Съдържание Цялата книга на една страница

Глава ХХХІХ

Адам е предпазлив, но вече е много късно.

 

1. Адам се върна при Ева и й каза: “Стани и вземи едната смокиня за себе си а аз ще взема другата. Да се прибираме в пещерата.” 2. Двамата си взеха по една смокиня и тръгнаха към пещерата. Слънцето залязваше, а те копнееха да ядат от плода. 3. Адам каза на Ева: “Страхувам се да изям тази смокиня. Не знам какво може да последва.” 4. Адам заплака и започна да моли Бога: “Задоволи глада ми без да се налага да ям смокинята. Ако я изям, каква полза ще имам? Какво ще искам от Теб после, Господи?” 5. После каза: “Страхувам се да ям защото не знам какво ще ме сполети.”

следваща глава Глава ХL