Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХІІІ

Падането на Адам. Защо бяха създадени денят и нощта.

 

1.Когато милостивият и пълен със състрадание Бог чу гласа на Адам, му каза: 2. “О, Адаме, докато добрият ангел ми се подчиняваше, блестяща светлина почиваше върху него и неговите множества. 3. Когато престъпи заповедта ми, Аз го лиших от сияйното му естество и той стана черен. 4. Когато беше на небето в царството на светлината, той не познаваше мрака. 5. После съгреши и Аз го свалих на земята. Тогава тъмнината падна върху него. 6. С теб стана същото, Адаме. Ако беше останал в градината и ми се подчиняваше, светлината още щеше да е върху теб. 7. Когато чух обаче за престъплението ти, Аз те лиших от тази сияйна светлина. Все пак, поради милостта ми не те превърнах в мрак, а направих тялото ти от плът и върху нея опънах кожа за да понася студ и горещина. 8. Ако бях оставил гнева си да падне с пълна сила върху теб, щях да те разруша; ако те бях превърнал в мрак, щеше да е все едно, че съм те убил. 9. В милостта си обаче те направих такъв, какъвто си сега. След като пристъпи заповедта ми, о, Адаме, Аз те изгоних от градината, пратих те право в тази земя и ти заповядах да живееш в пещерата. Покри те тъмнина както покри този, който престъпи заповедта ми. 10. Ето така, О, Адаме, тъмнината те измами. Тъмнината няма да е постоянна, ще трае по 12 часа. Когато свърши, дневната светлина ще се завръща. 11. Не се вълнувай и не въздишай. Не казвай в сърцето си, че мракът е продължителен и това те отегчава. Не казвай, че ти изпращам напаст. 12. Укрепи сърцето си и не се страхувай. Тъмнината не е наказание. Адаме, създадох деня и му дадох слънцето да свети за да можете ти и децата ти да работите. 13. Знаех, че ще извършиш грях и престъпление, и ще дойдеш в тази земя. Все пак, не ще те насилвам – нито ще говоря, нито ще мълча; нито ще те осъдя заради падението ти; нито чрез преминаването от светлина в мрак; нито с изгонването от градината в тази земя. 14. Защото те направих от светлина; пожелах да произлязат от теб деца от светлина, също като теб. 15. Обаче един ден ти не спази заповедта ми; тогава Аз вече бях завършил творението си и благословил всичко в него. 16. Тогава ти заповядах да не ядеш от дървото. Нали знаех, че сатана, който измами и себе си, ще излъже и теб. 17. Така, чрез дървото Аз ти дадох да разбереш, че не трябва да се приближаваш до него. Казах ти да не ядеш от плодовете му, нито да ги опитваш, нито да сядаш под него, нито да приемаш съвети за него. 18. Ако не ти бях говорил о, Адаме, и не ти бях заповядал, а ти беше съгрешил – тогава би било престъпление от моя страна, защото не съм ти дал заповед. Ти щеше да се обърнеш и да ме упрекнеш за това. 19. Но Аз ти заповядах и те предупредих, а ти падна. Така че творенията ми не могат да ме упрекнат; целият укор остава върху тях. 20. Аз направих деня, Адаме, за да можете ти и твоето поколение да работите и да се мъчите докато той трае. Направих и нощта за да си почивате от работата, а зверовете от полето да излизат и да си търсят храна. 21. Но сега остана малко от тъмнината, о, Адаме, и скоро ще се появи дневната светлина.”

следваща глава Глава ХІV