Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LІІ

Адам и Ева ушиват първата риза.

 

1. Адам и Ева не казаха нищо повече, а плакаха пред Бога заради сътворението си и телата си, които имаха нужда от земно облекло. 2. Адам каза на Ева: “О, Ева, ще бъдем покрити с животински кожи и когато ги обличаме ще носим върху телата си символа на смъртта. Точно както смъртта е постигнала притежателите на кожите и ние ще умрем.” 3. Адам и Ева взеха кожите и се върнаха в пещерата на съкровищата. После, както бяха свикнали, останаха вътре и се молиха. 4. След това се замислиха как биха могли да си направят дрехи от кожите, тъй като нямаха никакви умения. 5. Тогава Бог изпрати ангела Си за да им покаже. Той каза на Адам: “Иди и вземи няколко тръна от палма.” Адам направи както му заповяда ангела. 6. Ангелът започна пред тях да обработва кожите за да ушие риза. Той взе тръните и започна да ги забучва в кожите. 7. Стана и помоли Бог да скрие тръните в кожите за да изглеждат, както си беше в действителност, като зашити с един конец. 8. Стана така както Бог заповяда. Кожите станаха дрехи за Адам и Ева и Той ги облече в тях. 9. От този момент голотата им беше покрита от очите на другия. 10. Това се случи в края на 51-ия ден. 11. Когато покриха телата си Адам и Ева се молиха, и търсиха милост от Бога; благодаряха Му, че се е смилил над тях и е покрил голотата им. И не спряха да се молят през цялата нощ. 12. Когато дойде утрото се помолиха както обикновено и излязоха от пещерата. 13. Адам каза на Ева: “Тъй като не знаем още какво има на запад от пещерата, нека отидем и видим.” Тръгнаха и отидоха направо на западната граница.

следваща глава Глава LІІІ