9 – КАНАРА, В КОЯТО ДА СЕ СЪБЛАЗНЯВАТ

Исус не спести от истината, за да не обиди някого

 

 „Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, не ще се посрами.” За вас прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тези, които са непокорни (букв. пр. от англ.), „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла” и „Камъкът, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват.” Защото се спъват в Словото и са непокорни, за което бяха и определени”

І Петрово 2:6-8

ДНЕС думата вярвам е изгубила от силата на значението си. За повечето хора тя означава просто да признаеш нещо за истина и въобще не я свързват с понятието покорство. Но в горния пасаж думите вярвам и непокорен са представени като противоположни.

Писанието ни казва, че: „никой, който вярва в Него, не ще погине, но ще има вечен живот” (Йоан 3:16). Поради това, че гледаме по този начин на думата вярвам, мнозина смятат, че всичко, което се изисква да сторят, е да повярват, че Исус е съществувал и е умрял на кръста. С това те си мислят, че са в добри отношения с Господа. Ако това беше единственото изискване, и демоните щяха да са в добри взаимоотношения с Него. Но Библията също така ни казва: „Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят” (Яков 2:19). Но за тях няма спасение.

Думата вярвам в Библията означава много повече от това, да признаеш за истинността на даден факт или да го приемеше за истина с ума си. Като вземем предвид контекста на цитирания по-горе израз, можем да кажем, че основният елемент на думата вярвам е покорството. Този стих може да се разбира по следния начин: „За вас прочее, които се покорявате, Той е скъпоценност, а за тези, които не се покоряват (в англ. пр.), „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.” И „Камъкът, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват (огорчават – англ. пр.)”.

Не е трудно да си покорен, когато познаваш характера и любовта на Този, на когото се подчиняваш. Любовта е най-крайната цел в нашите взаимоотношения с Господа – и не става въпрос за любов към принципи и доктрини, а за любовта към Личността на Исус Христос. Ако тази любов не е здраво вкоренена, сме склонни да затаим чувство на огорчение, което да ни препъне.

Израилтяните, които Бог призова да бъдат строители, отхвърлиха Божия крайъгълен камък, който е Исус. Те възлюбиха своите доктрини за Стария Завет. Те бяха доволни от тълкуванията си, защото можеха да ги използват за своя собствена изгода и за контрол над другите хора. Исус обаче, постави под съмнение доктрината им за законничеството, която те толкова много държаха. Той им каза: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен” (Йоан 5:39).

Израилтяните не можеха да проумеят, че още от самото начало Бог желаеше да има синове и дъщери, с които да общува. Те искаха да управляват и Царя. Те бяха поставили закона над отношенията. Отхвърлиха това, което Бог им беше дал като дар, и пожелаха да го заслужат. Така че, Исус Христос, безплатният Божи дар, Който бе тяхната надежда за живот и спасение, стана за тях камък, в който „да се препънат и съблазнят”.

Симеон, когато в храма издигна Исус в своите ръце, пророкува следното: „Това Детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израил” (Лука 2:34). Обърнете внимание, че се казва за падане и ставане. Този, който бе изпратен, за да донесе мир на света, в крайна сметка постави нож на разделение сред тези, до които бе изпратен (Матей 10:34). Той донесе живот за онези, които бяха станали жертва на строителите (свещениците по онова време).

Исус и оскърбленията

ИСУС често е представян в неделното училище като Пастирът, който носи на рамото Си изгубената овца и я връща обратно в стадото. Изобразяват Го още като прегръща и благославя малки деца, казвайки им усмихнато: „Обичам ви.” Всичко това е вярно, но тези представи не дават пълна картина за Исус.

Същият този Исус се отрече от фарисеите заради тяхната себеправедност: „Змии! Рожби ехидни! Как ще избегнете от осъждането на пъкъла!” (Матей 23:33). Той обърна масите на среброменителите в храма и ги изгони (Йоан 2:13-22). А на човека, който пожела да погребе баща си, преди да последва Исус, Той каза: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието царство” (Лука 9:59-60). Списъкът продължава.

Едно по-внимателно изучаване на служението на Исус ще ни разкрие, че Той оскърби мнозина. Да разгледаме няколко примера. Исус оскърби фарисеите.

Не веднъж Той нападаше и оскърбяваше тези водачи. И поради това те Го намразиха и Го изпратиха на кръста.

