Съдържание Цялата книга на една страница

Част 4 – Глава ХХХ

Адам получава първите блага от света.

 

1. След това Бог заповяда на ангел Гавраил да слезе в градината и да каже на херувима, който я пазеше: “Ето, Бог ми заповяда да дойда в градината, да взема сладък, ароматен тамян и да го дам на Адам.” 2. Ангел Гавраил слезе в градината както му беше заповядал Бог и каза на херувима това, което му беше заповядано. 3. Херувимът каза: “Добре.” Ангел Гавраил влезе и взе тамяна. 4. Тогава Бог заповяда на Ангел Рафаил да слезе в градината и да говори с херувима за малко смирна и да я даде на Адам. 5. Ангел Рафаил слезе и каза на херувима. Той отговори: “Добре.” Тогава Рафаил взе смирната. 6. Златните пръчки бяха от индийско море и бяха скъпоценни камъни. Тамянът беше от източната граница на градината, а смирната – от западната граница, откъдето горчивината споходи Адам. 7. Ангелите занесоха тези неща на Бога, който беше до Дървото на Живота в градината. 8. Бог им каза: “Потопете ги в извора на живота, вземете ги и напръскайте с водата Адам и Ева за да се утешат малко в мъката си и после им ги дайте. 9. Ангелите направиха каквото Бог им каза като дадоха всичко на Адам и Ева на върха на планината, където сатана ги беше поставил когато искаше да ги убие. 10. Когато Адам видя златните пръчки, тамяна и смирната, той се зарадва защото мислеше, че златото е знак за царството, от което бе дошъл, тамянът е знак за сияйната светлина, която му беше отнета и смирната е знак за мъката му.

следваща глава Глава ХХХІ