Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХІ

Спомен за славните дни в градината.

 

2. Адам каза на Ева: “Няма да пием от тази вода дори и да умираме. О, Ева, ако тази вода влезе в нас, ще увеличи както нашите, така и наказанията на потомците ни.” 3. Адам и Ева се отдалечиха от водата без изобщо да пият от нея и влязоха в пещерата. 4. Когато бяха вътре те не се виждаха един друг; само чуваха шума, предизвикан от движенията им. 5. Дълбоко нещастен, Адам заплака като си удряше гърдите. Той се изправи и попита Ева: “Къде си?” 6. Тя му отговори: “Виж, аз стоя в мрака.” 7. Адам каза: “Спомни си сияйната същност, в която съществувахме когато бяхме в градината! 8. О, Ева, спомни си славата, която почиваше върху нас. О, Ева! Спомни си дърветата, които пазеха сянка над нас докато се движехме между тях. 9. О, Ева! Спомни си, че докато бяхме в градината, не знаехме ден и нощ. Помисли си за дървото на живота, от което течеше вода и блестеше над нас! Спомни си, о, Ева, земята в градината и нейния блясък! 10. Помисли си за градината, в която нямаше тъмнина докато бяхме в нея. 11. После, едва дошли в тази пещера, тъмнината ни покри отвсякъде и не можем повече да се виждаме; цялото удоволствие от живота изчезна.”

следваща глава Глава ХІІ