Но понеже Исус ги обичаше истински, затова им каза истината: „Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: Тия люде се приближават при Мен с устата си и Ме почитат с устните си, но сърцето им далеч отстои от Мен. Обаче напразно Ми се кланят” (Матей 15:7-9). Тези думи ги оскърбиха.

Вижте какво Го попитаха учениците Му веднага след това:

„Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха (оскърбиха – в англ. пр.), като чуха тая дума?” (Матей 15:12).

Ето и отговорът Му:

„Всяко растение, което Моят Небесен Баща не е посадил, ще се изкорени. Оставете ги; те са слепи водачи. А слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата” (Матей 15:13-14).

По този начин Исус показа, че оскърблението всъщност ще отмахне онези, които не са наистина посадени от Неговия Отец. Понякога има хора, които се присъединяват към църкви или служения, без да са били изпратени или поставени от Бог там. Огорчението, което идва, когато се проповядва истината, ще разкрие действителните им мотиви и тези хора ще бъдат изкоренени от това място.

Когато съм посещавал църкви, често съм срещал пастори, които скърбят за хората, които са напуснали църквата им, без значение дали това са служители или най-обикновени нейни членове. В повечето случаи това са били хора, които са се огорчили от проповядваната истина, понеже тя е изобличила техния начин на живот. Тези хора първо са се превърнали в отявлени критици на църквата и по-късно са я напускали.

Ако пасторите се стремят да задържат всеки, който прекрачва прага на тяхната църква, в крайна сметка ще им се наложи да съкратят от проповядваната истина. „Ако проповядвате истината – им казах аз, – и тя ги оскърбява, те ще се изкоренят и ще си отидат. Не унивайте заради тях, а по-скоро се грижете за онези, които Бог ви е поверил да пазите.”

Някои лидери на църкви се боят да изобличават, понеже не искат да изгубят хората си. Други пък още повече са притеснени да сторят това и поради факта, че тези хора са предимно щедри дарители и влиятелни граждани в църквата и обществото. Трети пък избягват да изобличават онези, с които живеят от дълго време. В резултат на всичко това пасторите губят от властта, с която Бог ги е облякъл, за да се грижат и пазят стадото Му.

Когато за първи път станах пастор, един мъдър човек ме посъветва: „Използвай властта си, иначе ще се намери някой, който да ти я отнеме и да я употреби срещу теб.”

Самуил беше Божий човек, който винаги казваше истината, дори и пред него да стоеше царят. Когато Саул не се покори на Господа, Бог каза на Самуил да го изобличи. За съжаление, когато чу Божиите думи, Саул не се покая с цялото си сърце. За него беше по-важно как ще го приемат хората. Когато Самуил понечи да си тръгне, Саул вкопчи ръка в мантията му и откъсна парче от нея. Самуил го порази с думите: „Господ откъсна днес Израилевото царство от теб” (І Царе 15:28).

Самуил не искаше това за Саул. Той скърбеше за него. Самуил го беше помазал за цар, обучаваше го да управлява и проведе коронясването му. Беше личен приятел на Саул. Но вижте как Бог се отнесе към скръбта на Самуил: „Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз Съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро, та иди” (І Царе 16:1).

С тези думи Бог казваше на Самуил, че за да продължи да се движи под ново помазание и миро, той трябва да приеме, че Божията любов и съд са съвършени. Ако Самуил се беше върнал при Саул, въпреки че беше видял Божията воля, той нямаше да получи ново помазание. И ако продължаваше да скърби, нямаше да бъде изпратен никъде.

Пастори, които скърбят и тъжат за хора, които са напуснали църквата, или пастори, които избягват да изобличават онези, които са им приятели, в крайна сметка ще бъдат лишени от подновяване на помазанието в техния живот. По тази причина някои служения умират, а други просто имитират форма на живот. Без да осъзнават, така те са направили своя избор в полза на човешки същества, загърбвайки Бога в своя живот.

Библията не казва, че Исус се бе затъжил за някой, който Го е напуснал. Негова единствена грижа бе да върши волята на Отец и като направи Своя избор, послужи на по-голяма част от човечеството.

Никога няма да забравя как веднъж  проповядвах в една изпълнена с Духа църква. Нашето служение беше пътувало из страната в продължение на година. В първата неделна сутрин аз проповядвах за покаянието и връщането към първата любов. Усетих съпротива, но знаех, че това беше Словото, което трябваше да проповядвам.

