела, е мъртва, бивайки самотна. Да, може да каже някой: Ти имаш вяра, а аз имам дела: покажи ми вярата си без делата си, а аз ще ти покажа вярата си чрез делата си. Ти вярвате, че има само един Бог; и правиш добре: дяволите също вярват, и треперят. Но не знаеш ли, о безразсъдни човече, че вярата без дела е мъртва? Нашия баща Авраам не се ли оправда чрез дела, когато принесе сина си Исаак на олтара? Виждате ли как вярата работеше с делата му, и чрез дела вярата се усъвършенства?… Вижте тогава как чрез дела е оправдан човек, а не само чрез вяра. … Защо както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела също е мъртва (Яков 2:14-26 KJV).

Вяра в Бог е второто Първоначално учение в Евреи 6:1-2. Автора на това писмо до Евреите ги укорява, казвайки: „Въпреки че до сега трябваше да бъдете учители, вие отново имате нужда някой да ви учи на първоначалните истини на Божието слово. Имате нужда от мляко, а не от твърда храна!… Твърдата храна е за зрелите, които чрез постоянна употреба са се обучили да разпознават доброто от злото“.[1]

Разбирането и постоянната употреба на тези Първоначални учения позволяват на всеки вярващ да „върви към зрялост“ в своето взаимоотношение с Христос и Неговото тяло. Разбирането и практикуването на вяра в Бог превежда човек от основната вяра в „Исус и то разпънат“, държана от всички вярващи, в начин на живот, който демонстрира мъдростта и силата на Христос.

Важността на вярата в Бог лежи в разбирането на ролята на Исус в примиряването с Татко Бог. „[Христос] е образа на невидимия Бог, първородния над цялото творение. … А сега Той ви примири чрез физическото тяло на Христос чрез смъртта, за да ви представи святи пред Себе Си, без недостатък и свободни от обвинение“.[2]

Невидимия Бог възнамеряваше да стане видим на земята чрез Сина. Земята щеше да познае Бащата чрез Сина, и щеше да има достъп до Бащата чрез Сина.[3] Това взаимоотношение изискваше от Сина да постави живота си напълно на разположение на Своя Баща, без значение от изискванията върху този живот. То изискваше пълната вяра на Сина в природата на любовта на Своя Баща.

Този модел на живот беше предназначен да бъде копиран във всеки, който също е Божий син.

А сега когато вярата дойде, ние вече не сме под надзора на закона. Всички вие сте синове на Бог чрез вяра в Христос Исус, защото всички вие, които сте се кръстили в Христос сте се облекли с Христос. Няма нито юдеин нито грък, нито роб нито свободен, нито мъж нито жена, защото всички вие сте едно в Христос Исус. Ако принадлежите на Христос, тогава сте потомци на Авраам, и наследници според обещанието. Галатяни 3:25-29 NIV; вижте също Римляни 8:15-17 NIV.

Първоначалното учение Вяра в Бог определя вярата в контекста на това специфично взаимоотношение с Бог. „Без вяра не е възможно да се угоди на Бог, защото всеки, който идва при Него, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които ревностно Го търсят“.[4]

Вярата не е въпрос на поставяне на надежда в непознатото или непознатия. Тя започва с установяване на възгледа, че Бог съществува, и в този контекст Бог желае да живее и да бъде виждан като Баща живеещ чрез Своя син. Следователно, вярата е повече от вярване в смъртта на Исус на кръста; тя също така изисква живот моделиран според живота на Исус на земята.

Основанието за вярата е Божието слово към Неговия син. „Човек не живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“.[5] Тази дума определя Божието намерение за живота на човека. Божия син ще разкрива невидимите Божии качества в живота, който Бог е произнесъл за него или за нея.

Всеки е роден на земята, за да изпълни предварително определена божествена цел. Това постоянно се потвърждава в Писанието. Бог каза на Еремия: „Преди да те оформя в утробата Аз те познавах, преди да се родиш Аз те отделих; назначихте за пророк на нациите“. [6]

Докато Исус беше на изпитание за живота Си, Той заяви на римския губернатор, Пилат Понтийски: „…поради тази причина се родих, и заради това дойдох на света, да свидетелствам за истината….“[7] Бог даде на Йосиф сънища в неговото детство, които се изпълниха когато стана на 30 години.[8] И, Бог „…отдели [Павел] от рождението му“ да занесе словото на Господа на езичниците.[9]

Бог е определил цел за всеки човек още преди раждането му, избирайки да направи Себе Си видим уникално чрез всеки човек, който избира Неговия начин на живот.

