Съдържание Цялата книга на една страница

Глава LХХІІ

Сърцето на Адам гори. Сатана се появява като хубави девици.

 

1. Тогава сатана и десетима от войнството му се преобразиха в десет девици, каквито няма другаде по света. 2. Те излязоха от реката в присъствието на Адам и Ева и си говореха: “Елате, да видим лицата на Адам и Ева, които са земни хора. Колко са хубави и колко различно изглеждат от нас.” Те дойдоха при Адам и Ева и ги поздравиха. Стояха учудени срещу тях. 3. Адам и Ева също ги гледаха, чудеха се на хубостта им и казаха: “Нима има под нас друг свят, в който живеят толкова хубави създания? 4. Девиците казаха на Адам и Ева: “Да, разбира се, ние сме много.” 5. Тогава Адам им каза: “Как се размножавате?” 6. Те му отговориха: “Имаме съпрузи, които се ожениха за нас и ние носим техните деца. Те растат, на свой ред се женят и също имат деца. Така се увеличаваме. Ако ти не ни вярваш Адаме, ще ти покажем съпрузите и децата си.” 7. Те извикаха към реката сякаш за да повикат съпрузите и децата си и мъже и деца излязоха от реката. Всеки мъж застана до жена си заедно с децата си. 8. Когато Адам и Ева ги видяха, учудени онемяха. 9. Те казаха на Адам и Ева: “Виждате ли съпрузите и децата ни? Ти ще се ожениш за Ева също като нас и ще имате деца.” Това беше плана на сатана да измами Адам. 10. Той си помисли още: “Бог първо заповяда на Адам за дървото: “Не яж от него, иначе ще умреш.” Адам обаче яде и все пак Бог не го уби. Само постанови смъртта му както мъките и изпитанията, които ще траят докато напусне тялото си. 11. Сега ако го измамя да се ожени за Ева без разрешение на Бога, Той ще го убие.” 12. Затова сатана се появи по този начин пред Адам и Ева; възнамеряваше да го убие и да го заличи от лицето на земята. 13. Междувременно огънят на греха дойде върху Адам и той си помисли да извърши грях. Обаче се спря, страхувайки се, че ако последва съвета на сатана, Бог ще го убие. 14. Тогава Адам и Ева станаха и се молиха на Бога докато сатана и множествата му потънаха в реката. Така им показаха, че се връщат в собствения си свят. 15. Както обикновено, Адам и Ева се върнаха вечерта в пещерата на съкровищата. 16. Двамата застанаха и се молиха на Бога през нощта. Адам продължи да се моли, въпреки че беше объркан от мислите си за женитбата си с Ева. 17. Когато се появи светлината на утрото, Адам каза на Ева: “Стани да отидем до планината където ни донесоха златото и да се помолим на Бога.” 18. Ева каза: “За какво да се помолим?” 19. Той й отговори: “Искам да помоля Господ да ми обясни дали да се оженя за теб. Не искам да го направя без Негово разрешение защото ще ни погуби. Тези дяволи подмамиха сърцето ми да мисли за нещата, които ни показаха с греховното си появяване. 20. Тогава Ева каза: “Защо ще отиваме до планината? Нека по-добре да останем и да се молим в пещерата Бог да ни каже дали този съвет е добър.” 21. Тогава Адам започна да се моли: “О, Боже, знаеш, че съгрешихме срещу Теб и в този момент бяхме лишени от сияйното си естество; телата ни станаха животински и не могат без храна и вода, също както без животински желания. 22. Заповядай ни О, Боже, да не им се отдаваме без Твое разрешение, от страх, че ще ни унищожиш. Защото ако не ни позволиш ще бъдем безсилни, ще последваме съвета на сатана и Ти пак ще поискаш да ни убиеш. 23. Ако не, вземи душите ни и ни освободи от тази животинска похот. Ако не ни дадеш заповед за тези неща, отдели Ева от мен и ни остави далеч един от друг. 24. Но тогава, Боже, дяволите пак ще ни измамят, появявайки се в човешки облик; ще разбият сърцата ни и ще осквернят мислите ни един за друг. Дори и да не става въпрос за нашите взаимоотношения, ще се оскверним когато дяволите се появят при нас като хора.” Тук Адам свърши молитвата си.

следваща глава Глава LХХІІІ