След богослужението пасторът ми каза: „Това, за което говореше тази сутрин, Бог ми го беше известил вече, но смятах, че хората ми не са готови да го чуят.”

Съпругата ми беше подбудена от Святия Дух да го попита: „Кой е пастирът на църквата – ти или Исус?”

Пасторът оклюма глава. „Точно това ме попита Господ преди един месец. Тогава Той ми каза, че е наясно какво могат да понесат тези хора.” Пасторът ни каза, че една трета от църквата се съставлява от „стари кадри”, които не приемат никаква промяна в служението, хвалението или поучението. Насърчихме го да не се отчайва и да остане покорен на Господа.

Изкарахме още четири богослужения в църквата и всяко следващо ставаше все по-напрегнато. Когато си тръгнахме от града, чувствах като че ли камък беше затиснал сърцето ми. Не можех да проумея каква беше причината. Положението ставаше все по-непоносимо. Обикновено, когато напускам някоя църква, радост изпълва душата ми. Нямах представа защо беше всичко това.

Като останах насаме с Господа, Го попитах: „Отче, къде сгреших? Каква е причината да имам това тежко бреме в духа си? Да не би да отнех от властта на пастора?”

Божиите думи бяха: „Отърси праха от нозете си” (виж Лука 9:5).

Не можах да повярвам, като чух това. Продължих да се моля и да питам Господа, но чувах само тези думи: „Отърси праха от нозете си.”

Най-накрая се подчиних. Когато ръката ми се отдели от подметката на втората ми обувка, тежестта, която чувствах, се отмахна и радост нахлу в сърцето ми. Отново попитах в недоумение: „Господи, те не ме нападнаха, нито пък ме изхвърлиха от града. Защо е това?”

Тогава Той ми изяви, че църковните лидери и по-голямата част от църквата бяха отхвърлили Неговото Слово към тях.

„Дай им още малко време, Господи”, извиках аз.

„Дори и още петдесет години да им дам, пак няма да се променят. Те са направили своя избор в сърцето си.”

Разбрах, че този лидер беше избрал да поддържа мира в църквата с цената на половин истина, вместо да се покори на Господа. Неговият рог не беше напълнен със свежо миро. Той имаше форма, но нямаше съдържание. С други думи, само изглеждаше, че беше изпълнен с Духа, но всъщност не се движеше в Божието присъствие. По-късно чух, че той се оттеглил от пастирската длъжност, а от църквата беше останала само една незначителна част.

Исус не пожела да бъде контролиран от хората. Той избра да говори истината, дори и това да бе болезнено за някого. Ако търсите одобрението на хората, не можете да имате Божието помазание върху себе си. Трябва да вложите в сърцето си желанието да говорите Божието Слово и да вършите Неговата воля, дори и с риск да нараните някого с това.

Исус оскърби хората от Собствения Си град.

Исус беше дошъл в Собствения Си град, за да послужи на жителите му. Но Той не успя да им занесе свободата и изцелението, които беше занесъл на толкова други хора. Вижте какво казаха те:

„Не е ли Този Синът на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде прочее на Този всичко това? И съблазняваха (оскърбиха – англ. пр.) се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом” (Матей 13:55-57).

Чувате ли как тези мъже и жени от Назарет казват: „За кого се мисли Този, че ни проповядва с такава власт? Ние Го знаем кой е. Той е от нашия град, а ние сме Негови старейшини. Той е един обикновен дърводелски син. Той не е книжник като нас.”

И отново Исус не спести от истината, въпреки че това щеше да ги оскърби. Съгражданите на Исус така Му се бяха ядосали, че се опитаха да Го убият, като Го бутнат да падне от една висока скала (Лука 4:28-30). Дори и когато животът Му беше в опасност, Той не спря да говори истината. Колко много се нуждаем днес от повече такива мъже и жени!

Исус настрои против Себе Си Своето Собствено семейство

Дори и семейството Му, с което живееше под един покрив, се беше оскърбило поради Него. Не им харесваше напрежението, в което живееха поради това, което вършеше Исус. Те дори отказваха да се примирят с това, което Исус вършеше. Да видим за какво става въпрос:

„А Своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат, защото казваха, че не бил на Себе Си… Идват прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат. А около Него седеше едно множество, и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. И в отговор им каза: Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка” (Марк 3:21).

