Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХVІ

Адам работи за първи ден.

 

1. Когато настъпи утрото на следващия ден Адам и Ева се молиха и Адам каза: “Ето, поискахме храна и Бог ни даде. Сега нека Му поискаме и вода.” 2. Станаха и отидоха до брега на водния поток, който беше до южната граница на градината, от която преди това бяха откъснати. Стояха на брега и се молеха Бог да им заповяда да пият вода. 3. Божието Слово дойде при Адам И му каза: “О, Адаме, тялото ти стана животинско и вече има нужда от вода. Пийте с Ева и благодарете.” 4. Адам и Ева слязоха до потока и пиха докато телата им се освежиха. После хвалиха Бога и се върнаха в пещерата. Това се случи в края на 83-ия ден. 5. На 84-ия ден взеха двете смокини заедно с листата и ги закачиха в пещерата за да им бъдат знак и благословение от Бога. Поставиха ги там за да могат и потомците им, ако влязат, да видят чудесните неща, които Бог извърши за тях. 6. Тогава отново излязоха и помолиха Бог да им посочи храна, с която да нахранят телата си. 7. Словото на Бога дойде и каза: “О, Адаме, слез на запад от пещерата, стигни до земята с черната почва и там ще намериш храна” 8. Адам се подчини на Словото, взе Ева, отиде в посочената земя и намери узряло жито*, растящо на класове. Намери и смокини, и се зарадва много. 9. Тогава отново дойде Божието Слово и каза: “Вземи от житото и си направете сами хляб за да се нахраните.” И Бог даде на Адам мъдрост как от зърната да направи хляб. 10. Адам изпълни всичко и накрая се умори и отпадна. Тогава се върна в пещерата. Беше радостен, че е научил как се прави хляб.

 

*В книгата понятията “зърно” и “жито” са взаимозаменяеми. Споменаването е използвано може би за да се посочи вид древно семе, приличащо на египетско зърно познато като “Дурра”. Това е семе, което прилича на широко разпространеното в сухите области на Египет зърно.

следваща глава Глава LХVІІ