Съдържание Цялата книга на една страница

Част 5 – Глава ХХХVІІ

42 дена наказание не могат да изкупят дори 1 час грях.

 

1. Тогава Адам каза на Ева: “Виждаш ли тези смокини и листата им, с които се покрихме когато бяхме лишени от чистото си естество? Сега не знаем каква нищета и страдание могат да ни сполетят ако ги изядем. 2. Затова, о, Ева, нека се въздържим и да не ги ядем; нека поискаме Бог да ни даде плод от дървото на живота.” 3. Така и направиха. Не изядоха смокините. 4. Адам започна да умолява Бога да му даде от плода на дървото на живота: “О, Боже, когато престъпих заповедта Ти в шестия час на петъка, бяхме лишени от чистото си естество и заради престъплението си останахме в градината само 3 часа. 5. Вечерта Ти ни изгони. О, Боже, ние съгрешихме за един час пред Теб и толкова изпитания и скърби се изсипаха върху нас от този ден нататък. 6. През всичките 43 дни не изкупихме единия час, в който съгрешихме! 7. О, Боже, погледни ни с милостивото си око и не ни отмъщавай според престъплението ни. 8. О, Боже, дай ни от дървото на живота за да ядем, да живеем и никога повече да не усетим страдания и беди на тази земя, защото си Бог. 9. Когато престъпихме заповедта Ти, Ти ни изгони от градината и изпрати херувим да пази дървото на живота за да не ядем от него и да не забравим слабостта си въпреки греха си. 10. Сега, Господи, изтърпяхме тези дни и понесохме страдания. Направи тези 43 дни да бъдат равни на единия час, в който съгрешихме.”

следваща глава Глава ХХХVІІІ