Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХХІ

Адам и Ева опитват да се самоубият.

 

1. После Адам и Ева отидоха да разгледат градината. 2. Горещината ги удари в лицата като пламък. Те се изпотиха и заплакаха. 3. Мястото, където стояха и плачеха, беше обградено от високи планини с лице към западната врата на градината. 4. Тогава Адам се хвърли от върха на планината; лицето му беше одрано, а плътта му – разкъсана; загуби много кръв и беше близо до смъртта. 5. Междувременно, Ева стоеше на планината и плачеше за него. 6. Тя каза: “Не искам да живея без него, защото всичко, което извърши срещу себе си беше заради мен.” 7. Така и тя се хвърли след него. Ева също беше разкъсана и наранена от камъните и остана да лежи като мъртва. 8. Милостивият Бог, който се грижи за творенията си, видя Адам и Ева на земята, изпрати Словото си и ги възкреси. 9. Тогава каза на Адам: “О, Адаме, цялото страдание, което сам си причини няма да повлияе на моето решение, нито ще промени завета ми за 5500-те години.”

следваща глава Глава ХХІІ