1 – АЗ, ОБИДЕН?

Начинът, по който ще отговорим на оскърблението,
ще предопредели нашето бъдеще

 „Не е възможно да не дойдат съблазните (в англ. превод – оскърбленията)

Лука 17:1

ДОКАТО пътувах и проповядвах из територията на Съединените щати, успях да забележа един от най-смъртоносните и коварни капани на сатана. Той държи в плен безброй християни, разбива взаимоотношения и ни отчуждава все повече и повече. Този капан се нарича оскърбление.

Не са малцина хората, които са непълноценни в своето служение поради болката и раните, които оскърбленията са оставили в живота им. Те са „инвалиди” и неспособни да сторят това, за което са създадени. Най-често са пострадали от някой свой брат или сестра. Ето защо много хора гледат на оскърблението като на предателство. В Псалм 55:12-14 Давид казва с мъка: „Понеже не беше неприятел, който ме укори – това бих претърпял. Нито беше оня, що ме мразеше, който се повдигна против мен – тогава бих се скрил от него; но ти, човек равен на мен, другар мой и мой близък приятел. Заедно се разговаряхме сладко; с множеството ходехме в Божия дом”.

Това са хората, с които седим заедно и пеем заедно, или може да е някой, който проповядва в църквата. Може да са и тези, с които прекарваме ваканциите си, ходим заедно на забави, или пък са наши колеги. Понякога тези хора са още по-близки. Те са от нашето семейство, доверяваме им се, спим в едно и също легло. Колкото са ни по-близки, толкова по-жестоко е оскърблението, което идва от тях! Най-голяма омраза можете да намерите между онези хора, които някога са били най-близки.

Ако попитате съдиите, те ще ви кажат, че най-ужасните дела, които се гледат в съдилищата, са бракоразводните дела. Домът е мястото, където ние трябва да намерим сигурност и храна и където се научаваме да ценим любовта на другите, а и ние самите да даряваме любов. Но за жалост, при много от нас точно това е мястото, където има най-много болка. Историята свидетелства, че най-кръвопролитните войни са гражданските войни. Брат се обръща против брата си, син против баща си, баща против сина си

За всичко това е достатъчно да имаме някакви взаимоотношения с някого, без значение колко задълбочени са те. Това е вечна истина: можеш да бъдеш наранен само от тези, които обичаш. В края на краищата очакваш повече от тях, защото си и жертвал по-голяма част от себе си. Колкото по-големи очаквания имаш, толкова по-голямо разочарование ще преживееш.

Егоизмът е основната „ценност” на нашето общество. Всеки човек се грижи само за себе си, пренебрегвайки и наранявайки в същото време околните хора. Това не бива да ни учудва. Библията ясно казва, че в последно време „човеците ще бъдат себелюбиви” (ІІ Тимотей 3:2). Ние мислим, че това се отнася за невярващите, но Павел нямаше предвид тях. Той каза това за църквата. Мнозина са наранените и огорчените. Те са оскърбени! И те не осъзнават, че са попаднали в капан на сатана.

Наша ли е вината за това? Исус ясно заяви, че не е възможно да не дойдат оскърбленията в живота ни. И все пак много вярващи са шокирани, объркани и поразени, когато нещо подобно се случи в живота им. Започваме да си въобразяваме, че само към нас хората се отнасят несправедливо. Така ставаме податливи на чувството на огорчение, което може да пусне корени в нас. Ето защо ние трябва да се приготвим и да се въоръжим срещу обидите, които ще ни сполетят, тъй като нашата реакция ще предопредели нашето бъдеще.

Коварният капан 

ГРЪЦКАТА дума за „оскърбление” в Лука 17:1 е „скандалон”. Първоначално думата е означавала тази част от капана, където е била залагана примамката. От тук тя е придобила значението да заложиш капан на някого. В Новия Завет тази дума често означава капан, поставен от врага. Дяволът използва оскърблението, за да поробва хората. Апостол Павел наставляваше младия Тимотей с думите:

„А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив. С кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, от когото са уловени живи, за да вършат Божията воля”

ІІ Тимотей 2:24-26

Тези, които влизат в свади и разпри, попадат в капана на дявола, като стават негови роби и вършат неговата воля. Но което е по-тревожното, те не осъзнават, че са хванати в плен! Като блудния син, те трябва първо да дойдат на себе си, като осъзнаят истинското си положение. Те не разбират, че са станали извор на горчива вода, а чистата е пресъхнала. Когато един човек е измамен, той е убеден, че е прав дори, когато това не е така.

