Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХV

Адам и Ева придобиват храносмилателни органи. Последната им надежда да се върнат в градината е загубена.

 

1. Когато настъпи ден те станаха, помолиха се както бяха свикнали и излязоха от пещерата. 2. Бяха се разболяли обаче от храната защото не бяха свикнали с нея. Затова се върнаха вътре като си говореха: 3. „Какво ни причини храната та се чувстваме толкова зле? Толкова сме нещастни, че ще умрем! Щеше да бъде по-добре ако бяхме умряли, запазвайки телата си чисти, вместо да ядем и да ги оскверним с храна.” 4. Тогава Адам каза на Ева: “Болката не дойде при нас в градината; там не сме яли такава лоша храна. Мислиш ли, о, Ева, че Бог ще ни разболее чрез храната, която изядохме, че нашите вътрешности ще излязат; или Бог има намерение да ни убие с тази болест преди да изпълни обещанието си към нас?” 5. Тогава Адам започна да умолява Бога: “О, Господи, нека да не загинем заради храната, която ядохме. О, Господи, не ни наказвай. Отнеси се с нас според голямата си милост и не ни отхвърляй до деня, който си ни обещал.” 6. Тогава Бог погледна и приспособи телата им така, че да могат да ядат храната и да не загиват. 7. Адам и Ева натъжени се върнаха в пещерата и плакаха заради промяната на телата си. От този момент двамата разбраха, че са променени и цялата им надежда да се върнат в градината пропадна. 8. Затова сега телата им имаха други функции. Всяка плът, която има нужда от храна и течности за да съществува, няма място в градината. 9. Тогава Адам каза на Ева: “Ето, сега загубихме надежда и вяра, че ще влезем в градината. Доскоро принадлежахме към обитателите й; от сега нататък сме прах от земята и жители на земята. Няма да се върнем в градината до деня, в който Бог ни обеща да ни спаси и да ни върне там.” 10. Помолиха се Бог да има милост към тях. Умовете им се успокоиха, сърцата им бяха съкрушени и копнежът им беше охладен. Те бяха като чужденци на земята. Адам и Ева прекараха нощта в пещерата и спаха тежко защото се бяха нахранили.

следваща глава Глава LХVІ