Вярата в Бог започва с разбирането, че има един уникален живот заради който всеки човек е поставен на земята. Вярата е убеждението, че Бог ще поддържа съществуването, което Той избира да има чрез всяка личност. Вярата в Бог е начин на живот съвместим с това убеждение, избирайки пътя, който Бог е определил. 

Вярата като начин на живот

Съвременните учения за вяра са насочени към това да обслужват изискванията на преобладаващата култура на сирака.[10] От гледната точка на културата на сирака, вярата е привилегия да се моли Бог за нещата, които човек желае. Тези молби са склонни да подчертават нуждата на хората от снабдяване и защита: молби за материални блага, физическо изцеление, защита от зло, или махането на пречки. Това са молби, които човек вярва, че осигурят неговото или нейното оцеляване. Ефикасността на вярата, която обслужва културата на сирака зависи от силата на убеждението на човека, че Бог може и ще изпълни молбата. В крайна сметка, овластяването на тази версия на вярата и желаните резултати се определят от индивида.

Въпреки съвременните интерпретации, вярата в Бог отразява основното убеждение в живота на човека, че Исус дойде от Татко, за да разкрие Неговата природа и да възстанови първоначалното Божие намерение за създаването на човечеството. Тя започва с вяра в Исус, като Сина, Който е изпратен.[11]

Христос Исус постави този модел пред нас: „Сина е сиянието на Божията слава и точното представяне на Неговото същество, поддържайки всичко чрез мощното Си слово. След като снабди очистване за греховете, Той седна от дясната страна на Величието в небето“.[12]

Вярата в Бог носи същото осветяване за света, показвайки властта и силата на Бог във всички Божии синове и в корпоративния Син. Следователно, вярата в Бог е убеждение, което се показва в един начин на живот, който е според модела на Христос Исус и Неговото взаимоотношение с Татко Бог. Вярата като начин на живот има два неразделни компонента: дела и убеждение. Яков учи:

Колко е добро това, братя мои, ако човек претендира, че има вяра, но няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? Представете си, че някой брат или сестра са останали без дрехи или ежедневна храна. Ако някой от вас му каже: „Върви си, желая ти всичко най-добро; бъди стоплен и добре нахранен“, но не направи нищо за физическите му нужди, колко добро е това? По същия начин, вярата сама по себе си, ако не е придружена от действие, е мъртва ков 2:14-17 NIV).

Убеждението като основата на начина на живот, отива отвъд интелектуалното убеждение; то изисква действия основани на това убеждение. Яков по-нататък подчертава това, казвайки:

Но някой ще каже: „Ти имаш вяра; аз имам дела“. Покажи ми вярата си без дела, а аз ще ти покажа вярата си чрез това, което правя. Ти вярваш, че има само един Бог. Добре! Дори демоните вярват в това – и ги побиват тръпки. … Както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва. (Яков 2:18-19, 26 NIV).

Убеждението само по себе си не е начин на живот, а делата сами по себе си не представят точно Божията природа, понеже те не показват убеждението, че Христос ще подкрепя живота, който Той живее чрез всеки човек.

Хората могат да извършват велики дела отделно от Бог, но тези дела не са дела на вяра. Исус учеше: „Който говори от себе си, го прави, за да спечели почит за себе си, но който работи за почитта на Този, който го е изпратил е истински човек; няма нищо фалшиво в него“.[13]

Изобилно благотворителните хора или групи често превъзхождат църковните организации по отношение на доброволни дела. Някои се занимават с подпомагащи проекти, които са в глобален мащаб, разгръщайки армии от работници в служба на човечеството. Те работят, за да изкоренят смъртоносните болести, да подобрят образованието и да снабдяват храна и вода за обществата по земното кълбо. Тези добри дела доста са надминали колективните усилия на църковните програми, но не са мотивирани от вяра.

