Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХІІ

Двете дървета.

 

1. Но злият сатана им завиждаше заради утехата, която Бог им беше дал. 2. Изпревари ги, отиде в пещерата, взе двете смокини и ги скри отвън за да не ги намерят. След това имаше намерение да ги убие. 3. Благодарение на божията милост, още щом смокините се оказаха в земята, Бог осуети намеренията на сатана и ги превърна в две плодни дървета, които засенчваха пещерата. Сатана ги беше заровил на източната страна. 4. Щом дръвчетата пораснаха и се покриха с плодове, сатана се огорчи, натъжи и каза: “По-добре да бях оставил двете смокини където си бяха защото ето, те се превърнаха в две плодни дървета, от които Адам ще може да се храни цял живот. Всъщност, аз възнамерявах да ги заровя, да ги унищожа и да ги скрия завинаги. 5. Обаче Бог преобърна намеренията ми и този свещен плод няма да загине. Той разкри това, което исках да извърша срещу слугите Му и го осуети.” 6. Сатана си отиде засрамен защото не беше премислил добре плановете си.

следваща глава Глава LХІІІ