Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХХІІ

Адам е настроен милостиво.

 

1. Тогава Адам каза на Бога: “Изсъхвам се в горещината. Немощен съм за да вървя и не искам да живея в този свят; не знам къде ще ме заведеш за да си почина.” 2. Тогава Господ Бог му каза: “О, Адаме, Това не може да стане сега, нито преди да са свършили дните ти. Чак тогава ще те изведа от тази ужасна земя”. 3. Адам каза: “Докато бях в градината не знаех какво е горещина, не се чувствах отмалял, нито се местех, нито се страхувах, нито треперех; откакто дойдох в тази земя всички нещастия се стовариха върху мен. 4. Тогава Бог каза на Адам: “Докато спазваше заповедите ми, Моята светлина и милостта ми оставаха върху теб. Когато престъпи заповедта, скръб и печал те постигнаха в тази земя.” 5. Адам заплака и каза: “О, Боже, не ме отхвърляй заради това и не ме наказвай с тежки напасти; не ми се отплащай според греха ми. Ние съгрешихме по собствено желание – престъпихме заповедта ти и пренебрегнахме закона ти. Опитахме се да станем богове като Теб когато врагът сатана ни измами.” 6. Тогава Бог отново каза на Адам: “Понеже изтърпяхте страх и треперене в тази земя, а също слабост и страдание, вървяхте, дойдохте на тази планина и заради това умряхте, Аз ще поема всичко върху себе си за да ви спася.”

следваща глава Глава ХХІІІ