Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХХ

Тринадесето появяване на сатана за да измами Адам и да го накара да се ожени за Ева.

 

1. След това сатана, който мрази всяко добро, заедно с още двама се превърнаха в ангели и така заприличаха на ангелите, които донесоха на Адам злато, тамян и смирна. 2. Докато Адам и Ева си почиваха под дървото, те минаха край тях и ги поздравиха с красиви думи, пълни с измама. 3. Когато Адам и Ева видяха любезното им изражение и чуха милото говорене, Адам се изправи, поздрави ги с добре дошли и ги заведе при Ева. Сърцето на Адам се радваше защото си мислеше, че това са същите ангели, които им донесоха злато, тамяна и смирна. 4. Когато дойдоха при него първия път му донесоха мир и радост с присъствието си, и с това, което донесоха. Адам мислеше, че идват втори път за да им донесат отново нещо, с което да се утешат. Затова ги прие с радост и общуваше с тях. 5. Тогава сатана, най-високият от тях, каза: “Радвай се, о, Адаме и бъди щастлив. Виж, Бог ни изпрати да ти кажем нещо.” 6. Адам каза: “Какво е то?” Сатана отговори: “Съвсем просто нещо. То е Словото на Бог; ще го приемеш ли от нас и ще направиш ли каквото кажем? Ако не сте съгласни, ще се върнем при Бог и ще му кажем, че не желаете да слушате словото му.” 7. Сатана каза отново на Адам: “Не се страхувай и не трепери; не ни ли познаваш?” 8. Адам каза: “Не знам кои сте.” 9. Тогава сатана му каза: “Аз съм ангелът, който ви донесе злато и го остави в пещерата; другият ангел ви донесе тамян, а третият ви донесе смирна когато бяхте на върха на планината и после ви занесе в пещерата. 10. Бог обаче не изпрати днес другите ангели. Той ни каза: “Вие сте достатъчни.” 11. Когато Адам чу тези думи, той повярва и каза: “Говорете и кажете божието слово за да го приема.” 12. Сатана му каза: “Закълни се и ми обещай, че ще го приемеш.” 13. “Не знам как да се закълна и обещая”, каза Адам. 14. Сатана му каза: “Протегни ръката си и я сложи в моята.” 15. Адам протегна ръката си и я сложи в ръката на сатана. Тогава сатана му каза: “Сега кажи: Така както е истина, че Бог е жив, разумен и говори; че е поставил звездите в небето, създал е сушата от водите а мен от четирите елемента*, от прах и земя, така и аз няма да престъпя обещанието си, нито ще се откажа от думите си.” 16. И Адам се закле така. 17. Тогава сатана му каза: “Ето, мина малко време откакто излезе от градината и не си бил нито лош, нито зъл. Сега обаче, Бог ти казва да вземеш Ева, която произлезе от теб, и да се ожениш за нея за да носи децата ти, да те утешава и да прогони от теб болката и неприятностите; това не е трудно и няма нищо, което да те опозори.”

 

*Виж предишната бележка в глава ХХХІV, която се отнася за “четири елемента”.

следваща глава Глава LХХІ