Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХХVІІ

Каин, на 15 години и Авел на 12 растат разделени.

 

1. Когато Адам разбра, че големият брат мрази малкия, той се постара да смекчи сърцата им и каза на Каин: “О, сине мой, вземи от плодовете от посятото си и принеси жертва на Бога за да ти прости злината и греха.” 2. Той каза на Авел: “Вземи от това, което си посял и принеси жертва на Бога за да ти прости злината и греха ти.” 3. Тогава Авел се подчини на баща си, взе от посятото, приготви добра жертва и каза на баща си Адам: “Ела и ми покажи как да принеса жертвата.” 4. Те тръгнаха тримата с Ева и му показаха как да жертва дара си на олтара. След това стояха и се молеха Бог да го приеме. 5. Тогава Бог погледна Авел и прие жертвата. Беше по-удовлетворен от него, отколкото от жертвата заради доброто му сърце и чистото му тяло. Нямаше и следа от измама в него. 6. Когато слязоха от олтара и отидоха в пещерата където живееха, Авел, щастлив от това, че е принесъл жертва, я направи три пъти за една седмица по примера на баща си Адам. 7. Каин обаче не искаше да принася жертва, но заради баща си, който беше ядосан, принесе дар само веднъж. Той взе най-малката от овцете си и когато я принасяше очите му бяха постоянно върху нея. 8. Затова Бог не прие жертвата. Сърцето му беше пълно с мисли за убийство. 9. Тогава всички заживяха заедно в пещерата, в която Ева роди, докато Каин навърши 15 години, а Авел – 12.

следваща глава Глава LХХVІІІ