Но какъвто и да е начинът, по който това става, ние можем да разделим всички оскърбени хора на две основни групи: първата са тези, към които е проявена несправедливост, а втората – тези, които си мислят, че към тях е проявена несправедливост. Хората от втората група вярват с цялото си сърце, че към тях са постъпили непочтено. Често си правят своите изводи от неточна информация. Понякога тази информация може да е правилна, но те да извличат погрешни заключения от нея. И в двата случая причиняват болка и способността им да разбират е помрачена. Те съдят за хората по външността им, по слухове и по своите предположения.

Истинското състояние на сърцето 

ЕДИН от начините, по които сатана ни държи в това състояние на оскърбеност, е като обвие огорчението ни в гордост.

Веднъж бях доста горчиво наранен от една двойка служители, мъж и жена. Хората ми казваха: „Не мога да повярвам, че ти сториха това. Не се ли чувстваш наранен?”

Аз веднага отговарях: „Не, добре съм. Нищо ми няма.” Знаех, че е лошо човек да приема навътре обидата, затова я подтисках и не си признавах. Опитвах се да се убедя, че всичко е наред, но всъщност таях в себе си чувството на обида. Гордостта прикриваше истинското състояние на моето сърце.

Гордостта ти пречи да видиш истината. Тя заслепява очите ти. Ако човек смята, че всичко при него е наред, не би искал да се променя. Гордостта закоравява сърцето ти и замъглява очите на твоя ум. Тя възпира промяната на сърцето ти – което е покаянието – и ти никога не можеш да бъдеш свободен (вижте ІІ Тимотей 2:24-26).

Гордостта те кара да гледаш на себе си като на жертва. Следните мисли започват да се въртят в главата ти: „Отнесоха се доста несправедливо към мен. Ето защо и аз имам право да направя това.” Понеже смяташ, че си невинен, ти задържаш прошката в себе си. Ти може да си сляп за истинското състояние на твоето сърце, но Бог ясно вижда всичко. Само защото са се отнесли несправедливо към теб, не означава, че ти е позволено да се придържаш към това чувство на обида. Не можеш да поправиш злото с друго зло!

Лекарството 

В КНИГАТА Откровение Исус Христос се обръща към хората от Лаодикийската църква, като им изявява това, което те мислят за себе си – че са богати и нямат нужда от нищо. После разкрива истинското им състояние – „окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол” (Откровение 3:14-20). Те бяха решили, че като са финансово силни, са и духовно богати. Гордостта беше прикрила истинското им състояние!

Такова е положението с много хора днес. Те не виждат истинското състояние на своето сърце също както аз не можех да видя в себе си презрението, което изпитвах към онези служители. За себе си аз бях убеден, че съм забравил оскърблението. Исус даде съвет на Лаодикийската църква как да се освободи от тази заблуда: тя трябваше да купи злато от Бога, за да прогледне.

Купи от Божието злато  

Първото нещо, което Исус ни каза да сторим, за да се освободим от тази своя заблуда, бе: „то съветвам те да купиш от Мен злато, пречистено с огън“ (Откровение 3:18).

Пречистеното злато е меко и ковко, не ръждясва и в него не се съдържат никакви други примеси. Но когато се смеси с други метали (мед, желязо, никел и т. н.), то става твърдо, по-малко еластично и по-бързо корозира. Такъв вид метали се наричат сплави. Колкото по-голям е процентът на чужди метали, толкова по-твърдо става златото. И обратното, колкото по-малък е процентът на другите метали, толкова златото е по-меко и по-гъвкаво.

Много лесно можем да видим следния паралел: чистото сърце е като чистото злато – меко, нежно и гъвкаво. В Евреи 3:13 се казва, че сърцата се закоравяват чрез измамата на греха. Ако не премахнем чувството на обида в нас, то тя ще придаде още плод на греха, като например горчивина, гняв и презрение. Тези примеси закоравяват нашите сърца, тъй като примесите в златото го правят по-твърдо. Сърцата ни ще загубят от своята нежност и чувствителност. И ние няма да сме способни да чуваме Божия глас. Така очите ни ще се помрачат, което е идеално условие за заблудата да влезе в нашия живот.

