Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХХІІІ

Адам и Ева добиха сила и построиха първия олтар на земята.

 

1. Тогава Адам заплака по-силно и каза: “О, Боже, смили се над мен за да поемеш върху себе си и това, което ще направя.” 2. Но Бог оттегли Словото Си от Адам и Ева. 3. Адам и Ева стояха прави; Адам каза на Ева: “Бъди силна и аз ще бъда силен.” И наистина стана така, както Адам й каза. 4. Тогава Адам и Ева взеха камъни и ги поставиха като олтар. Взеха листа от дърветата извън градината. С тях избърсаха от скалата кръвта, която бяха пролели. 5. Но капките кръв, които бяха паднали върху пясъка, взеха заедно с пръстта, с която се бяха смесили и занесоха всичко на олтара като жертвоприношение. 6. Тогава Адам и Ева застанаха под олтара и заплакаха, молейки се на Бога: “Прости ни провинението и греха ни и ни погледни с Очите на Милостта си. Защото когато бяхме в градината хвалението и химните ни стигаха до Теб непрекъснато. 7. Когато дойдохме в тази чужда земя хвалението ни вече не беше истинско, а молитвите ни не бяха праведни. Сърцата ни не бяха отзивчиви, мислите ни не бяха добри. Липсваха ни прозорливост, почтени чувства, точна преценка; сияйното ни естество ни беше напуснало. Телата ни бяха загубили първоначалната си прилика с първообраза, според който бяхме създадени. 8. Все пак, погледни кръвта ни, която жертвахме върху тези камъни и я приеми от ръцете ни като хвалението, което ти пеехме когато бяхме в градината.” 9. И Адам отправи още молитви към Бога.

___________________________________

 

Ето оригинала на Господната молитва, която според някои се е използвала около 150 години преди идването на нашия Господ:

Отче наш, който си на небесата, бъди милостив към нас, о Господи, Боже наш, да бъде почитано и светено името ти, и нека да те славят в небето горе и тук долу на земята.

Нека царството ти владее над нас сега и завинаги. Светиите от стари времена казвали: “прости на всички хора всичко, което са ми сторили”. Не ни въвеждай в изкушение и ни опази от злото; защото царството е твое и ти ще царуваш в слава завинаги. Амин.

(бел. от прев. към английски)

следваща глава Глава ХХІV