Съдържание Цялата книга на една страница

Част 8 – Глава LХІ

Те последваха сатана.

 

1. Тогава той хвана Адам и Ева за ръце и ги изведе от пещерата. 2. Тъкмо бяха излезли, когато Бог разбра, че сатана е победил Адам и Ева и ги е извел навън преди да минат 40 дена, за да ги заведе на отдалечено място и да ги унищожи. 3. Словото на Бога дойде отново, прокле сатана и го изгони. 4. Бог започна да говори на Адам и Ева: “Защо излязохте от пещерата?” 5. Адам каза: “Създал ли си човек преди нас? Защото когато бяхме в пещерата изведнъж се появи приятелски настроен стар човек, който ни каза: “Аз съм изпратен от Бога и идвам да ви заведа на място за почивка.” 6. Ние повярвахме, о, Боже, че е Твой пратеник и тръгнахме с него, независимо че не знаехме къде ще отидем.” 7. Тогава Бог каза на Адам: “Ето, той е баща на злото и ви изведе и от градината на насладите. Когато видя, че с Ева се съгласихте единодушно да постите, да се молите и да не излизате от пещерата преди края на 40-ия ден, сатана пожела да провали намерението ви и да разруши споразумението ви; да отсече цялата ви надежда и да ви изгони някъде, където ще може да ви унищожи. 8. Нямаше да може да ви стори нищо, освен ако не се представи като човек, каквито сте и вие. 9. Затова когато дойде, лицето му беше като вашите и ви показваше различни неща за да ви убеди, че всичко е истина. 10. Понеже съм милостив и благосклонен към вас, не му разреших да ви погуби. Вместо това го изгоних далеч от вас. 11. Затова сега, о, Адаме, вземи Ева, върнете се в пещерата си и останете там до сутринта на 41 ден. Когато излезете, идете към източната врата на градината.” 12. Адам и Ева се поклониха на Бог като Го хвалеха и благословяха за освобождението, което им донесе. Върнаха се в пещерата. Всичко това се случи вечерта на 39 ден. 13. Те стояха и страстно се молеха Бог да им даде сила защото бяха отслабнали от глада, молитвите и жаждата. Въпреки това останаха будни и се молиха цяла нощ. 14. Тогава Адам каза на Ева: “Стани да отидем до източната страна както ни каза Бог.” 15. Казаха ежедневните си молитви както бяха свикнали, излязоха от пещерата и отидоха до източната врата на градината. 16. Адам и Ева се молиха и призоваваха Бог да им даде сили и да им изпрати нещо, с което да задоволят глада си. 17. Когато свършиха, бяха много слаби за да се движат. 18. Тогава дойде Словото на Бога и им каза: “О, Адаме, станете и донесете тук двете смокини.” 19. Адам и Ева се изправиха и се приближиха до пещерата.

следваща глава Глава LХІІ