Собственото Му семейство смяташе, че е полудял. Обърнете внимание на думите в Писанията, че дори Собственото Му семейство е отишло да Го възпре. Марк посочва, че това са Неговите родни майка и братя, които Го откриват да проповядва в една къща. В Евангелието на Йоан дори се казва: „Нито братята Му вярваха в него” (Йоан 7:5).

Мнозина пренебрегват факта, че Исус беше отхвърлен дори от онези, които бяха близо до Него, но Той не търсеше благоразположението на семейството Си, не позволи да бъде контролиран от техните желания. Той пожела да извърши Божията воля, независимо дали имаше или нямаше одобрението на Своите близки.

Срещал съм много хора, и особено семейни двойки, които не са извършвали Божията воля от страх да не наранят своя партньор или някой член от семейството. В резултат на това те се отдръпват и никога не достигат до пълнотата на своето призвание.

Всички членове на моето семейство бяха римокатолици и когато се новородих, въобще не бяха въодушевени. Това важеше особено за майка ми, която беше много разочарована от решението ми да напусна църквата, в която съм израсъл. Със сигурност има католици, които искрено обичат Бога, но аз чувствах, че Бог ме призовава да изляза.

Вторият удар за тях дойде, когато им съобщих, че смятам да основа служение. Току що се бях дипломирал в университета „Пардю” и моите родители възлагаха големи надежди за бъдещето ми. Аз знаех какво Бог желаеше в моя живот и бях сигурен, че решението ми щеше да нарани моите най-близки роднини. Деликатното положение продължи няколко години. Появиха се много недоразумения. Аз обаче, категорично бях решил да следвам Исус, без значение колко много ще ми се разсърдят членовете на моето семейство.

В началото се опитах да ги убедя чрез Евангелието. Казах им, че не могат да се считат за спасени само поради факта, че посещават богослуженията в църквата. За тях това беше вече прекалено. Не постъпих мъдро, като им съобщих това. После Бог ми каза да водя истински християнски живот пред тях и да оставя делата ми сами да свидетелстват. И не правех компромиси, за да им угаждам.

Днес имам силната подкрепа на своите родители и дори дядо ми, който беше моят най-отявлен противник, бе спасен по чуден начин на 89-годишна възраст, две години преди своята смърт.

Майката и братята на Исус може да са си помислили, че си е изгубил разсъдъка. Но понеже Той остана верен на Отец, те всички в крайна сметка бяха спасени и се намираха в горната стая в деня на Петдесятница. Яков, Неговият доведен брат, стана главният апостол в църквата в Ерусалим.

Ако ние, за да угодим на своето семейство, не сторим всичко, което Бог ни каже, ще изгубим от свежото помазание в нашия живот и ще попречим на собственото си семейство да се освободи.

Исус огорчи Собствените Си ученици

В някоя от предишните глави подробно разгледахме как Исусовите ученици реагираха, когато Той ги оскърби. Да разгледаме още веднъж ситуацията, но този път от гледната точка на Исус.

„И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша? Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му затуй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява (в англ. пр. – огорчава)? …Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него” (Йоан 6:60-61, 66).

Положението беше доста критично, така да се каже. Религиозните водачи търсеха начин да Го погубят, Собствените Му съграждани Го отхвърлиха, близките Му смятаха, че е полудял, и на всичкото отгоре дори Неговите ученици си тръгнаха огорчени. Но Исус все пак не се предаваше. Той заяви на онези, които останаха с Него, че и те са свободни да си идат, ако пожелаят.

Единственото нещо, което имаше значение за Исус, бе да изпълни волята на Отца. Дори и да беше останал съвсем сам през онзи ден, това нямаше да Го накара да промени решението Си. той беше решен да се покори на Своя Отец.

Исус оскърби някои от Своите най-близки приятели

„Един човек на име Лазар от Витания, от селото на Мария и сестра й Марта, беше болен. А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си. И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен” (Йоан 11:1-3).

Исус обичаше Марта, Мария и Лазар. Той беше прекарал много време с тях и те Му бяха станали близки. Вижте как постъпи Исус, когато вестта за болестта на Лазар дойде при Него:

„Тогава, откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше” (Йоан 11:6).

Исус знаеше по откровение, че Лазар щеше да умре от болестта си. Положението беше много сериозно, но Той престоя още два дни на мястото, където се намираше. Когато най-накрая пристигна във Витания, Лазар беше вече умрял.

