Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХХІ

1.Когато Адам чу тези думи от сатана, той се натъжи много заради клетвата и обещанието си: “Да извърша ли прелюбодейство с моята плът и моите кости и да съгреша ли срещу себе си, та Бог да ме унищожи и да ме изтрие от лицето на земята? 2. Когато за първи път ядох от дървото, Той ме изгони от градината в тази чужда земя, лиши ме от сияйната ми същност и станах смъртен. Ако сега направя това, Той ще изкорени живота ми от земята, ще ме хвърли в ада и ще ме мъчи там дълго време. 3. Бог никога не е говорил такива думи, каквито ти ми каза; вие не сте Божии ангели и не сте пратени от Него. Вие сте дяволи, които идват при мен с фалшива външност на истински ангели. Далече от мен, вие прокълнати от Бога!” 4. Тогава тези дяволи избягаха и Адам и Ева станаха и се върнаха в пещерата на съкровищата. 5. Тогава Адам каза на Ева: “Ако си видяла какво направих, не казвай на никого. Съгреших пред Бога като се заклех във великото Му име и поставих ръката си в ръката на сатана.” Тогава Ева се успокои, както й каза Адам. 6. Адам стана, простря ръце към Бога, умолявайки Го със сълзи на очи да му прости. Адам остана така , молейки се 40 дни и нощи. Не пи и не яде нищо докато не падна на земята, изтощен от глад и жажда. 7. Тогава Бог изпрати Словото Си при Адам и му каза: “О, Адаме, защо се закле в името ми и защо сключи съюз със сатана?” 8. Адам плака и каза: “О, Боже, прости ми защото извърших това несъзнателно и повярвах, че това са Божии ангели.” 9. И Бог прости на Адам като му каза: “Пази се от дявола.” 10. И Той оттегли Словото Си от Адам. 11. Сърцето на Адам се успокои. Той взе Ева и излязоха от пещерата за да си приготвят храна. 12. От този ден Адам се бореше в мислите си защото не знаеше дали е правилно да се ожени за Ева. Страхуваше се, че ако го направи, Бог ще се разгневи. 13. Тогава Адам и Ева отидоха при реката от вода и седнаха на брега като хора, които се забавляват. 14. Сатана обаче, ревнуваше и планираше да ги унищожи.

следваща глава Глава LХХІІ