Основата позната като вяра в Бог е избиране на начин на живот видимо основан на знанието, че Бог ще подкрепи Своето намерение да бъде направен видим чрез Своите синове. Човек извършва този избор, като моделира начина си на живот според Исус Сина и Неговото взаимоотношение с Бог Бащата. Затова, Исус учи: „Моето учение не е Мое. То идва от Този, Който Ме е пратил. Ако някой избере да върши Божията воля, той ще открие дали учението Ми идва от Бог или Аз говоря от Себе Си“.[14] Христос е Синът модел, Който демонстрира вяра в Бог, като направи невидимия Бог видим чрез Себе Си.  

Вярата като същност и доказателство

Какви действия на начин на живот на верния човек разкриват Божиите невидими качества? „А вярата е същността на нещата, за които се надяваме, доказателството за невидимите неща“.[15] Вярата дава достъп до същността на нещата, за които се надяваме, определяни и подкрепяни от доказателството на невидимите неща. Има система от доказателство на невидимия свят, която дава форма на действията, които човек прави чрез вяра.

Има видима област и невидима област. „Чрез вяра разбираме, че вселената беше оформена с Божията заповед, така че това, което се вижда не беше направено от това, което е видимо“.[16] Реалностите на невидимото управляват всички събития в естествения свят. Същността, която вярата на някого носи във видимата област се определя напълно от невидимата.

Необходимо е да се разбере невидимата област и „доказателството за невидимите неща“, защото това оформя основата за делата извършени чрез вяра. Разбира се, неспособността да се наблюдава тази област прави просто разбирането й трудно – да оставим настрана това да пристъпим към нея. Функционирането в естествения свят в хармония с невидимите духовни реалности изисква разбиране на духовната област, достатъчна да даде възможност на човека да се облегне на нейното съществуване. В съгласие с  това, Писанията снабдяват за разбирането на връзката между естествената (видимата) и духовната (невидимата) области.

Пълния контрол, който невидимата област упражнява над видимата, показва един ред на власт. Невидимия свят съдържа по-висш ред на власт от света, в който живеят хората, както се доказва от всеобхватната невидима сфера на влияние.[17] Обаче, човечеството има достъп до власт по-голяма от тази на ангелите:

Не на ангелите подчини Той идния свят, за който говорим. … „Ти Си Го направи малко по-долен от ангелите; увенчал Си Го със слава и чест, и Си поставил всичко под краката Му“. Поставяйки всичко под Него, Бог не е оставил нищо, което да не Му е подчинено. Все пак в настоящето не виждаме всичко да Му е подчинено (Евреи 2:5, 7-8 NIV).

Където Бог е дал на човечеството власт, Той е направил това от Своя трон, Небесното царство. Тази власт е над ангелската, правейки „всичко подчинено“ на нея; Той е Всевишният.

В невидимата област има също и място, в което живеят демонични същества. Справяйки се с демоничното, Исус разкри реда на измерението на тази власт. Въпреки че човечеството е „малко по-долно“ от дори тези ангели, Исус, Неговите ученици и другите упражняват власт над тях. Исус обясни: „…ако Аз изгонвам демони чрез Божия Дух, тогава Божието царство е дошло върху вас“.[18] Исус заповядваше на демоните чрез властта на по-висшия ред, този на Небесното царство.

Повече от това просто да командва ангелските множества, вярата в Бог донася същността на невидимата област, правейки я видима в живота на вярващия. Същността на всичко, за което той или тя копнее се намира в областта, която оперира изцяло чрез природата и силата на Бог. Вярващия, живеейки живот основан на вяра, пренася тази същност в естествената област.

Обаче, достъпа до Бог и до Неговата област изисква човека да вярва в съществуването на Бог и че Бог е и заинтересован и желае да се появи в обстоятелствата, с намерение да помогне в проблема. Следователно, за да носи същността на вярата, вярващия трябва да може да се обляга на Божиите предшестващи дейности, посочвайки точно този модел на поведение от страна на Бог. Доказателството трябва да покаже, че има един невидим свят и Бог над този невидим свят, чиято природа е да обича човека и който беше модел за посещаване на човека, за да му помогне в неговото време на нужда.

Множество примери в Писанието оформят голямото доказателство, което установява точно този модел на поведение относно Бог и Неговата област. Писанията предоставят запис на много от посещения на Бог на човека, започвайки с Адам и Ева в Едемската градина и продължавайки през ранната история на човечеството.

