Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХLІІІ

Дяволът опитва да предизвика пожар.

 

1. Тогава Адам и Ева се уплашиха и притихнаха. Адам каза на Ева: “Какъв е този огън до пещерата? Не сме направили нищо за да го предизвикаме. 2. Не сме пекли хляб, нито сме готвили супа. Не познаваме такъв огън и не знаем как да го наречем. 3. Откакто Бог изпрати херувима с огнения меч, който блестеше и светеше в ръката му и от страх паднахме на земята като мъртви, не сме виждали нещо подобно. 4. Сега виж, о, Ева, това е същият огън, който херувимът държеше когато Бог го изпрати да пази пещерата, в която живеем. 5. О, Ева, това е защото Бог ни е ядосан и ще ни изгони от нея. 6. О, Ева, пак престъпихме заповедта Му и Той изпраща огън да изгори всичко наоколо и да ни попречи да влезем в пещерата. 7. Ако това е вярно, о, Ева, къде ще живеем? Къде ще бягаме от лицето на Бога? Той няма да ни остави да живеем в градината и ни лиши от добрите неща в нея; постави ни в пещерата, където понесохме тъмнина, изпитания и лишения докато накрая намерихме утеха. 8. Сега, когато ни заведе в нова земя, кой знае какво би могло да ни се случи? Кой знае дали тъмнината й няма да е по-голяма от тъмнината на тази земя? 9. Знае ли някой какво може да се случи в онази земя през деня или през нощта? Знае ли някой дали ще бъде далеч или близо? Къде ли ще Му хареса на Бог да ни остави? Може би далеч от градината? Може Бог да ни попречи да Го виждаме защото престъпихме заповедта Му и постоянно Го умоляваме за нещо? 10. О, Ева, ако сме отдалечени от градината, как ще Го намерим отново и ще Му поискаме да ни даде злато, тамян, смирна и някой смокинов плод? 12. Къде ще Го намерим за да ни утеши още веднъж? Как ще се сети за нас за да изпълни завета, който сключи с нас?” 13. Адам не каза нищо повече и продължиха да гледат към пещерата и огъня, който пламтеше наоколо. 14. Този огън обаче беше от сатана. Той беше събрал дърва и сухи треви, които беше занесъл до пещерата. След това ги беше запалил за да я унищожи. 15. Така Адам и Ева щяха да тъгуват и той щеше да отсече вярата им в Бога и да ги накара да се отрекат от Него. 16. Заради милостта на Бога обаче, той не можеше да подпали пещерата. Бог изпрати ангела Си за да я опази от огъня докато той изгасне. 17. Този огън горя от обяд до вечерта на 45-ия ден.

следваща глава Глава ХLІV