Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХLІ

Първата човешка жажда.

 

1. Тогава Адам взе смокинята и я постави върху златните пръчки. Ева взе нейната смокиня и я сложи върху тамяна. 2. Теглото на всяка смокиня беше колкото на диня защото плодът от градината беше по-голям от плода на тази земя.* 3. Адам и Ева останаха и постиха докато се зазори. 4. Когато слънцето изгря, те още се молеха, а когато свършиха, Адам каза на Ева: 5. „О, Ева, ела, нека отидем до южната граница на градината, на мястото където тече реката и се разделя в четири посоки. Там ще се молим на Бога и ще искаме да ни даде да пием малко от водата на живота. 6. Бог не ни нахрани от дървото на живота за да не можем да живеем. Затова ще поискаме да ни даде от водата на живота и ще утолим жаждата си, вместо да пием от водата на тази земя.” 7. Когато Ева чу тези думи тя се съгласи с Адам. Двамата отидоха на южната граница съвсем близо до градината в края на реката от вода. 8. Застанаха и се помолиха на Господ да погледне веднъж към тях, да им прости и да изпълни молбата им. 9. След тяхната молитва Адам започна  сам да се моли на Бога: 10. „О, Боже, когато бях в градината и виждах водата, течаща от дървото на живота, нито сърцето, нито тялото ми искаха да пият от нея. Не изпитвах жажда защото бях жив и по-издигнат от сега. 11. За да живея не се нуждаех от Храната на Живота, нито пиех Водата на Живота. 12. Сега, о, Боже, съм мъртъв; плътта ми изгаря от жажда. Дай ми от Водата на Живота за да мога да пия и да живея. 13. Заради милостта Си, Боже, избави ме от тези напасти и изпитания и ме заведи в друга земя щом не искаш да живея в градината Ти.”

*Това се потвърждава в Битие 3:7 където листата на смокинята бяха достатъчно широки за да могат Адам и Ева да си направят дрехи от тях.

следваща глава Глава ХLІІ