12 – ОТМЪЩЕНИЕТО: КАПАНЪТ

Ние така трябва да се отдалечим от желанието си да получим възмездие,
че с готовност да приемем риска хората да злоупотребят с нас отново

 

Никому не отвръщайте зло за зло. Промишлявайте за това, което е добро, пред всичките човеци

Римляни 12:17

КАКТО ясно видяхме в последната глава, грехът на непростителността има в основата си разбирането, че някой ти е длъжник. Когато един човек е онеправдан от друг, първият смята, че вторият му е длъжник в нещо. И онеправданият очаква някакво изплащане на дълга, независимо дали става въпрос за пари или не.

Нашата съдебна система е устроена да дава възмездие на онеправданите и наранените. Съдебните дела са резултат от опита на хората да получат възмездие за чуждите дългове. Когато един човек е бил наранен от друг, човешката справедливост казва: „Ще бъдат изправени на съд за това, което са извършили, и ако бъдат счетени за виновни, ще си платят за стореното.” Слугата, който не прости, искаше съслужителят му да плати дълга си, така че го изправи на съд. Това не е праведност.

„Не си отмъщавайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв, защото е писано: На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ” (Римляни 12:19).

Не е праведно Божиите чада да раздават възмездие помежду си. Но точно това търсим, когато откажем да простим неправдите. Ние копнеем, търсим и изпълняваме отмъщението. Не желаем да простим, докато дългът не бъде изплатен напълно; и само ние сме тези, които можем да кажем как да стане това. Когато се опитваме да потърсим възмездие за някоя неправда, ние се само издигаме като съдии. Но знаем, че:

„Само Един е Законодател и Съдия, Който може и да спаси, и да погуби, а ти кой си, та съдиш ближния си? Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите!” (Яков 4:12, 5:9).

Господ е Съдията. На Него принадлежи праведния съд. Той ще въздаде според правдата. Ако някой е онеправдал друг и се покае истински, това, което стори Исус на Голгота, ще изтрие дълга му.

Вие може да кажете: „Но онеправданият съм аз, а не Исус!”

Така е, но тогава ти не разбираш какво си причинил на Господа. Той стана невинна жертва, в която нямаше грях, заради всички човеци, които трябваше да бъдат осъдени на смърт, поради множеството си грехове. Всеки един от нас е нарушил по някакъв начин Божиите закони, които закони се отнасят и до земята. Всички ние заслужаваме смърт, ако най-висшият съд на вселената трябва да ни наложи някакво наказание.

Може с нищо да не си предизвикал ръката на брата си, който те е онеправдал, но ако съпоставиш това, което са ти сторили, с това, което ти е било простено, ще видиш абсурдността на ситуацията. Това дори не би премахнало една чертичка от дълга, който ти дължиш! Ако се чувстваш измамен, ти си изгубил представата за милостта, която е простряна над теб!

Не отвръщай на злото със зло

СПОРЕД Стария Завет, ако някой ми е съгрешил, имам законното право да изискам същото наказание за този човек. Ти имаш разрешението да си събереш дълга, като възвърнеш зло за зло (Левит 24:19, Изход 21:23-25). Законът се простираше над всичко. Исус още не беше умрял, за да ги освободи.

Вижте как Той се обръща към новозаветните вярващи:

„Чули сте, че е било казано: Око за око, зъб за зъб. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. Който те принуди да извървиш с него една миля, иди с него две. Дай на онзи, който ти иска назаем” (Матей 5:38-42).

Исус изключва всяка възможност да си потърсим правото. Всъщност Той казва, че толкова много трябва да се отдалечим от желанието си за отмъщение, че с готовност да приемем всяка възможност отново да бъдем използвани.

Когато се стремим да накажем всяко зло, сторено против нас, ние издигаме себе си като съдии. Слугата, който не прости в Матей 18, стори това, когато хвърли съслужителя си в затвора. И на свой ред този служител бе предаден на мъчителите и семейството му беше продадено, за да се изплати дългът му.

Ние трябва да отдадем правото на праведния Съдия. Той възнаграждава праведно. И само Той съди праведно!

Веднъж проповядвах за простителността в една църква в град Тампа, Флорида. След като свърших, една жена дойде при мен. Тя каза, че бе простила на своя бивш съпруг за всичко, което й бе причинил. Но като чула моето слово как да прощаваме, осъзнала, че още няма мир в себе си.

– Ти още не си му простила – й казах аз внимателно.

– Напротив, простих му – отговори тя. – Простих му със сълзи на очи.

– Ти може да си плакала, но това не означава, че си го освободила от дълга му.

Тя настояваше, че му е простила и че аз греша в този момент.

