Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХХVІ

Красиво пророчество за вечен живот и радост. Падането на нощта.

 

Тогава Адам взе Ева и тръгнаха към пещерата на съкровищата, в която живееха. Когато се приближаваха и я видяха от далеч, докато я гледаха ги обхвана тежка мъка. 2. Адам каза: “Когато бяхме на планината Божието Слово ни утеши докато разговаряхме с Него и светлината от изток се появи. 3. Сега обаче то се скри от нас и светлината изчезва. Тъмнина и печал се спускат над нас. 4. Ние сме принудени да влезем в пещерата като в затвор, където ни покрива тъмнина. Не можеш да ме видиш, нито аз теб и сме разделени един от друг.” 5. Щом Адам каза това започнаха да плачат и простряха ръце към Бога. Бяха изпълнени с тъга. 6. Молиха се на Бог слънцето да ги огрее, тъмнината да не ги обгръща и да не трябва да се връщат в пещерата. Предпочитаха да умрат вместо да виждат тъмнината. 7. Тогава Бог погледна Адам и Ева. Видя голямата им мъка и това, което бяха извършили с пламтящите си сърца в следствие на сполетелите ги беди, които бяха заместили безгрижния им живот и в следствие на мизерията, която ги застигна в чужда земя. 8. Затова Бог не беше ядосан, а беше търпелив и въздържан към тях като към деца, които сам беше създал. 9. Тогава при Адам дойде Божието Слово и му каза: “Колкото до слънцето Адаме, ако го взема и ти го дам, дните, часовете и годините ще спрат и заветът, който сключих с теб никога няма да се изпълни. 10. Тогава ще бъдеш опустошен, обречен на вечни напасти и няма да има спасение за теб. 11. По-добре душата ти да търпи дълго и тихо, докато живееш ден и нощ, докато се изпълнят дните и дойде времето на завета Ми. 12. Тогава ще дойда и ще те спася, о, Адаме, защото не искам да си огорчен. 13. Като знам всичките добри неща, сред които живееше и защо беше лишен от тях, моето желание е да бъда милостив към теб. 14. Но не мога да променя завета, който излезе от устата ми и да те върна в градината. 15. Все пак, когато заветът бъде изпълнен, ще покажа милост към теб и потомците ти и ще ви върна в земята на радостта, където няма нито болка, нито страдание. Там ви очакват доволство, радост, вечна светлина, непрестанно хваление и красива градина, която ще съществува вечно.” 16. И Бог пак каза на Адам: “Бъди търпелив и влез в пещерата защото тъмнината, от която се страхуваш, ще трае само 12 часа. Когато свърши, светлината ще се появи отново.” 17. Когато чуха това, Адам и Ева се поклониха на Бога и сърцата им се успокоиха. Връщаха се в пещерата докато сълзите течаха от очите им и сърцата им бяха пълни с болка и тъга. Пожелаха душите им да напуснат телата им. 18. Адам и Ева стояха и се молеха докато падна нощта и ги скри един от друг. 19. И те продължиха да се молят.

следваща глава Глава ХХVІІ