Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХХХІV

Адам си припомня създаването на Ева. Красноречиво се моли за храна и нещо за пиене.

 

1. Сутринта на 42 ден, печални и плачещи, Адам и Ева излязоха от пещерата. Телата им бяха слаби, мършави и изсушени от глад и жажда, от постене и молитва, от тежката им мъка, появила се след престъплението. 2. Тръгнаха към планината на запад от градината. 3. Там останаха да се молят и умоляваха Бога да им прости греховете. 4. След това Адам започна да моли Бога: “О, Господи, Боже мой и създателю, Ти заповяда да се съберат заедно четирите елемента* и те се събраха. 5. Тогава простря ръката си и ме създаде от единия елемент, от прах и пръст. В петък на третия час ме занесе в градината и това Ти ми извести в пещерата. 6. И така в началото не познавах ден и нощ и естеството ми бе чисто. Светлината, в която живеех, не ми позволяваше да разбера що е ден и нощ. 7. Тогава, Господи, в третия час когато ме създаде, Ти доведе всичките животни: лъвове, щрауси, небесни птици и всичко що се движи по земята, създадено от Теб преди мен в първия час на петъка. 8. Твоята воля беше да ги назова едно по едно с подходящи имена. Ти ми даде разбиране, знание, чисто сърце и справедлив ум за да ги нарека в съгласие с Твоя ум. 9. О, Боже, Ти ги подчини на мен и им заповяда да не отхвърлят властта ми, защото заповедта беше Твоя и Ти ми даде да властвам над тях. Сега обаче всички са отчуждени от мен. 10. Това се случи в петък, в третия час, когато Ти ме създаде и ми даде заповед за дървото, до което не трябваше да се приближавам и да ям от него. Защото Ти ми каза: “Ако ядеш от него, непременно ще умреш.” 11. И ако беше ме наказал със смърт както каза, щях да умра в онзи същия момент. 12. Освен това, когато ми даде заповед за дървото, Ева не беше с мен. Ти още не беше я създал, нито я беше извадил от мен и тя не беше чула тази заповед от Теб. 13. Тогава, в края на третия час на петъка, Боже, Ти ме приспа и аз потънах в сън. 14. Тогава Ти извади едно ребро от мен и създаде от него мой образ и подобие. Събудих се, видях я и когато разбрах коя е, казах: “Това е кост от моите кости, плът от моята плът и ще се нарича жена.” 15. Това стана според благата Ти воля, о, Боже; даде ми дълбок сън, извади бързо Ева от мен за да не мога да видя как е създадена. Не мога дори да свидетелствам, Господи колко величествени и страховити са славата Ти и добротата Ти. 16. Ти благоволи о, Боже, да ни дадеш тела с чисто естество и ни създаде като едно цяло. Беше благосклонен към нас и ни изпълни с хваления от Святия Дух. Никога нямаше да сме гладни или жадни; нямаше да познаваме нито печал, нито сърдечна слабост, страдание, постене и досада. 17. Сега, о, Боже, откакто престъпихме заповедта Ти и нарушихме закона Ти, Ти ни заведе в чужда земя и ни причини страдание, слабост, глад и жажда. 18. Затова сега те молим, дай ни нещо от градината за да задоволим глада си и утолим жаждата си. 19. Ето, виж, о, Боже, много дни нищо не сме вкусвали и пили. Плътта ни е изсушена, силите ни изтощени, а сънят бяга от очите ни от умора и плач. 20. Поради страха от Теб не смеем да наберем никакъв плод от дърветата. Когато за първи път съгрешихме, Ти ни пощади и не умряхме. 21. Сега обаче си помислихме, че ако ядем от плода на дърветата без Бог да ни е разрешил, Той ще ни унищожи и ще ни изтрие от лицето на земята. 22. Също така ако пием от тази вода без Негова заповед ще ни довърши и изкорени веднага. 23. С Ева дойдохме тук да те молим да ни дадеш плодове от градината за да се заситим. 24. Бихме искали от плодовете, които са на земята и всичко друго, от което се нуждаем.”

 

*Според средновековните вярвания са съществували само 4 елемента – огън, земя, въздух и вода. Това е било прието до 1500 г. от новата ера, когато се е зародила сегашната атомна теория.

следваща глава Глава ХХХV