Тези посещения дават основата на вярата за онези, които Бог посещава, и сега, комбинирани с техните дела на вяра, те снабдяват всички вярващи със запис за модела на Божиите взаимодействия с човечеството. Евреи 11 описва образец на историческия модел, чрез който човечеството може да се обляга на Бог:

Чрез вяра Авел принесе на Бог по-добра жертва от тази на Каин. Чрез вяра той беше похвален като праведен, когато Бог говори добре за неговите приноси. … Чрез вяра Енох беше взет от този живот, така че не преживя смърт; той не можеше да се намери, защото Бог го беше взел. … Чрез вяра Ной, когато беше предупреден за неща, които не се виждаха, в свят страх построи ковчег, за да спаси семейството си. Чрез вярата си той осъди света и стана наследник на правдата, която идва чрез вяра. Чрез вяра Авраам, когато беше призован да отиде на едно място, което по-късно щеше да получи като наследство, се покори и отиде, въпреки че не знаеше къде отива. … Чрез вяра Авраам, въпреки че беше в напреднала възраст – и самата Сара беше безплодна – можа да стане баща, понеже счете за верен Този, Който беше направил обещанието. … Чрез вяра Авраам, когато Бог го изпитваше, принесе Исаак в жертва. Този, който беше получил обещанията, щеше да пожертва едничкия си син, въпреки че Бог му беше казал: „Чрез Исаак ще се брои потомството ти“. … Чрез вяра Исаак благослови Яков и Исав относно тяхното бъдеще. Чрез вяра Яков, когато умираше, благослови Йосифовите синове, и се поклони като се облегна на върха на тоягата си. Чрез вяра Йосиф, когато края му беше близо, говори за изхода на израилтяните от Египет и даде инструкции за костите си. Чрез вяра родителите на Мойсей го криха три месеца, след като се роди, защото видяха, че не беше обикновено дете, и не се страхуваха от царския указ. Чрез вяра Мойсей, когато порасна, отказа да бъде познат като сина на дъщерята на фараон (Евреи 11:4-5, 7-8, 11, 17-18, 20-24 NIV).

В Новия завет, съществува подобно изобилие от доказателства. Обаче, относно Божията благонадеждност да се явява в полза на човечеството, Исус е превъзходното доказателство.[19] Това доказателство е повече от достатъчно за вярващите да се облягат на истината за съществуването на невидимата област, подчинена на Божия контрол.

Въпреки че Самият Бог е невидим, Неговите взаимодействия с човечеството не оставят съмнение както за съществуването Му така и за намерението Му да припише съдба и да я изпълни във всяка личност, която Го избере. Вярата в Бог се формира в убеждението, че в Бог съществува цялата същност, която поддържа уникалната идентичност на всеки човек на земята в Христос. Вярата упълномощава икономиката на Духа, давайки достъп до тази същност и поддържайки я чрез доказателството на невидимите неща.  

Икономиката на Духа

Бог е замислил една икономика, за да упълномощи Своите цели на земята. Бог постановява една вечна цел, а Святия Дух снабдява силата на Христос достатъчна за подкрепата на това постановление. Икономиката на Духа описва раздаването на власт и сила в човешките обстоятелства, за да упълномощят Божиите постановления от небето.

Определени религиозни кръгове лишават термина диспенсация  от основното му значение – а именно да раздава или да разпределя – и да го прави на езика на изкуството със специфично и напълно различно значение. Като термин на изкуството, те го използват за обозначаване на период от време или епоха, през които Бог изпълнява определено обещание. На тази особена употреба на термина диспенсация очевидно й липсва подкрепа от какъвто и да е прочит на Писанието, както и обикновената употреба. Това е една неточна измислица, преди всичко замислена да поддържа едно небиблейско предубеждение.

Вместо това, диспенсация е раздаване или разпределяне на една икономика, предназначена да подкрепя една небесна инициатива, като по този начин гарантира успеха на тази инициатива. Думата икономика произлиза от гръцката дума ойкономос, която съдържа термина ойкос (означаващ „дом“) и номос (означаващ „закон“ или „обичай“).[20]Бог е установил Своя дом като икономиката, чрез която Духа действа в Тялото на Христос. Тази диспенсация взема формата на увеличен прираст на реда на Божия дом.