Марта и Мария Му казаха тогава: „Господи, да беше Ти тук, не щеше да умре брат ми” (Йоан 11:21, 32). С други думи: „Исусе, защо не дойде веднага? Можеше да го спасиш!”

Най-вероятно и двете сестри са се почувствали засегнати. Те изпратиха хора специално да Го повикат, а Той се бе забавил два дни. Исус не беше постъпил както очакваха, не заряза всичко заради тях. Той следваше водителството на Святия Дух. Така беше най-добре за всички, но по онова време на хората им се струваше, че Него въобще не Го е грижа, че Го е обхванала пълна апатия.

Много често хората казват на своите служители какво да направят и смятат, че служителите са длъжни да изпълнят желанията им.

Веднъж член на духовния съвет на една църква, изпълнена със Святия Дух, чийто пастор си беше отишъл, ми каза: „Ние искаме пастор, който да се интересува от нашите нужди; някой, който да се отбива в дома ми и заедно да изпиваме по чаша кафе.”

Помислих си: „Вие търсите общителен човек, когото да контролирате, а не такъв, който да бъде воден от Святия Дух.” По-късно научих, че тази църква беше сменила четирима пастори за година и половина.

След като бях младежки пастор в продължение на шест месеца, при мен дойде млад човек и ме попита: „Искаш ли да станем приятели? Моят последен младежки пастор ми беше приятел.”

Предишният младежки пастор се беше държал доста свободно с младежите. Те наблягаха повече на мероприятията. Имах представа какво искаше от мен този младеж. Това много наподобяваше на същото, което оня член на духовния съвет очакваше от своя бъдещ пастор.

Цитирах му Матей 10:41, където Исус казва: „Който приема пророк в име на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи”.

Ти имаш много приятели, нали? – попитах го аз.

– Да. – отвърна ми той.

– И имаш само един младежки пастор, нали?

– Да.

– Каква награда искаш: награда на пастор или награда на приятел? Понеже начинът, по който ме приемеш, ще предопредели това, което ще получиш от Господа.

Той разбра какво исках да му кажа.

– Искам награда на младежки пастор.

Много служители се боят, че ако не удовлетворят очакванията на своите хора, техните чувства ще бъдат наранени и ще изгубят подкрепата на членовете си. Те са хванати в капана на страха от това, да не оскърбят някого. Тези служители са контролирани от собствените си членове, а не от Господа. В резултат на това много малко неща са постигнати за вечността.

Исус оскърби Йоан Кръстител

Дори Йоан Кръстител трябваше да преодолее изкушението да се огорчи на Исус.

„И учениците на Йоан му известиха за всичко това. И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа, да кажат: Ти ли си Онзи, Който има да дойде, или друг да очакваме?” (Лука 7:18-20).

Тук няма ли нещо странно? Защо Йоан пита Исус дали Той е Този, Който има да дойде, Месията? Йоан беше този, който приготви пътя за Господа и оповести Неговото идване на земята: „Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Той също и каза: „Той е, Който кръщава със Святия Дух” (Йоан 1:33). И още: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам” (Йоан 3:30). Йоан беше единственият човек, който познаваше Исус по онова време. (Исус не беше изявен дори на Симон Петър.)

Но защо тогава си зададе въпроса: „Исус ли е Този, Който трябва да дойде, или да очакваме друг?”

Нека да се поставим на неговото място. Ти си точно на мястото, където Бог върши Своето дело. Множества и множества от хора слушат словото ти. Цялата нация говори за твоето служение. Животът ти е изпълнен със себеотрицание. Дори си се отказал да се ожениш, да не би да отнемеш от пълнотата на Божието призвание. Престояваш в пустинята, където се храниш със скариди и див мед и често прекарваш време в пост. Изобличаваш фарисеите, а те твърдят, че си обладан от демони. Отдаваш целия си живот, за да проправиш пътя за Идващия Месия.

Сега си в затвора. Там стоиш заключен от доста време. Малцина идват да те видят, защото вниманието на всички, на които ти си послужил, вече е обърнато към Исус от Назарет. Дори собствените ти ученици са се присъединили към този Човек. Само малцина са останали при теб, за да ти служат. И когато те навестяват, те ти говорят колко различен е начинът на живот на този Човек и учениците Му. Исус и учениците Му ядат и пият с бирниците и грешниците. Не пазят съботата и дори не постят.

Ти си казваш: „Видях Духа да слиза като гълъб върху Него, но така ли трябва да се държи един Месия?”

