Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХІІ

Как мракът застана между Адам и Ева.

 

1. Адам се биеше в гърдите и двамата с Ева тъгуваха до разсъмване. Те въздишаха цяла нощ в Miyazia (термин от етиопския календар, бел. прев.) 2. Адам се удряше и се тръшкаше в земята, като скърбеше горчиво поради мрака. 3. Ева чу шума от падането му на земята. Тя го потърси опипом и го намери да лежи на земята като труп. 4. Тъй като се страхуваше, остана до него безмълвна. 5. Милостивият Бог видя смъртта на Адам и мълчанието на Ева, която се страхуваше от мрака. 6. Божието Слово отиде при Адам, възкреси го от смъртта и отвори устата на Ева за да проговори. 7. Адам се изправи и каза: “О, Боже, защо светлината си отиде от нас и мракът ни покри? Защо ни оставяш в продължителна тъмнина? Защо ни докара тази напаст? 8. Къде беше тази тъмнина преди да ни покрие? Точно заради нея не можем да се виждаме един друг. 9. Докато бяхме в градината нито бяхме видели, нито знаехме какво представлява мракът. Не бях скрит от очите на Ева и тя от моите. Нямаше мрак, който да ни разделя. 10. И двамата се намирахме сред блестяща светлина. Аз я виждах и тя ме виждаше. Откакто дойдохме в тази пещера, тъмнината ни покри и ни раздели един от друг. Тя не ме вижда и аз нея също. 11. О, Господи, ще ни поразиш ли с тази тъмнина?”

следваща глава Глава ХІІІ