Глава LІХ

Осмото появяване на сатана при Адам и Ева.

 

1. Сатана, който мрази всяко добро, не им разреши да завършат молитвите си. Той извика множествата си и всички дойдоха. Каза им: “Тъй като Адам и Ева, които ние измамихме, се съгласиха заедно да молят Бога ден и нощ да ги освободи, тъй като няма да излязат от пещерата до 40 ден, 2. и тъй като ще продължават да се молят заедно да бъдат свободни от ръцете ни и да се върнат в предишното си състояние, трябва да решим какво ще правим с тях.” Множествата отговориха: “Твоя е силата, господарю, да направиш каквото възнамеряваш.” 3. Тогава сатана, велик във всяко зло, взе множествата си, отиде при пещерата в тридесетата нощ и би Адам и Ева докато ги остави като мъртви на земята. 4. Тогава при Адам и Ева дойде Словото на Бога, което ги избави от страданието и Бог каза на Адам: “Бъди силен и не се страхувай от този, който току що беше при теб.” 5. Но Адам плачеше и каза: “Къде беше Ти, о, Боже мой, когато ме наказаха с такива удари и страданието сполетя мен и Ева, Твоите творения?” 6. Бог му каза: “О, Адаме, виж, той е господар на всичко, което ти извърши; този, който каза, че ще ти донесе божественост. Къде е любовта му за теб? Къде са обещаните от него дарове? 7. Дали ще му хареса поне веднъж да дойде при вас за да ви успокои, да ви даде сила, да се зарадва заедно с вас или да изпрати множествата си да ви защитят? Ти му се подчини и се предаде на съветите му; последва заповедите му и престъпи Моите.” 8. Тогава Адам заплака и каза: “О, Господи, тъй като малко съгреших а Ти в отговор ме наказа жестоко, моля Те освободи ме от ръцете му; или имай милост и вземи душата ми сега в тази чужда земя.” 9. Бог каза на Адам: “Ако само виждаше нещата по този начин и се молеше така преди да съгрешиш! Тогава щеше да имаш почивка от нещастията, които ти се струпаха сега.” 10. Бог беше търпелив с Адам и с Ева ги остави в пещерата докато се изпълнят 40 дни. 11. Силата и плътта им бяха повяхнали от пост и молитва, от глад и жажда. Не бяха се хранили и не бяха пили нищо след като бяха напуснали градината; функциите на телата им все още не бяха установени. От глад нямаха сила да продължат да се молят до края на 41 ден. Паднаха на земята в пещерата; това, което все още се изплъзваше от устните им, бяха хваления.