И колкото по-дълго оставаш в затвора, толкова по-силно става желанието да Му се разсърдиш. „Този човек, на когото посветих живота си, за да приготвя пътя за Него, дори не пожела да дойде и да ме посети в затвора!” Как е възможно това? Ако Той е Месията, защо не дойде да ме измъкне от затвора? Нищо лошо не съм сторил!”

И така, ти изпращаш двама от своите верни ученици да попитат Исус: „Ти ли си Месията, Който има да дойде, или друг да очакваме?”

Вижте какво отвърна Исус на Йоан:

„И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина подари зрение. Тогава в отговор им каза: Идете, съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен онзи, който не се съблазни (англ. пр. – огорчи) в Мен” (Лука 7:21-23).

Тези думи на Исус бяха пророчески. Те всъщност бяха цитат от Исая, една добре позната на Йоан книга. Стиховете от Исая 29:18, 35:4-6 и 61:1 говорят за всичко онова, което учениците на Йоан видяха, докато бяха с Исус. Тези дела свидетелстваха, че Исус е Месията. Но Исус добавя едно много важно изречение: „И блажен онзи, който не се съблазни (огорчи – на англ.) в Мен”.

С тези думи Исус казваше: „Йоане, зная, че не разбираш всичко, което ти се случва и че също така не разбираш Моите пътища, но не се огорчавай поради това, че не съм отговорил на твоите очаквания.” Исус казваше на Йоан да не съди за делата Му според старите си виждания за Божиите пътища, своя начин на живот и собствените си дела. Йоан не познаваше Божия план в пълнота, както не го знаем и ние днес. Исус го насърчи, като му каза: „Ти изпълни това, което ти беше заповядано, и велика ще е твоята награда. Но само не се съблазнявай (огорчавай – на англ.) в Мен!

Оскърбяването е единственият изход

Дори и да познаваш многообразието на Божите пътища, какъвто беше случаят с Йоан, все още не е изключено да се поддадеш на изкушението да се огорчиш от Исус. Ако наистина вярваш в Него и Го обичаш, ти ще положиш всяко старание да се съпротивиш на чувството на оскърбеност, осъзнавайки, че Неговите пътища са винаги по-високи от твоите.

Също така, ако си решил да се покориш на Божия Дух, трябва да знаеш, че с постъпките си ти ще засягаш определени хора. Исус каза в Йоан 3:8 „Вятърът духа, гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш от где иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа”.

Ще има хора, които не ще ви разбират, докато се движите в Духа. Не позволявайте техните враждебни реакции да ви отделят от това, в което сте убедени в сърцето си. Не възпирайте изливането на Духа заради желанията на човеци. Всичко това апостол Петър е обобщил много сполучливо в следните стихове:

„И тъй, понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е поставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време не вече по човешки страсти, а по Божията воля” (І Петрово 4:1-2).

Когато живееш, за да изпълниш Божията воля, теб вече не те интересуват желанията на хората. В резултат на това, ти ще пострадаш по плът. Исус пострада най-силно от религиозните водачи. Религиозните хора смятат, че Бог е ограничен само в рамките на техните доктрини. Те си въобразяват, че са единствените хора, които са на „ти” с Господа. Както Господ Исус оскърби религиозните водачи, според както Го водеше Духът преди две хиляди години, така и тези, които днес Го следват, със сигурност ще им се наложи да сторят същото.

Гонението на апостол Павел е един добър пример за това. Някои хора от църквата в Галатия по грешка бяха чули, че Павел беше пренебрегвал Евангелието на кръста, присъединявайки се към онези религиозни водачи, които твърдяха, че без обрязване няма спасение, но Павел веднага ги поправи.

„Вижте ме – каза им той, – отвсякъде ме преследват религиозни водачи. Щяха ли да правят това, ако проповядвах обрязването? Кръстът е единственият път към спасението и това огорчава хората, но аз няма да се откажа да проповядвам тази истина!” (вижте Галатяни 5:11).

Ако някой оспорва истината на Евангелието, време е да го огорчите без да е необходимо да му се извинявате. Трябва да решим в сърцата си, че ще останем покорни на Господа, без значение какво ще ни коства това. Така не ще се налага да вземаме прибързани решения поради липса на достатъчно време.

следваща глава 10 - ДА НЕ ГИ СЪБЛАЗНИМ