Началото на пречистването на златото започва с неговото раздробяване на прах и потапянето му в така наречената флюс или топилка. След това сместа се поставя в пещ, където се подлага на огромно загряване до неговото пълно разтопяване.

Всяка сплав и нечистота се отделят и се издигат на повърхността. Златото, което е по-тежко, се отлага на дъното. Отпадъците или така наречената шлака, като например мед, желязо, цинк, примесени заедно с топилката, се отделят и това, което остава, е чисто злато.

Сега нека видим какво казва Господ:

„Ето, очистих те, но не като сребро; изпитах те в пещта на скръбта” (Исая 48:10).

И отново:

„В което спасение се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно), в разни изпитания, с цел изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос” (І Петрово 1:6-7).

Бог ни пречиства, като ни подлага на изпитания, скърби и наказания, чиито огън изявява и премахва всяка нечистота, каквито са непростителността, конфликтността, огорчението, гневът, завистта и много друго. И така, Божият характер се проявява в чистота в нашия живот.

Грехът бързо намира подслон там, където го няма огънят на изпитанията и наказанията. Във време на охолство и възход дори и злият човек може да изглежда добър и щедър, но в огъня на изпитанията всяка нечистота се изявява.

Имаше един период в моя живот, когато бях подложен на огромни изпитания – такива, каквито не бях преживявал никога до този момент. Станах груб и рязък дори и към най-близките си. Семейството и приятелите ми започнаха да избягват контактите си с мен.

Извиках към Господа: „От къде идва целият този гняв в мен? Преди не съм бил такъв!”

Бог ми отговори: „Синко, само, когато златото се разтопи в огъня, тогава всяка нечистота се проявява.” Тогава Той ми зададе един въпрос, който промени целия ми живот:

Можеш ли да видиш примесите в златото, преди да си го поставил в огъня?

– Не – отвърнах аз.

Но това не означава, че ги е нямало – каза Той. – Когато огънят на изпитанията дойде в живота ти, тогава ти видя цялата нечистота. Макар да бяха скрити за теб, те винаги бяха пред очите Ми. И сега ти трябва да направиш избора на своя живот. Ти можеш или да предпочетеш да се гневиш и да хвърляш обвинения върху своята съпруга, приятели, пастора си и своите колеги, или да видиш с очите си шлаката на своя грях, да се покаеш и приемеш прошка, и Аз ще взема Своя черпак и ще отнема всяка нечистота от живота ти.

Виж истинското си състояние 

Исус каза, че нашата способност да виждаме правилно е още един начин да се спасим от заблудата. Често, когато сме оскърбени, ние започваме да се възприемаме като жертви на някаква несправедливост и отправяме обвинения към тези, които са ни наранили. Бързо намираме оправдание за собствената ни горчивина, непростителност, гняв, завист и презрение, когато те изплуват на повърхността. Не рядко нашето презрение се прехвърля върху онези, които ни напомнят за хората, от които сме пострадали. Поради тази причина Исус ни съветва: „купи от Мен… и мехлем, за да помажеш очите си, та да виждаш” (Откровение 3:18). Да видиш какво? Своето истинско състояние! Това е единственият начин, да бъдем „ревностни да се покаем”, както Исус ни заповядва по-нататък. Можеш да достигнеш до истинско покаяние единствено, ако спреш да хвърляш обвинения върху другите хора. Ние действаме като слепци, когато обвиняваме околните и се самозащитаваме. Полагаме огромни усилия да махнем съчицата от окото на брата си, а не виждаме гредата, която е заседнала в нашето. Откровението за истината е това, което внася свобода в живота ни. Когато Божият Дух разкрива кои са греховете ни, Той винаги ги отделя от нас, творението Му. Това донася изобличение, а не осъждение!

Моля се, докато четете тази книга, Божието Слово да просветли очите на вашето разбиране, за да видите истинското си състояние и да бъдете свободни от всяко чувство на обида, което може да се е загнездило във вас. Не трябва гордостта да ви заслепява и да ви отдалечава от покаянието.

следваща глава 2 - ВЗАИМНА ОМРАЗА