Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХХVІІІ

Ревност обхваща Каин и създава неприятности в семейството. Как бе планирано първото убийство.

1. Тогава Адам каза на Ева: “Виж, децата пораснаха. Трябва да помислим да ги оженим. 2. Ева отговори: “Как да направим това?” 3. Адам й каза: “Ще оженим сестрата на Авел за Каин а сестрата на Каин за Авел.” 4. Тогава Ева каза на Адам: “Не харесвам Каин защото е коравосърдечен, но нека остане с нас докато пожертваме нещо пред Бога в тяхно име.” 5. Адам не каза нищо повече. 6. В същото време сатана дойде при Каин и му каза: “Ето, Адам и Ева взеха решение да ви оженят. Съгласиха се да дадат сестра ти на Авел, а неговата – на теб. Ако приемеш съвета ми и ми се подчиниш, в сватбения ти ден ще ти дам красиви дрехи, злато и сребро в изобилие и моите роднини ще ви прислужват.” 8. Каин се зарадва и каза: “Къде са твоите роднини?” 9. Сатана отговори: “Те са в градината на север където веднъж имах намерение да заведа баща ти Адам. Той обаче не прие предложението ми. 10. Ако ти приемеш думите ми и дойдеш с мен след сватбата, ще си почиваш от мизерията, в която си сега; и ще се чувстваш по-добре от баща си Адам.” 11. При тези думи на сатана Каин отвори ушите си и се заслуша внимателно. 12. Той не остана на полето, а отиде при своята майка Ева. Започна да я бие, проклинаше я и й каза: “Защо планирате да вземете сестра ми и да я ожените за брат ми? Да не би да съм умрял?” 13. Майка му го успокои и го изпрати отново на нивата. 14. Тогава дойде Адам и тя му разказа за Каин. 15. Адам се натъжи и не каза нищо. 16. На следващата сутрин Адам каза на сина си Каин: “Вземи от най-хубавите и млади овце и ги принеси на своя Бог. Аз ще говоря с брат ти да принесе жертва от семена. 17. И двамата се подчиниха на баща си и принесоха жертвите си на планината до олтара. 18. Каин обаче се държа надменно към брат си, избута го от олтара и не го остави да принесе дара си. Той обаче принесе собствената си жертва с гордо сърце, пълно с коварство. 19. Тогава Авел събра камъни и на тях принесе жертвата си със смирено сърце. 20. Каин стоеше до олтара и извика към Бог да приеме жертвата му. Бог обаче не я прие, нито изпрати огъня Си за да я погълне. 21. Каин продължаваше да стои до олтара, обхванат от лошо настроение и злоба. Гледаше към брат си Авел за да разбере дали Бог ще приеме жертвата му. 22. Авел се помоли Бог да я приеме. Тогава Божествен огън слезе и я погълна. Бог вдъхна сладката миризма защото Авел Го обичаше и се радваше. 23. Тъй като Бог го харесваше, изпрати един светъл ангел в образ на човек, който взе участие в жертвоприношението. Това утеши Авел и укрепи сърцето му. 24. Каин наблюдаваше всичко, което се случваше с брат му и беше много разгневен от това. 25. Тогава отвори устата си и похули Бога защото не беше приел жертвата му. 26. Бог му каза: “Защо си тъжен? Бъди праведен и ще приема жертвата ти.” 27. Бог каза това на Каин като упрек, защото го ненавиждаше заедно с жертвата му. 28. Каин се отдръпна от олтара, цветът на лицето му се измени и с мрачно лице отиде при баща си и майка си. Разказа им всичко, което му се беше случило. Адам се натъжи защото Бог не беше приел жертвата на Каин. 29. Авел слезе радостен и с щастливо сърце. Каза на баща си и на майка си как Бог беше приел жертвата му. Те се зарадваха и го целунаха. 30. Авел каза на баща си: “Тъй като Каин ме избута от олтара и не ми разреши да жертвам дара си върху него, аз направих друг и там принесох жертвата си.” 31. Като чу това Адам съжали много защото това беше първия олтар, направен от него, на който самият той принасяше жертвите си. 32. А Каин беше толкова възмутен и ядосан, че отиде на полето, където сатана дойде при него и му каза: “Когато брат ти Авел потърси закрила от баща ви Адам тъй като ти го избута от олтара, двамата с майка ти го целуваха и се радваха за него повече отколкото за теб.” 33. Щом чу тези думи, Каин се изпълни с ярост и не каза на никого. Той очакваше момента, в който щеше да убие брат си. Заведе го в пещерата и му каза: 34. „О, братко, земята е толкова хубава и в нея има толкова красиви и приятни неща. Но братко, ти не си бил дори за един ден на полето за да изпиташ удоволствие от това. 35. Днес много бих желал да дойдеш с мен, да се забавляваш и да благословиш нивите и стадата ни защото си праведен и те обичам! Но ти си се отчуждил от мен!” 36. Авел се съгласи да отиде с брат си на полето. 37. Преди да тръгнат, Каин каза на Авел: “Почакай ме за да донеса тояга, защото има диви зверове.” 38. В своята невинност, Авел стоеше и чакаше брат си. Каин се върна и донесе тояга. 39. Двамата тръгнаха по пътя. Каин му говореше и го успокояваше, за да го накара да забрави за всичко.

следваща глава Глава LХХІХ