Съдържание Цялата книга на една страница

Част 7 – Глава LV

Сблъсъкът между Бог и сатана.

 

1. Тогава Божието Слово дойде при Адам и Ева и ги възкреси от смъртта като им каза: “Защо се качихте тук? Възнамерявахте ли да влезете в градината, от която ви изгоних? Това няма да стане днес, а тогава когато заветът ми с вас се изпълни.” 2. Тогава, чувайки тези думи заедно с пляскането на ангелските криле, Адам и Ева заплакаха и Адам каза на ангелите, които не виждаха: 3. „О, духове, които слугувате на Бога, погледнете мен и естеството ми, неспособно да ви вижда! Когато бях в предишното си сияйно състояние, аз ви виждах, пеех хваления като вас и сърцето ми беше много над вашите. 4. Сега след като съгреших, сияйното естество вече не е мое и аз изпаднах в това нещастно състояние. Стана така, че не мога да ви виждам и вие не можете да ми служите както преди защото плътта ми е животинска. 5. Все пак, о, Божии ангели, молете Бог заедно с мен да ме възстанови такъв, какъвто бях преди. Да ме спаси от мизерията и да махне от мен смъртната присъда, която ми наложи когато се разбунтувах срещу Него.” 6. Щом ангелите чуха тези думи, изпитаха голяма болка и проклеха сатана, който измами Адам за да попадне от градината в мизерията, от живота в смъртта, от мир в неприятности, от радостта в чужда земя. 7. Ангелите казаха на Адам: “Ти се подчини на сатана и пренебрегна Словото на Бога, което те създаде; повярва, че сатана ще изпълни всичко, което ти е обещал. 8. Сега, о, Адаме трябва да знаеш какво ни се случи преди неговото падение. 9. Той събра множествата си и ги измами като им обеща да им даде велико царство и божествена природа. Даде и други обещания. 10. Те повярваха, че това, което им обеща е истина, предадоха му се и отхвърлиха Божията слава. 11. Той поиска и от нас да му се подчиним и да приемем празните му обещания. Ние не приехме съветите му и не се подчинихме. 12. Тогава, след като се бори дръзко с Бога, се присъедини към множествата си и ни обяви война. И ако Божията сила не беше с нас, нямаше да имаме надмощие и да го изхвърлим от небето. 13. Когато отпадна от нас, в небесата настана голяма радост. Защото ако беше останал, на небето нямаше да има място за нито един ангел. 14. По Божията милост обаче, той беше изгонен от нас в тъмната земя защото сам се беше превърнал в тъмнина, в работник на неправдата. 15. И той продължи, о, Адаме да воюва срещу теб докато те измами и ти беше изгонен от градината в чужда земя. В нея те нападнаха всички тези изпитания. Смъртта, която Бог му даде, беше дадена и на теб. О, Адаме ти му се подчини и се възпротиви на Бога.” 16. Всички ангели се зарадваха и хвалиха Бога. Помолиха Го да не унищожава и този път Адам защото е поискал да влезе в градината, а да има търпение докато се изпълни обещаното и да му помага в този свят, докато бъде освободен от ръцете на сатана.

следваща глава Глава LVІ