– Не искам нищо от него. Простих му.

– Кажи ми какво ти бе сторил – помолих я аз.

– Аз и съпругът ми бяхме пастири в една църква. Той напусна мен и трите ни деца и избяга с една известна жена от църквата.

Сълзи се появиха в очите й.

– Той ми каза, че като се е оженил за мен, сторил това против Божията воля, защото Божията съвършена воля била да се ожени за жената, с която избяга. Още ми каза, че тази жена била огромна подкрепа в неговото служение, защото полагала много повече усилия от мен. Аз само съм му пречела. Обвиняваше ме, че само го критикувам. Той хвърли цялата вина за разпадането на брака ни върху мен. Никога не дойде да признае, че има и той някаква вина за всичко това.

Този човек очевидно се бе заблудил и беше сторил голямо зло на своята съпруга и семейството си. Тя беше пострадала много от неговите действия и очакваше той да си плати за всичко това. Дългът, който тя очакваше той да плати, бе, да признае, че е виновният, а тя – правата.

– Ти не желаеш да прости, докато той не дойде при теб и ти каже, че вината за всичко това е изцяло негова, че ти си напълно невинна и тогава да ти поиска прошка. Това е неизплатеният дълг, който те държи вързана – изтъкнах й аз.

Ако Исус ни чакаше да дойдем при Него и да се извиним с думите: „Ние съгрешихме. Ти си прав. Прости ни.” Той нямаше да ни даде прошка от кръста. Но докато беше там на кръста, Той извика: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:24). Той ни прости, преди да отидем при Него и поискаме прошка за оскърблението, което сме Му нанесли. Апостол Павел ни увещава с думите: „Както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие” (Колосяни 3:13). А също и: „бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас” (Ефесяни 4:32).

Когато казах на тази жена: „Ти не желаеш да простиш, докато той не ти каже: „Аз сгреших, ти си невинна”, сълзи се стекоха по лицето й. Това, което искаше, й се струваше нещо незначително на фона на всичко, което беше понесла от съпруга си. Но тя беше вързана в оковите на човешката справедливост. Тази жена се бе самоиздигнала като съдия, търсейки възмездие за това, което й се дължеше. Това оскърбление беше попречило на взаимоотношенията й с новия й съпруг. То беше оказало и вредно влияние на нейните отношения с всяка власт, чийто представител бе мъж, защото бившият й мъж беше също и пастор.

Често Исус оприличаваше състоянието на нашите сърца с това на земята. Словото ни увещава да се вкореним и заздравим в Божията любов. Семето на Божието Слово ще пусне корени в сърцата ни, ще израсте и ще принесе накрая плод на праведност: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).

Но земята ще даде само това, което си насадил. Ако си насадил семена на дълг, непростителност, оскърбление, ще израсте корен, който няма да е  Божията любов. Името на този корен е огорчение.

Франсис Фрейнджапейн даде едно прекрасно определение за огорчението: „Огорчението е неизпълнено възмездие.” Огорчението идва, когато не сме получили възмездие до степента, която желаем.

Авторът на книгата Евреи говори по този въпрос.

„Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава и мнозинството да се зарази от него” (Евреи 12:14-15).

Обърнете внимание на думите „и мнозинството да се зарази”. Дали това са същите „мнозина”, за които Исус каза, че ще се оскърбят в последните дни (виж Матей 24:10)?

Горчивината е корен. Ако се грижиш за корените – поливаш, окопаваш, наторяваш и отделяш внимание – те стават по-дълбоки и по-силни. Ако не вземеш навреме мерки, трудно ще ги изкорениш по-късно. Чувството ти на нараняване ще продължава да расте. Но Словото ни увещава да не оставяме слънцето да залезе в разгневяването ни (виж Ефесяни 4:26). И така, вместо да жънем плода на правдата, пред нас ще израсте плод на гняв, презрение, завист, омраза, клеветничество и несъгласие. Исус нарече тези плодове лоши (виж Матей 7:19-20).

Библията казва, че човек, който не търси мир, давайки прошка на околните, в крайна сметка ще се поквари. Това, което е ценно, накрая ще бъде омърсено от греха на непростителността.

Покваряването на царския наследник

В НАЧАЛОТО на тази книга видяхме как Давид остана верен на Саул, въпреки че Саул го ненавиждаше. Давид не потърси отмъщение за себе си, въпреки че на два пъти имаше удобен случай да си отмъсти. Той беше човек, който търсеше Божието сърце. Остави на Бога да отсъди между него и Саул. И когато Божието осъждение се стовари върху Саул, Давид не се възрадва за това. Той тъжеше за Саул, защото в сърцето му нямаше огорчение към Саул.