Историята на Исус ходещ по водата илюстрира икономиката на Духа:

Когато дойде вечерта, учениците Му слязоха на езерото, където се качиха в една лодка и отплаваха за Капернаум. Вече се беше стъмнило, а Исус все още не беше отишъл при тях. Духаше силен вятър и водата стана буйна. Когато бяха гребали три или три и половина мили, те видяха Исус да приближава към лодката, ходейки по водата; и се уплашиха. Но Той им каза: „Аз съм; не се страхувайте“. Тогава бяха склонни да Го вземат в лодката, и веднага лодката стигна до брега, където те отиваха (Йоан 6:16-21 NIV).

Тази история показва контраста между икономиката на Духа и човешката икономика. Усилията на учениците, гребейки срещу вятъра и придвижвайки се малко, представляват стандартната човешка икономика – трудът и усилието получават съпротива от несполуката, и успеха идва чрез упорство. Хората са действали според тази икономика от падението насам.[21] Хората са развили една икономика основана на усилията на човека, свеждайки Бог до един помощник, който може да промени променливите ветрове, които възпрепятстват труда на човека. Тази икономика е родила онези учения на вяра, които се стремят да изпълнят лични желания за снабдяване и защита.

Факта, че човек ходи по водата представя една различна икономика.

Исус приближава учениците в лодката докато те се мъчат с противопоставящата се буря, като представя едно обрисуване рамо до рамо, в което познатата икономика съществува с духовната. Исус и учениците Му тръгват от едно и също пристанище, вървят в една и съща посока.

Въпреки че Исус тръгна по-късно от тях, вятъра спря напредването на лодката и Исус, бивайки незасегнат, ги настигна и щеше да ги задмине. Исус действаше в една различна икономика, въпреки че и Той и учениците бяха на едно и също място по едно и също време.

Въздействието, което духовната икономика на Исус имаше върху естествената област е показано, когато Той влиза в лодката на учениците. Ако Исус ги беше задминал, човек можеше да заключи, че двете икономики действат напълно отделно една от друга. Обаче, учениците Го поканиха в тяхната лодка и „веднага лодката стигна до брега, където те отиваха“. Исус носи Своята икономика с Него винаги и превръща тяхната икономика в Негова, като по този начин сравнява ползите от Неговата икономика с техните човешки обстоятелства.

Съвместно съществуващите реалности на вечното и естественото са обслужвани от отделни и различни икономики, но вечната икономика на Духа винаги ще заобикаля и променя обстоятелствата на естествената област, прехвърляйки я в икономиката на Духа. Резултата се определя като чудотворен. Той издига естественото до равнището на духовното, и в това превъзходство, невъзможното става възможно.

Вярата в Бог произвежда една непоклатима увереност в реалността на Бог. Зрелият Божий дом функционира в света, според Духа, чрез Божията сигурност и пълна увереност в Него. Тази непоклатима увереност поддържа начина на живот на вярващия.[22]  

По-висшите и по-низшите власти

Преобладаващата реалност, която управлява обстоятелствата на човешкото съществуване във видимия свят произхожда от невидимия духовен свят.[23] Всичко, което въздейства на човечеството произхожда от невидимия свят. „Така че ние поставяме очите си не на това, което се вижда, а на онова, което не се вижда. Защото това, което се вижда е временно, а онова, което не се вижда в вечно“.[24] Когато се действа сред невидимите области, вярата е необходима, понеже хората не са склонни да приемат нещо, което може да не е установено от опит като реалност.

Човечеството съществува в естествената, видима област, но хората са духовни същества облечени в тяло направено от пръст. Основната природа на човека се издига над естествената област. Обаче, разбирането на човек на духовната област е ограничено до това, което Святия Дух предава на неговия или нейния дух. Това знание не е пълно, понеже Святия Дух предава знанието необходимо за целта на този човек. Например, човек трябва да знае определената Божия цел за неговия или нейния живот; и човек също трябва да притежава достатъчно знание за подредбата и функцията на духовната област.

Тези истини са скрити за тези, чието виждане е управлявано от ума на душата, понеже след падението, когато очите на човешката душа бяха отворени, човека повече не виждаше себе си като дух облечен в плът, а само като плът.[25] Обаче, за човека воден от Духа, Духът ще снабдява знанието, което позволява на човек да оперира в естествения свят като духовно същество и ще позволява на човек да решава кои неща са от Бог и кои идват от врага. Следователно, чрез вяра и икономиката на Духа, хората са способни да изявяват реалностите на вечната област в естествената област, понеже те са духове поддържани в естествената област от физически тела.

