Съдържание Цялата книга на една страница

Глава V

Ева, развълнувана, извършва благородно застъпничество, поемайки цялата вина.

 

1. Тогава Адам и Ева влязоха в пещерата и се молиха на непознат за нас език, който те самите знаеха добре. 2. Докато се молеха, Адам повдигна очи и видя скалата и тавана на пещерата. Те не му позволяваха да вижда нито небето, така и Божиите творения. Той заплака като се удряше силно в гърдите, докато падна на земята като мъртъв. 3. Ева седна и също се разплака, защото мислеше, че Адам е мъртъв. 4. После стана, простря ръцете си към Бога, молейки за милост и състрадание и каза: “О, Боже, прости греха ми и не си спомняй за него. 5. Защото аз станах причина за изгонването на слугата ти от градината в тази проклета земя – от светлината в мрака и от дома на радост, в този затвор. 6. О, Боже, виж как слугата ти падна и му върни живота за да може да плаче и да се покае от престъплението си, което извърши заради мен. 7. Не отнемай точно сега душата му. Остави го да живее и да се държи според степента на покаянието си и да изпълнява волята ти както преди смъртта си. 8. Ако не го върнеш към живот, тогава, о, Боже, вземи и моята душа, но не ме оставяй в този подземен затвор сама и самотна. Не искам да остана в този подземен затвор сама на този свят, без Адам. 9. Защото Ти, о Боже, с твоята сила му даде дълбок сън, взе едно ребро от гърдите му и възстанови на това място плътта му. 10. Ти взе това ребро, което бях аз и ме направи жена, блестяща като него, и ми даде сърце, ум и говор. Облече ме в плът също като неговата. Направи ме с твоята милост и сила същата като Адам. 11. О, Боже ние сме едно и Ти си нашия създател – този, който ни сътвори и двамата в един ден. 12. Затова, о Боже, върни му живота за да бъдем заедно в тази чужда земя, в която живеем поради престъпленията си. 13. Но ако не го съживиш, вземи и мен като него за да умрем и двамата в един и същи ден.” 14. И Ева плака горчиво и падна върху баща ни Адам защото болката й беше голяма.

следваща глава Глава VІ