След Сауловата смърт Давид се възкачи на трона. Той заздрави нацията, постигна военни и финансови успехи и управляваше  непоклатимо като цар. Имаше много жени, които му родиха деца, между които бяха Амнон, най-големият му син и Авесалом, неговият трети по ред син.

Давидовият син Амнон извърши подъл грях срещу своята природена сестра Тамар, която беше сестра на Авесалом. Амнон се бе престорил на болен и беше помолил баща си да му изпрати Тамар, която да му прислужва. Когато Тамар изпълняваше задълженията си, Амнон нареди на прислугата да напусне и изнасили Тамар. Тогава я презря и я изгони от присъствието си. Беше опозорил една девствена царска принцеса, налагайки непоносим срам върху живота й (ІІ Царе 13).

Без да известява на Амнон, Авесалом взе сестра си в дома си и се грижеше за нея. Но той мразеше Амнон за това, че опозори Тамар.

Авесалом очакваше баща му да накаже природения му брат. Цар Давид се разгневи, като научи за подлостта на Амнон, но не предприе никакви ответни действия. Авесалом беше поразен от бездействието на своя баща.

Тамар някога носеше царските одежди, които бяха специално предназначени за царските девици; сега тя беше покрита с одеждите на срама. Някога беше красива девойка и харесвана от целия народ. Сега тя живееше в усамотение, без да може вече да се ожени, защото не беше девица.

Това беше една голяма несправедливост. Тя прислужваше на Амнон по заповед на царя и беше изнасилена. Нейният живот спря дотук, докато този, който извърши тази жестокост, продължаваше да си живее, сякаш че нищо не се бе случило. Животът й се беше превърнал в развалина под целия този товар.

Всеки ден Авесалом виждаше скръбта на своята сестра. От съвършената принцеса беше останало само един кошмар. Авесалом чакаше цяла година Давид да стори нещо, но царят бездействаше. Авесалом се оскърби от поведението на своя баща и намрази подлия Амнон.

След две години на омраза, сърцето на Авесалом роди заговор за убийство на Амнон. „Ще отмъстя за сестра си, тъй като този, който трябва да отсъди правосъдие, бездейства”, сигурно си е помислил Авесалом.

Той организира пиршество за всичките царски синове. Когато Амнон беше най-малко подготвен, Авесалом издаде заповед да го убият. След това избяга в Гесур, защото беше вече отмъстил на Амнон. Но чувството за оскърбеност, което носеше в себе си спрямо баща си, загоря с още по-голяма сила, особено като се намираше далеч от царския дворец.

Мислите на Авесалом бяха отровени от огорчението. Авесалом започна да изобличава дори и най-дребния недостатък на Давид. И все пак се надяваше баща му да го повика в двореца. Но Давид не направи нищо. Това още повече разгоря презрението у Авесалом.

Навярно той си е мислел следното: „Народът обича баща ми, но те са слепи за неговата истинска природа. Той е един себичен човек, който използва Господа, за да оправдава своите действия. Той дори е по-лош от цар Саул! Саул изгуби трона си, защото не уби някои от амаличаните и пощади най-добрия им добитък. А баща ми извърши прелюбодейство с жената на своя най-верен служител. А после покри греха си, като уби този, който му беше най-верен. Той е убиец и прелюбодеец; ето защо не направи нищо, за да накаже Амнон! И той оправдава всичко това с фалшивото си преклонение пред Йехова.”

Авесалом остана в Гесур три години. Давид се утеши за смъртта на сина си Амнон и Йоав успя да убеди царя да повика Авесалом обратно в двореца. Но Давид все още не желаеше да се среща с Авесалом лице в лице.

След още две години Авесалом най-накрая възвърна благоволението на Давид и прие отново всички привилегии в двореца. Но оскърблението в сърцето на Авесалом беше запазило силата си.

Авесалом умееше великолепно да се преструва. Преди да умие Амнон, „Авесалом не казваше на брат си ни зло, ни добро, защото Авесалом мразеше Амнона” (ІІ Царе 13:22). Много хора умеят да скриват нараняването си и омразата си така добре, както Авесалом.

Настроен против царя, Авесалом започна да привлича при себе си всеки, който беше недоволен от Давид. Той започна да обикаля целия Израел и отдаваше вниманието си на всички оплаквания. Авесалом изразяваше горчиво съжаление за нещата и обявяваше, че всичко щеше да бъде много по-различно, ако той беше царят. Той беше този, който раздаваше справедливост, защото очевидно царят нямаше време за тях. А може би раздаваше правосъдие, защото не получи такова, когато имаше нужда.