Вярата включва взаимодействието между двете области. По-висшата област е духовната, и редът в тази област управлява по-ниската земна област.[26] Начина на живот основан на вяра позволява достъп в духовната област, за да се приеме икономиката, която поддържа Божиите цели за човека.

Нуждата на човечеството да се въвлече в духовните области съществува понеже има конфликт, който обхваща видимия и невидимия свят. Най-високия ред, заеман от Божия трон, е третото небе.[27] Това е обиталището на Бог и на Неговите ангели, и Неговата власт поддържа Небесното царство и на небето и на земята. Сатана и неговите ангели паднаха на едно място по-ниско във власт от третото небе и са в конфликт с Божия трон.[28] Бивайки в конфликт с Божия трон, Сатана и неговите сили също така се противопоставят на настъпването на Божието царство на земята, най-ниската област.[29]

В края на краищата, сатанинската област и човешката област са подчинени на властта на Божия трон, Всевишният. Съответно, Самият Бог може да призове Сатана да се яви и да даде отчет.[30] Подобно, Сатана иска позволение, за да върши своите дейности по земята.[31] Властта, която идва от небето превъзхожда всяка човешка или демонична претенция за власт в някоя от областите.

Човечеството, чиято цел е да представя Бог, ще се изправи пред демоничните сили и трябва да разбере, че се прилагат определени правила за сражение. Справянето с демоничното представлява конфликта между хората и създания от по-висше измерение.

Хората са в по-ниската позиция на власт. Ако някой се опита да отмени демонична претенция на власт – да обитава в човек, например – този човек трябва да осъзнае, че демона е използвал по-висше знание, за да отстоява своята претенция. Вярващия, който се сражава с демоничното трябва да пристъпи към властта от Божия трон. Икономиката, която следва ще постави претенцията за власт на демоничното същество срещу истината на силата и властта на Небесното царство, разкрити чрез Духа и подкрепяни от Божия трон. Като представител на Божието царство човека може да отмени демоничната претенция за власт.[32] Следователно, хората побеждават демоничните смущения и влияния чрез властта на Божия трон.

Вяра на практика

Бог е разгърнал Своите синове във времето и пространството, за да представляват интересите на Неговото царство. Божиите синове носят реда на царството на Татко в по-долните измерение. Врагът се противопоставя на този ред и действа от по-голямо място на сила и власт от тези на човечеството. За да представляват Татко Бог, вярващите трябва силно да осъзнават властта, чрез която функционират. Вярата в Бог на практика е действието на човека от основата на най-висшата власт.

Вярата е в действие понеже представянето на Татко Бог силно контрастира, а често и се противопоставя на човешките устройства на власт. Например, ако човек или група е водена от съгласието на многобройното население, това лидерство може да успее срещу земните опозиции, защото те са на равнопоставени условия за конкуренция. Обаче, многобройното население няма сила или власт да повлияе на демоничното, и затова лидерството не може да бъде упълномощено да се ангажира с влияние идващо от демоничните сили. Това е истина без значение дали хората съзнават своите опозиционни действия или не.

Където тази структура е допълнително сполетяна от културата на сирака, която преобладава в човешките управления, вярата става просто едно допълнително средство за снабдяване и защита.

Божия син няма нужда да доставя собственото си снабдяване и защита. Сина представлява Бащата, а Татко Бог вече знае, че всеки човек ще се нуждае да успява в това представяне. Вярата в Бог освобождава човека от товарите на снабдяване и защита. Относно мярката на вярата на човек, както се вижда от неговите или нейните неотложни приоритети, Исус учеше:

„И така не се безпокойте, казвайки: Какво ще ядем? или Какво ще пием? или Какво ще облечем? Защото езичниците тичат след всички тези неща, а вашия небесен Баща знае, че се нуждаете от тях. Но търсете първо Неговото царство и Неговата праведност, и всички тези неща също ще ви се дадат“ (Матей 6:31-33 NIV).

Вярата в Бог означава, че Божия син е изцяло погълнат с напредването на интересите на Татко на земята.

