Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LVІІ

“Затова паднах…”

 

1. Навън обаче Адам видя отвратителния му вид, уплаши се от него и му каза: “Кой си ти?” 2. Сатана му отговори: “Аз съм този, който се скри в змията, който говори на Ева и я примамваше докато ми се подчини. Аз я изпратих, мамейки я с думи за да те излъже и да ядете двамата от плода на дървото, отхвърляйки заповедта на Бога.” 3. Когато Адам чу тези думи му отговори: “Можеш ли да направиш градина за мен като Господ? Можеш ли да ме облечеш със същата сияйна същност, с която Бог ме облече? 4. Къде е божествената природа, която обеща да ми дадеш? Къде е мъдрото ти говорене, с което дойде първия път при нас в градината?” 5. Сатана каза на Адам: “Мислиш ли, че като съм обещал нещо наистина мога да го дам и да изпълня думата си? Разбери, че не мога. Защото аз самият никога не съм смятал да удържа обещанията си. 6. Затова паднах и накарах и теб да паднеш. Така и всеки друг, който приема съветите ми ще падне. 7. Сега, о, Адаме, тъй като си паднал, ти си под мое управление и аз съм твой цар. Така е защото ми се подчини и съгреши срещу Бога. Няма да има освобождение от ръката ми до деня, обещан ти от твоя Бог.” 8. После каза още: “Тъй като не знаеш кой е деня, за който се уговорихте с твоя Бог, нито часа, в който ще бъдеш освободен, ще умножим войната и убийствата срещу теб и потомците ти. 9. Това е нашето желание и огромно удоволствие – да не оставим нито един човешки син да наследи нашите места в небето. 10. Ето защо, Адаме, домът ти гори и ние няма да спрем да вършим зло ден и нощ. Аз, Адаме, ще те нападам когато влизаш в пещерата за да живееш в нея.” 11. Когато Адам чу тези думи той плака, тъгува и каза на Ева: “Чуй какво каза: че няма да изпълни нищо, което ни е обещал в градината. Наистина ли тогава ще ни бъде цар? 12. Ние ще молим Бог, нашия създател, да ни освободи от ръцете му.”

следваща глава Глава LVІІІ