Като че ли го беше грижа за хората. В Библията се казва, че Авесалом крадеше сърцата на Израел от баща си Давид. Наистина ли Авесалом се грижеше за тях или по-скоро търсеше начин да свали Давид, същият този, който го беше оскърбил?

Изкусни критици

АВЕСАЛОМ привлече Израел при себе си и въстана срещу Давид. Цар Давид избяга от Ерусалим, за да спаси живота си. Нещата отиваха така, сякаш Авесалом щеше да създаде свое собствено царство. Вместо това той беше убит, докато преследваше Давид, независимо че Давид беше издал заповед да го пощадят.

Всъщност Авесалом беше убит от своето собствено огорчение и оскърбление. Човекът, който трябваше да стане наследник на трона, умря в разцвета на силите си, защото отказа да опрости един дълг, който смяташе, че баща му има към него. Накрая това го поквари.

Служителите на църковните лидери често се обиждат на хората, на които служат. Те скоро се превръщат в критици, способни да оправят всичко, в което техният лидер се е провинил, както и тези, които той е назначил. Те приемат тези неща като оскърбление. Погледът им се изкривява. Тяхната гледна точка започва напълно да се разминава с Божията.

Въобразяват си, че мисията им в живота е да избавят околните от несправедливите лидери. Те спечелват сърцата на недоволните и невежите и съвсем неусетно това довежда до разделяне на църкви и служения. Същото стори и Авесалом.

Понякога техните забележки са правилни. Може би Давид наистина трябваше да предприеме нещо срещу Амнон. Може би някои лидери допускат грешки в определени области от своя живот. Кой е съдията – ти или Бог? Запомнете, ако сеете бури, ще жънете бури!

Това, което се случи с Авесалом, и това, което се случва в днешните служения, не става за един миг. Често не осъзнаваме, че в нас се е загнездил коренът на огорчението. И в началото той е почти незабележим. Но ако го подхранваме, той ще израсте и ще се вкорени още по-силно. Както ни увещава авторът на книгата Евреи, ние трябва да внимаваме „да не би да поникне някой горчив корен и мнозинството да се зарази от него” (Евреи 12:15).

Трябва да прегледаме сърцата си и да ги открием за Божието поправление, защото само Неговото Слово може да издири нашите помисли и намерения. Святият Дух ни изобличава, говорейки ни чрез собствената ни съвест. Не трябва да пренебрегваме Неговото изобличение или да Го угасяме. Ако си го сторил, покай се пред Господ и открий сърцето си за Него.

Веднъж един служител ме попита дали е постъпил като Авесалом или като Давид в едно свое действие. Той бил помощник на един пастор в града, но след известно време бил уволнен. Навярно главният пастор завиждал на младежа и се боял от него, защото виждал, че Божията ръка била на него.

Година по-късно същият този уволнен служител имал убеждението, че Бог иска от него да основе църква на другия край на града. Така и сторил, но някои от хората в предишната църква, където бил само помощник, сега се преместили в неговата църква. Това го обезпокоило, защото не искал да прилича на Авесалом. Този служител не носел в сърцето си никакво нараняване от предишния си пастор. Той започнал новата църква под водителството на Господа, а не защото считал, че в предишната църква са се случвали непозволени неща.

Аз му показах разликите между Авесалом и Давид. Авесалом крадеше сърцата на другите, защото беше оскърбен от своя лидер. Давид настояваше хората да останат верни на Саул, въпреки че Саул го преследваше. Давид си тръгна сам. Авесалом взе хора със себе си.

– Сам ли напусна църквата? – попитах го аз. – Стори ли нещо, каквото и да е то, за да подтикнеш други да дойдат при теб и да те подкрепят?

– Тръгнах си сам и не сторих нищо, за да привлека хора при мен – отвърна той.

– Чудесно! Постъпил си като Давид. Погрижи се тези, които те последват, да не го правят заради чувство на оскърбяване към бившия си пастор, но ако все пак са го сторили, поведи ги към освобождение и изцеление.”

Църквата на този човек сега се разраства. Това, което най-много ценя в него, е, че той не се поколеба да изпита собственото си сърце. Нещо повече, той потърси съвет от брат. За него беше по-важно да се покори на Божията воля, отколкото да докаже „правотата” си.

Не се страхувайте да оставите Святия Дух да изявява всяка непростителност или огорчение във вас. Колкото по-дълго ги таите, толкова по-силно израстват те във вас и толкова повече се закоравява сърцето ви. Бъдете благи! Как?

„Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махнат от вас. А бъдете един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас” (Ефесяни 4:31-32).