Съдържание Цялата книга на една страница

Глава VІІ

Зверовете са успокоени.

 

1. Когато Адам и Ева чуха тези думи те още по–силно плакаха. Сърцата им обаче станаха по–силни в Бога защото почувстваха, че сега Бог им беше като баща и майка. Затова плакаха и потърсиха помощ от Него. 2. Тогава Бог се смили над тях и каза: “О, Адаме, сключих завета си с теб и няма да се отметна, нито ще ви върна в градината докато не се изпълни обещанието ми и не се изпълнят големите пет и половина дни.” 3. Тогава Адам каза на Бога: “О, Боже, Ти ни създаде и ни постави в градината. Преди да извърша престъпление Ти доведе при мен всички животни за да им дам имена. 4. Твоята благосклонност беше тогава с мен. Аз наименувах всяко едно животно според Твоя ум, а Ти ги подчини на мен. 5. Сега обаче, Боже когато престъпих заповедта Ти всички зверове се надигнаха срещу мен и ще разкъсат и мен, и Ева. Така ще изтрият живота ни от лицето на земята. 6. Затова те моля след като си ни изгонил от градината и си ни пратил в тази чужда земя, не оставяй животните да ни наранят.” 7. Когато Бог чу това, Той се смили над него и разбра, че казва истината за животните от полето, които ще се разбунтуват и ще ги разкъсат. А Бог беше разгневен на двамата заради престъплението им. 8. Бог заповяда на зверовете, на птиците и на всичко живо да дойдат при Адам и да му бъдат близки. Да не притесняват него и Ева, нито тези от децата им, които ще бъдат добри и праведни. 9. Тогава всички зверове освен змията, на която Бог беше ядосан оказаха почит на Адам, изпълнявайки заповедта на Бога.

следваща глава Глава VІІІ