Вярата изисква убеждение в съществуването на невидимото без значение от факта, че то не може да се види. Зрелият Божий син ще живее според убеждението в съществуването на Бог, въпреки че това съществуване не може да бъде видяно или измерено чрез материалните обстоятелства. Следователно, чрез Божията воля, духовната икономика ще упълномощава действията на Божия син, който е достатъчно зрял, за да извика ресурсите на небесното царство в подпомагане на Божиите цели на земята.

Зрелият син има яснота относно своята роля да представлява Татко. Исус, напълно зрелият Син, имаше активно общение с Бог, и всичко, за което се молеше беше отговорено. Дори в молитвата му да бъде освободен от страданието, което щеше да претърпи, Исус беше в съгласие с Божията воля.[33]

Човек не трябва да бъде отклоняван от Божието желание директно да отговаря на молбата на незрелия син, обаче. Той често прави това. Въпреки този факт, някои настояват, че незрелия син не получава последователен отговор на своите молитви, понеже не се е научил, нито е практикувал последователно, подходящите формули за придумване на Бог в последователен благосклонен отговор.

Истината, обаче, е, че незрелия син често се колебае между културата на сирак и тази на син, но Бог му снабдява нуждата да премине напълно в културата на син. Тази нужда често включва Бог директно да отговаря на молбите на незрелия син. Вярата изгражда зрялостта.

Вярата, като начин на живот, е подражание на Исус. Исус описва стандарта на вярата като „Синът не може да прави нищо от Себе Си; Той може да прави само  това, което вижда Баща Му да прави, понеже каквото Татко прави Синът също го прави“.[34]

Същността на Неговото общение с Татко беше както Неговата идентичност така и основата, върху която Той се свързваше с Божия трон. Исус обърна напълно внимание на волята на Своя Баща, бивайки уверен в знанието, че от каквото и материално нещо да се нуждае, ще му бъде редовно прибавяно.[35] Доказателството за тази реалност беше Неговия начин на живот, който редовно показваше силата и властта, които изтичаха от Божия трон, и от Неговата връзка като Син със своя Баща.  Той никога не се занимаваше с искане от материално съображение. Той се фокусираше изключително на  това да представя Своя баща на земята. Той имаше редовна опозиция от врага, но преживяваше свръхестествената грижа на Татко. Крайния израз на вярата на Исус и непреклонното желание на Неговия Баща да подкрепя Сина Си, беше възкресението на Христос от мъртвите.

Вяра и зрялост

Вярата е основана на сигурността на взаимоотношението с Бог, която снабдява една икономика на земята, в която един син може да живее в пълно доверие. При отсъствието на тази яснота на разбиране вярващия може да преживява отговори на своите молитви за снабдяване и защита, но винаги когато тези молби противоречат на вечните цели на Бог за неговия живот, вярващия преживява разочарованието на неизпълнената молба. Този факт, в комбинация с оскъдността на водителство, често е водил хората до несигурност и някак си до охладняване на доверието в Бог.

За да се възстанови доктрината на вяра в Бог, всеки вярващ трябва да бъде научен от началото, че вярата се гради върху реалността на Бог като негов или неин Баща и че всеки човек е поставен на земята, за да представя Татко Бог. Същността на взаимоотношението между човечеството и Бог е основата, върху която сина се доверява за своето благосъстояние и овластяване. Това взаимоотношение се доказва постоянно с растящото доказателство за божествена намеса, преживявано случайно в началото на живота на човека като вярващ и ставащо установено през различните етапи на зрялостта. Доказателството и за вечната реалност и за божествената сила ще се увеличи в живота на вярващия през различните етапи на растеж, от най-ранно детство до зрялост и през целия живот на човека.

Всеки вярващ е пригоден за специфична съдба, която изисква божествено упълномощаване, за да може тази съдба да успее. Процеса на узряване носи по-голяма яснота за точната природа на тази вечна цел, заедно с функцията на човека в съответствие с тази цел. С това функциониране непременно идва по-голямо доверие в икономиката на Бог. Накрая, вярата в Бог ще стане начина на живот на зрелия син.



[1]Евреи 5:12, 14 NIV.
[2]Колосяни 1:15, 22 NIV.
[3]Вижте Йоан глава 14 NIV.
[4]Евреи 11:6 NIV.
[5]Матей 4:4б NIV.
[6]Еремия 1:5 NIV.
[7]Йоан 18:37б NIV.
[8]Вижте Битие 37:5-19 NIV.
[9]Галатяни 1:15; вижте също стих 16 NIV.
[10]За по-детайлно разискване на тази култура, разгледайте Татко Мой! Татко Мой! От Сам Солейн и Николас Солейн.
[11]Вижте Йоан 6:28б-29 NIV:Какво трябва да правим, за да вършим делата, които Бог изисква? Исус отговори: Божието дело е това: да вярвате в Този, Когото Той е изпратил“.
[12]Евреи 1:3 NIV.
[13]Йоан 7:18 NIV.
[14]Йоан 7:16-17 NIV.
[15]Евреи 11:1 KJV.
[16]Вижте Евреи 11:3 NIV.
[17]Пак там; Евреи 2:7, 9 NIV, показва, че човечеството беше направено „малко по-долу от ангелите“.
[18]Матей 12:28 NIV; вижте също Лука 9:1 NIV: „Когато Исус беше повикал дванадесетте, Той им даде сила и власт да изгонват демони и да лекуват болести“.
[19]Вижте Йоан 3:16 NIV: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя един и единствен Син, така че, който вярва в Него да не погине, а да има вечен живот“.
[20]Третия нов международен речник на Уебстър Пълен, „икономика“. (Мериам-Уебстър, 2002; на разположение на http://unabridged.merriam-uebster.com; June 8, 2012.)
[21]Вижте Битие 3:19 NIV: Бог установява новата икономика на човечеството, казвайки: „С потта на челото си ще ядеш храната си докато се върнеш в земята, понеже от нея си взет; защото си пръст и в пръстта ще се върнеш“.
[22]Вижте Матей 4:4 NIV: „…Човек не живее само с хляб, а с всяко слово, което излиза Божиите уста“.
[23]Вижте Евреи 11:3 NIV.
[24]2 Коринтяни 4:18 NIV.
[25]2 Коринтяни 4:3-18 NIV.
[26]Вижте Псалм 8:5 NIV: „Ти Си Го направил малко по-долу от небесните същества и Си Го увенчал със слава и чест“.; вижте също Евреи 2:7, 9 NIV: „Ти Си Го направил малко по-долу от ангелите; увенчал Си Го със слава и чест. … Но виждаме Исус, който беше направен малко по-долу от ангелите, сега увенчан със слава и чест, понеже претърпя смърт, така че чрез Божията благодат да може да вкуси смърт за всички“.
[27]Вижте 2 Коринтяни 12:2 NIV: „Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години беше занесен на третото небе. Дали е бил в тялото или извън тялото не знам – Бог знае“.
[28]Вижте Исая 14:12-14 NIV: „Как си паднал от небето, О утринна звезда, сине на зората! Отсечен си до земята, ти който някога поваляше народите! Ти казваше в сърцето си: Ще се възкача на небето; ще издигна престола си над Божиите звезди; ще седя възцарен на планината на събранието, на най-високите висини на святата планина. Ще се възкача над върховете на облаците; ще стана като Всемогъщият’”.; вижте също Матей 24:29 NIV, отнасящо се за „небесни тела“, който ще разклатят.
[29]Вижте Ефесяни 6:12 NIV: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу управителите на този тъмен свят и срещу духовни сили на злото в небесните области“.
[30]Вижте Йов 1:6-7 NIV: „Един ден ангелите дойдоха да се представят пред Господа, и Сатана също дойде с тях. Господ каза на Сатана: Откъде идваш? Сатана отговори на Господа: От скитане по земята и ходене напред назад по нея“.
[31]Вижте Лука 22:31 NIV: „Симоне, Симоне, Сатана поиска да ви пресее като пшеница“.
[32]Вижте Матей 12:28 NIV.
[33]Вижте Матей 26:39 NIV: „…Той падна по лицето си на земята и се молеше: Татко Мой, ако е възможно, нека тази чаша да се вземе от Мен. Обаче, не както Аз искам, а както Ти искаш“.
[34]Йоан 5:19б NIV.
[35]Вижте Матей 21:2-3 NIV: „Идете в селото пред вас, и веднага ще намерите едно магаре вързано там, с нейното жребче. Отвържете ги и Ми ги доведете. Ако някой ви каже нещо, кажете му, че Господ се нуждае от тях, и той ще ги изпрати веднага“, изпълнявайки Захария 9:9 NIV.